Епос. Проблемът за този, който разказва и начините, по които го прави
Изтегляне 17.65 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Жанр. Същност и функции.
- Какво е жанрът за автора на лит.произв-е, има ли авторът някакво съзнание за жанра, в който твори , Какво е жанрът за читателя , Какви са функциите на жанра във времето
|
Епос. Проблемът за този, който разказва и начините, по които го прави. Не формално-графичната определеност е водеща при епоса, той може да бъде и в стихове напр. Сравнявайки епоса и драмата, Аристотел откроява фабулността като обща черта. Той противопоставя неограниченото време на епическата фабула на ограничената драматическа. Аристотел вижда сходство в начина на свързване на събитията, същевременно противопоставя единство на драмат.фабула на многолинейността на епическата. При драмата събитията се изпълняват, тя е подражание на действие с действие, а не с разказ! Това са два разл.типа подражание – с разказ и с действие. Епосът е подражание на действията с разказ. Юрий Никлюдов обособява три осн.способа за епическо представяне – при епоса събитията може просто да се назоват, номинират /номинативен способ/, описанието е в основата на епоса /дискретивен способ/, етиологически способ – това са разкази за сътворението на нещата, за произхода; характерен е за легендите, за митологическите представяния, той насочва към източника, към архетипа. В основата и на трите типа стои представящия ги, разказващия – затова проблемът за повествователя е осн.проблем на епоса. Жанр. Същност и функции. Жанрът не е род, макар да има отнош-е към родовата подялба. Жанрът не е и вид логическо разделение. Самото понятие “жанр” стои по-близко до понятието “тип” – тип е литературоведска абстракция, подразбираща опр.набор от св-ва на лит.произв-е, признати за важни и определящи. Жанрът всъщност е тип, получил конкретно-историческо съществуване. Заема известно място в л-рната с-ма на съответна историческа епоха. Трудно е да се даде точна дефиниция, защото самият жанр е средство за систематизация – това е и една от осн. му функции. Като литературно понятие, жанрът е единица за класификация на произведенията, ориентир по някои техни важни черти. Той не е само абстракция. Най-лесно същността му можем да си обясним чрез функциите, които има, задавайки си въпросите – Какво е жанрът за автора на лит.произв-е, има ли авторът някакво съзнание за жанра, в който твори?, Какво е жанрът за читателя?, Какви са функциите на жанра във времето? Жанрът е нещо много важно за автора, относително устойчив тип на лит.произв-е. Жанрът е предварително известна за читателя и писателя схема на произведението. Всеки автор, сядайки да пише, има съзнание за принципите, на които ще подчини творбата си /жанровите принципи/. Имайки това съзнание, големите автори в някаква степен се отклоняват от тези принципи, така те ги модифицират и създават нови жанрови форми. Жанрът е пряко свързан и с аудиторията. Той е знак, сигнатура за читателя. Предварително се знае, какво ще се намери; задоволен е предварителния хоризонт на очакване на четящия. Ако сме наясно с принципите на жанра, можем да знаем какво да очакваме от дадено произв-е. Жанрът не е само форма, знак за тематика и т.н., той е и съдържателна форма – винаги изнася пред скоби нещо характерно за творбата. Той е своебразна матрица. Като кажем разказ, първата асоциация е нещо, принадлежащо към прозата. Лит.жанрове по своебразен начин са свързани с т.нар. речеви жанрове. Л-рата много често борави с тях, модифицира ги и ги използва. Това, което един жанр може да каже и постигне, друг не го може. Няколко жанра могат да вземат едно и също събитие, но всички ще го представят по коренно различен начин. Жанровото многообразие и жанровите промени стоят в основата на литературно-историческия развой. Чрез еволюцията на жанровете, отпадането или появата им, може да обясняваме принципите на лит.разв-е. Бахтин: “Лит.жанр по самата си природа отразява най-устойчивите тенденции в разв. на л-рата. Жанрът винаги се запазва, съхранява. Жанрът е винаги същия и не е същия, стар и нов едновременно. Той се обновява във всеки етап от разв-е на л-рата. Жанрът живее с настоящето, но винаги помни своето минало и начало. Той е представител на творческата памет. Именно затова, жанрът е способен да осигури единство и непрекъснатост.” Изтегляне 17.65 Kb. Сподели с приятели:
|