Ес засилва подкрепата си за реформаторите сред южните и източните съседи

Европейска комисия — Съобщение за медиите

Брюксел, 15 май 2012 г. — През май 2011 г. в разгара на драматичните промени, които обхванаха южните съседи, ЕС приключи мащабно преразглеждане на своята Европейска политика за съседство (ЕПС). Съгласно политиката „повече усилия за повече подкрепа“, онези държави сред южните и източните съседи на ЕС, които са най-отдадени на реформите, ще получат по-голяма и по-широка подкрепа от страна на ЕС.

Пакетът по ЕПС, който беше представен днес от Катрин Аштън, върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията, и Щефан Фюле, европейски комисар по разширяването и политиката за съседство, съдържа оценка на първата година от прилагането на новия подход. Той предлага също така пътна карта, за да се даде допълнителен импулс на прилагането на Източното партньорство.

През изминалите дванадесет месеца ЕС реагира решително на бързо променящата се ситуация в съседните държави. В съвместното съобщение се съдържа оценка на резултатите от новата политика:

• 
  ЕС пренасочи програми за помощ и предостави 1 млрд. EUR за периода 2011 — 2013 г., които ще бъдат отпуснати чрез две новаторски програми – SPRING за южните съседи и EaPIC за източните съседи. Съюзът увеличи с 1,15 млрд. EUR тавана на кредитирането от Европейската инвестиционна банка и издейства разширяване на мандата на Европейската банка за възстановяване и развитие, така че да обхване южните съседи на ЕС.
  
• 
  Посредством прилагането на насочената към резултатите политика „повече усилия за повече подкрепа“, ЕС подкрепи онези партньори, които тръгнаха по пътя на политическите реформи. През 2011 г. ЕС удвои финансовата си помощ за Тунис от 80 млн. EUR на 160 млн. EUR. Освен това ЕС ограничи отношенията си с държавите, в които има сериозно нарушаване на човешките права, и наложи широкомащабни санкции на съответните режими, като същевременно пренасочи подкрепата си към гражданското общество и засегнатото население.
  
• 
  Възобновяването на официалните разговори във формат 5+2 за уреждане на конфликта в Приднестровието в Република Молдова беше съпътствано от засилено сътрудничество с правителството на Република Молдова, предприемане на мащабни мерки от страна на ЕС за изграждането на доверие и постепенно преразглеждане на санкциите на ЕС срещу Приднестровието.
  
• 
  През септември 2011 г. беше стартиран Механизъм за гражданското общество, който обхваща всички държави, участващи в ЕПС, с първоначален бюджет от 26 млн. EUR за 2011 г. и сходно допълнително финансиране, планирано за 2012 и 2013 г.
  

Щефан Фюле допълни :„Не трябва да се отдаваме на самодоволство, а винаги трябва да правим обективна проверка на ефективността на нашата политика. Ние изградихме новата политика на стабилни основи и разработихме много инициативи, за които съм убеден, че вече дават резултати“.

Постигнат беше значителен напредък по отношение на политическото асоцииране с държавите партньори. Започнаха преговори по споразумения за асоцииране с Република Молдова, Грузия, Армения и Азербайджан. Беше постигнат напредък по отношение на икономическата интеграция (т.нар. задълбочени и всеобхватни зони за свободна търговия (ЗВЗСТ) като неделима част от споразуменията за асоцииране); започнаха преговори с Молдова и Грузия, а скоро ще започнат и с Армения. Подобни преговори вероятно ще започнат с Йордания, Мароко и Тунис преди края на годината.

Въпреки че преговорите с Украйна по споразумението за асоцииране (включително ЗВЗСТ) приключиха, а споразумението беше парафирано през март, все още съществуват опасения за политическата ситуация там. Това поражда съмнения относно бързото подписване и ратификация на споразумението, които са възможни, ако опасенията се окажат безпочвени.

Значителен напредък беше постигнат и в областта на мобилността. Бяха предприети стъпки за либерализиране на визовия режим с източните партньори, а именно Република Молдова, Украйна и Грузия. Неотдавна беше установено партньорство за мобилност с Армения, а преговорите за партньорство за мобилност с Азербайджан могат да започнат скоро. Специално предложение в тази област беше отправено към Беларус. В южните съседи започнаха диалози по въпросите на миграцията, мобилността и сигурността с Мароко и Тунис, което открива пътя за партньорства за мобилност. В съобщението се предлага да бъде започнат диалог с Йордания.

В отговор на призива, отправен на Европейския съвет през март 2012 г., в работния документ на службите относно „Партньорство за демокрация и споделен просперитет“ се предлага пътна карта, която включва целите, инструментите и действията за прилагане на политиките на ЕС по отношение на партньорите от Южното Средиземноморие.

Както беше договорено на срещата на върха за Източното партньорство във Варшава през 2011 г., в отделно съвместно съобщение се предлага Пътна карта за срещата на върха за Източното партньорство през есента на 2013 г. В съобщението за първи път се очертават всички двустранни и многостранни дейности в рамките на Източното партньорство. В пътната карта се потвърждава още веднъж споделения ангажимент от страна на ЕС и на източноевропейските партньори към демократичните реформи и икономическите промени и се очертава амбициозна работна програма с оглед на срещата на върха във Вилнюс догодина. Тя ще даде тласък на целите на Източното партньорство: да се ускори политическото асоцииране и да се задълбочи икономическата интеграция между държавите партньори и ЕС; да се увеличи мобилността на гражданите в сигурна и добре управлявана среда и да се насърчи сътрудничеството в различни сфери.

„Източното партньорство разглежда въпроса за недовършените промени“, коментира върховният представител Аштън. „Убедена съм, че пътната карта ще помогне на държавите партньори да ускорят прехода си към демокрация и пазарно ориентирана икономика, като предостави механизъм за наблюдение в подкрепа на процеса на реформи. Колкото по-осезаем напредък постигнат държавите партньори в реформаторските си усилия, толкова по-голяма ще бъде готовността на ЕС да им помогне. От съществено значение също така е партньорите да увеличат усилията за решаване на конфликтите, които отдавна оказват пагубно влияние върху региона. ЕС е готов да засили подкрепата си за тези, които са готови да вземат смели решения и да отворят нова страница.“

Комисарят Фюле заяви: „Радвам се, че този инструмент на политиката беше разработен в консултация с държавите-членки на ЕС, нашите източноевропейски партньори и гражданското общество. Пътната карта очертава по прозрачен начин за всички партньори целите на Източното партньорство, очакваните стратегически действия от страна на нашите партньори, подкрепата на ЕС за постигане на тези цели и резултатите, които могат да бъдат постигнати до следващата среща на върха за Източното партньорство, която ще се проведе през есента на 2013 г.“

Налични са следните документи:

• 
  Съвместното съобщение: „Изпълнение на ангажиментите по новата Европейска политика за съседство.“
  
• 
  Съвместното съобщение: „Пътна карта за срещата на върха за Източното партньорство през есента на 2013 г.“
  
• 
  Два съвместни работни документа на службите, които съдържат подробности за двустранното и многостранното измерение на пътната карта за Източното партньорство.
  
• 
  Дванадесет съвместни работни документа на службите, оценяващи напредъка на всеки един от партньорите от ЕПС (доклади за държавите).
  
• 
  Доклад относно „Партньорство за демокрация и споделен просперитет“, отнасящ се до Южното Средиземноморие и включващ пътната карта.
  
• 
  Доклад за „Източното партньорство“.
  
• 
  Статистическо приложение.