Есе „Музиката дава душа на вселената, криле на ума, полет на въображението и живот на всичко
Изтегляне 22.81 Kb.
|
|
Размисли за музикалното образование Есе „Музиката дава душа на вселената, криле на ума, полет на въображението и живот на всичко." Платон Природата е главния учител на човека от древни времена. Човекът на Земята, наблюдавайки и вслушвайки се в света около себе си, трансформира своите наблюдения в творчество: в песен, танц, разказ, във всеки свой труд. Песента е не само отражение на природата, но и на всичко, което човекът прави. Светът е музика, която трябва да бъде чута, почувствана, изпята, запомнена, нарисувана, записана, предадена на друг ( най-важна цел на образованието). Музиката играе важна роля в човешкия живот. Дори по времето на древните мислители е имало твърдо убеждение, че музиката допринася за всестранното развитие на личността. Вероятно поради тази причина всички известни исторически личности, не само учени, но и изключителни командири и владетели на държави са изучавали музика и други видове изкуства. Има мнение, че музиката е второстепенен, забавен предмет в училище. Това не е така, музиката е важен и сложен предмет. Урокът по музика докосва душата, предизвиква емоции и чувства. Музиката има трансформираща сила и въздействие, следователно е важна за формирането на личността. Музикантите опознават света с помощта на музиката. Музиката, това е ритъм, хармония, мелодия. Ритъмът е движение, хармонията- чувства, а мелодията е мисъл. В този смисъл, музикантът е учителя, слушането на музика е урок за размисъл и развитие на сетивата на слушателите-ученици. Знание, познание, изучаване, повторение, развитие, възпроизвеждане, слушане- това са етапите от образователния цикъл през, които учителят и ученикът преминават, разбирайки света на музиката. По този начин музиката е синоним на образование. Първият учител по музика на детето е неговата майка- чувството на любов, нежната приспивна песен, първите двигателни умения. Знанието идва при тези, които копнеят да го получат. В семейството придобиването на знания за интонация, символи, действия и умения става естествено, чрез много повторения. Развиването на тези знания и умения в училище е успешно, ако са основани на законите на изкуството. Всеки обект ще стане разбираем и интересен за ученика ако го възприема чрез мелодия, ритъм и хармония. Разбирането на образите на субективната картина на света и да се види нетипичното като типично, спомага за развитие на комуникативните способности на ученика. Музикалното образование днес не е толкова престижно, както в миналото. Преди това беше обичайно децата да се изпращат масово в музикални училища: на музикалното образование се отдаваше голямо значение. Сега приоритетите се изместиха малко и ученето на музика се смята за прищявка, а не за необходимост. Въпреки че в средните училища часове като музика и изобразително изкуство отпадат от учебната система аз вярвам, че всеки предмет, свързан с изкуство или култура, е важен за изграждането на емоционална интелигентност у децата и развитието им като професионалисти независимо от сферата, към която се насочат. Естествено, не всички деца ще изберат професията на музикант в края на училище. Някои ще забравят всичко, на което са ги учили през годините. На родителите може да изглежда, че часовете , прекарани в изучаване на музика, са били напразни. Всъщност музикалното образование е не само научаване на пеене и свирене на определен инструмент, но и развитие на логика, памет и постоянство. Но как музиката може да развие логика и интелигентност? Музикалното образование е един от централните компоненти на естетическото образование. Играе важна роля в развитието на личността на детето. Освен това свиренето на музика развива трудолюбието на детето, постоянството, отличната координация на движенията, което е полезно не само в музиката, но и в други професии и сфери на човешката дейност. Музикалното изкуство е най-ефективното средство за естетическо възпитание. Но не само това. Например училищата по изкуства са необходимо допълнение към общото образование, което допринася за хармоничното развитие на личността. Следователно в нашата страна трябва да има голям брой не само музикални училища, но и училища по изкуства. В съвременните условия музикалното училище е една от основните основи за широко разпространение на музикалната култура. Целта е музиката да стане приоритет не само на надарените деца, които ще я изберат за своя професия, но и на всички, които ходят на училище. Музикалното образование е уникално средство за формиране на единството на емоционалната и интелектуалната сфера на детската психика, тъй като има огромно влияние върху развитието на музикалния вкус, аналитичното мислене и общото музикално развитие на детето. Как да провокираме интерес към ученето по музика в съвременното дете? Подходът в комуникацията е ключов. Музикалното образование не е задължително и водеща трябва да е любовта към музиката. Аз вярвам, че в основата на развитието на всяко дете стоят неговата лична мотивация и свободата да взима от духовната и материалната сфера това, от което има нужда. Мотивацията може да бъде управлявана и ако се открие липса на такава у някое дете, то тогава е важен разговорът между родители и преподаватели в такава посока, че програмата да бъде адаптирана според интересите му. Ако комуникацията е ключът, то връзката теория - практика е ключалката. Тя трябва да бъде здрава. Прилагането на добри практики като система по пеене, система по музикална теория и практика, система по текстопис, система по музикален бизнес и системи по хармония и мелодия е задължително да бъде предоставяно през призмата на практиката. Скоростта на обучение да е съобразена с децата и тяхното вътрешно усещане за нивото им на подготовка и възможности. Когато знаят, че им предстои участие на живо пред другите ученици или на събитие, те самите разбират, че за да успеят да се качат уверени на сцената, трябва да бъдат подготвени. В тези моменти учителите и родителите са тези, които трябва да им дадат знания и увереност да го направят. Когато дадеш на едно дете ясното разбиране, че то има избор във всеки един момент, и когато е ясно, че това, което му поднасяш, трябва да бъде интересно за него, и да очакваш от него да демонстрира ангажираност в това, което учи, тогава няма проблем с мотивацията. Когато започне да се усеща, че има проблем с мотивацията, тогава е редно да си зададеш въпроса дали начинът, по който обучаваш, е правилен и кои са другите външни фактори, които влияят. Вътрешният свят и личните проблеми на децата не бива да се пренебрегват нито от преподавателите, нито от родителите. Процесът на образование не е свързан непременно с това учителят да преподаде предвидения материал на всяка цена, а да има споделено преживяване. Технологиите днес са в ръцете на децата. Те са неизменна част от ежедневието на тийнейджърите и са добър начин да се улеснят работата и общуването. В часовете по музика децата може да не пишат на ръка, а да записват идеите си за текстове и др. през телефоните си, което е полезно и за двете страни, тъй като така преподавателят има възможността да редактира текстовете им дистанционно. Използването на всички достъпни ресурси трябва да бъде стимулирано, тъй като е демонстрация на лична организация. Музикалните предпочитания на младите хора непрекъснато се менят. Музиката вече е смесена, безинтересно е да се говори за конкретни стилове. След завършване на музикална паралелка или музикално училище, много от децата успяват да съчетават добре различни стилове и да пишат текстовете си сами. Обикновено завършващите ученици влизат в музикалната академия с интерес към един определен стил, независимо дали е поп, рок, джаз или др. Преподавателите им предлагат различни проекти, в които да участват, и по този начин разширяват кръгозора им към стиловете, които слушат. Така след година-две младите хора сами стигат до извода, че стилът, с който са влезли, не е този, който ги вълнува. Успяват да се себеопознаят чрез музиката. Тийнейджърите търсят модели за подражание извън родителите и обкръжението си, те виждат това, което искат да виждат, но не и труда, който стои зад успехите на идолите им. В тези ситуации е важно както родителите, така и учителите да бъдат реалисти с децата и да им помагат да разберат защо и по какъв начин тези хора са се превърнали в модели за подражание. По този начин се разширява и погледът им върху това как се става музикален професионалист, излиза се от рамката "искам да съм Бионсе", защото всяко практическо доказателство, че постигането на тази цел изисква много усилия, променя и разсъжденията им. В момента, в който един начинаещ музикант мине през запис на песен, през подготовка за участие, през организацията на изява, през работата с бенд, тогава представата му започва да се изгражда спрямо реалния живот. Професиите на бъдещето до такава степен ще променят всяка една сфера, че независимо дали говорим за икономика или музика, нуждата от висококвалифицирани кадри, които могат да прилагат комплексни умения в работата си, ще е все по-голяма. Отдавна думата "музикант" не описва човек, който свири и пее на китара пред публика. Всеки с амбиции за успех в музикалната индустрия ще трябва да прилага умения като техническа грамотност, умения за работа със социални медии и мрежи, маркетингови знания, високо ниво на владеене на английски език (което ще подпомогне развитието му извън границите на страната), финансова грамотност и юридически познания (за да може да следва интересите си в замяна на предлаганите комплексни умения). Затова е важно да не се приема като несериозен интересът на едно дете към музиката - талантът му може да се насърчава паралелно с усвояването на всички останали знания, които ще му помогнат да се превърне в професионалист. Трудно е да се прогнозира колко ще са се променили светът и пазарът на труда през следващите години, независимо дали говорим за България или глобално, затова всяко едно умение е ценно. Децата живеят в технологичен свят, който често разбират по-добре от родителите си. Те трябва да бъдат слушани и подкрепяни от поколенията, родени преди информационната и технологична епоха, за да успеят да си изградят сигурно бъдеще, базирано на техните таланти и разбирания за заобикалящия ги свят. Преподаването на музика не е лесна задача. Желанието на учителя да се съобразява с учебните програми, понякога се бори с това, което не винаги се вписва в рамките на урока. Музиката е като самия живот- променяща се, понякога мистериозна, истинското произведение на изкуството не може винаги да бъде напълно разгадано. Според мен, успехът на учителя по музика се ражда в непрекъснатото търсене и преодоляване на известни и неочаквани трудности, в желанието да предложи нещо ново и различно в подхода си към учениците. Да познавам добре предмета и програмите, по които работя, да си поставям ясни задачи и тогава ще имам реална основа за постоянно „ бягане напред“ и „поглед към миналото“ в света на музикалното образование. Изтегляне 22.81 Kb. Сподели с приятели:
|