«Етически проблеми в арабската философия (IX-XVI век)»

образователната и научна степен “Доктор“

по научна област 2: Хуманитарни науки

Професионално направление 2.3. «Философия»

Секция «Култура, ценности и морал»

Ахмед Юсуф е роден през 1976 г. В НБУ става «бакалавър» със специалност «История», а след това и «магистър» със специалност «Религиознание» и специализация «Сравнително религиознание». Работи в различни държавни организации, а в последните години и в частния бизнес. През 2008 година е записан за Докторант на самостоятелна подготовка в ИФИ – БАН. За негов научен консултант е избран чл. кор. проф. д.ф.н. Васил Проданов.

Ахмед Юсуф подготвя дисертационен труд върху етическите проблеми в арабската философия (IX-XVI век). Полага изпитите по докторантските минимуми и през лятото на 2011 година представя за обсъждане в катедрата дисертация на тема «Етически проблеми в арабската философия (IX-XVI век)». През януари 2012 г. дисертацията е обсъдена на разширено заседание на секция «Култура, ценности и морал», която след сериозно обсъждане взема единодушното решение да я насочи към защита.

Дисертационният труд е структуриран в четири глави с двадесет параграфа в общ обем от 208 страници.

Още с избора на своята тема Ахмед Юсуф си създава добри предпоставки за редица историко-философски успехи в дисертационния си труд. Първо, той успява да реализира две важни (основни) изследователски насоки – опитва се да осветли последователно най-характерните източници и извори на етическата проблематика, които се съдържат в учения като калама, арабо-ислямския перипатетизъм, имамизма (в частност исмаилизма), шиизма, суфизма и ишракизма (философията на озарението).

Второ, успешното реализиране на подобна задача «задължават»т А. Юсуф да се опита да разкрие обема и съдържанието на редица понятия, които конституират категориалния апарат на етиката на ислямските мислители. Става дума за понятията «абсолютно благо» и «ислямско благочестие», «воля (ирада)» и «свобода на волята», «вяра (иман)», «»намерение (ниййя)», понятията за нравствени добродетели и пороци, както и някои аспекти от проблема за религиозно-нравственото усъвършенстване.

Трето, специално отбелязване заслужава и фактът, че докторантът използва богата библиографска база. Той съумява да синтезира сполучливо историко-философският с науковедският подход в съответните части на своята разработка. Успява да намери свое място във възможните интерпретации върху изследваните проблеми, да им предложи адекватни решения с адекватни научни методи и разнообразни познавателни средства.

Четвърто, използваният научен език демонстрира солидни философски знания, което му дава възможност да обосновава аргументирано историко-философските проблеми в своето дисертационно изследване.

Авторефератът е изготвен съобразно изикванията на ЗРАСРБ и Правилника на БАН за условията и реда за придобиване на научни степени.
4) Научни приноси:

Първо, добре поставени и реализирани са основните цели на труда – да се анализират фундаменталните проблеми и дилеми, постановки и идеи на редица ислямски мислители – ал-Фараби, Авицена, Авероес и Ибн Халдун в областта на моралната и политическата философия.

Второ, избраният подход задължава А. Юсуф да дефинира основните (базови) понятия, за някои от които стана дума.. В този смисъл са оправнадни и извънредно полезни евристичните екскурси на автора и върху редица други понятия, свързани с някои от анализираните философски категории.

Трето, подкрепям изцяло неговия ползотворен опит да очертае особеностите на моралното и религиозно-правното законодателство в ислямската философия, визиращи тънките различия и допирните точки между тях. Интересен е и опитът ислямското право да се представи като «едно огромно трябва», оправдана е избраната класическа (в три глави) структура на труда. Това дава възможност на А. Юсуф да проследи коректно интересуващите го концепции и категории, за да концентрира основното си (прагматично) внимание върху проблемите главно в Четвърта глава.

Доволен съм от ползотворните усилия на докторанта да обоснове и защити идеята за полагане на фундамента на един световен етос, предугаден от ислямските мислители с идеята си «за добродетелния град и добродетелната държава, за добродетелното общество и добродетелното човечество».
5) Публикации и участия в научни форуми:

Ахмед Юсуф е автор на три публикации по темата на своята дисертация в реномирани издания. Те представят главните моменти от неговия труд. Той е добре посрещан участник със свои разработки в редица български и международни научни форуми.

Като имам предвид, първо, че представеният от Ахмед Юсуф дисертационен труд отговаря на изискванията за получаване на образователната и научна степен «Доктор».

Второ, че са поставени компетентно и се изследват сложни и актуални историко-философски проблеми, които отговарят на изискванията за професионалното направление 2.3. «Философия»;

Трето, че използва евристично своите знания и натрупаният изследователски опит, благодарение на което реализира в дисертационното изследване редица безспорни научни и научно-приложни приноси и сполуки,