ЕТ"сиенви-арх. Светлана Николаева"



Дата15.08.2018
Размер167.93 Kb.
ЕТ"СИЕНВИ-арх. Светлана Николаева"

гр. София, ПК 1359, ж.к. "Люлин", бл.516, вх.В, ет.8, ап. 70 ОФИС: ул. “Добруджа” №1



арх.Светлана Николаева Виденова

Тел. 02/825 00 71, 02 / 988 28 88, sienvi@abv.bg, GSM 089/8 411 266, 088/5 318 029

_____________________________________________________________________________

ОБЩИНСКА ПРОГРАМА за САНИРАНЕ и ЕНЕРГИЙНО ОБНОВЯВАНЕ на СГРAДНИЯ ФОНД в гр.СОФИЯ

УПРАВИТЕЛ на ЕТ“СИЕНВИ”:

............................................................... /арх.Светлана Николаева Виденова/

ВЪЗЛОЖИТЕЛ: СО НАПРАВЛЕНИЕ АРХИТЕКТУРА И ГРАДОУСТРОЙСТВО

ВОДЕЩ ПРОЕКТАНТ: ЕТ “СИЕНВИ – арх.Светлана Николаева”

ТИПОВ ПРОЕКТ ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ И САНИРАНЕ НА ЕДРОПАНЕЛНИ ЖИЛИЩНИ СГРАДИ (ЕПЖС)

ОБЕКТ: НОМЕНКЛАТУРА на НипроИТИС /2 - 44 - 61/ "Ал.Толстой" 2

ЧАСТ: КОНСТРУКЦИИ

ФАЗА: ТЕХНИЧЕСКИ ПРОЕКТ









СЪГЛАСУВАЛИ:

АРХИТЕКТУРА

Арх. Нина Иванчева Гандева




ВиК

Инж. Венета Тодорова




ЕЛЕКТРО

Инж. Емилия Колева




ОВК

Инж. Диляна Вачковска




ЕНЕРГИЙНА

Инж. Диляна Вачковска




ПБЗ

Инж. Изолина Ботева




ПОЖАРНА

Инж. Владимир Георгиев




София, април. 2013г.

ЕТ"СИЕНВИ-арх. Светлана Николаева"

гр. София, ПК 1359, ж.к. "Люлин", бл.516, вх.В, ет.8, ап. 70 ОФИС: ул. “Добруджа” №1



арх.Светлана Николаева Виденова

Тел. 02/825 00 71, 02 / 988 28 88, sienvi@abv.bg, GSM 089/8 411 266, 088/5 318 029______________________________________________________________________



ОБЩИНСКА ПРОГРАМА за САНИРАНЕ и ЕНЕРГИЙНО ОБНОВЯВАНЕ на СГРAДНИЯ ФОНД в гр.СОФИЯ

УПРАВИТЕЛ на ЕТ“СИЕНВИ”:

............................................................... /арх.Светлана Николаева Виденова/

ВЪЗЛОЖИТЕЛ: СО НАПРАВЛЕНИЕ АРХИТЕКТУРА И ГРАДОУСТРОЙСТВО

ВОДЕЩ ПРОЕКТАНТ: ЕТ “СИЕНВИ – арх.Светлана Николаева”

ТИПОВ ПРОЕКТ ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ И САНИРАНЕ НА ЕДРОПАНЕЛНИ ЖИЛИЩНИ СГРАДИ (ЕПЖС)

ОБЕКТ: НОМЕНКЛАТУРА на НипроИТИС /2 - 44 - 61/ "Ал.Толстой" 3



ТИПОВ ПРОЕКТ НА СЕКЦИЯ Т3 222 - 222

ЧАСТ: КОНСТУКЦИИ

ФАЗА: ТЕХНИЧЕСКИ ПРОЕКТ
















СЪГЛАСУВАЛИ:

АРХИТЕКТУРА

Арх. Нина Иванчева Гандева




ВиК

Инж. Венета Тодорова




ЕЛЕКТРО

Инж. Лилия Хинова




ОВК

Инж. Стефка Кръстева




ЕНЕРГИЙНА

Инж. Диляна Вачковска




ПБЗ

Инж. Изолина Ботева




ПОЖАРНА

Инж. Митко Митов




София, април. 2013г.

ЕТ"СИЕНВИ-арх. Светлана Николаева"

гр. София, ПК 1359, ж.к. "Люлин", бл.516, вх.В, ет.8, ап. 70 ОФИС: ул. “Добруджа” №1



арх.Светлана Николаева Виденова

Тел. 02/825 00 71, 02 / 988 28 88, sienvi@abv.bg, GSM 089/8 411 266, 088/5 318 029______________________________________________________________________



ОБЩИНСКА ПРОГРАМА за САНИРАНЕ и ЕНЕРГИЙНО ОБНОВЯВАНЕ на СГРAДНИЯ ФОНД в гр.СОФИЯ

УПРАВИТЕЛ на ЕТ“СИЕНВИ”:

............................................................... /арх.Светлана Николаева Виденова/

ВЪЗЛОЖИТЕЛ: СО НАПРАВЛЕНИЕ АРХИТЕКТУРА И ГРАДОУСТРОЙСТВО

ВОДЕЩ ПРОЕКТАНТ: ЕТ “СИЕНВИ – арх.Светлана Николаева”

ТИПОВ ПРОЕКТ ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ И САНИРАНЕ НА ЕДРОПАНЕЛНИ ЖИЛИЩНИ СГРАДИ (ЕПЖС)

ОБЕКТ: НОМЕНКЛАТУРА на НипроИТИС /2 - 44 - 61/ "Ал.Толстой" 3



ТИПОВ ПРОЕКТ НА СЕКЦИЯ Т3 222 - 222 -222

ЧАСТ: КОНСТУКЦИИ

ФАЗА: ТЕХНИЧЕСКИ ПРОЕКТ
















СЪГЛАСУВАЛИ:

АРХИТЕКТУРА

Арх. Нина Иванчева Гандева




ВиК

Инж. Венета Тодорова




ЕЛЕКТРО

Инж. Лилия Хинова




ОВК

Инж. Стефка Кръстева




ЕНЕРГИЙНА

Инж. Диляна Вачковска




ПБЗ

Инж. Изолина Ботева




ПОЖАРНА

Инж. Митко Митов




София, април. 2013г.

СЪДЪРЖАНИЕ


1. ВЪВЕДЕНИЕ 5

2. ОПИСАНИЕ НА НОМЕНКЛАТУРИТЕ “ТОЛСТОЙ-2” И “ТОЛСТОЙ-3” 5

3. ОПИСАНИЕ НА СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ ДЕФЕКТИ 6

4. ОБСЛЕДВАНЕ НА СТРОИТЕЛНАТА КОНСТРУКЦИЯ 8

4.1 Обследване на бетона 8

4.1.1 Определяне на вероятната якост на натиск на бетона 9

4.1.2 Определяне на състоянието на бетона с ултразвуков бетоноскоп 10

4.1.3 Ултразвуково изследване на пукнатини 10

4.1.4 Определяне на дебелината на бeтонното покритие, наличието и диаметъра на армировката 10

4.2 Обследване на стоманата 11

4.3 Специфични особености на едропанелните сгради 11

5. ПРИВЕЖДАНЕ НА КОНСТРУКЦИЯТА В СЪОТВЕТСТВИЕ СЪС СЪВРЕМЕННИТЕ НОРМИ 11

6. ЗАКЛЮЧЕНИЕ 13



1. ВЪВЕДЕНИЕ


Настоящият проект е насочен към създаване на по-благоприятна жизнена среда за гражданите, икономия на енергия, подобряване на дълготрайността на едропанелния сграден фонд. Подобряване на конструктивната сигурност и дълготрайност на панелните сгради от двата типа Толстой-2 и Толстой- 3 е един от най-важните аспекти на тяхното бъдещо саниране.

Ниският стандарт на експлоатационните качества на блоковете се дължи не толкова на използваните индустриални методи на строеж, колкото на некачественото им изпълнение, съчетано с прилагането на нискокачествени материали и лошото им поддържане.

Въпреки, че са проектирани по едни и същи типови проекти сградите са различни, тъй като точността на монтажа на панелите е различна, качеството на заварките, антикорозионните покрития на армировката и замонолитването в дюбелните съединения е различно. Сградите са фундирани в различни геоложки условия, което също влияе върху тяхното поведение във времето. Ето защо при оценката на едропанелните сгради трябва да се подхожда строго индивидуално за всяка сграда поотделно, тъй като практиката показва, че вследствие на неправилна експлоатация (течове в сутерена, оводняване на земната основа и в резултат неравномерно слягане на фундамента и неблагоприятни последствия за цялата конструкция) могат да възникнат сериозни проблеми, които не се забелязват при други сгради.

В настоящата разработка в идейна фаза се предлага цялостен подход за установяване на дефектите по отношение на конструкцията на типовите секции и са описани възможностите за тяхното отстраняване.


2. ОПИСАНИЕ НА НОМЕНКЛАТУРИТЕ “ТОЛСТОЙ-2” И “ТОЛСТОЙ-3”


Блок-секциите по номенклатура /2-44-61/ са проектирани през 1958-59г. от НипроИТИС като експериментални и са първите панелни сгради строени по български проекти. Първите сгради са изпълнени в “Красна поляна”, а по-късно и в комплекса “Ал. Толстой’’, от където е дошло и името “Толстой”. По препоръки на Технически съвет на Министерство на строителството в разпределенията на първите експериментални блокове са направени промени и модифицираните блокове са били означени като “Ал. Толстой’’-2. и “Ал. Толстой’’-3. Всички те са четири етажни. По тези номенклатури са строени жилищни сгради през 1960-1964 година в гр.София и гр. Пловдив.

Толстой –2

Конструктивната схема на блоковете е безскелетна, панелна. В напречна посока са на оси 2х4,80м, а в надлъжна на оси 3,30м и 4,80м. Вътрешните стенни панели са от сгугобетон с дебелина 18см. Фасадните панели са също от сгуробетон с дебелина 26см с допълнителна топлоизолация от 4см хераклит. Преградните елементи са бетонови панели с дебелина 8см. Подовите панели са от тежък бетон, без кухини, с дебелина 11см и са подпрени по целия си контур. Балконите по едната дълга фасада са полу-лоджии, а по другата-конзолни. Основите и сутеренната част са изпълнени монолитно.



Толстой – 3

Конструктивната схема на блоковете е безскелетна, панелна. В напречна посока са на оси 2х5,10м, а в надлъжна на оси 3,60м и 3,30м при стълбището. Вътрешните стенни панели са от плътен бетон с дебелина 14см. Фасадните панели са от сгуробетон, не носещи с дебелина 20см. Подовите панели са от тежък бетон, без кухини, с дебелина 10см и са подпрени по целия си контур като по фасадата лягат на фасадна греда. Балконите са конзолни. Основите и сутеренната част са изпълнени монолитно.

За двете номенклатури липсва запазена проектна документация.

3. ОПИСАНИЕ НА СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ ДЕФЕКТИ


Дефектите при панелните сгради са плод по-скоро на некачествено строителство, отколкото на недостатъци в проектите.

Съществено за дълготрайността на носещата конструкция на ЕПЖС е и функционалната й зависимост от състоянието на неносещите слаби звена, които имат значително по-кратък живот от стоманобетонната конструкция и които, ако не се поддържат и възстановяват могат да доведат до ускорена корозия на строителните материали от конструкцията и влошаване на общото й физическо състояние. Като потенциално слаби неносещи звена могат да се посочат:

- хидроизолацията на плоския покрив;

- уплътняването на фасадните фуги;

- появата на кондензирана влага по калканните стени вследствие на недостатъчната топлоизолация и наличието на топлинни мостове по фасадните елементи ;

- нарушените вследствие стареенето, експлоатационни качества на ВиК и ОВ инсталациите.

В резултат на многобройни изследвания (основно на НИСИ и други организации) и дългогодишния опит при досегашната експлоатация са установени следните най-често срещани дефекти, нарушаващи експлоатационните качества на панелните сгради, които трябва да бъдат взети под внимание при разработване на конкретен проект за даден блок:

1. Дефекти по строителната конструкция, които нарушават носещата и деформативна способност:

а/·самоволно направени промени в носещата конструкция като:

- направа на отвори в носещи стенни и подови панели;

- премахване на вертикални връзки на стенните панели;

б/ отваряне на фугите между стенните елементи.

2. Дефекти по фасади и калкани:

2.1 Дефекти на фасадните панели

а/ паднало бетонно покритие и корозия на армировката;

б/ паднало или подкоружено фасадно покритие;

в/ напукани фасадни панели вследствие допуснати дефекти при производство, транспорт и монтаж;

г/ разхерметизиране на фугите между фасадните панели;

2.2. Дефекти по балкони и лоджии:

а/ подкожушване на подовата настилка и стенните облицовки на балконите;

б/ течове през неуплатнените фуги и отворените пукнатини;

в/ напукване и обрушване на бетона вследствие корозия на армировката и стоманените части.

3. Дефекти по покрива:

Нарушена хидроизолация - течове:

а/ вследствие на некачествено изпълнение (мехури и разлепвания);

б/ вследствие на усилено стареене на хидроизолацията при отсъствие или премахване на защитното покритие от филц;

в/ вследствие на напукване и свличане на хидроизолацията;

г/·нарушаване на отводнителната система.

4. Дефекти по вътрешните стени:

а/ петниста корозия по бетона от недостатъчно бетонно покритие на армировката;

б/ неравности и кривини при замонолитване на дюбелните връзки;

в/ напукване и подкожушване на шпакловките и очертаване на фугите между панелите;

г/ напукване на преградните стени около касите за врати;

д/ депланация на панелите по вертикалните фуги между два съседни елемента.

5. Въздухо-водонепропускливостта на фугите проектно е обезпечена, но вследствие допуснати неточности при строителството има сгради с участъци по фасадите, където фугите са разхерметизирани и има следи от влажни петна по вътрешните повърхности на стените по северните и западните фасади, появили се вследствие навлажняване от кос дъжд; трайно еластичните китове са в добро състояние тъй като фугите са изпълнени като затворени с мазилка от циментно-пясъчен разтвор, но се срещат случаи, където на отделни участъци защитната мазилка е паднала и китовете са потекли, вследствие на слънчевото нагряване.

4. ОБСЛЕДВАНЕ НА СТРОИТЕЛНАТА КОНСТРУКЦИЯ

4.1 Обследване на бетона


Детайлно изследване на бетона с цел определяне на фактическото му състояние и изясняване вида и причините за повредите се извършва по следния начин :

Извършва се подробно запознаване с условията на експлоатация на конструкцията и режима на работата й;

Изпълняват се подробни визуални огледи по външната повърхност на бетона във всички достъпни за наблюдение места. Съставят се схеми с външната (вътрешна) повърхност на конструкцията, на които се означават участъците с дефекти със своите характеристики, площ и големина на повредата;

Избират се проучвателни участъци, от които да се вземат проби на бетона за контрол на качеството му, посредством сондиране или места за извършване на проучвателни сондажи и вземане на проби (ядки) за лабораторни изследвания;

Определят се физико-механичните характеристики на бетона и на тяхна основа техническото състояние на бетона.

Инструменталните методи за изпитване на бетона се разделят на две основни групи:

- Безразрушителни (косвени) методи;

- Разрушителни (механически) методи.



Безразрушителни методи за изпитване се прилагат за установяване на вътрешни пукнатини, каверни или разслоявания, както и дълбочината на видими на повърхността пукнатини, а също косвено за оценка на якостите на бетона.

Безразрушителните методи, имат различни по сложност устройства от прости механични ударни до електрически и се подразделят на:

- Механически ударни методи за определяне на повърхността якост (метод със съчма чрез прострелване и определяне на отпечатъка и метод на еластичен отскок);

- Ултразвуков импулсен метод, с които се изпитват бетонови съоръжения с дебелина до 6 м. С него се определя якостта на бетона;

- Електромагнитен метод (метод на поглъщане на вълните и метод на електрическа индукция) използува се за определяне на влажността на бетона и разположение на диаметрите на армировката в стоманобетоновите елементи.

Разрушителни методи за изпитване (изваждане на пробни тела от конструкцията) се прилагат за количествено определяне на основните физико-механичните свойства и якостните характеристики на бетона.

4.1.1 Определяне на вероятната якост на натиск на бетона


Вероятната якост на натиск се определя по безразрушителен метод, основаващ се на измерване на еластичния отскок, чрез електронен склерометър тип “DIGI-SCHMIDT 2000 ND“ с енергия на удара 2,207 N.m (0.225 kg.m), съгласно изискванията на БДС EN 12504-2 „Изпитване на Бетон в Конструкции. Изпитване без разрушаване. Определяне на големината на отскока” [1] и БДС 3816-84 “Бетон. Безразрушителен метод за определяне вероятната якост на натиск чрез повърхностна твърдост“ [2]. Опитните точки за безразрушителното изпитване се избират от достъпните зони, където повърхностния слой на бетона е максимално запазен, недефектирал и незащитен с покритие. Изпитванията се извършват върху сухи и гладки повърхности. За всяка опитна точка се избира поле с площ 100-150 cm2, като за всяко поле се нанасят минимум 10 удара и се измерват съответно толкова отскока. Средно аритметичната стойност на единичните резултати за измерените отскоци (Nср) е показател за повърхностната твърдост на бетона. Вероятната якост на натиск се получава след коригиране на средната вероятна якост на натиск (Rs) с коефициент за възраст К1=0.60 (за бетон с възраст над 3 год. и 3 мес. съгласно БДС 3816-79) и корекционен коефициент за съгласуване на стандартната зависимост на уреда.

4.1.2 Определяне на състоянието на бетона с ултразвуков бетоноскоп


Този метод се основава на наличието на установена зависимост между якостта на натиск и плътността на бетона и скоростта на разпространение на ултразвук в него. Измерванията се извършват при въздушно сухо състояние на повърхността на бетона и при положителни температури на въздуха. Измерванията се извършват с портативен ултразвуков бетоноскоп тип ” Proceq - TICO” с обхват на измерването от 15 до 6550 μsec. Измерващата система се състои от излъчвател, приемник и електронно устройство. Уредът измерва времето за разпространение на ултразвуковата вълна, генерирана от излъчвателя и прихваната от приемника след разпространение в бетона.

Оценката на състоянието на бетона в отделните слоеве се получава чрез измерване на времето за преминаване ултразвука за минимум три различни положения на разположените на повърхността сонди.

Във всяка опитна точка се изпълняват по минимум три измервания на разстояние между сондите 200 mm.

4.1.3 Ултразвуково изследване на пукнатини


Измерванията се извършват при въздушно сухо състояние на повърхността на бетона и при положителни температури на въздуха. Измерванията се извършват с портативен ултразвуков бетоноскоп тип ” Proceq - TICO” с обхват на измерването от 15 до 6550 μsec. Измерващата система се състои от излъчвател, приемник и електронно устройство. Уредът измерва времето за разпространение на ултразвуковата вълна, генерирана от излъчвателя и прихваната от приемника след разпространение в бетона.

Оценката на дълбочината на пукнатината се получава чрез измерване на времето за преминаване (заобикаляне) на ултразвуковата вълна през пукнатината. Сондите се разполагат перпендикулярно на пукнатината, като първоначално се поставят на разстояние ≤125mm, отчита се времето за преминаване на вълната, след това сондите се преместват на удвоеното първоначално разстояние и пак се отчита времето за преминаване на ултразвуковата вълна. На базата на разстоянията между сондите и измерените времена се получава дълбочината на пукнатината.


4.1.4 Определяне на дебелината на бeтонното покритие, наличието и диаметъра на армировката


Дебелината на бетоновото покритие, положението на армировката и нейния диаметър се установява с помощта на електронен пахометър “Profometer 5 Scanlog “. Бетонното покритие на армировката, съгласно проспектните данни на уреда, се определя с точност както следва:

- при бетоново покритие до 60,0 mm - 1 mm

- при бетоново покритие над 60,0 mm -  3 mm

Максималната дебелина на бетонното покритие, която може да се установи с уреда е 180 mm.

Точността на измерване на диаметърът на армировъчните пръти варира от +0,5 mm до +1,5 mm в зависимост от дебелината на бетонното покритие и диаметъра на армировката.

4.2 Обследване на стоманата


Основен фактор при стареенето на стоманата е корозията. При оценката на сигурността и експлоатационната годност на конструкцията по отношение на корозията на армировъчната стомана трябва да се разглеждат следните нива:

- влияние на корозията върху самите армировъчни пръти (намаляване на напречното сечение);

- развитие на фини пукнатини в бетонното покритие успоредно на прътите (индикатор за процеса);

- пукнатини в конструкцията (предимно от към най-силно кородиралата страна).

Методите и техниките за мониторинг на корозията в стоманата включват: визуални инспекции, механични и ултразвукови изпитвания, изваждане на пробни тела и тяхното химично и физично изпитване, електрични методи за установяване степента на корозия.

4.3 Специфични особености на едропанелните сгради


Изброените по-горе методи за обследване са приложими при едропанелните сгради, като специално внимание трябва да се обърне на обследване на дюбелните съединения. Пълното им обследване включва тяхното разкриване за установяване на степента на корозия на вложената армировка, качеството и състоянието на заваръчните съединения.

Цялостното обследване на конкретна сграда трябва да включва оптимална комбинация от разрушителни и безразрушителни методи. Разрушителни методи е препоръчително да се прилагат в зони с повишена концентрация на дефекти, установени при визуалните инспекции.


5. ПРИВЕЖДАНЕ НА КОНСТРУКЦИЯТА В СЪОТВЕТСТВИЕ СЪС СЪВРЕМЕННИТЕ НОРМИ


Едропанелните сгради в комплексите “Толстой 2” и “Толстой 3” не са проектирани за сеизмични въздействия, което поставя въпроса за тяхната осигуреност при земетръсни въздействия.

Комплексите съдържат сгради с различна конфигурация в план, което обуславя големи вариации в разпределението на хоризонталната им коравина. Някои от секциите са изключително дълги като имат три или четири стълбищни клетки, което е предпоставка за възникване на ротационни движения около вертикална ос (усукване), което от своя страна води до претоварване на крайните носещи стени.

Хоризонталната коравина в напречно направление се обуславя от регулярността на осите и съответните напречни стени. В надлъжно направление коравината е съсредоточена по централната ос при коридорите и е много по-малка от напречната. От гледна точка на завишените съвременни критерии за регулярност гореописаното разпределение е неблагоприятно. Цялостната оценка на поведението на изследваните сгради трябва да включва:


  • разработване на изчислителен модел на сградата

  • статичен и динамичен анализ

  • сеизмичен анализ

  • комбиниране на всички натоварвания и определяне на максималните разрезните усилия

  • определяне на капацитета на панелите и дюбелните съединения

  • сравняване на капацитета с получените разрезни усилия

  • окончателна оценка за носимоспособността на сградата

В случай, че капацитетът е по-малък от разрезните усилия възниква необходимост от усилване на съответните елементи и съединения.

Методите и начините на укрепване зависят от конкретните условия (технически и икономически възможности). Укрепването може да се разглежда в два основни аспекта:



  • повишаване на хоризонталната коравина на конструкцията чрез влагане на нови елементи за поемане на сеизмичното натоварване като стоманени диагонали, допълнителни вертикални стоманени или стоманобетонни конструкциии. Сглобяемите калканни стени могат да бъдат демонтирани (дублирани) и заменени с монолитни шайби

  • възстановяване и повишаване на проектната носеща способност на дюбелните съединения чрез влагане на допълнителни армировъчни пръти, възстановяване и усилване на заваръчните шевове и замонолитване с висок клас бетон

Сериозен проблем в едропанелното строителство е нерегламентираното преустройство на панелните апартаменти. За разлика от скелетно-гредовите системи, където тухлените стени са неносещи, в панелните сгради носещи са вътрешните стени – в тях няма греди и колони. Недопустимо е дори избиване на врата между две стаи, а още повече премахване на стени, с което се застрашава от срутване цяла секция дори при слабо земетресение. При провеждане на обследването на конструкцията всеки конкретен случай трябва да се регистрира като се даде оценка за влиянието му върху общата носимоспособност на сградата и при необходимост да се вземат конструктивни мерки.

Подовите плочи са с дебелина 10см и 11см (относително тънки), което определя ограничената им носеща способност за поемане на допълнителни вертикални товари. Ето защо е препоръчително при подмяна на вътрешните инсталации да се избягва полагане на допълнителни замазки (настилки), което ще натовари допълнително подовите панели.


6. ЗАКЛЮЧЕНИЕ


Разработеният проект за саниране на ниво “концепция” включва всички необходими етапи на разработване на технически проект за конкретен едропанелен блок. Изложените идеи могат да се използват от етажните собствености като ориентир за етапите и сложността на техническата реализация и икономическите аспекти на практическото изпълнение. Всеки блок трябва да се разглежда като отделна задача, поради спецефичните геоложки условия, начин на експлоатация, наличие на дефекти, преустройства и поддръжка.
Каталог: FileBrowser -> File?path=esoft -> obshtinski tipovi proekti -> SANIRANE Tolstoy P-4 -> Tolstoy 2
SANIRANE Tolstoy P-4 -> ЕТ"сиенви-арх. Светлана Николаева"
SANIRANE Tolstoy P-4 -> "Ал. Толстой" 1 типов проект на секция т1 32 – 22 – 22 23
Tolstoy 2 -> ЕТ"сиенви-арх. Светлана Николаева"
Tolstoy 2 -> ЕТ"сиенви-арх. Светлана Николаева"
SANIRANE Tolstoy P-4 -> I. обяснителна записка 2
Tolstoy 2 -> ЕТ"сиенви-арх. Светлана Николаева"
obshtinski tipovi proekti -> Програма саниране и енергийно обновяване на сградния фонд в гр. София строителната система за едропанелни сглобяеми студентски общежития номенклатура ос-гл-68


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница