Насоки на ЕС относно прилагането на правилата за държавна помощ във връзка с бързото разполагане на широколентови мрежи
BG Насоки на ЕС относно прилагането на правилата за държавна помощ във връзка с бързото разполагане на широколентови мрежи
Въведение
Широколентовите връзки са от стратегическо значение за европейския растеж и за иновациите във всички сектори на икономиката, както и за социалното и териториалното сближаване. В стратегията „Европа 2020“ („ЕС 2020“) се подчертава значението на въвеждането на широколентовия достъп като част от стратегията за растеж на ЕС за следващото десетилетие и се поставят амбициозни цели за развитие на широколентовите услуги. В една от водещите ѝ инициативи — Програмата в областта на цифровите технологии за Европа (DAE)1 — се признават социално-икономическите ползи от широколентовия достъп, като се подчертава неговото значение за конкурентоспособността, социалното включване и заетостта. Постигането на целта на „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж зависи и от предоставянето на широк достъп на приемливи цени до инфраструктура и услуги за високоскоростен интернет. Посрещането на предизвикателството за финансиране на широколентова инфраструктура с добро качество и на приемливи цени е ключов фактор, за да може Европа да увеличи своята конкурентоспособност и иновации, да предостави възможности за работа за младите хора, да предотврати делокализацията на икономическата активност и да привлече външни инвестиции. В DAE бе потвърдена целта от стратегията „ЕС 2020“ да се предостави основен широколентов достъп на всички европейци до 2013 г., като стремежът е да се гарантира, че до 2020 г.: i) всички европейци имат много по-бърз достъп до интернет със скорост над 30 Mbps; и ii) 50 % или повече от европейските домакинства са абонати на интернет връзка със скорост над 100 Mbps.
Беше изчислено2, че за достигането на целта за достъп до скорост на интернет над 30 Mbps ще са необходими до 60 млрд. EUR инвестиции и до 270 млрд. EUR, за да могат поне 50 % от европейските домакинства да разполагат с достъп до интернет връзки със скорост на 100 Mbps3. Тези инвестиции ще бъдат извършени предимно от търговски инвеститори. Целите на DAE обаче не могат да бъдат постигнати без подкрепа с публични средства. По тази причина в DAE държавите членки се призовават да използват „публично финансиране в съответствие с правилата на ЕС за конкуренцията и за държавните помощи“, за да се постигнат целите за покритие, скорост и внедряване, определени в стратегията „ЕС 2020“4. В бъдеще се очаква да нарасне търсенето на услуги, изискващи интензивно използване на капацитет, като ще се развиват допълнително „изчислителните облаци“ (cloud computing), по-интензивното използване на технологиите peer to peer, социалните мрежи и услугите за видео при поискване.
Секторът на електронните комуникации премина през задълбочен процес на либерализация и в момента подлежи на секторно регулиране. Регулаторната рамка на ЕС за електронните комуникации също засяга въпроси, свързани с широколентовия достъп5. Що се отнася до наследените широколентови мрежи, пазарите на продажби на едро са подлежали досега на предварително регулиране във всички държави членки. Регулаторният подход успешно доведе до насърчаване на конкурентни пазари, до поощряване на инвестициите и до разширяване на избора за потребителите: например най-висока степен на покритие и навлизане на широколентов достъп се наблюдава в държави членки, в които съществува конкуренция в областта на инфраструктурата в съчетание с ефективна система на предварително регулиране, насочена към насърчаване на конкуренцията в областта на услугите. По-нататъшното разгръщане на широколентовите мрежи и по-специално на мрежите за достъп от следващо поколение („ДСП“) продължава да изисква намесата на националните регулаторни органи („НРО“), което се дължи на тяхното място и роля в сектора на електронните комуникации.
Още по-важно е публичните средства в този сектор да се използват внимателно и Комисията да гарантира, че държавната помощ е допълваща и не замества инвестициите от страна на пазарните участници. Държавната интервенция следва да ограничи възможно най-много риска от изместване на частните инвестиции, от промяна на търговските стимули за инвестиране и в крайна сметка от неприемливо нарушаване на конкуренцията.
В съобщението си относно модернизиране на държавната помощ на ЕС (State Aid Modernisation — SAM) Комисията отбелязва, че политиката за държавната помощ следва да се съсредоточи върху насърчаването на добре планирана помощ, насочена към отстраняване на неефективността на пазара и към цели от общ европейски интерес6. Мерките за държавна помощ може при определени условия да имат коригиращо действие върху неефективността на пазара, като по този начин подобряват ефективното функциониране на пазарите и засилват конкурентоспособността. Освен това, когато пазарите показват ефективни резултати, но тези резултати се считат за незадоволителни от гледна точка на политика на сближаване, държавната помощ може да се използва за постигане на по-желан, справедлив пазарен резултат. По-конкретно, една добре насочена държавна интервенция в областта на широколентовия достъп може да допринесе за намаляване на „цифровото разделение“7между области или региони, в които се предлагат конкурентни широколентови услуги на достъпни цени, и области, в които такива услуги не се предлагат.
Ако обаче държавна помощ за широколентов достъп се използва в райони, в които пазарните оператори биха инвестирали или вече са инвестирали, това може значително да наруши стимулите на търговските инвеститори въобще да инвестират в широколентов достъп. В такива случаи държавната помощ за широколентов достъп може да има обратен ефект по отношение на следваната цел. Целта на контрола върху държавната помощ в сектора на широколентовия достъп е да се гарантира, че мерките за държавна помощ ще доведат до по-високо равнище на широколентово покритие или до по-бързо навлизане и проникване на широколентово покритие, отколкото без държавна помощ, като в същото време се подкрепят по-високо качество, по-достъпни услуги и инвестиции, насърчаващи конкуренцията. Положителните ефекти от помощта следва да надхвърлят нарушенията на конкуренцията.
В отговор на призива на Комисията в DAE към държавите членки, повечето от тях разработиха национални стратегии за широколентов достъп, за да постигнат целите на DAE на съответните си територии. Повечето от тези стратегии предвиждат използването на публични средства за разширяване на широколентовото покритие в райони, в които търговските оператори нямат стимул да инвестират и да ускорят разгръщането на високоскоростни мрежи за достъп от следващо поколение.
В тези насоки се прави обобщение на принципите на политиката на Комисията за прилагането на правилата за държавна помощ от Договора към мерките в подкрепа на разгръщането на широколентови мрежи като цяло (в раздел 2). В тях се обяснява прилагането на тези принципи при оценката на мерки за помощ за бързото разгръщане на основни широколентови мрежи и мрежи за достъп от следващо поколение (ДСП) с много висока скорост (в раздел 3). Комисията ще прилага насоките при оценката на държавната помощ за широколентови мрежи. Това ще увеличи правната сигурност и прозрачността при вземането на решенията ѝ.
