European management centre



страница1/3
Дата28.02.2017
Размер409.72 Kb.
#15974
  1   2   3
EUROPEAN MANAGEMENT CENTRE

1, P. Volov Str., 1504 Sofia, Bulgaria, Tel: (+359 2) 843 57 55; 944 47 58

Tel/Fax: (+359 2) 846 75 73, e-mail: emc@emcbg.eu, www.emcbg.eu



ТЕМА
Ефективно



Управление на Проекти

за участие на Бизнес Аудиторията в град Русе и Русе Регион в областта на професионалната квалификация


Тази интегрирана Програма би била изключително навременна и полезна за Фирмите и организациите в град Русе и Региона на Река Дунав и е свързана със Стратегията за Развитие на Дунавския регион на Европейската комисия.

Това е база за работа по всички поръчки и дейности които ще възникнат при изготвянето на проекти за развитие на Дунавския регион


Eфективно планиране и професионално управление на проекти

Цели
Участниците ще научат за инструментите на ефективно управление и работа по проекти. Успешно управление на времеви ресурси и развитие, въвеждане на система за ефективно управление на корпоративни проекти и целеполагане, както и по–резултатно изпълнение на проектните решения. Същевременно ще бъде представен начинът на използване на тези инструменти чрез множество примери, концентрирайки се върху основните моменти и възможностите за приложението им в компанията по-време, както и след приключване на обучението.

Предварителна информация
Нарастващата комплексност от задачи в скокообразно променящите се “мъгляви” обкръжения надхвърля все по-често капацитета на йерархичните организации за решаване на проблеми и вземане на решения. Проектният мениджмънт може да използва по-гъвкаво ресурсите и иновационното умение на една фирма.

Така от една страна се скъсява времето за реакция на фирмата на вътрешни и на външни изисквания и от друга страна работната сфера преценява по-правилно инвестициите и потребностите на работещите в организацията хора.

Проектният мениджмънт е концепцията и методът за комплексно, навременно и срочно справяне с поставените задачи. При това е необходимо сътрудничеството на повече фирмени сектори при идентифицирането, дефинирането, планирането, провеждането и контрола.

Чрез това процентът на успеха нараства, разходите намаляват и сроковете повече се спазват.

Допълнителната полза - по-кооперативно, по-иновативно, по-решаващо конфликтите сътрудничество – е значителна като принос за по-нататъшното развитие на организацията; макар и да е трудно измерима и само индиректно забележима.
Най-късото разстояние между концепцията и цялостното изпълнение е управлението на проекта.”
Управлението на проекта е форма на организация и работа за осъществяване на комплексни, ограничени във времето намерения, които носят със себе си следните ползи:


  • Ефективност
    Ефективни и трайни във времето решения на проблемите, постигнати чрез единна екипна работа и въвличане в нея на всички заинтересовани – “Направи точните неща”
     Ефикасност
    По-кратко време за обработка чрез концентриран, планов подход; по-ниски общи разходи
    Контролируемост
    целенасочено направляване на проекти посредством контролинг
    Спазване на плановете
    Стриктно спазване на поставените планове посредством професионално планиране и направляване
    Прозрачност
    Подобрена прозрачност посредством документация и комуникация по проекта
    Развитие на ръководните кадри
    Целево развитие на ръководни компетенции при ръководителите на проекта
    Управление на знанието
    Траен обмен на знания посредством структурирани, документирани подходи и работа в екип 


І. Основи на управлението на проекти

Следните понятия трябва да се дефинират:



  • Проект

  • Управление на проект

  • Програма

1. Проект

Проектът е „намерение, което в същността си се отличава с еднократността на условията в тяхната цялост, напр. задаване на цел, ограничения във времето, финансите, персонала, разграничаване спрямо други намерения, специфична за проекта организация”.

Във всеки случай една проектна задача трябва да изпълнява следните критерии:


  1. Комплексна, нова (респ. единствена по вид) задача

  2. Измерими цели и резултати

  3. Ограничение във времето (начало и край)

  4. Ясно дефинирани ресурси (финансови, персонални, материални)

  5. Необходимост от екипна работа

  6. Комплексно, новаторско (единствено по рода си) поставяне на задачи

Проектът е временно усилие, работа, чиято цел е да създаде уникален продукт, услуга или постигане на определен резултат ”

Във всеки случай преди началото на всеки проект трябва да се разбере дали съответното намерение си струва да прерасне в проект или дали в рамките на рутинните процеси може да се осъществи по-ефективно и продуктивно!



2. Управление на проекти

Управлението на проекти е систематичен процес за ръководене осъществяването на комплексни намерения. То обхваща организацията, планирането, направляването и контрол на всички задачи и ресурси, които са необходими за постигане целите на проекта.



Различават се 9 сфери на управлението на проекти:

  • Интеграционно управление

  • Цялостно управление

  • Управление на разходите

  • Управление на качеството

  • Управление на персонала

  • Управление на комуникациите

  • Управление на риска

  • Управление на осигуряването на стоки и услуги

  • Управление на времевия ресурс


Интеграционно управление

Интеграционното управление, като част от управлението на проекта, описва процесите, които са необходими за доброто координиране и интегриране на различните дейности по проекта. То обхваща развитието на проектния план, изпълнението на проектния план и промените.


Цялостно управление

Цялостното управление се отнася до текущото планиране и контрол на напредъка в проекта. В рамките на цялостното управление се прави периодически контрол, с цел установяване на това, дали проектът се движи в правилната посока. Към цялостното управление на проекта се числят инициирането, планирането на съдържание и обема, дефинирането и контролът на постиженията по време и в края на проекта.


Управление на времевия ресурс

Управлението на времето и сроковете трябва да гарантира, че проектът ще бъде изпълнен в определения срок. Към управление на времето спадат дефиниране на процесите, уточняване на тяхната последователност и времетраене, разработване на план за сроковете и неговия контрол.


Управление на разходите

Управлението на разходите описва всички необходими процеси, които трябва да гарантират, че проектът ще приключи в планираната и одобрена бюджетна рамка. Към управлението на разходите спадат планиране на средствата, преценка на разходите, бюджетиране, както и контрол на разходите.


Управление на качеството

Управлението на качеството при проектите трябва да гарантира, че претенциите за качество от страна на възложителя ще бъдат спазени или дори надминати. Към това спадат планиране, гарантиране и направляване на качеството.


Управление на персонала

Основната задача на управлението на персонала е да се грижи за това, ангажираните в проекта служители да бъдат възможно най-продуктивни. Към управлението на персонала може да се отнесат следните функции и задачи: организация на проекта, набиране на персонала и развитие на екипа.


Управление на комуникациите

Управлението на комуникациите в проекта има за цел и в подходящ вид да изготви, събере, разпространи, предостави и дефинира своевременно всички информации по проекта. Тук спадат изграждането на система за информация и отчет, разпределение на информацията, установяване на напредъка, както и административно приключване.


Управление на риска

Управлението на риска описва всички процеси, които са необходими, за да се установят рисковете, анализират и да се отреагира. Тук спадат идентифицирането и оценката на риска, развитието на мерки за овладяване на риска, както и неговото проследяване.


Управление на осигуряването на стоки и услуги

Понятието управлението на осигуряването означава осигуряването на стоки и услуги извън организацията, както и изготвянето на съответните договори. Тук спадат подготовка за набавянето, проучване и набавяне на оферти, избор на доставчици, оформяне и изпълнение на договорите.



ІІ. Фактори за успеха при управлението на проекти
Разбира се, има безброй фактори, които определят успеха или неуспеха на проекта. Ние се опитахме да обобщим „10 основни фактора за успех при работата по проекти”:


  • задачи, които си струва да прераснат в проект

  • поръчка за проект/възлагане на проект, измерими цели

  • поддръжници на проекта

  • компетентни ръководители на проекта и участници в екипа

  • управление на проекта доколкото е нужно, а не доколкото е възможно

  • временно освобождаване

  • ясно разпределение на ролите

  • правилна и целенасочена проектна комуникация

  • електронни помощни средства

  • култура на управление на проекти

Следва обяснение на изброените точки:


1. Задачи, които си струва да прераснат в проект


  • Само такива задачи се развиват в проекти. Следва старателен избор, определяне на приоритети и вземане на решение за проекта по определени критерии.


2. Възлагане на проект, измерими цели


  • Рамковите условия на проекта (цели, основни задачи, разходи и ресурси и т.н.) са ясно и еднозначно документирани в поръчката за проекта – няма проект без поръчка за проект и измерими цели!

  • На всички участници е ясно, какво спада към проекта и какво не (цели и не-цели)

  • Поръчката за проекта се подписва поне от възложителя и ръководителя на проекта


3. Поддръжници на проекта


  • Отговорните за вземане на решенията в обичайната заетост са силно заинтересовани от успеха на проекта и „пазят гърба” на ръководителя на проекта. --> поддръжници на проекта

  • Възложителят на проекта и участващите началници заедно създават необходимите рамкови условия, за да може проектният екип да работи възможно най-добре /напр. временно освобождаване от други задължения, комуникация на управленско ниво, бързи и прагматични решения по проекта/.


4. Компетентни ръководители на проекта и членове на екипа


  • Ръководителят на проекта притежава необходимите компетенции (професионална, методическа, социална и управленска).

  • Проектният екип разполага с необходимите компетенции (по-специално професионална и социална).


5. Управление на проекти доколкото е нужно, а не доколкото е възможно


  • Ръководителят на проекта не упражнява управление „Overkill”

  • Методите за планиране и направляване на проекта се прилагат дозирано и прагматично.

  • Управлението на проекта се засилва с комплексността и трудността на поставените задачи.

6. Временно освобождаване


  • Проектният екип (ръководител и служители) се освобождава от в достатъчна степен обичайната си дейност --> проектната работа не бива да бъде само допълнителна работа.

  • Временното освобождаване е съгласувано и решено заедно със съответните ръководители.


7. Ясно разпределение на ролите


  • Ръководителят на проекта се посвещава предимно на функцията си в рамките на проекта (да планира, направлява, организира, координира, информира и др.)

  • Голяма част от оперативната дейност се извършва от членовете на проектния екипа.

  • Ролите, функциите и задачите в проекта са ясно разпределени.


8. Целенасочена проектна комуникация


  • Вътрешните и външни групи заинтересовани от проекта, целенасочено се информират относно хода на проекта (междинни отчети, проектни заседания, лични разговори и др.)

  • Резултатите от проекта се представят достъпно, доколкото е възможно, вътре и извън фирмата.


9. Електронни помощни средства


  • Електронни помощни средства като напр. Интернет, интранет, електронна поща се използват ефективно.

  • Планирането и направляването на проекта се подпомага чрез използването на подходящи софтуерни инструменти.



10. Култура на управление на проекти


  • Управлението на проекти функционира тогава, когато във фирмата може да бъде създадена съответната култура за това.

  • Тази култура може да се стимулира посредством съответното управленско поведение, подходящи рамкови условия за проекти, единна методика за управление на проекти, съответни мерки за обучение и системи за възнаграждение, ориентирани по резултатите и успехите и много други


III. Организационна форма на УП
Организационната форма на управление на проекти в компанията би трябвало да съответства на важността на проекта. В някои фирми проектите се разработват само като допълнителна дейност, и то сравнително рядко. Други фирми, напротив, създават по-голяма част от своя продукт в рамките на проекти и с това могат да се окачествят като „проектоориентирани фирми”.
Еквивалентно със значението на проектната дейност могат да бъдат споменати следните организационни форми във връзка с проекти:


  • Линейно УП

  • Матрична проектна организация

  • Чисто проектна организация


1. Линейно УП
Организационната концепция на този вид УП се прилага тогава, когато УП има сравнително малко значение. УП успоредно с ежедневната дейност може да бъде описано, както следва:


  • Отговорността за персонала и управлението на работещите по проекта остава у ресорния ръководител

  • Ръководителят на проекта по правило има ограничени права за даване на указания на работещите по проекта

  • Основната дейност на фирмата е с предимство пред дейността по проекта

  • Работата по проекти е „между другото”


2. Матрична проектна организация
Този тип организация се прилага тогава, когато трябва да се овладеят както задачи oт основната дейност, така и такива по проекта. Тази организационна концепция може да функционира само тогава, когато ясно са уточнени отговорност и компетентност на ресорния ръководител и ръководителя на проекта.


  • ръководителят на проекта и екипът изпълняват успоредно задачи от основната си дейност и по проекта

  • в рамките на проекта служителят е подчинен на ръководителя на проекта

  • щом служителят изпълнява професионалните си задължения, отговорен за това е ресорният му началник

  • отговорността по персонала остава обичайно в този ръководител


3. Чисто проектна организация
Този тип концепция се прилага само при силно проектоориентирани фирми, които генерират голяма част от създаваната от тях стойност в проекти.


  • Ръководителят на проекта има достатъчна компетентност в рамките на проекта

  • Служителите по проекта формално са подчинени на ръководителя на проекта

  • Служителите по проекта са в повечето случаи 100% освободени, докато трае проекта

  • Проектите функционират като „временни фирми” в рамките на организацията. 


ІV. Иницииране на проекти
Процесът иницииране по правило е предходната фаза на действителния проект. То протича под мотото „От идеята към проекта”. Инициирането повлиява в значителна степен бъдещия успех на проекта. Грешки, допуснати в предпроектната фаза, по-късно могат да се коригират трудно или въобще не.
Типични задачи на УП в етапа на инициирането са:


  • анализ на ситуации и контекста

  • определяне целите на проекта

  • организация на проекта

  • оценка на разходите

  • възлагане на проекта


Не от всяко иницииране на проект излиза проект – точно обратното.
Доказателство за изразена проектна култура е, когато проектните идеи са критично анализирани, сравнени със стратегическите цели на съответната фирма и в даден случай са отхвърлени от възложителя/от вземащия решения, и отложени за по-късен период.
По правило задачите за инициирането се реализират от бъдещия ръководител на проекта и един малък, основен състав (2-3 души).
При много големи и рискови проекти тези стъпки по планирането могат да се проведат и в рамките на един т.нар. „предварителен проект” (също проучвания за това, дали идеята е приложима).
1. Анализ на ситуацията и контекста
Процесът на иницииране започва по правило с изясняване на изходната ситуация (идея, поставяне на проблема, изисквания от страна на клиентите...). По смисъла на цялостен и систематичен подход би следвало в този първи анализ да се включат не само пряко, но и непряко важни точки, отнасящи се до основната цел.
По отношение на анализа на ситуацията и контекста трябва да се изяснят предварително следните въпроси:


  • Кои са причините за този проект?

  • С какво се отличава настоящата ситуация /напр. силни и слаби страни, шансове, рискове и т.н./

  • В кои сфери е необходимо да се направи оптимизацията?

  • Как ръководството на фирмата гледа на проекта?

Проектите са социални системи, чийто контекст може да е от голямо значение за успеха на проекта. Контекстът на проекта би трябвало да бъде проучен най-малко по три критерия:




  • Времеви контекст: какво се е случило преди проекта? Какво би следвало или би могло да се случи след осъществяване на проекта?

  • Обективен контекст: кои обективни влияещи фактори трябва да се вземат под внимание /напр. глобални стратегии, правни рамки, налични концепции и т.н./?

  • Социален контекст /анализ на заинтересованите групи/: до кои лица и целеви групи се отнася проекта?


2. Определяне целите на проекта
Няма проект без ясни цели и резултати” !
Една цялостна система от цели съдържа поне следните елементи:


  1. Обща цел на проекта (Outcome): обобщение на проектните цели, подходящо за бърза комуникация по съдържанията на проекта

  2. Подцели на проекта (Output): отделните подцели на проекта са съществените обекти на един проект. По принцип изготвянето на една подцел на проекта се свързва с междинно постижение, за да може да се упражнява контрол

  3. Измерими резултати (Deliverables): конкретизиране и операционализиране целите на проекта , технически спецификации.

  4. Ползи / влияние (Impact): Как влияе проектът в среден и дългосрочен план? – Взаимовръзки / принос към висши цели и стратегии

Внимавайте за това, Вашите проектни цели да бъдат възможно измерими, понятно и реалистично формулирани.


3. Проектна организация/екип/
Определянето на проектната организация има решаващо значение за резултата на проекта. Вие би трябвало задълбочено да обмислите кой каква роля ще поеме в проекта. Типични роли в проекта са:


  • (Вътрешен) възложител на проекта (ВП): ВП принадлежи по правило към висшето или средно управленско ниво. Той взема решение за изпълнението на проекта. При това той би трябвало да гарантира, че са създадени професионалните рамкови условия за изпълнението на проекта. Тук по-специално важи да са на разположение необходими финансови, персонални и материални ресурси (конфликт на ресурсите, които може да произтекат между основната дейност и нуждите на проекта).

  • Проект мениджър (ПМ): Проект мениджърът (=ръководител на проекта) е отговорен за цялостното управление. Към основните му задачи се числят планиране, координация, направляване, организация, както и контролинг на дейностите (=процес на УП). Важно: най-добрият професионален експерт не означава автоматично най-добрият ръководител на проекта.

  • Членове на проектния екип (ЧПЕ)
    Те би трябвало да притежават професионална и лична компетентност, за да могат да реализират проектните цели.

  • Асистенти по проекта (АП)
    При големи проекти често се налага да бъде поета и ролята на асистент. Той обикновено подкрепя ръководителя на проекта и по правило отговаря за подзадачите, отнасящи се до УП (напр. координиране на сроковете, доклади, протоколи и т.н.)

  • Направляващ комитет (Steering commitee)
    При големи проекти често се сформира наравляващ комитет. Обикновено членовете му са от първо и второ управленско ниво. Комитетът би трябвало да бъде информиран редовно относно важни моменти по статуса на проекта (ключови постижения) и има еднакви права и задължения, както (вътрешният) възложител на проекта.


Във всеки случай е важно да се определят отговорностите и компетенциите на всяка една от ролите в проекта, и преди всичко да се документират!
Значението на ресорния ръководител не би трябвало да се подценява в проектите. Тъй като отговорността за ресурсите по правило е в ръцете на тези ръководители, е възможно да се стигне до конфликт на целите (основна дейност – проектна дейност). Те би трябвало още от самото начало да предотвратят евентуално напрежение в тази сфера.
4. Оценка на разходите
След като обхватът и целите на проекта са дефинирани, би трябвало да се направи една първоначална оценка на разходите. Тя би трябвало включва всички ресурси, необходими за реализирането на проекта:


  • финансови ресурси (инвестиции, материални разходи, разходи за консултации и др.)

  • персонални ресурси (разходи за заплащане на работещите по проекта)

  • материални ресурси (машини, помещения, оборудване и др./

Във всеки случай трябва да се направи опит за постигане на възможно най-голяма точност и прозрачност на разходите, както и да се вземат под внимание места на възникване на разходите. Често се включват в бюджета само преките разходи (напр. разходи за консултации...) – но вътрешните разходи по персонала не се начисляват към бюджета на проекта. Бюджетът на проекта би трябвало да съдържа всички необходими ресурси.


Във връзка с оценката на разходите трябва да се вземе предвид един централен модел на управлението на проекти: (магическият) триъгълник на проектните цели.
За проектите се определят общо 3 групи цели, свързани с:


  1. Каталог: download -> 2010
    2010 -> Registration form bulgarian Business Delegation to the usa november 2010, Chicago and Cleveland
    2010 -> Registration form bulgarian Business Delegation to the usa 30 November 6 December 2010, Cleveland and Washington
    2010 -> I основна информация за компаниите
    2010 -> 1. Име: Стефан Фамилия: хлавачек дата на раждане
    2010 -> Програма на среща-договаряне " Храни и напитки за туризма & Съпътстваща индустрия лято ‘2010"
    2010 -> Програма 09. 45 10. 15 Регистрация на участниците 10. 30- 10. 40 Откриване
    2010 -> Списък на бизнес делегация от Саудитска Арабия Бизнес Форум „България – Саудитска Арабия”, 1 юли 2010, Хотел „Шератон”, гр. София
    2010 -> Профил на фирма “екосек” (словения)


    Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница