Еуропеана – виртуален дом на културното наследство на европа и българия даниела Петрова

В началото на XXI век, дълго развиваната идея за обединена Европа придобива нови контури и очертания и е пред финалната права на своето реализиране. Днес всеки европеец, представител на многоликата стара европейска култура с гордост може да посочи огромния брой безценни творби и произведения на изкуството записани в световната съкровищница на културата за човечеството. Това изобилие на културни постижения поради своето многообразие и разнородност създава предпоставки за трудности като се налага отделянето на повече време, нужно на всеки желаещ да се запознае с културното и научно наследство на Европа. Тази причина доведе до създаването през ноември 2008г. на единен информационен масив, представляващ онлайн библиотека, архив и музей наречен Еуропеана.

По своята същност Еуропеана е виртуален дом на европейското културно наследство и се явява най-мащабния културен проект на обединена Европа, които разкрива нови начини за изследване на културното наследството на Европейския континент. С динамичното развитие на новите технологии, чрез интернет портал на всички езици в ЕС всеки, интересуващ се от литература, изкуство, наука, политика, история, архитектура, музика или кино, разполага със свободен и бърз достъп до най-големите европейски колекции и шедьоври, обединени във виртуална библиотека.

Възможността на желаещия да учи, да обогатява знанията си, да ги споделя, като се приобщава към виртуални общности по интереси (включително и научно-изследователски) без граници, сама по себе си е революционна и в пълно съзвучие с последните достижения на комуникационните и технологиите.

Еуропеана позволява безплатно търсене едновременно във всички преобразувани в дигитална форма колекции на европейски библиотеки, архиви и музеи, както и тяхното преглеждане. По този начин потребителите могат да извършват тематични проучвания, без да им се налага да посещават множество различни сайтове и ресурси за да търсят в тях информация.

Чрез замисъл си Еуропеана дава своя принос за разпространението на културните постижения на различните европейски държави като изважда на преден план общите елементи, популяризирайки в интернет уникалната европейската култура. Тя засилва значението на индивидуалните цифрови сбирки, като предлага „постоянни виртуални изложби” на творби, съхранявани из целия континент. С това свое начинание пред Еуропеана се явява голямото предизвикателство с включването на материали защитени от авторско право. В законодателството на ЕС, свързано с авторското право и сродните му права липсва хармонизация и това създава допълнителни трудности за осъществяването на подобен мащабен културен проект какъвто се явява Еуропеана. Доброто сътрудничество между културните институции и носителите на права може да разреши проблема като в това отношение може да се използват линкове от Еуропеана към интернет страници, управлявани от носители на права. Само върху основата на вече осъвременено и хармонизирано законодателство на ЕС за интелектуалната собственост и добрите практики в областта на авторското право би могло да се търсят общи пътища, стимули и форми за осигуряване на достъп до културното наследство без анахронични юридически пречки.

Към сегашния момент за съжаление приносът на Република България в най-мащабния културен проект на Европа е едва 0.1 % от общото количество материали в Еуропеана. Това е крайно недостатъчно защото България се нарежда на трето място по културно-историческо наследство в Европа. По брой и разнообразие на културно историческите паметници пред нас са само Италия и Гърция. Повече от 40 хиляди са реги­стрираните недвижими паметници на културата в България, а в държавните и общински музеи се съх­раняват повече от 5 млн. движими. Проблем тук се явява липса на национална стратегия за дигитализация на фондовете на националното културно наследство на България. Това от своя страна води до значително изоставане в количеството на дигитализираните обекти на национално ниво, като проблем също се явява липсата на недостатъчно финансиране за наваксване на изоставането.

В Република България днес има добре подготвени специалисти по информационни технологии и комуникации, но няма изградена информационно-комуникационна мрежа, която да направи усилията им действително ефективни на национално и международно ниво. През изминалите 20 години след ориентацията на страната ни към демокрация и пазарна икономика са правени немалко опити на национално ниво за дигитализация на културното наследство. Но всички те са ограничени в рамките на конкретни проекти, след чието осъществяване не се създава връзка между тях, нито възможности за развитие. През 1997 година Националният център за книгата при Министерство на културата обявява програмата си „Българско книжовно наследство”, чиято цел е дигитализацията и публикуването на книжовното наследство с изтекли авторски права в публично-частно партньорство с Асоциацията на българските книгоиздатели и създаването на едноименна интернет страница, предоставяща безплатен достъп до произведенията на българските класици. Тази добра идея за съжаление не среща политическа подкрепа и финансиране и, вместо да се превърне в основа на национална стратегия за дигитализация, съхранение и разпространение на културното наследство, дори не е стартирана, със стандартния административен отказ за липса на средства. През 2004 г. Институтът по математика и информатика при Българската академия на науките (БАН) открива първия национален център за дигитализация, който цифровизира 50 000 страници през 2007 г. от фондовете на Държавния архив, Научния архив на БАН, Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ) и др. По отделни проекти за дигитализация на книжовното наследство, но без да са обединени в устойчива национална програма, работят НБКМ, някои университетски и по-големи регионални библиотеки и няколко института на БАН. От средата на 2007 г. се правят първи стъпки към дигитализацията на музейни експонати и колекции, но напредъкът е твърде малък. Подобно е положението и в другите области на културното наследство. Разпокъсаността на действията по дигитализация и липсата на общи стандарти е причина и за лошото техническо оборудване и софтуер (с малки изключения), водещи в много случаи до несъвместимост между различните бази данни и затруднен достъп до тях. В много организации има „натрупан” дигитален материал, който е по-скоро за „вътрешна” употреба и не улеснява достъпа на широката публика до него.

Отсъствието на национална стратегия за дигитализация, съхранение и разпространение на културното наследство не се основава единствено и само на липсата на средства. През изминалите години в Република България отсъства политическо разбиране за важността на проблема преди всичко на национално ниво, а до общоевропейското му значение малцина от управляващите институции са достигнали.

В заключение можем да кажем, че за нас българите участието на националните ни културни постижения във виртуалния дом на европейското семейство Еуропеана е не само въпрос на национален престиж и гордост а и общо европейска нужда на културно обогатяване. Стария континент добре помни, че в нашите земи се е родил мита за Орфей, уникалната тракийска култура със своите неповторими паметници, Кирилската азбука с множество безценни шедьоври. Славянската писменост е тази, която е създала културния облик на повечето народите в източна Европа без които културата на всички европейци би била по бедна и не така величествена и стара.