Еврейският фараон

Така постепенно, без да усети как стана това, той успешно преодоля половината от двадесетте стъпала, по които трябваше да се изкачи. Така стигна до своята двадесета година, през която неговият дядо, старият фараон, престана да го посещава тайно и да го посвещава в небесните тайни, престана да скита между народа и изчезна ня-къде.

В това време неговата леля Мириам вече беше успяла да открие къде се намираше нейният племенник и понеже не можеше да отиде при него в Дома на Живота, самият той намираше начин да отива при нея в еврейския квартал.

Евреите все още не бяха поробени, но бяха ограничавани по различни начини. Мерките за ограничаване на тяхната раждаемост все още бяха в сила. Въпреки това те растяха на брой. Те знаеха, че откакто финикийците бяха измислили парите, нямаше вече закони, които да не могат да бъдат заобиколени. Тези ограничения също така бяха въведени много отдавна и последните двама фараони не бяха съгласни с тях, поради което гледаха през пръсти на техните нарушения. И все пак, като слушаше оплакванията на своята леля и на другите евреи, в душата на момъка започнаха да се натрупват горчивина и възмущение, той престана да се чувствува египтянин и започна да се смята за евреин.

Когато изминаха още десет години и той се изкачи на най-високото, двадесетото стъпало, учението му в Дома на Живота завър­ши. Сега той не биваше да се вестява в еврейския квартал. Прекарваше всичкото си време в храма на Амон Ра, където вече беше не ученик, а учител на новите послушници.

Когато стана на 33 години, фараонката изпрати при него човек да му каже да отиде при нея в двореца. Там тя го посрещна радостна и го отведе в скромната стая на стария фараон.

–Сине мой! – му каза тя, след като седнаха край масата. – Велико е твоето бъдеще!

–Как? Да не би да стана фараон? – запита учудено той.

–Не! Друго бъдеще ти е определила съдбата. Ти ще станеш водач на еврейския народ. Ти ще го изведеш от Египет и ще го заведеш в друга, определена за него земя.

–Откъде знаеш моята съдба, майко? Моят дядо до двадесетата ми година ми разправи доста неща, но за моята съдба не ми е говорил нищо.

–Синко! Ти си дете на моята първа любов. Аз нито за миг не съм престанала да мисля за теб и за твоето бъдеще. Слушай сега внимателно онова, което ще ти разкажа.

Така започнаха разговорите между майката и нейния син – жрец, разговори, които определиха бъдещето на много народи. Тя му разказа много от нещата, които беше научила от своя баща, като не му каза други, до които той трябваше да стигне сам.

Не веднъж, а много пъти продължиха тези разговори. Майката обаче, след като го посвети в част от наследството, оставено от неговия дядо, го предупреди:

–Отсега нататък ти трябва да се подготвиш за служба на живия Бог. И внимавай да не даваш път на твоята гордост и твоята избухливост, за да не провалиш сам своето велико бъдеще.

След тези разговори младият жрец се промени много. Той започна да живее според правилата, оставени от неговия дядо. Скоро в него се появиха и първите признаци на двете родови дарби: вътрешното виждане и вътрешното слушане. Сега той разбра защо сегашните египетски жреци си служеха с измами и хитрини, защо залъгваха народа с лъжливи чудеса. Сега, когато научи, че в храмовете няма вече жреци от първата небесна династия, които са притежавали много вътрешни дарби, жреци, които са били в непрекъсната връзка с Небесния дом, разбра и зачака да получи откровение, да бъде призован от небето.

Но времето минаваше, а нищо не се случваше. Неговото ясновидство проникваше само в човешкия живот и то в ограничени размери, това го дразнеше много. Защо? Защо беше пренебрегван? Нали той беше този, който трябваше да извърши великото дело? Защо? Защо мълчи Небесния Дом?

Така изминаха доста години. Един ден неговият вуйчо фараонът Аменхотеп III, мъжът на майка му умря. Неговият по-малък брат, който щеше да царува под името Аменхотеп IV, не можа да седне на престола, защото една голяма група жреци, противници на свободолюбивата политика на Четиринадесетата династия, уби майката-фараонка, сина-престолонаследник и неговата сестричка-княгинята.

В Египет се възцари нова, петнадесета династия.

Когато научи това, Мойсей плака много за майка си, брата си и сестра си. Но той трябваше да мисли и за себе си. Новата династия знаеше, че той беше син на фараонката. Затова избяга от Египет в земите на индианците. За това бягство той имаше и друга причина. При един случай, немного отдавна, той беше убил египтянин, който малтретираше евреин. Вярно, че никой друг освен евреинът не беше видял това, вярно, че убитият беше заровен в пясъка на пустинята, но вярно беше и това, че евреите започнаха да говорят за случая. И ако не беше намесата на майка му – фараонката, той нямаше да се оттърве от смъртта. Сега обаче, след като нямаше кой да го защити, краят му беше сигурен. Затова трябваше да бяга. В новата земя той се ожени за една от дъщерите на жреца Йотор.

От Египет започнаха да бягат много евреи. Когато идваха при Мойсей, те му разправяха, че при новата династия положението на евреите там се влошило много. Тя ги превърнала в роби и ги карала да работят на фараона само за едната храна.

Това дотежа много на евреите, още повече, че не се виждаше краят на тези им страдания. Така изминаха много години. Умря първият фараон от Петнадесетата династия. Дойде втори фараон, но и той не беше по-добър и продължи да измъчва евреите.

Така в непрекъснати тревоги изминаха много години от живота на Мойсей. Той стигна до своята 78-ма година, когато и децата му вече имаха свои деца.

Но веднъж, когато пасеше стадото овце всред пустинята при планината Хорив, той видя, че от една къпина излизаше огън. Къпината гореше, а не изгаряше. Това направи впечатление на жреца-овчар. Когато обаче се запъти към нея, от къпината долетя глас:

–Мойсей! Събуй обувките си, защото мястото, на което стоиш, е свещено. И не се приближавай много до огъня.

Мойсей се стресна от това, че чу глас, но събу обувките си и каза:

–Говори, Господи! Твоят син те слуша!

Тогава гласът продължи:

–Чух плача на твоите братя, които се обърнаха към мен за избавление. Знай, че аз ще ги спася от ръцете на египтяните, ако решат да станат нови хора, достойни да се нарекат “Божи народ”. Аз ще ги изведа от Египет и ще ги отведа в нова земя, където ще живеят много добре, земя, където ще тече мед и масло. Но внимавай ти, който ще станеш техен водач! Ти трябва да създадеш от този твърдоглав народ едно общество от избрани души, годно да послужи за ядка на бъдещото голямо общочовешко семейство. Ако ме слушаш и изпълняваш всичко онова, което ще ти казвам от днес нататък, ти ще успееш в тази велика задача. Но ако не ме слушаш, ще направиш зло и на себе си, и на еврейския народ, и на много други народи, с които ще влязат в допир евреите. Готов ли си за тази тежка задача?

Мойсей не отговори веднага. Той мисли дълго и най-после каза:

–Щом ще ме водиш ти, Господи, аз съм готов!

–Добре, сине мой! А сега иди при първенците на евреите в Египет и им предай това, което ти казах вече. Те ще те послушат и ще успеят да убедят еврейския народ да тръгне след теб.

–След това иди при новия фараон и му кажи, че те изпращам аз, Йехова, вечно живият, със заповед да пусне еврейския народ, за да отиде в своята нова страна.

–А няма ли фараонът да заповяда да ме убият, когато разбере кой съм? – запита Мойсей.

–Не бой се! Той няма да те убие. Аз ще бъда с теб.

–А дали ще ме послуша? Дали ще повярва, че идвам от твое име?

–Казах ти вече да не се боиш. Аз ще бъда с теб. Освен това аз ще те науча и на някои необикновени неща, които ще му направят впечатление и ще го убедят, че наистина те изпращам аз.

–Не! Не! – избърза Мойсей, подтикнат от своето честолюбие. И това беше първата му грешка. – Няма нужда да ми показваш нищо. Аз мога да правя много чудеса, с които ще му въздействувам.

Когато тези прибързани думи заглъхнаха, от къпината долетя добродушен смях, а след него гласът проговори отново:

–Радвам се, че имаш доверие на собствените си сили, но знай, че фараонът не ще ти повярва и после ще трябва да се намесвам и аз. Знай, че с това ще нанесеш големи пакости на египетския народ.

–Нека опитам, Господи! Аз се смятам достатъчно силен, за да накарам фараона да ни пусне, щом като Ти си до мен.

–Добре, Мойсей! Добре, чудотворецо! Върви тогава! Пожелавам ти успех! Помни само, че ти ще носиш отговорността за всичкото зло, което ще докараш!

След тези думи огънят в къпината угасна. Заедно с неговото угасване поизстина и голяма доза от внезапно възникналото голямо самочувствие на Мойсей. Той почака малко, но гласът не се обади повече.

Тогава Мойсей се върна в Египет, срещна се с първенците на евреите и им разказа, какво се беше случило с него. А те, понеже го познаваха, повярваха на думите му и успяха да убедят народа си да го приеме за свой водач. Когато това стана, Мойсей заедно със своя братовчед Аарон, отиде в двореца при фараона, който ги прие като делегати на еврейския народ. Той не познаваше лично Мойсея.

–За какво идете? – запита той.

–Ние идем по заповед на израилевия бог Йехова, който ти заповядва да пуснеш неговия народ, за да отпразнува празника му в пустинята! – каза Мойсей.

–Кой е този бог, за да го послушам? – запита с насмешка фараонът. –Ние, египтяните, имаме много богове, но за такъв бог и до ден днешен не съм чувал. Махнете се от очите ми и не се осмелявайте да подтиквате моите роби да не работят, защото ще ви постигне най-суровото наказание.

Когато двамата пълномощници си отидоха, фараонът повика надзирателите на евреите и им каза:

–Понеже е ясно, че робите ни са обхванати от мързел, отсега нататък не им давайте плява за тухлите. Нека сами да се снабдяват с нея. Вие обаче изисквайте от тях същия брой тухли, както и досега.

Тази наредба на фараона създаде големи допълнителни трудности на и без това силно обременения еврейски народ. Затова водачите на еврейския народ, след като отидоха при фараона и напразно го молиха да отмени тази заповед, отидоха при Мойсей и Аарон и ги обвиниха, че те са виновни за това ново зло.

Тогава Мойсей се отби в едно пусто място, затвори очи, разпери ръце встрани, с длани обърнати нагоре и отправи гореща молба към небето:

–Господи! Господи! Чуй молбата ми!

–Какво искаш, Мойсей! – прозвуча отново познатият му вече глас.

–Защо, Господи, не стана онова, което ми беше обещал? Защо положението на евреите се влоши, вместо да се подобри?

–Затова, защото си бърз и непослушен. Аз ти казах, че ти първо трябва да подготвиш евреите, че трябва да ги научиш да живеят

Освен това аз ти бях казал да кажеш на фараона да ви пусне да си отидете във вашата нова страна, а ти се изплаши, реши в себе си, че аз не зная какво приказвам и каза на фараона да ви пусне в пустинята, за да отпразнувате моя празник. Това е лъжа. А аз съм бог на истината. Разбра ли?

–Но той нямаше да ме послуша. А сега и евреите вече не слушат.

–Щом не искаш да си служиш с истината, зад която стоя аз, опитай своите чудеса.

След тези думи гласът млъкна.

Сега вече Мойсей сериозно се изплаши и започна да заеква при говоренето си. Затова, когато отново се яви пред фараона заедно с Аарон, на когото Мойсей шепнеше в ушите му потребните думи.

Като видя това, фараонът избухна в смях, но се овладя и си предаде сериозен вид.

–Е, велики водачо на великия еврейски народ! Защо се схвана езикът ти, който предаваше заповедите на най-великия от боговете?

Мойсей, вместо да отговори на тези подигравки, събра куража си и чрез устата на Аарона каза:

–Фараоне! Ти не послуша гласа на нашия Бог и влоши положението на моя народ. Затова аз ще ти покажа такива чудеса, които ще те убедят, че съм пратеник на Всемогъщия, който няма име.

–Хубаво! – каза фараонът насмешливо. –Покажи своите фокуси. Нека се позабавляваме малко. – А на слугите си каза: – Я извикайте жените и децата да погледат фокуси, които може би не са виждали! Ще им бъде забавно.

Мойсей едва сдържа гнева си, като чу тази подигравка. Той беше вече почти на 80 години, които усилваха естествената му сприхавост.

–Не бързай, почакай малко! – заповяда фараонът. – Нека първо дойдат жените и децата.

Истински вулкан от гняв закипя в гърдите на Мойсей, но един вътрешен глас му каза: - “Търпи! Търпи!”

След като дойдоха жените и децата, фараонът каза: – Готово! Хайде, почвай!

Тогава Аарон, по знак, даден от Мойсея, хвърли тоягата, която държеше в ръцете си пред фараона и служителите му, и тя се превърна на змия, която запълзя, мина между краката на жреците и избяга през една врата навън.

Какво бе учудването на Мойсей обаче, когато вместо вик на
уплаха и учудване, от устата на фараона се разнесе пак подигравателен смях:

–Лош, много лош фокусник е този ваш бог, който ви е научил на най-простия фокус, известен на всеки начинаещ ученик от Дома на Живота! – извика той, като грабна своя жезъл и го хвърли пред краката на Мойсей. И ето, че за ужас на пратеника, жезълът в миг се превърна в голяма змия, която бързо се обви около краката му, издигна главата си нагоре и отвори застрашително устата си срещу лицето на Мойсея, като оголи двата си отровни зъба, между които нервно потреперваше тънкото й раздвоено накрая езиче.

В страха си Мойсей дръпна главата си назад, но дочу отново тихия глас, който му прошепна да не се бои, светкавично сграбчи с двете си ръце змията за врата и миг след това на пода лежеше не змия, а жезъл, жезълът на фараона.

–Добре! Добре се справи с моя жезъл! – рече одобрително фараонът. – Но, както сам видя, и ние владеем тия фокуси. Хайде, иди си. Ти ни разочарова. Виж как мърморят жените и децата, че си ги отегчил.

С наведена глава напусна Мойсей тържествената приемна зала. А след него се понесоха дюдюкания и подигравки.

–Ти не послуша Господа – каза Аарон на Мойсея, когато се прибраха у дома си. – Така не бива. Отново ще направим някое зло.

–Аз съм учил тридесет години в Дома на Живота и още тридесет в други страни. Няма да се оставя да бъда посрамен от някакви си невежи жреци! – отвърна упоритият старец.

–Зная, че си много учен, – отвърна Аарон, –но не забравяй, че отиваме при фараона като пратеници на живия Бог.

–Аз ще правя първо онова, което зная сам – отговори навъсено Мойсей.

Така, опитвайки едно след друго много свои собствени чудеса, ходи отново и отново Мойсей при фараона. Но каквото и чудо да покажеше, фараонът и жреците правеха същото.

Затова не можа да ги убеди, че говори от името на живия Бог.

Едва тогава разбра той, че неговите знания не струват нищо и отново издигна ръцете си към господа, който веднага му проговори:

–Както виждаш, аз съм много търпелив. Изчаках да се убедя, че ти сам няма да свършиш нищо. Ти направи грешка, която сега ще
поправя аз. Знай обаче, че нещастията, които ще изпратя на египетския народ, се дължат на теб. Един ден ти ще трябва да се отплатиш на тези хора. Ако беше започнал с истината, всичко щеше да свърши добре.

–Сега престани да ходиш при фараона, защото той самият ще започне да идва при теб да те моли за милост.

–Ти обаче иди отново при твоите евреи и им кажи, че трябва да променят живота си, че трябва да се осветят, за да заслужат обичта ми. Едва тогава ще се оправят вашите работи. Едва тогава ще излезете от Египет. И на фараона и на всички хора винаги казвай истината. не забравяй, че съм бог на истината.

И наистина не мина много време и ето, че върху Египет започнаха да валят едно след друго много нещастия.

Най-напред страната беше затрупана от жаби. След това целият въздух се изпълни с дребни мушички, които нападаха хората и добитъка. След тях легиони бълхи плъзнаха по всичко живо.

Тогава фараонът отиде в дома на Аарона и Мойсея да моли да се премахнат тези злини, като обеща, че ще пусне евреите да излязат от Египет.

Когато обаче Мойсей измоли от Господа премахването на тези напасти, фараонът се отметна от обещанието си.

Започнаха тогава нови нещастия за египетския народ. Най-напред измря всичкия му добитък, без да умре нищо от еврейския. След това цялата страна потъна в прах и по телата на всички египтяни се появиха гнойни рани. А когато фараонът не обърна внимание и на това предупреждение, върху египетската земя заваля град, какъвто там никога не беше валял и унищожи всички дървета и тревата по полетата, като изби и малкото стада, които бяха останали живи. Само в областта на Гесен, дето живееха евреите, не падна нито едно зрънце град.

Този път фараонът, когато отиде при Мойсей, каза:

–Разбрах, че и аз и моят народ сме прегрешили. Помолете се на вашия бог да спре града. Този път наистина ще ви пусна.

А Мойсей го изгледа недоверчиво и му рече:

–Зная, че и този път ще ни излъжеш, но въпреки това ще се помоля.

И наистина, когато градът спря, фараонът отново не изпълни обещанието си.

Тогава отново започнаха нещастията за Египет. В него долетяха грамадни облаци от скакалци, които изпоядоха всичката трева, всичките листа и плодове, които бяха останали неповредени от градушката.

Пак дотърча фараонът, пак замоли за милост. Отново Бог премахна наказанието, като прогони скакалците и ги захвърли в морето.

Така още много пъти, когато идваха нови нещастия, фараонът молеше за милост, но винаги след преминаване на нещастието не изпълняваше обещанието си да пусне еврейския народ.

Накрая Господ каза на Мойсея, че е наближило вече времето, когато фараонът най-после ще се съгласи да ги пусне. Затова еврейският народ трябваше да се приготви за дълъг път.

Последното нещастие на египетския народ дойде, когато една вечер във всеки египетски дом измряха първородните мъжки деца и на хората и на добитъка. Това нещастие разтърси из основи египетския народ. По цялата негова земя се понесе силен плач. Не остана къща без мъртвец. Не беше пощаден даже и фараонът.

На сутринта на другия ден, когато еврейският народ беше готов вече за път, египтяните се събраха масово пред двореца на фараона и започнаха гневно да протестират срещу него, който със своето държание към евреите беше станал причина за всичките нещастия, струпали се върху египетския народ.

А фараонът, като видя че дворецът му беше обсаден отвсякъде от тълпи разгневени хора, се изплаши за живота си, бързо изпрати да доведат при него Аарон и Мойсей и пред лицето на събралото се множество им каза:

–Вървете си! Час по-скоро напуснете нашата страна! Вървете си веднага!

Мойсей, като разбра страха на фараона, макар че във всеки еврейски дом всички хора бяха на крак, готови за път и само чакаха сигнала за тръгването му, каза:

–Не! Не можем да си отидем, преди да сме получили от теб и твоя народ откуп за робството, което изживяхме тук, за тежкия труд, който работихме толкова дълго време.

Тогава фараонът се разгневи и беше готов да убие Мойсея и Аарона, но насъбралият се наоколо египетски народ, като чу думите на Мойсея, завика силно.

–Дай им! Дай им откуп! И ние ще дадем! Нека само си идат от земята ни час по-скоро, та да се свършат нашите нещастия!

При тези викове на народа фараонът смири гнева си, заповяда да се разтвори държавната хазна и да се извадят от нея злато и сребро, достатъчни да се откупи Египет.

Сега обаче Мойсей, който имаше в жилите си и еврейска кръв, реши да използува затрудненото положение на фараона докрай и затова започна да вика:

–Не! Не е достатъчно! Още!

А фараонът, макар че кипеше от гняв, като чуваше виковете на народа, само казваше през зъби:

–Добре! Още!

И това продължи дотогава, докато египетската хазна се изпразни съвсем и на площада пред двореца изникна цяла планина от златни и сребърни монети и предмети.

Едва тогава Мойсей се обърна към народа на Египет и извика:

–Това е достатъчно! Нека никой от народа не носи нищо собст-вено!

Въпреки тези негови думи обаче, подбуждани от страха си, много египтяни донесоха пари и скъпоценности, така че планината на площада порасна още повече.

Мойсей бързо нареди около нея охрана от млади евреи. Тази мярка обаче се оказа излишна. Никой от египтяните не мислеше да краде. Напротив, планината продължаваше да расте. Тогава фараонът, отново обзет от гняв, изкрещя на Мойсея:

–Какво чакате? Тръгвайте! Тръгвайте!

Мойсей само се усмихна лукаво и му каза:

–Не бързай! Не бързай! Ние нямаме бърза работа!

Както и да е, след като се нареди в безкрайна върволица хора, коне, камили и стада от говеда, целият еврейски народ премина през площада, като под надзора на Мойсей съкровището беше натоварено на много коли, които тръгнаха в средата на върволицата. Най-отзад вървяха стадата.

Така, когато шумът от стъпките и на последното стадо заглъхна, на площада вече нямаше нито една монета, нито един скъпоценен предмет.

А на мястото, дето до преди малко се беше издигнала златната планина, димяха само топли кравешки пити.

Едва тогава фараонът си отдъхна. А заедно с него си отдъхнаха и гражданите на Тива.

Така, след като преживяха в Египет 430 години, евреите тръгнаха към своята нова, обещана от Господа страна.

Огромната колона, която имаше за начална цел да стигне до местността Сокхот, се състоеше от 600 000 мъже, без да се броят жените и децата.

Отначало радостта от освобождението подтикваше хората да вървят бързо, но много скоро тежкият път и силната горещина ги измориха и затова се наложиха чести почивки. Винаги тогава Мойсей се покачваше на някое по-издигнато място и оповестяваше на народа
някои от изработените от него наредби и закони, с помощта на които щеше да се управлява отсега нататък еврейският народ.

Пътят на изселниците не вървеше направо към Ханаан, защото Бог бе казал на Мойсея да ги поведе по обиколен път. Самият Мойсей не можеше да разбере каква беше причината за това заобикаляне. Той предполагаше, че това е мярка, потребна да не би еврейският народ, който бе живял дълго време в робство, да се изплаши, ако бъде нападнат от противници, и да поиска да се върне в Египет.

Когато стигнаха Сокхот и се разположиха там на стан, Бог отново говори на Мойсея, когато той беше в палатката си:

–Слушай, Мойсей! – му каза той. – Ти си вече стар. Твоите сили започнаха да намаляват. Започнаха да отслабват и очите ти, и ушите ти. Но заедно с тях започнаха да отслабват и вътрешното ти зрение, и вътрешният ти слух. Поради това, че докато стигнете до обещаната от мен земя ще изминат много години, през които ти ще остарееш още повече, за да можеш да ме викаш винаги, когато стане нужда, и за да виждаш моя образ, ще ти е потребен един специален уред. Затова иди веднага при колите, които пренасят египетското съкровище, вземи от една от тях големия дървен ковчег, на капака на който има два херувима, и го донеси в твоята палатка. Тогава аз ще ти обясня, как трябва да действуваш с него.

Мойсей излезе от палатката си и отиде към мястото, където се намираха колите със съкровището. Те бяха обградени с ограда от въжета и въоръжени младежи ги пазеха, да не би някой да се опита да открадне нещо, преди съкровището да бъде разпределено между дванадесетте племена на Израил.

Той лесно намери дървения ковчег и заповяда на младежите да го отнесат в неговата палатка. Когато остана сам, Бог му заговори отново:

–Отсега нататък, където и да се намирате, този ковчег трябва да се пази от погледите на твоите хора. Затова направи завеса, раздели палатката си на две части и сложи ковчега във вътрешната част. Сложи го така, че когато влизаш при завесата, херувимите да стоят пред теб, отляво и отдясно. Капакът може да се изправя и да стои отвесно, успоредно на задната стена на ковчега. Вътрешната му страна е чисто бяла.

Отсега нататък, винаги, когато влизаш в задната част на твоята палатка, където ще се намира ковчегът, обувай съвсем сухи сандали, като краката ти трябва предварително да са добре измити, изсушени и обути в чорапи от сух намаслен папирус. Направи си ръкавици от същия папирус и само с тях се докосвай до ковчега. Ръцете ти трябва да са добре измити и изсушени.

Никой освен тебе не трябва да влиза вътре. Не пускай също така никой да се доближава до твоята палатка, защото има опасност да умре.

Когато се приготвиш така, както ти казах, влез при ковчега, вдигни капака му и гледай в неговата вътрешна страна, като застанеш на три метра разстояние от него.

Този ковчег е направен по указания на твоя дядо – фараона. Той е копие на такъв уред, намиращ се в Небесния Дом. майсторите на фараона обаче са допуснали някои грешки при изработването му. Затова трябва да се вземат предпазните мерки, за които ти говорих.

Друг подобен ковчег, само че подарен от мен, се намира в пирамидата на фараона Хуфу [27].

Сегашният фараон, който е недостоен човек, не знае нищо за мен и за Небесния Дом. Затова, като не знаеше какво представлява ковчегът, който беше отнесен в държавната хазна след убийството на твоята майка, ти го даде заедно със сребърните и златните предмети и монети.

Така Мойсей за пръв път видя образа на Йехова върху екрана на ковчега, след като дотогава беше слушал само гласа му. И винаги след това, когато станеше нужда, той го потърсваше зад завесата на своята вътрешна стая [28].

Тази вечер Йехова му каза:

–Сега оттук трябва да тръгнете за местността Етан.

–А как ще идем до там, като не знаем къде е тя? – попита
Мойсей.

–Не бой се, сине мой! – каза с блага усмивка Йехова. – Аз ще ви водя. През деня пред вас ще върви един стълб от прах, който през нощта ще бъде огнен. Той ще ви показва пътя, по който трябва да вървите.

И наистина, когато на другия ден сутринта дългата върволица от изселници се приготви за път, от пясъците на пустинята към синьото небе се издигна стълб от бял прах. Преселниците тръгнаха след него. Когато настъпи нощта, стълбът пламна с ярък пламък. Така те вървяха и през деня и през нощта с малки почивки, докато стигнаха местността Етан. Там почиваха три дни, а после отново тръгнаха на път и стигнаха до Пи-Хахирот, край морето, където направиха своя стан.

В това време в столицата Тива, след като престанаха нещастията, жреците отидоха при фараона и му казаха:

–Какво направи ти, господарю? Защо се изплаши от евреите, та ги пусна да си отидат? Защо им даде хазната на Египет? Кой ще ни работи сега? Откъде ще намерим пари за храмовете, за войската и за чиновниците? Как ще изплатим вноските на асирийския банкер Хирам, който ни даде заем преди пет години?

Като чу тия думи, фараонът се разгневи силно сам на себе си. Той и без това вече десет нощи наред не беше спал спокойно. Десет нощи непрекъснато сънуваше все златната планина, все еврейските коли, които я отнасяха, все димящите кравешки пити, останали на площада.

–Глупак! Истински глупак съм аз, а не фараон! – се ругаеше той и се удряше с юмруци по главата.

Скоро обаче това безполезно самообвиняване беше заменено с конкретни мерки за поправяне на допуснатите грешки.

Фараонът веднага впрегна колесницата си и поведе след себе си египетската войска, състояща се от много колесници, много конници и голяма пехота.

Тази египетска войска тръгна по следите на евреите и ги настигна край морето при Пи-Хахирот, пред Ваал-Цефон. Когато я съзряха, евреите се изплашиха много и извикаха на Мойсея:

–Нима нямаше гробове в Египет, та ни доведе да измрем в пустинята?

А Мойсей им отговори:

–Не се бойте! Чакайте и ще видите, че бог ще ви спаси! Сега той ще се бори за вас!

След това се обърна към Бога и го помоли за помощ. Тогава Бог му отговори:

–Кажи на израилевите синове да вървят, а ти вдигни жезъла, който ти дадох, просни ръката си над морето и го раздели. Така те ще преминат през морето на сухо.

И ангелът божи, който досега вървеше пред еврейския стан, сега тръгна след тях, а прашният стълб също се измести и застана зад тях. Така евреите и египтяните бяха разделени и не можеха да се виждат едни други.

След като стана това, Мойсей направи така, както му беше казал бог, и ето, че се появи силен източен вятър на южния край на морето, който изтласка водата и там се появи суха земя, по която евреите тръгнаха веднага.

Когато египтяните видяха, че евреите навлязоха в морето,

Тогава Бог погледна от огнения и облачния стълб и разбърка египетската войска, като направи така, че колелата излезнаха от главините си и конете не можеха да теглят колесниците.

Това изплаши много египтяните. Те разбраха, че с тях се бори сам Господ и хукнаха да бягат.

Тогава Мойсей отново простря ръката си над морето и водите на морето връхлетяха върху египтяните и ги издавиха.

В това време евреите вече бяха минали през морето и се намериха на сушата. Като видяха гибелта на египтяните, те се учудиха и изплашиха много и повярваха в Господа и в Неговия служител Мойсей. Тогава Мойсей и народът запяха хвалебствена песен, която стана паметна за идващите поколения, които също я пееха в трудните моменти на живота си.

От Червеното море Мойсей поведе евреите през пустинята Сур. Те вървяха през нея три дни и три нощи и никъде не намериха вода. Когато най-после стигнаха в Мера, намериха вода, но не можаха да пият от нея, защото беше горчива. Затова нарекоха мястото Мера [29].

Изжаднелият народ не можа да сдържи недоволството си и започна да се оплаква от Мойсея, като викаше:

–Къде има вода? Къде ще пием?

Тогава Мойсей, който не знаеше какво да направи, отново се обърна за помощ към бога и той му посочи едно дърво, като му каза да го хвърли във водата. Мойсей го послуша.

Каква беше изненадата и радостта на Мойсея и на народа, когато, като опитаха водата, разбраха, че беше станала сладка и годна за пиене. Всички пиха до насита.

Там Бог говори чрез Мойсея на народа и му даде наредби и закони. Той му каза, че ако се вслушва в заповедите му и върши всичко онова, което той му нарежда, няма да има сред него нито една от болестите, които се бяха появили сред египтяните, и че сам той ще бъде негов лечител.

От Мера евреите отидоха в Елим. Там имаше 12 извора и 70 финикови палми. Там край изворите евреите разположиха своя стан.

На 75-тия ден от излизането им от Египет, след като напуснаха Елим, преселниците достигнаха до пустинята Сим, която се намираше между Елим и Синай. Това беше гола пустиня, в която не се намираше нищо за ядене. Затова там сред народа отново се зароди недоволството от Мойсея и Аарона.

Тогава Господ рече на Мойсея:

–Ще направя така, че от небето ще вали “манна” за твоя народ. Кажи това нещо на твоите хора, за да се успокоят.

Мойсей и Аарон съобщиха това на евреите и ето, че привечер на този ден край стана долетяха ята от пъдпъдъци, а на сутринта падна роса, която като се изпари, остави по земята нещо дребно и зърнесто, ситно като скреж. Когато го опитаха, евреите разбраха, че беше хляб. Нарекоха този хляб “манна”.

Цели 40 години ядоха евреите този хляб.

След като измина известно време, евреите напуснаха пустинята Сим и разположиха стана си в Рефидим. Там обаче нямаше вода и народът отново започна да укорява Мойсея и да иска вода от него.

Тогава той отново поиска помощ от бога. В отговор той му каза:

–Иди при Хоривската скала и насочи срещу нея жезъла, който ти дадох. От мястото, върху което ще попадне лъчът, който ще излезе от жезъла, ще протече вода. Нека народът пие от нея.

Мойсей направи така и жаждата на народа се уталожи.

Но тук, в Рефидим, за пръв път, откакто бяха навлезли в пустинята, срещу тях излезе противник. Това бяха амиликяните.

Тогава Мойсей изпрати Исус Навин да поведе избрани измежду евреите мъже, за да се бият срещу амиликяните. И стана така, че евреите разбиха противника си.

В първия ден на четвъртия месец от излизането от Египет, в самия ден на новолунието, евреите стигнаха в Синайската пустиня.

Тогава Мойсей отиде на планината, където Бог му се яви и му каза:

–Кажи на израилевите синове следното нещо: “Вие видяхте какво направих за вас. Ако слушате съветите ми и пазите завета ми, вие ще бъдете мой народ, избран между всички народи, ще бъдете мое царство от свещеници и ще бъдете свят народ”.

Когато Мойсей съобщи на народа онова, което Бог му беше казал, целият народ отговори общо, че ще изпълнява всичко, което Бог иска от него. Този отговор на народа той предаде на Бога.

Тогава Бог отново му каза:

–Ще дойда при теб в гъст облак, за да чуе народът как ще говоря с теб, за да ти вярва отсега нататък винаги. Но нека никой от народа не се изкачва на планината, когато дойда.

И наистина, на третия ден сутринта над Синайската планина загърмяха гръмове, засвяткаха светкавици, гъст облак легна върху нея и прозвуча силен тръбен глас. А народът, който беше в стана, затрепера от страх.

Тогава Мойсей изведе народа от стана, за да посрещне Господа, и спря в полите на планината.

В това време цялата планина беше обвита в дим, защото Бог беше слязъл върху нея в огън. И от нея се издигаше дим като от пещ и цялата планина се тресеше. Тръбният глас постепенно стана много силен.

Тогава Бог, който беше вече слязъл на върха на Синайската планина, повика Мойсей при себе си и когато той отиде при него заедно с Аарон, му каза следните думи:

–Изслушай внимателно и запиши в сърцето си десетте заповеди, които ще ти дам, защото те ще представляват от себе си един кратък и ясен законник, който може да бъде разбран и запомнен от целия народ. Те са следните:

1. Помни, че аз, твоят Бог, имам само едно име и то е ЛЮБОВ!

2. Не споменавай името ми напразно!

3. Не си прави идоли, не им се покланяй и не им служи!

4. Помни почивния ден! Шест дни работи, а в седмия почивай и го осветявай!

5. Почитай баща си и майка си!

6. Не пожелавай нищо чуждо!

7. Не развратничи!

8. Не лъжи!

9. Не кради!

10. Не убивай!

Мойсей изслуша внимателно десетте заповеди, запомни ги добре и ги записа върху две каменни плочи.

След тях Бог му даде още много заповеди и закони. И престоя Мойсей на планината 40 дни и нощи.

През това време долу в стана, понеже Мойсей все още не се връщаше, народът беше обхванат от страх и тъй като беше прост и суеверен, поиска от Аарон да му направи идол. Тогава Аарон събра златните обици на еврейските жени, претопи ги и изля от тях златно теле.

Народът, като видя златния идол, извика:

–Ето, че сега най-после имаме бог, който можем да виждаме.

Когато Мойсей слезе от планината и видя златното теле, избухна в гняв, събори го и го разчупи. Той счупи и двете плочи, върху които бяха написани десетте Божи заповеди.

Когато гневът му утихна, той отново отиде в планината и направи други две каменни плочи, върху които отново написа десетте Божи заповеди. И когато разговорите му лице в лице с Бога свършиха, слезе от планината и народът видя, че лицето му светеше.

След тази среща с бога Мойсей много често започна да предава на народа нови и нови заповеди и закони.

Така скитаха евреите из пустинята цели 40 години. И започнаха да се образуват групи сред тях, на които омръзна това скитане. Те започнаха да говорят, че ще бъде по-добре да се върнат в Египет, отколкото да рискуват да измрат от глад и жажда. Мойсей даже се видя принуден да унищожи доста от тези смутители.

Един ден обаче, когато бяха в пустинята Сим, евреите отново останаха без вода. Тогава Мойсей и Аарон ги събраха под една скала и Мойсей пак си послужи с жезъла и пак от скалата потече вода, от която народът и добитъкът му се напиха до насита.

Вечерта на този ден, в който се навършиха точно 40 години от излизането от Египет, Мойсей пак отиде зад завесата на своята палатка и отново се обърна към Бога. А когато познатият му вече образ се появи над ковчега, той му се поклони и каза:

–Господи! Днес се навършиха точно 40 години, откакто скитаме из пустинята. Почти всички, които излязоха заедно с мен от Египет, измряха. Сега еврейският народ се състои само от млади хора, които не са живели в робство, не са страхливи и са готови да воюват, за да завладеят обещаната от теб земя.

–Сега, дай ни молим те, твоята благословия, защото ние отдавна обикаляме край границите на Ханаан, на онази земя, от която излязоха нашите бащи, която е нашият блян, онази земя, която очакваме да получим в наследство от Теб.

–Обещай ни, молим Те, Своята подкрепа и оттук нататък, така както си ни я давал навсякъде дотук, защото в тази страна живеят 31 народа и ние ще можем да я завладеем само с твоята помощ. Обещай ни това, молим те, защото то ще вдъхне вяра в нашия народ и той ще тръгне тогава напред.

Когато спря да говори, Мойсей впери очи в небесния образ и зачака неговия отговор.

Но за голямо негово учудване за пръв път образът не проговори. Той само гледаше и мълчеше…

След като измина така известно време, Мойсей наруши тишината и каза:

–Господи, Господи! Моля те! Говори!

–Добре! Кажи ми, Мойсей! Какво ще направите с онези народи, които ще победите?

–Какво ли? – отговори Мойсей – Онова, което правят всички с победените народи, ще ги поразим с острието на нашия меч.

–Защо?

–Защото трябва да владеем тяхната земя!

Като чу тези думи, Мойсей се слиса.

–Но нали сме твой избран народ, Господи? Нали ти ни изведе от Египет, за да ни отведеш в обещаната земя?

–Да! Аз ви избрах за свой народ. Но трябва ли моят народ да бъде жесток грабител като другите народи? Нима моят народ не трябва да бъде образец на небесните народи, пример за земните народи, онова, върху което трябва да се изгради голямото семейство на земните народи?

–А какъв трябва да бъде твоят народ, за да ти хареса, за да стане подобен на небесните народи, за които не знаем много неща?

–Казах ти още преди, че той трябва да стане свещен народ, че трябва да развие в себе си онези качества, които притежават небесните народи. Това не може да стане изведнъж. За неговото подготвяне да върви по този небесен път аз ти дадох много напътствия, заповеди и закони. Много от тях ти предаде правилно, но едновременно с тях ти даде на своя народ и много свои собствени заповеди и закони. Естествено е, че и ти трябва да имаш свое собствено творчество. Лошото е обаче това, че ти много често нарушаваше моята заповед. “Не лъжи!” Макар и с най-добри намерения, ти често представяше твоите заповеди и закони за мои. Лошото е това, че ти не можеш да предвидиш вредните последствия от твоите чисто човешки мъдрости. А аз ти казах вече, че човешката мъдрост трябва да бъде отражение на небесната, която е по-съвършена. За тази ти грешка е виновно знанието, придобито от някои египетски жреци, които нямаха понятие от онова, което беше известно на твоя дядо фараонът Сенурсет I, когото народът право наричаше Хе-пер-ка-Ра, а това значи: “Този, чийто глас говори истината”. Този фараон беше истински светец. Онова, което ти научи от него и от твоята майка, заедно с онова, което ти дадох и аз, трябваше да стане основата на възпитанието на еврейския народ. Онова, което ти дадоха те, е същото като моето, защото иде от един и същи небесен извор. Аз те подкрепих в твоите планове, но ти не можа да надраснеш границите на твоя човешки свят с неговите преходни ежедневни нужди и желания. Дълго чаках да се зароди в теб жаждата за нещо по-висше, нещо по-красиво, което все още не съществува тук на Земята, нещо, което може да се намери само горе, отвъд звездите.

–Господи! – не се стърпя Мойсей – А защо ти самият не ми го каза?

–Не беше ли ти вече казано то от твоя дядо и от твоята майка? И малко ли неща ти казах аз за Небесното Царство? Не ти ли казах, че онова, което е горе, трябва да слезе и долу. Ти обаче по много причини още не си надрасъл напълно земното.

Затова ти създаде за твоя народ един лъжлив образ за мен. Образ, който всъщност е отражение на самия теб. Ти ме обрисува като гневлив, ревнив и отмъстителен човек. Ти, който още не си разбрал и повярвал, че моята едничка същност е любовта. Затова в бъдеще ще дойде сред твоя народ един друг, по-голям и ще прогласи на всички народи благата вест, че няма по-велико нещо от любовта, че е дошло времето и на земята да се изгради Небесното Царство.

–Прости, Господи! Прости! Съгреших! Съгреших поради незнание и неразбиране! – простена Мойсей.

–Простено ти е вече, сине мой! Аз виждам добрите ти намерения, виждам големите ти усилия, които полагаш вече толкова много години. Виждам ги и ги оценявам. За тях ти ще получиш своята награда. Ти си вече на 120 години. Скоро ще дойде и краят на твоето изхабено вече от трудния живот тяло. Ще дойдеш тогава и ти в нашия Небесен Дом, там, където ще видиш, ще чуеш и ще научиш много чудни за теб неща, които ще ти помогнат да влезеш в небесния свят. Там ще се срещнеш и с твоя дядо, и с твоята майка, които отново ще ти помогнат да вървиш по небесния път.

След тези думи на Бога в палатката настъпи тишина. Мойсей дълго мълча. Най-после обаче се осмели да проговори отново.

–Прости, Господи! – каза той – Ти каза, че обещаната от Теб земя не е Ханаан. А къде е тя тогава? Къде трябва да я търсим?

–Мойсей, Мойсей! Четиридесет години вече те водя из нея заедно с твоя народ и още ли не си разбрал къде е тя?

–Как, нима това е пустинята? Пустинята? – извика изуменият човек. –Нима пустинята е обещаната от теб земя?

–Да! – отговори Бог. – Да! Пустинята е обещаната от мен земя.

–Но как така, Господи? Нали ти си този, който е обещал на моите прадеди земя, в която ще тече мед и масло?

–Да! Обещал съм тази земя. Но тя ще стане такава тогава, когато вие я създадете, когато вие я превърнете в цъфтяща градина.

–Но как може да стане това, Господи? Нали тук има само пясък? – запита зашеметеният Мойсей.

–А ти забрави ли, че твоят народ живее в тази пустиня вече четиридесет години? И че не ви липсват нито хляба, нито водата?

–Но как ще я превърнем в градина? И защо трябва да стане това, когато толкова близо до нас се намира цветущият Ханаан?

–Как ще стане това, ще ви кажа аз! А в Ханаан не трябва да отивате, защото там живеят тридесет и един народа. Тук в пустинята вие ще изградите отново онзи рай, който в началото на времената създадохме за вас ние, синовете на Албигоя. И също като нас, които, когато дойдохме от небето, заварихме Земята неустроена и пуста и я устроихме и заселихме, така и вие, избраният от мен народ, трябва да превърнете пустинята в Рай, за което ще ви помогна аз.

–О, Господи! Тежка е тази задача! Не зная как ще погледне моят народ на нея! – каза с въздишка Мойсей.

–Зная! Но от това зависи неговото бъдеще. Той или ще се издигне в небесата, или ще се провали в преизподнята. Или ще стане благословение на човечеството, или ще си създаде хилядолетни страдания, за които сега още няма представа.

–Не зная, Господи! Не зная как ще постъпи и той, и аз!

–Добре! Мисли тогава! Знай, само, че аз имам време да чакам, но ти – не. Твоят край е близък. Освен това внимавай да не би да се вслушаш в гласа на владетеля на злото, на Сатана, който е създателят на земните противоречия. Аз те оставям свободно да вземеш своето решение. Постъпките ти ще говорят вместо теб.

След тези думи образът изчезна.

Потънал в мисли, изпълнен с най-противоречиви намерения, Мойсей излезе от палатката си. Първото нещо, което се представи пред очите му, беше гледката на безкрайната пустиня от бял пясък, безкрайните дюни, които горещият вятър бавно преместваше. Все по на изток и по на изток редките ниски скалисти планини и многобройните палатки на неговия народ, пред вратите на които стояха хора с втренчени в него очи, чакащи неговите заповеди.

–Какво? Какво да правя? – започна да си шепне той. –Пустинята или Ханаан?…

–Не ставай глупак! – дочу той внезапно някакъв насмешлив глас. – Не ставай глупак! В мига, в който кажеш на твоя народ, че ще останете в тази пустиня, твоите собствени хора ще те убият с камъни. Забрави ли, че няколко пъти вече срещу теб имаше бунтове и че трябваше да избиваш хиляди и хиляди твои хора? Рай! Рай от тази пустиня! Ха,ха,ха!…

Мойсей се огледа наоколо си. Чий беше този глас? Чий?

Наоколо обаче нямаше никой. Само горещият вятър изви зловещо и повтори същите думи:

–Рай! Рай! Ха,ха,ха!…

Три дни и три нощи преседя Мойсей в своята палатка. Три дни и три нощи не излезе от нея. А на четвъртия ден сутринта, когато излезе навън, даде нареждане да се изпратят съгледвачи в Ханаан.