Втори предизборен диспут на БНТ на тема: Еврофондове – разпределение и начини на използване
БНТ, Предизборен диспут
Хасан Азис, кандидат за кмет на Кърджали
Наско Атанасов, независим кандидат за кмет на Разград
Дора Янкова, кандидат за кмет на Смолян, издигната от БСП
Димитър Палангачев, кандидат за кмет на Смолян, НДСВ
Проф. Милан Миланов, кандидат за кмет на София, издигнат от ССД
Доц. Петко Тодоров, кандидат за кмет на София, издигнат от Комунистическа партия на България
Ирина Колева, кандидат за общински съветник в София, издигната от ГЕРБ
Прошко Прошков, кандидат за кмет на район “Лозенец” в София, Алианс за София Павлин Колев, кандидат за район “Изгрев” в София, издигнат от Демократическа партия
Донка Ванчева, независим кандидат за кмет на община Чирпан, подкрепен от “Новото време”
Ангел Папазов, кандидат за кмет на град Първомай, издигнат от Земеделски народен съюз
Веселин Марешки, кандидат за кмет на Варна, издигнат от политическа партия “Ред, законност и справедливост”
Д-р Иван Ценов, кандидат за кмет на Видин, издигнат от СДС
Христо Николов, кандидат за кмет на Пловдив, издигнат от Зелена партия
Водещ: Здравейте с втория от поредицата диспути, които организира БНТ преди местните избори на 28 октомври. 14 представители на различни партии и коалиции от партии ще участват в днешната дискусия. Един от участниците, получихме информация, че е възпрепятстван заради трафика и ще се присъдени по-късно в дебата. Всички участници са кандидати за кметове на общини, на райони или кандидати за общински съветници. Темата на диспута “Еврофондовете – разпределение и начини на използване”. Знаете, че мнозина наблюдатели определят тази тема като големия залог на предстоящите избори. От участниците в днешния диспут очакваме да споделят своята визия за разпределението и начините за използване на тези пари. Да ни убедят в готовността си да разработят успешни проекти и да дадат гаранции за прозрачност при реализацията на намеренията. Преди да започнем, няколко думи за регламента. Всеки от участниците разполага с по шест минути, които може да разпредели, както желае. При отговор на поставените въпроси или в реплики към другите участници. Диспутът е под формата на свободна дискусия, в която не се спазва някаква строга последователност на участниците. Времето за реплики влиза в общото време на всеки един участник и съгласно предварителното споразумение участващите са приели, че няма да правят еднократни изявления в рамките на цялото полагащо им се време. И така към темата. Какво значение отдавате на средствата от еврофондовете в развитието на общината, за която кандидатствате, и каква е ролята на общинската власт. Г-н Азис.
Хасан Азис: Местните избори 2007 имат особено значение както за нашата страна, така и за българските общини. От една страна, значението се заключава в това, че местни избори 2007 се провеждат в един много изключително важен за страната период. Всички наши кандидати за кметове на общини, за кметове на кметства и кандидати за общински съветници се включват в местните избори 2007, отчитайки два много важни фактора. От една страна, нашата страна се намира в реално членство в Е С, от друга страна българските общини вече ще бъдат не обект, а субект както на получаване на средства от т.нар. структурни кохезионни фондове на ЕС, но те ще бъдат фактор и за по-добрия начин и стандарт на живот в районите, които трябва да управляват. През последните 17 години ДПС изгради много сериозен административен и управленски капацитет. Хора, които познават в детайли проблемите на хората, с които живея. От една страна кметовете – кметовете на общини, кметовете на кметства и общинските съветници през последните 17 години се утвърдиха като добри управленци, от една страна, добри професионалисти, и в същото време много умело и професионално използваха предприсъединителния период на нашата страна от 99-та година до 2007-ма година, използвайки всички възможности, които предполагат и дават възможности на българските общини – фондовете ФАР, ИСПА и САПАРД. В това отношение аз бих искал да кажа, че въпросът за нас е дали ние сме готови или дали ще се готвим или дали ще направим проекти за еврофондовете, за нас актуалният въпрос е какви проекти вече сме направили, с какви проекти още от първата година общините, в които ДПС управлява, е готова и още от първата година кои са първите проекти, с които ние ще кандидатстваме, за да усвояваме фондовете от ЕС. Това е по-важният въпрос за нас.
Водещ: Добре, благодаря ви. Приоритетните области, в които би трябвало да се насочват тези средства, значението на еврофондовете. Да, г-н Миланов.
Милан Миланов: Аз ще си призная, че за този дебат се готвих изключително точно и упорито, тъй като сферата е много точна и празните приказки там са напълно излишни. На първо място ще кажа, че ако софиянци ме изберат за кмет на София, най-важната дирекция и зам.-кмет на София ще бъде кметът по евроинтеграция и Дирекцията по евроинтеграция и фондове. По принцип аз съм готов с екипа си и ако софиянци ме изберат, няма да преговарям с никой относно екипа, който аз имам на разположение, тъй като съм свидетел на, от предишните, на безплодни преговори, при които трябваше да искаме оставката на двама уж десни зам.-кмета. Защо това е така? Аз твърдя, че в изминалите години, за разлика от колегата, в София предприсъединителните фондове не бяха усвоени и почти нищо в този аспект не беше направено. Така че ние сега сме изправени пред нещо, което е изключително важно, да говорим за другите фондове – за Кохезионния фонд и за останалите фондове. И нещо много важно, което касае работата на общината. Аз имам желание да бъда трасмисер между фондовете и всеки гражданин на София. Т.е. не общината да избира фирмите, да избира изпълнителите, да избира парите, да избира какво да прави, а обикновеният човек в София да знае, че този метър улица пред неговата къща е построен с негови пари, които са еврофонд, които са от еврофондовете. Нещо, което засега и при най-добрите изпълнения, аз познавам добре работата на колегата от Кърджали, доста неща съм понаучил от тях като начин на мислене и начин на действие. Но засега някой избира къде и за какво да даде парите. А човекът не знае, че тази част, единият метър асфалт пред неговата улица. Т.е. едно от мотото е “Гражданино, ти какво получи от ЕС?”
Водещ: Добре, благодаря ви.
Наско Атанасова: Може ли?
Водещ: Да, заповядайте. Наско Атанасова, Политическо движение “Социалдемократи”, кандидат за кмет на Разград.
Наско Атанасов: Искам да кажа, че аз съм независим кандидат за кмет. Нашата община може да работи по пет присъединителни оперативни програми. В програма “Транспорт и техническа помощ” ние просто не можем да бъдем бенефициенти. Отделно ние сме включили в трансграничното сътрудничество с Румъния, която ни се явява като шеста програма. Искам да кажа, че като идвах в студиото, видях кмета на Смолян Дора Янкова колко папки с готови проекти е донесла и които може да покаже, е явно, че община Смолян имат пълна готовност да се явят подготвени догодина. За разлика от тях община Разград няма никаква готовност. Това е голямото съжаление. Досега нашата община по старому развиваше инфраструктурата на Разград с кредит от банките, което по принцип не е лошо, но за тези 7 млн., с които бяха асфалтирани предизборно улиците на град Разград, ние можеше да привлечем над 40 млн. европейски пари. Значи всяка община трябва да съфинансира проектите. В част от програмите 15 %. И следващият факт, че ние от 2008 година сме включени към заема на Световната банка, по който трябва да бъдат подменени всички канализации в Разград. Това значи ние от догодина почваме новия асфалт, който е положен, да го разкъртваме, да полагаме канализация, пак да асфалтираме. Едно безсмислено упражнение, което е на гърба на всички жители на Разград и на цялата община.
Водещ: Да, благодаря. Г-жо Янкова, цитираха ви преди малко. Приоритетите са пред вас.
Дора Янкова: Аз мисля, г-н Маринов и , уважаеми колеги, че преди всичко една община, за да е проектно готова са необходими стратегическите документи. Нашата община много внимателно подготви общинския план за развитие 2007-2013 г., където в стратегията си сме записали, че Смолян трябва да постигне, да стане интензивно развиващ се туристически център с европейско значение. Самия план всеки един кмет старателно е готвил, индикативната финансова таблица, която е за много средства, паралелно с това източниците за финансиране, за съфинансиране и публично-частно партньорство. Нашият общински план за развитие 2007-2013 безспорно се вписва в областната стратегия за развитие 2005-2015, както и в регионалните планове за развитие. И една голяма част от по-големите проекти се съдържат в националната референтна рамка. Това, което трябваше са направим по-рано, мисля, че е редно общините, които делово са работили и са се готвили, да могат да подадат формуляри за кандидатстване, които да бъдат в подкрепа за подготовка на добри стратегически документи, които поощряват партньорството и сътрудничеството за укрепване капацитета. Ние това го направихме в Южен централен район за планиране, съответно там сме внесли 15 предложени проекта. За четири проекта успяхме с министерството на регионалното развитие и благоустройството в подготовката и в подготвяне на подзаконовите актове във връзка със стартирането на оперативна програма “Регионално развитие” ние да стартираме вече проекти. Аз тук нося два от проектите, които вече стартираха. Това е “Пътят за Сколовци, Момчиловци, Баните, Кутела”, който в момента е в размер на милион и петстотин хиляди лева, в това число реконструкцията и модернизацията на улица “Капитан Петко войвода”, стълбища и площадки, което го съчетаваме с общински кредит за това, за което говори колегата. Това, което искам да споделя с вас, е, че през всичките тези четири години общината, както сподели колегата Хасан Азис, заедно с изграждане на административния капацитет заделяхме много средства за проектиране. За да можем да имаме проектна готовност, защото всички знаем, че когато трябва да се явим в управляващия орган на съответната оперативна програма, една голяма част от нашите средства, особено като градове като Смолян ще идват от оперативна програма “Регионално развитие”, която е с акцент градско развитие, е необходимо да имаш проектната готовност, да имаш отчуждителната процедура, главният архитект да е п риел на експертен съвет документи, да ги е докладвал на кмета и тази готовност в рамките на община Смолян, искам да ви уверя, че своите първи 14 проекта ние ги имаме, да можем да ги сложим на масата. В същото това време дискутирахме с наши партньори от Испания, от Гренада, за тяхната добра практика да се ползва и социалният фонд. Искам да споделя, че...
Водещ: Ще вметна, че половината от времето, просто преполовихте
Дора Янкова: Да споделя, че по отношение на интегриране на ромите ние в момента ние в момента готвим заедно с тях, ползвайки тяхна добра практика, училище-работилница, което ще означава обучение, получаване на минимална заплата, в същото това време за изграждане на една оранжерия, която да се впише в използването на озеленяването за оцветяването на града. И много други неща, които се съдържат в общинския план за развитие.
Водещ: Благодаря ви. Тук в студиото има и пряк конкурент за Смолян, ваш конкурент, г-н Димитър Палагачев. Вашата визия за парите от еврофондовете, за това как трябва да се използват в приоритетните области.
Димитър Палагачев: Парите от еврофондовете основно се дават за преодоляване на различията, първо, между развитите европейски държави и новоприетите държави, каквато е и България, както и за преодоляване на различията в съответните държави. Ние сме такава община, която е в периферията. Планинска община, изцяло е планинска, и еврофондовете трябва да се ползват точно за това. За преодоляването на нашето изоставане, което имаме, на базата на развитието, което сме направили досега. Приоритетите области, които трябва да се развиват в нашата община, това е пътната инфраструктура, основно, тъй като нашата община е трудно достъпна. Всеки, който е пътувал до Смолян, знае колко са завоите и какво е нивото на пътищата, докато дойде човек до нас, и второто – трябва да ползваме активно трансграничното сътрудничество, нашата община да бъде и отворена към съседна Гърция, към областите Драма и Ксантия. Така че моите усилия ще бъдат насочени в разработването на проекти, които са продължение на сегашните, които и към момента се работят по програма ФАР-Трансгранично сътрудничество, и ползване на оперативните програми да бъде подобрена максимално пътната инфраструктура.
Водещ: Добре, благодаря ви.
“Ако може една реплика само. Тъй като всичко това означава държавна политика, това означава ли, че г-н Пангачев ще лобира пред фонд “Пътища” да се свърши работата или ще се съсредоточи върху градското развитие?”
Димитър Палагачев: И в двете направления ще се работи.Лобирането във фонд “Пътища” естествено, когато касае републиканската пътна мрежа 182 км имаме в нашата община републиканска пътна мрежа, както и съответно общинските пътища, които са 482 и само един пример ще дам. В самия град Смолян има 21 км неасфалтирани пътища. Така че поле за работа има достатъчно и за повече от един мандат.
Водещ: Да, благодаря ви. Г-н Петко Тодоров отдавна дава знак. Кандидат за кмет на София.
Петко Тодоров: Здравейте, зрителите на Канал 1, понеже говорим за европейски пари, един пример от Европа. Има няколко общини в Италия, на юг от Милано, в Средна Италия, които дълги години, десетилетия, кметовете са комунисти. Попитах веднъж защо избират комунисти, а те ми казаха, защото не крадат. Казвам го, защото ми се иска да поговорим тук и за това. След като се зададе корабът с евромилиардите, които не са толкова много. Сравнете ги с бюджета на страната, сравнете ги с бюджета на общините. Две суми са. Не ми се иска през пробойните на този кораб да изтекат и тези средства, защото ще е лош атестат да страната ни пред Европа. Мога да ги изброя кои са тези пробойни и къде са опасностите. Иначе управлението на проекти, както всеки проект. Той трябва да има цел. Ето Смолян е ясно, определили визия за града, какъв трябва да бъде, и на базата на тази визия днешните възможности се превръщат в генератор на развитие. Парите могат само да помогнат. Но лошото (...) един път, втори път, неизпълнената методика за усвояването на тези пари. И трето пък, разбира се, пробойните с изтичането и злоупотребите, са реални опасности. Слушах днес Николайчо Василев как се хвали с първия фонд “Административен капаците”, някакви три милиона, как ще бъдат разпределени, как срокът е до 20 ноември. Нищожен срок за тези, които не са имали предварителна информация, н е са започнали да се готвят. Някъде сега в кандидат-кметската надпревара излезе информация, че в София нещо се прави, че има някакъв център, който готви проекти, че 30 проекта се готвят. Само че кои са тези проекти? Защо липсва комуникация по тези въпроси? Защо липсва продуктивно взаимодействие с гражданите на София и т.н. Ето така ми се струва, че е по-добре да поговорим, отколкото да цитираме някой проект. И сигурно за София един проект ще бъде метрото. Но управлението на проекти си е университетска дисциплина и аз знам какво съдържа тя.
Водещ: Благодаря ви. Ирина Колева, визията на ГЕРБ за парите от еврофондовете и развитието на София.
Ирина Колева: Благодаря. Уважаеми колеги, ясно е, че този толкова важен дебат за европейските фондове може да бъде използван както за евтин популизъм, какъвто може би преди малко чухме, така и за една сериозна дискусия между хора, които действително разбират от еврофинансиране. Аз лично избирам втория подход, защото самата аз съм писала проекти, ръководила съм ги, управлявала съм ги, отчитала съм ги, най-вече, и познавам много добре механизмите на европейското финансиране от структурните и Кохезионни фонд не ЕС. Ето защо аз съвсем категорично мога да заявя, че Политическа партия ГЕРБ има една много ясна визия както на политическо, така и на експертно ниво за управлението на европейските фондове в България. Ето аз само ще покажа програмата за открито управление на град София, в която фигурира всичко това, за което аз момента говоря.
Петко Тодоров: Защо не сме чули досега за това нещо?
Ирина Колева: Ама моля ви се, г-н Тодоров, то е публикувано много отдавна, не само на сайта на ПП ГЕРБ, а и на много други големи сайтове, на вестници, ще ви ги дам по-късно, за да може наистина да се запознаете. Аз също така ще имам удоволствието да ви подаря програмата за открито управление на град София. И така ние действително можем да кажем, че от успешното управление на структурните фондове в следаващите няколко години ще зависи не само успехът на кметовете, на всички кметове от ГЕРБ, които ще бъдат избрани в България, но също така и повишаването на икономическия растеж и заетостта в България, от което директно ще се определя начинът на живот на всички българи. И нещо много важно, разбира се. Начинът, по който се управляват структурните фондове, всички вие знаете, начинът на пълна прозрачност и отчетност в ползването на европейските фондове за нас е изключително важен като пример, по който може да се управлява общинската собственост и общинските средства. Именно този начин може да залегне действително в едно открито и успешно управление на България.
Водещ: Благодаря ви. Веселин Маришки. Как парите от еврофондовете биха могли да подобрят стандарта на живот на хората във Варна, в кои области? Вие сте кандидат за кмет на Варна.
Веселин Марешки: Добър ден на всички колеги, на зрителите на Канал 1. Аз тука искам да кажа, че ние всички трябва да работим, че да не се налага да обясняваме през тези години четири какво сме направили, какво още искаме да направим и т.н. Просто делата ни да бъдат такива, че всичко да е видно и да сме максимално анонимни в нашия живот и с това, което вършим, хората да ни оценяват. И ние, ако сме работили, добре, на практика хората да ни преизберат, без да се налага да ходим на кампания. Затова искам да кажа не конкретен проект, а да кажа кое е бичът, който обезсмисля всеки един проект. Защото аз съм готов да погледна в която и да е папка тука и да покажа, че всеки един проект е неефективен поне с 10 %. Т.е. ако нещо може да струва хиляда лева, то е завишено поне на 1100 лева. Това е едното нещо. Неефективността на управлението, на общинските бюджети и на еврофондовете, другото, което е най-големият бич в управлението на България, съответно на нашите общини, това е корупцията. По тези две пера потъват огромни средства от бюджетите на, аз ще говоря специално за Варна, по наши изчисления над 50 млн. лева годишно потъват от управлението на Варна. Тези 50 млн. са толкова, че на практика на нас няма да ни се налага да търсим европейски фондове. Те са толкова, че даже няма да се чудим за кои проекти да отделяме пари, а няма да ни стига времето да пишем проекти, за да можем да усвояваме тези пари. И тука искам да направя сравнението с нашите конкуренти, кандидата, основния за Варна, Кирил Йорданов, конкурент и подкрепящата го БСП. Какво правят те в момента там? Те са превърнали общината в една пирамида, един огромен бюджет, който обаче се използва неефективно и затова ние имаме толкова разкопани улици. Основните ни булеварди са десет пъти по-лоши от “Цариградско шосе”, за което толкова много се говори. Какво направиха през последните няколко дена? Ами направиха това, което са правили последните 45 години. Използване на репресивния апарат срещу неудобните конкуренти, използване на удобния прокурор за извършване на такива методи, използване на услужливи медии и социолози, пускане на слухове и заплахи и най-лошото, което се случи, това е цензурата. В ХХІ век ние да говорим за европейски фондове, при положение, че аз казвам едно безобидно изречение, и то свързано, взето от медийна изява на Кирил Йорданов, в което аз го питам, че може би след като 15 години като областен управител, депутат от Варна и осем години кмет , може би е участвал в създаването или покровителството на финансовите пирамиди, които източиха варненци, това изречение незнайно как изчезна от тази статия в подобна тяхна медия. Незнайно как прокуратурата се задейства светкавично от едно изявление във вестника, което е собственост на градския председател на БСП. Срещу тези неща, с които се занимават БСП и Кирил Йорданов, ние правим насреща им, какво правим! Направихме една поликлиника, която 25 години община Варна не можа да я завърши. Двайсет и пет години, да имало е и други управници, голяма част от управлението на БСП, но последните осем години от управлението на Кирил Йорданов.
Водещ: Само искам да ви посъветвам да си запазите време за отговори на други въпрос.
Веселин Марешки: Да, да, ще си запазя. Две думи искам да кажа само. Правим хосписи, най-модерния хоспис, правим социални аптеки. И един пример още. Докато Кирил Йорданов и подкрепящата го БСП задържат скока на заплатите на учителите, ние насреща какво правим? Ние задържаме скока на цените на лекарствата. Е, да обаче какво правим, докато от задържането на заплатите на учителите, т е страдат, то от задържането на цените на лекарствата всеки един гражданин и на вече много други области, по десет, по петдесет лева да добавят към своя бюджет. Това е разликата между мене и между моя опонент. Ние сме за некорумпираност и за по-ефективно управление и оттам ще дойдат повечето пари за нас и за варненци.
Водещ: Добре, благодаря ви. Г-н Иван Ценов, кмет на Видин. Вашето мнение, вашата позиция?
Иван Ценов: Аз смятам, че най-важното предназначение на еврофондовете е спазване на принципа на солидарност и изравняване стандарта на живот във всички европейски страни. Това означава, че стандартът на живот на хората във Видин трябва постепенно да се изравни с този в побратимения ни град в Германия Тегендорф. Това ще стане бавно, но според мен трябва да се води политика, насочена към отделния човек. Отделният човек да усети смисъла на инвестициите, развитието на бизнеса и инвестирането на тези средства от еврофондовете. Т.е., когато са инвестира, когато се използват тези средства, трябва да бъдат включени повече хора от местната икономика, да се осигурят по-високи заплащания и оттук нататък да се повиши стандартът и качеството на живот на хората. Това е смисълът на еврофондовете. Защото могат да бъдат отпуснати едни средства, да дойде една фирма да ги усвои, да си отиде, да остане един хубав път. Наистина той ще подобри инфраструктурата, но каква е ползата на отделния човек, хората се умориха да слушат за еврофондове, за инвестиции и т.н. Но това, което във Видин смятам, че сме направили дотук, е една много сериозна стратегическа програма за развитие с 25 големи проекта, които вече ги представихме и пред чужди инвеститори, и пред инвестиционни и финансови групи, които могат да осигурят финансирането на тези проекти и дори да ни направят пътя към ЕС. Защото българските общини все още не сме работили пряко с тези фондове. А това е именно плюсът сега за нас, че досега използването на средствата от предприсъединителните фондове се опосредстваше от държавата, от агенции, разпределяха се не винаги по справедливия начин. Сега ние сме крайният бенефициент и това е същевременно голяма отговорност, но и голяма все пак възможност ние да решим приоритетите си. Аз по-нататък, като ми дадете време, ще кажа, но само ще кажа един проект, който може да е полезен за всички общини Той касае създаване примерно на общинска агенция за заетостта. Знаете, че досега само държавата чрез бюро по труда или чрез нейните държавни структури за социално подпомагане развиваше тези социални програми. Ние общините също имаме спечелени проекти, но можем по-сериозно да се вместим на именно това поприще, социално поприще, да осигурим работа за младите хора, да решим въпроса с професионалното обучение с този лонглайфлърнинг и с решаване на проблемите на безработицата. Въпреки че във Видин безработицата спадна от 27 на 7 %, но има още какво да се желае, за да се задържат младите хора.
Милан Миланов: Имам реплика, ще разрешите ли?
Водещ: Да.
Милан Миланов Възползвам се от това, което колегата Ценов, ние сме колеги лекари, затова колегата Ценов казвам. И към г-н Тодоров, според мен той малко неправомерно използва Николайчо Василев. Тази оперативна програма “Административен капацитет” е изключително ценна. Ако имам упрек към държавата, това е, че тя ще стартира тук след двайсетина, двайсет и пет дена. Ако ние имахме тази оперативна програма в София на трети януари, първия работен ден, то тогава мисля, колега Колев, ние направихме, Колегата е районен кмет от София, ние направихме 14 фронтофиса. Вместо 14 фронтофиса ние щяхме да имаме 24 сега в момента. Освен това щяхме да подготвим през тази оперативна програма, която добре познавам, която добре познавам, тъй като считам, че административният капацитет ни е изключително слаб като качество. Аз не говоря друго, качество, ние щяхме да можем да подготвим София с 24 фронтофиса или едно гише, както му казват обикновените хора, щяхме да можем да сме готови сега и новият кмет нямаше да се чуди откъде да намери пари. Сериозният проблем, д-р Ценов, с вас всички, които се опитваме да бъдем следващите кметове, са парите, които ние като общини ще трябва да заделяме, за да съфинансираме, да го кажем, кофинансиране тези проекти. За мене това е може би най-трудният проблем, който поставям за разискване от останалите колеги. Пътищата, през които ние ще намерим тези пари като кофинансиране за европейските партнйфри.
Водещ: Да, кажете. Г-н Христо Николов, кандидат за кмет на Пловдив.
Христо Николов: Само исках да споделя на г-н Миланов, че репликата му се превърна в изказване.
Водещ: Това е част от неговото време, той може да го използва, както намери за добре. В крайна сметка то ще свърши.
Христо Николов: Нищо не съм казал. От Зелена партия, дошъл съм от Пловдив. Само да се извиня за краткото закъснение, беше по обективни причини
Водещ: Да, бяхме предупредени, че сте попаднали в задръстване.
Христо Николов: Състоянието в Пловдив е плачевно по отношение на готовността на общинската администрация, сегашната администрация, да завладее този рубеж Чувам тука какво е направила община Смолян и се ужасявам, че един десет пъти по-голям град е десет пъти на по-ниско ниво. Не само че няма проектоготовност, не само че няма институционална готовност, няма капацитет за готовност. Има поне пет неправителствени организации в град Пловдив, които всяка една от тях е привлякла много повече средства от предприсъединителните фондове и международно финансиране, отколкото цялата община от 300 хиляди избиратели. Да не говорим колко е населението. Защо това е така? Основно защото цялата общинска администрация беше много ангажирана в последните два мандата. Бързо, спешно да разпродаде всички общински активи, на безценица. Съсипа общината, продавайки всичко, което можеше да се продаде. Това са терени, градини, гигантски парцели. Значи има сделки, които общината е ощетена за 21 млн. лева само в рамките на три месеца. Това е друга тема. Корупцията стои в дъното на неготовността на нашата пловдивска община, за да използва добре тази невероятна възможност.
Дълга е темата и за съжаление няма да ни остане времето. Ние изчисляваме така, там на няколко неправителствени организации създадохме антикорупционна коалиция и направихме едни много сериозни разследвания – колко е загубила българската община и с това приключваме по темата. Според едни от експертните оценки минимумът е 320 милиона лева, Пловдивската община е загубила през последните 8 години от корупционни схеми, технологии, сделки и на безценица продажба на общинските активи. Няма да може да привлече толкова по Структурните и по Кохезионния фонд. Много от тук колегите се изказват доста така общо. Аз съм се занимавал 15 години с правене на международни проекти. Ние от Сдружение “Зелени Балкани” сме привлекли на обща сума сдружението за 18 милиона евро инвестиции през тези години. И знам много добре, че се иска много сериозен капацитет и воля и желание, за да се атакува това (...) и се правят тези проекти. Сега виждам, че много колеги не са така наясно, че много от оперативните програми всъщност не са достъпни за директно атакуване от общините. Трябва да се изградят специални публично-частни партньорства. Много от програмите са, вярно е, транграничните общини, те имат едно много сериозно предимство. Знаем за концепцията на Европа за регионите. Тази концепция не е активна нито в София, нито в Пловдив, нито във Варна. Така че, тук трябва много по-голяма воля и много по-специално отношение към този проблем, за да може да се заобиколи това препятствие, тази равнопоставеност на общините.
Водещ: Г-н Прошко Прошков ни даде знак, кандидат за кмет на столичния район “Лозенец”.
Прошко Прошков: Добър вечер.
Водещ: Добър вечер.
Прошко Прошков: Казвам се Прошко Прошков и съм кандидат район “Лозенец”, наистина, от Демократи за силна България и Съюза на демократичните сили “Алианс за София”. Мисля, че това е първото мнение на районен кмет, кандидат за районен кмет тази вечер и това е добре. Трябва да ви кажа, че за мен най-важно, освен всичко, което изброиха колегите тук е наистина хората да разберат как тези пари ще обслужват тях, как ще стигнат до тях. Не съм съгласен, че тези пари са насочени индивидуално към гражданите. Тоест може да остане някой с такова фалшиво впечатление. Както беше казано и от други колеги, тук наистина необходимо е да се изградят неправителствени организации и публично-частни партньорства. Аз самият се занимавам с управление на проекти в частния сектор. Занимавал съм се с подобно управление на проекти и в Германия преди няколко години, където съм работил в областта на оптимизация на транспорта. Трябва да ви кажа, че спокойно без да излизам от рамките на район “Лозенец” в София няма да наруша общността на дискусията, тъй като районът ни е много показателен за това, което се случва в София и за неспособността на администрацията досега да реализира нито един проект, защото имало възможност и до този момент. В община “Лозенец” има натрупани огромни проблеми. Те са, първата е пешеходната инфраструктура, огромен, огромен проблем. Невъзможно е да се придвижват хора с увреждания, възрастни хора имайки с детски колички. Трябва да ви уверя, че всеки ден коли пълзят след майки с колички, които ходят по павирани улици. Това е реален проблем, за който тези фондове дават възможност вече общината сама да кандидатства с подобен проект през Министерството на регионално развитие и благоустройство. Тук съм съгласен с г-н Миланов, че прекалено закъсня правителството с отваряне на програмата за обучение на администрацията. Нека го кажем по-достъпно. Тъй като това е първата стъпка. Първата стъпка е администрацията да бъде обучена така, че да може да помага и на общинските организации. В това лице включвам училища, детски градини, ясли. Има изключително кадърни хора в тази област, с които се запознах последните седмици, които се опитват да правят такива проекти, но нямат познанията и капацитета. За мене е редно районният кмет и общината да им даде тази възможност. За мене е редно да се направят проекти за поправяне на пешеходната ни инфраструктура в Лозенец”, за увеличаване на зелените площи, защото това е възможно. На този етап, абсолютно е възможно да се организират нещата така, че да има прозрачност. А прозрачността има за мен прост и ефективен начин. Предложил съм на всички институции, които са под община “Лозенец”, това включва училища, детски градини и ясли, да направим Консултативни съвети към кметството, които да присъстват и да одобряват изхарчването на парите, да се прави проектът заедно с тях. Това е нещото, което вълнува хората, честно казано. За жалост усвояване на еврофондове е станало синоним на присвояване на еврофондове в очите на хората. Ние трябва да поемем политически гаранции, всички, които са тук и твърдя, че ДСБ и СДС поемат тези гаранции в момента за прозрачност на усвояването на тези еврофондове, за начина, по който тези проекти ще бъдат реализирани. По отношение на капацитета за реализиране лично ние смятаме, че имаме подготвени кандидати във всички райони. Благодаря ви.
Водещ: Да благодаря и аз, Павлин Колев ...
“Искам само да отговоря на г-н Прошков.”
Водещ: Добре, слушам ви.
Ирина Колева: Извинявайте.
Прошко Прошков: Разбира се.
Ирина Колева: Тъй като ...
Водещ: Ирина Колева, тя е от общински съветник за София от ГЕРБ.
Ирина Колева: Да аз съм кандидат за общински съветник от ГЕРБ за София. Тъй като г-н Прошков засегна въпросът с проектите за София, аз искам действително много набързо да спомена няколко проекта, по които Столична община е получила финансиране. Първо г-н Прошков, искам да ви кажа, ако искате просто вие сега си сметнете, че Столична община е общината в България, която е усвоила най-голям процент от еврофондовете през последните две години. Първо нека да погледнем най-големият проект за водния сектор по ИСПА, който е на стойност 58 милиона евро. Няма друга община в България, която да работи по един толкова голям проект. От тези 58 милиона евро 75 % са грант. Разбира се, вие вероятно сте запознат с това колко сложно се управлява и реализира един голям интегриран проект, какъвто е този, за който току-що говоря. В момента проектът е на един начален етап на своето изпълнение. В момента се отчуждава сградният фонд, терени и вървят всички други процедури, за да може след 2008 г. в началото да започнат и тръжните процедури. Но това е факт, 58 милиона евро от ИСПА за водния сектор ВиК в София. Съвсем набързо ще изредя още няколко проекта. Аз много ви моля.
Петко Тодоров: Това в ръцете на консцесионерите ли е още?
Ирина Колева: Не, какво значи в ръцете на концесионерите? Аз не мога да разбера вашият въпрос.
Петко Тодоров: Защото, без корекция на концесионния договор нищо няма да стане. Ще изтекат средствата.
Ирина Колева: Не, напротив.
Петко Тодоров: В техните джобове.
Ирина Колева: Проектът върви, проектът върви.
Петко Тодоров: Той няма нищо общо с концесията.
Ирина Колева: Той няма нищо общо.
Петко Тодоров: Казвам го като общински съветник. Нищо общо няма с концесията за водата.
Ирина Колева: Аз тъкмо затова и не разбрах вашият въпрос.
Петко Тодоров: Извинявайте, г-жо Колева.
Водещ: Продължете.
Петко Тодоров: Нищо общо.
Ирина Колева: Да. Съвсем на бързо ще спомена и другите, другите проекти, по които Столична община усвоява пари от еврофондовете – шеста рамкова програма за технологичен трансфер. Вие като човек, който сте така учили в Германия, добре е да се запознаете с всички тези проекти. Ние имаме един консултативен орган. Това е Съветът за икономически растеж, за който и г-н Тодоров спомена. Този орган беше създаден със заповед на кмета Борисов през юни 2005 г., само няколко месеца, след като той встъпи в мандата си. И този орган, консултативен, в който участваха не само всички заместник-кметове, представители на Столичен общински съвет, главният архитект, така участвахме много представители на неправителствените организации. Аз съм (...) като представител на една голяма работодателска организация. Така че, Съветът за европейска интеграция действително подготви 30 проектни предложения. Това е вярно, което вие сте чули в медиите. Аз го казвам не за първи път. И сред тези проектни предложения действително съществуват много така реални възможности за усвояване на Еврофовдовете, но аз ще се спра на това повече ...
Водещ: Запазете си още малко време за ...
Павлин Колев: Ако ми позволите и аз искам да, и дали е възможно?
Водещ: Да, г-н Колев не е говорил. Той е кандидат за районен кмет на “Изгрев” в столицата.
Павлин Колев: Аз съм кандидат за кмет на столичния район “Изгрев” и съм действащ кмет на район “Изгрев”. Бих искал, все пак, за малко да пречупя темата през двустепенната структура на Столична община и на градовете с районно отделение Варна и Пловдив. В Столична община съществуват 24 районни кмета, които по настоящия закон и по последните му промени, предстои да бъдат избирани пряко. Предният мандат ние бяхме избирани индиректно от Столичен общински съвет. Надявам се тази законодателна промяна, която приветствам да доведе до увеличаване на правомощията на районните кметове, което от своя страна ще има функцията на едно свеждане на по-ниско ниво на оперативната дейност на общината и доближаването й до хората. Европейските програми и тяхното реализиране в тези три града. Според моето дълбоко убеждение, трябва да се водят от един специализиран орган или специализирано звено в рамките на ...
Водещ: Ще помоля само с химикала, понеже много лошо се влиза в микрофона.
Павлин Колев: Естествено не можем да бъдем, районните администрации естествено не можем да бъдем бенефициент на фондовете, но би следвало да има структура или звено специализирано, което да ръководи тази дейност на ниво Столична община. И би следвало да бъде от друга страна предоставена свобода на районните администрации за генерират идеи и да бъдат насърчавани да работят по тези идеи. Нещо, което ще репликирам към госпожата, преди малко, която се изказа от ГЕРБ. Аз съм в общината четири години и мога да ви кажа, че за пръв път, като районен кмет чувам за съществуването на този Консултативен съвет. Би следвало задължително районните администрации да бъдат включени в структурата на действие по отстраняване на еврофондовете, защото иначе процесът би бил далеко от хората.
Водещ: Безспорно, проблемите на София са важни и значими, но все пак, освен София има други градове в страната. Визията на по-малка община като Чирпан по отношение на еврофондовете, г-жо Донка Ванчева.
Донка Ванчева: Здравейте колеги. Много ми е приятно да слушам това, което разказвате. Много са големи проблемите на София, на Варна, на Пловдив, но в България има 176 изостанали селски райони и ние живеем там, и там живеят хора. И не напразно хората искат да чуят какви Европейски фондове ще влизат и по какъв начин ние ще си спасим общините, защото това е буквалното – спасение на малките общини. Редица малки общини са успели да кандидатстват по предприсъединителните фондове, поради много факти – незнание на общински администрации за писане на проекти, незнание и липса на информация. Но тези общини съществуват и те са в окаяно състояние. Аз съм кандидат за кмет на Община Чирпан. Аз също, както колежката от ГЕРБ, аз съм от “Новото време”, както колежката от ГЕРБ е написала много проекти, имаме страшно много проекти, които са одобрени в много различни сектори и земеделие, и животновъдство, и енергийна ефективност. Това ще приложим в Чирпан и ще го направим. Въпросът е следния – ние в общините малките, изостаналите селски райони ще работим както по оперативните, но най-вече по Националния план за развитие на селските райони. Един много широкоспектърен и много добър план, който все още не е стартирал за съжаление, но там е моделът и начинът, по който ние можем да вкараме средства в нашите общини. И не само ние като администрация, като общинска администрация, но и хората да бъдат информирани, защото поминъкът в нашите региони, както е в цяла България, поминъкът е животновъдство, земеделие. Все пак нещо трябва да се яде. И тези хора тънат в нищета. И това е истината. И, ако проблемът в София е трафика, проблемът в малките общини е глада. И това не трябва да го усвояваме при усвояване на европейските фондове.
Водещ: Добре, благодаря ви. Г-н Папазов, вие също сте кандидат за кмет на сравнително малка община, като Първомай.
Ангел Папазов: Да, искам и аз да продължа тези разсъждения на колежката от Чирпан. Наистина Първомай и Чирпан са съседни общини и възможността за кандидатстване по европейските фондове е една уникална за нас възможност, защото нашият бюджет малък. Ресурсът ни за местни приходи също е малък и в този момент, както и тя каза е, че основно населението се занимава със земеделие. Промишлеността в тези години на прехода все пак беше в криза и сега е нужно ние да търсим варианти за промяна, за промяна. И пак ви казвам, че ние намираме голяма перспектива в тези европейски фондове. Ето защо искам да ви кажа и като, все пак кмет мандат 2003 г.-2007 г., мога да ви кажа, че направих екип, екип, който работи, екип, който е сред хората, който проучва мнението на хората чрез анкети, чрез срещи с жителите на Община Първомай. И благодарение на тези анкети и на тези мнения ние получихме тази обществена популяризация най-напред на проблемите, а след това синтезирахме всичко в общинския план за развитие, в изграждането на 12 стратегии, които съответно бяха приети от общинския съвет в град Първомай и вече ние имаме насоките. И от тук нататък ни е лесно да търсим партньорствата, партньорствата с бизнеса в проект с Института за след дипломна квалификация на УНСС. Ние направихме съответно един обществен форум. Обществен форум, в който поканихме бизнеса, поканихме неправителствени организации, поканихме граждани и обогатихме тази стратегия и тези програмни документи и по тях вече можем много лесно да работим. Та по въпроса с икономиката, да общините сме тези, които трябва да помогнем да се развие тази нова икономика в областта на селското стопанство, в областта на преработката. Ето тук са публично-частните партньорства, които се реализираха. Искам да ви кажа, че бяха продадени 1000 декара на фирма “Сианит”, която направи промишлена зона. Там вече се работи по програма “Регионално развитие” с идеен проект за инфраструктура към тази промишлена зона. Тя беше напасната с инфраструктурата по проекта по ИСПА за скоростната ЖП-линия, която е Крумово – Свиленград и всичко това ще даде реално резултати в близките една-две години.
Водещ: Добре, благодаря ви. Една друга тема, която също е много важна, според мен, като се говори за усвояването на средствата от еврофондовете. Как ще гарантирате прозрачността при усвояването на средствата и също така при разработването на проектите? И как на практика ще застраховате този процес на усвояване на средствата от корупция, от облагодетелстване на определени интереси, кръгове от фирми? Част от тази тема беше засегната тек от някои от участниците в диспута. Г-н Плангачев?
Димитър Палангачев: Значи да се предпазят процедурите от корупция, трябва всичко да бъде много прозрачно, да бъдат много ясни правилата. И към момента европейските проекти си имат точни и ясни правила. Всичко трябва да бъде качвано на интернет, трябва да бъде в медиите и да има широк достъп от хора, които да следят как се провеждат тези процедури. Но аз искам нещо да вметна, като жител на Смолян. Аз лично бях много така зарадван готовността, проектната готовност, която представи г-жа Янкова с мисля, че седем проекта каза, че е донесла тук. Но бих задал следният въпрос към нея. При тази готовност, която имаме проектна, не трябваше ли да продължим да работим по тези проекти, да им намерим свръхфинансирането, а вместо да взимаме 13 милиона кредит, преди два месеца и по този начин се лишихме от реализирането на 80 милиона лева в Община Смолян? Още повече, като имаме предвид бюджетът на общината и начинът, по който трябва да се погасява този дълг, аз мисля, че и за няколко години напред ние ще бъдем спънати в това отношение.
Водещ: Ще отговорите ли, г-жо Янкова?
Дора Янкова: Веднага отговарям.
Водещ: От диспута Смолян се появи, както има от другата страна за София.
Дора Янкова: Както в София, в Смолян се реализира проект за пълен воден цикъл на града, ИСПА. И правилно г-н Палагачев отчете, че има не 20 километра, може би повече неасфалтирани, неподготвени улици. Ние сме един планински терен. За да стартира следващата година възможността да се поставят канализационните и водопроводните тръби, ние трябва да имаме изградена улична инфраструктура. Тези 26 обекта, от които 25 обекта в града в рамките 13 милиона, струват повече от 40 милиона. Това е само първият етап, който ние сме гарантирали с кредит при лихва 4 %, която е за десетгодишен период, фиксирана лихва. Не съм разбрала досега да има община, която да е защитила такава лихва за кредитиране. Това, обаче означава, че заедно с подготовката на улиците, като изграждане ние ще имаме възможност да положим онова, което да се съчетае с интегрирания воден цикъл на града. И след това, всички тези проекти, които ще ви представя накрая, са заключителната фаза на втория етап, чрез европейските средства – градско развитие, ние да можем да приключим нещо много повече от 13 милиона. В рамките сигурно на тези седем години, това да бъде един затворен цикъл от около 100 милиона. Това е една финансова сметка, която дава базата за следващата и за надграждане на останалите. Сега аз бях на подготовка с мои колеги от БСП по линия на (...).
Водещ: Запазете си малко време, щом смятате да представите още ...
Дора Янкова: Дори на отговора, на отговора нямам да си губя.
Водещ: Не, напротив, губите си от времето. Аз затова ви съветвах. Щом смятате да представяте нещо накрая.
“Ако позволите?”
Водещ: Преди вас от другата страна искаха дума, кажете сега.
“Аз искам да кажа ...”
Водещ: Гаранция за прозрачност и за наличие на корупция.
Петко Тодоров: Значи, проучвал съм опита на Кипър и на Чехия, точно по медиите, ролята, обществените канали. Публично-частното партньорство е особено важно. И в двете страни са загубили четири – пет месеца, докато разберат, че единствено на базата на него могат да се постигат резултати. Малките общини, сдружаването по между им, защото са регионални програми. Използването на бюджетите, въпреки разпределението по програми на страната не е най-доброто. От 11-те милиарда лева, което не е толкова много, милиард и половина лева ще отидат годишно, 800 милиона лева внасяме в Европейския съюз. Голямата роля на тези фондове е възпитателната им роля за прозрачност и недопускане на процедури. Тоест, още някои, освен общинските съветници ще наблюдават проектите, тяхното изпълнение, влагането на средствата. В този смисъл искам да кажа, че 18 години дясно управление на София стигат. Случайно 18-та бюлетина е тази, с която ще трябва да се гласува за нас, но това в рамките на шегата. Въпросът е прозрачност. Ето например, няколко пъти е правено предложение сесиите на Общинския съвет да се предават по някои от телевизиите канали – отказ, и от кмета Бойко Борисов, и от председателя на общинския съвет. Защо? За да бъдат някои неща правени на тъмно. Какъв ресурс на София е изхабен, разграден, по точната дума? Тези проекти, които влизат, необходимо е, тъй като чрез тях няма да стане дума нищо за информационно обслужване, за информационни технологии, за образование, значи те трябва да заместят някои общински средства, които ще се изразходват за тези цели, за да можем да отделим малко повече, така както са разпределени подпрограмите, бяха в някои европейски страни. Тоест, показателят – образование, показателят – модерни технологии, че от всичките 11 милиарда лева, само около 800 милиона лева ще отидат реално в промишлеността. Другото отива в транспорт, околна среда. Един милиард за “Козлодуй” и за грешно затворените реактори. Тоест, диалогът, който трябва да се води с гражданите е особено важен. Той е гаранция за прозрачност, той е гаранция за контрол. Иначе затваряне на общината, старите кметове от времето на Стефан Софиянски, с който сме приятели, управляват финансите по времето на Бойко Борисов, не са гаранция за прозрачност, не са гаранция за справедливо изразходване на фондовете.
Водещ: Ще отговорите ли на г-н Тодоров, проф. Миланов?
Милан Миланов: Първо ще кажа, че Софийския и Общинския съвет работи при такава прозрачност, която не може да се похвали нито една институция в България. Всички наши сесии са онлайн, могат да се гледат. Там присъстват хора горе на една веранда. Освен това по време на заседания на комисиите, всички те са отворени и вътре е пълно с граждани и неправителствени организации. Така че, този упрек не го приемам, но ...
“Добре де, защо стана тогава разграбването?”
Милан Миланов: За разлика от останалите колеги ...
“Защо стана разграбването?”
Водещ: Нека развие мисълта си, г-н Миланов.
Милан Миланов: Значи отговарям за себе си. Казвам се Милан Миланов
“ Ако някой вижда тук някой друг.”
Милан Миланов: Сега, аз съм за разлика от останалите ...
“Е защото ги имате в Общинския съвет нали?”
Милан Миланов: Не, аз защитавам този Общински съвет, защото не се срамувам от нито една секунда прекарана в него. Нека не губим време за това. Сега, за разлика от останалите колеги, може би и някои други ще преценят, че корупцията е много опасна. Аз смятам, че тя не е опасна. И ще кажа защо. Корупцията винаги е лична. Тя никога не е обща. Това на първо място. Ако хората са повярвали, че не съм корумпиран, че няма да се корумпирам – бюлетина номер 10 за София за кмет. Но, кое е по-важното? По-важното е местото на бизнес на две, два субекта. Първият субект, това е бизнесът, вторият субект това са евроструктурите, които ще ни наблюдават и байганьовщини няма да има и разрешат на никаква цена. Къде намирам местото на бизнеса? Местото на бизнеса е в оперативните програми. Той може да бъде пряк бенефициент. Бизнесът пряк в две – това е конкурентноспособност и човешки ресурси. Второ, той може да бъде и изпълнител в няколко от основните оперативни програми – това е екология, това е инфраструктура. Може да бъде партньор, много точен партньор на общината по отношение консултантска дейност, която също се заплаща. Тоест, бизнесът ще има ...
Водещ: Добре, запазете още няколко секунди, за да се включите накрая, ако имате ...
Милан Миланов: Да, бизнесът ще има пряк поглед върху всичко това, което се върши. А знаете, че те са най-ощипаните в тази история, не толкова отделния гражданин.
Водещ: Да, благодаря.
Милан Миланов: Затова мисля, че нещото, което най-малко ме безпокои, това е моята лична фигура, това е бизнесът, който ще ни управлява, това са евроструктурите.
Водещ: Благодаря ви проф. Миланов. Наско Анастасов, вашата гаранция за прозрачност.
Наско Анастасов: Както каза професорът, първо няма да ни оставят европейците да крадем. След горчивия опит, който имат с Гърция, това вече не може да се повтори. Другата гаранция това е взаимното работене по проект на няколко общини. Не може Разград, Лозница и Търговище, като правят съвместен проект, някой да краде. Те самите ще наблюдават как се разходват средствата. И трето това е увеличаването на административния капацитет. Рязко трябва да се увеличи този капацитет. В момента мога да кажа,че голяма част от общините нямат такъв капацитет, включително и Разград. Затова трябва много сериозно да се работи. Това е една от гаранциите за прозрачност в харченето на европейските пари.
Водещ: Добре, благодаря. Г-н Азис?
Хасан Азис: Прозрачността и корупцията винаги са били част от управлението и те са били винаги актуални в процеса на управлението, независимо дали става въпрос за общинско, местно управление или става за друг вид управление. Но така или иначе, аз бих искал да дам няколко конкретни примера, които така дават ясен отговор, затова как една община работи по това да не допуска корупция от една страна, а от друга страна да увеличава прозрачността за своето управление. През 2006 г. и тук вече се изказвам, като кандидат за кмет на Община Кърджали, през 2006 г. Община Кърджали беше наградена с една национална награда “Златен ключ”, мисля, че колегите знаят за тази награда, в надпревара с много общини, включително и мои колеги, които са тук и министерства, различни министерства от София, разбира се. От друга страна това, което каза и г-н Миланов, затова че сесиите на Общинския съвет винаги са открити. Те са открити по закон. Те се предават, някои се предават по телевизията. Хората също могат да участват на тези сесии. Това също е по закон. На следващо място, един друг момент по отношение на прозрачност и корупция – това са публично-частните партньорства. Още един конкретен пример ще ви кажа пак за Кърджали. По един проект, който ние реализираме заедно с петте общини от Област Кърджали плюс Община Ивайловград, която е към Област Хасково и Община Смолян. Ние реализирахме и направихме една неправителствена организация на базата на публично-частното партньорство, забележете с общини, които са от нашата страна, общини и области от Гърция и фирми, които също се включиха в това публично-частното партньорство, с единствената цел ние по-ефективно да участваме в усвояването на фондовете от ЕС.
Ирина Колева: Реплика може ли?
Хасан Азис: Не на последно място аз бих искал да засегна няколко въпроса. Все пак, ние сме пред прага на местни избори. На местните избори хората избират кметове, които познават местните проблеми. Знаят механизмите за решаването на местните проблеми и чрез европейските фондове, разбира се и имат визия за развитие., не визия за четирите години, през които той евентуално ще бъде кмет. Но един кмет на община, кметове на кметства или общински съветници трябва имат една по-дълга визия, по-широка визия за развитие на районите, които помагат.
Водещ: Г-жа Колева иска да ви репликира.
Хасан Азис: Но така или иначе, аз само да приключа и може да ме репликират. Аз бих искал да кажа следното. Българските общини трябваше да си напишат домашната работа. Домашната работа трябваше да се напише през последните седем – осем години, през предприсъединителния период с изготвянето на технически проекти. Това беше домашната работа на нашите общини, включително и с изграждането на административния капацитет. Аз бих казал, че примерно Община Кърджали в момента има излишък от проекти, които вече са насочени към определени оперативни програми и които имат точна и ясна дефиниция. Да, Кърджали, както и много общини на Движението за права и свободи, вече имат готови попълнени апликационни по оперативна програма, например “Регионално развитие” и за изграждане на пътища например, които вече са готови с готови технически проекти. Ние имаме излишък от проекти, които така са много ясно дефинирани по кои оперативни програми ...
Водещ: Нека запазим малко време да отговорите на репликата, защото иначе, ако няма такава, просто ще бъде безсмислена репликата.
Хасан Азис: По кои оси те трябва да бъдат направени? Още едно изречение. За нас, за българските общини също така е ясно следното, когато един кмет, независимо на каква община малка или голяма, ако правилно дефинира един проблем той трябва ...
Водещ: Съжалявам, времето ви изтече, г-н Азис.
Хасан Азис: Той трябва да знае...
Водещ: Съжалявам, наистина съжалявам. Довършете си изречението.
Хасан Азис: Той трябва да знае по коя оперативна програма и по коя ос трябва да кандидатства. Това трябва знаят кметовете на ДПС.
Водещ: Добре. Да. Благодаря ви. Г-жо Колева.
Ирина Колева: На мен ми остава някакво подозрение, че г-н Азис така нарочно си изчерпа времето, за да няма възможност да отговори на моята кратка реплика. Но действително, всички ние, които сме работили по предприсъединителни инструменти следихме с много голяма тревога доклада на Европейската сметна палата, който беше във връзка с така някои нарушения, даже бих казала злоупотреби в Агенция САПАРД. И аз действително много исках да попитам представителят на ДПС така да даде малко светлина, както по въпроса защо министърът на земеделието и продоволствието беше разпитван в ГДБОП, така и по въпроса защо беше уволнен директорът на Държавен фонд “Земеделие”, г-н Асен Друмев? Но както видяхме, той си изчерпа времето.
Водещ: Добре.
Милан Миланов: Едно изречение, ако ми разрешите, защото стана дума за това?
Водещ: Не, нямате време, проф. Миланов?
Милан Миланов: Но не по общините ...
Водещ: Съжалявам, времето просто ...
Милан Миланов: Само едно изречение.
Водещ: Няма как. Не няма възможност
Милан Миланов: Учениците трябвало да си пишат домашните. Те ги пишат, а на учителите, ако им дадат ...
Водещ: Професор Миланов, проф. Миланов. Чуйте ме, нека спазваме феърплей регламентът е еднакъв за всички. Г-жо Ванчева, само така наблюдението от Европа ли е гаранцията за прозрачност, за липса на корупция при усвояването на средствата от Европа, от еврофондовете?
Донка Ванчева: Така, наблюдението от Европа е едно. Но първо почваме от липсата на информация. Хората нямат информация. За какви европейски фондове говорим? Те не са виждали проект. Те не знаят, че един проект, за да бъде изпълнен трябва да бъде първо технически начертан, трябва да е минал през всички институции. Ето ролята на общината.говорехме за корупция, прозрачност. Един проект докато го начертаеш, един частен бенефициент, докато мине през всички степени на одобрение, ами че той човекът сам се отказва да кандидатства. Общините, тук е ролята на общината да помагат на своите бенефициенти. Не само от Европейската комисия трябва да бъдат наблюдавани тези проекти. Аз, моето виждане е, че трябва да има постоянна прозрачност на средствата, които влизат по европейските фондове дори и като предпроектни проучвания и това, което е изпълнено. Това в Община Чирпан не се е случило и поради много ред причини няма да се случи, докато не се смени това управление. Град в центъра на България в 24.00 часа вече няма ток. Така по същият начин, само за секунда, ако обичате. Искам да кажа, както колегата каза “за сътрудничеството между общините”. Ние с Община Първомай сме на териториален принцип сътрудници. Аз не съм била действащ кмет, но работя по тези фондове от доста години. И с господина, който, аз приветствам това, което прави за Първомай, защото една съседна община е много добре, за разлика от Чирпан, имаме вече разработена и стратегия за участие по подхода “Лидер”. Някои общини го направиха. Това е четвъртата ос от Национален план за развитие на селските райони.
Водещ: Добре, благодаря ви. Г-н Николов, вие искахте да ...
Христо Николов: Аз исках докато сме още на миналата тема за прозрачност и така виждам, че тук някои колеги кандидати смятат нали, че след като в София се намират мониторинговите тела, както на ниво оперативни програми, така и на ниво на Министерство на финансите е двустъпални мониторингови тела, смятат, че всичко ще е доволно. Нищо подобно. Значи, учудваме безхаберието на Сдружението на общините. Не се обръщам към някои от колегите, защото едва ли те са участвали в тези спорове – защо преди повече от година не защити тезата на неправителствените организации за децентрализация на мониторинга.Трябва да знаете, че мониторинга се обезпечава финансово. И сега, ако погледнем мониторинговите тела в София, те всички са в София и 95 % са заети от софиянци, ще видим, че всъщност няма да има реален мониторинг. Ще започне много добра основа за клиентализъм, за подобно безумно изразходвани европейски средства и ограбване, каквото стана по САПАРД. Няма какво да говорим за хилядите хотелчета по Черноморското крайбрежие на първа линия, направени с пари от САПАРД. Страната беше изложена тотално. За обръчите от фирми и за ред други неща. Отново има такава опасност и то реална. Може би не толкова страшна за надценяване, за надписване за финансите, както говорихме. Да, защото сега в момента има един допълнителен буфер. Няма да влизам в детайли. Но има друга опасност – каква е целесъобразността на определени проекти по схемата публично-частни партньорства. Дали те няма да бъдат специални плътно клиантелни отношения между кметът на общината и някои обръчи от фирми, за да може да се изсипят в неговата частна фирма няколко десетки милиона. Ето това е опасността от корупция всъщност. Може да не е под формата. С тези публично-частни партньорства колкото са добри като механизъм, толкова са и опасни. Аз мога да изброя няколко публично-частни партньорства, които са само източени и сега съществуват в Пловдив. Знаем, пловдивчани знаят за съдбата на стария град. Знаем за екозавода в Шишманци, където се подготвя източване на европейски фондове за интерес на едно или две частни лица. Така че има много голяма отворена рана, отворен проблем за мониторингови тела на регионален принцип с участието на изявени неправителствени организации. Не организации от типа, които каза кмета на ДПС от Кърджали – създадохме неправителствени организации защото ни трябваше. Това е абсурд, не може да ги създаваме, те си ги има. Просто трябва да ги намерим.
Водещ: Добре, г-н Папазов.
Ангел Папазов: Да, относно контрола и мониторингът, какво се прави в община Първомай, ние каним всички строителни фирми, които са на територията на община Първомай най-напред на презентация на строителната програма, от там нататък всеки може да направи разговори. И за тези, които са малките поръчки, съответно да участва в тези поръчки. Тези поръчки се обявяват на интернет страницата на общината, там имаме отворена такова начинание – форум, всеки може вътре да даде своето мнение и аз предполагам, че това е начинът да бъдем по близо до хората. А съответно с презентациите, които правим на големите проекти едно начало на един голям проект, след това как върви този проект, пак представяне в населените места пред хората. Представяне на обществената поръчка, кои са участвали, кой е спечелил. Искам хората да могат да виждат кой участва, кой прави проекта, кой консултира, съответно какви са вариантите за по-нататък, за финансиране, и всичко това, когато е пред хората аз смятам, че това е един добър начин на презентация и на проектите и на финансиранията и на строителствата.
Водещ: Д-р Иван Ценов, тази тема актуална ли е за един действащ кмет, които се бори за следващ мандат?
Иван Ценов: Разбира се, че е актуална, но след като сме в ЕС, аз смятам, че ще ни бъдат наложени европейски критерии и ние трябва да се съобразяваме с тях. Така че времето ще покаже дали ги изпълняваме или не, сега да си говорим какво ще правим. Явно е, че една процедура трябва да бъде ясна, публична, да има контрол по-нататък при изпълнението и изразходването на средствата, но тъй като имам шанса да наблюдавам дългото развитие на проекта за Дунав мост 2, мога да ви кажа, че процедурата за избор на изпълнители започна през май 2005 и завърши към 30 януари 2007 година. Аз не бих искал така да се развиват процедурите по избор на който и да е изпълнител по следващите проекти, които ще се развиват във Видин. Но това, което сме подготвили като проектна готовност наистина е доста сериозно и което беше казано вече, че могат да се обединят повече общини. Ние на този принцип сега ще започнем изграждане на регионално депо за твърди битови отпадъци. За публично-частните партньорство е също актуален въпросът. Например заводите за рециклиране на отпадъци, които предстоят да се развиват в средствата на екологията и да се използват средствата на кохезионния фонд. Но тъй като се каза, че в София се реализира проект за 58 милиона евро, аз мога да кажа, че във Видин се реализира проект за 70 милиона евро и това е Дунав мост 2, той е по програма ИСПА, сега от кохезионния фонд. Но това не означава, че тепърва няма да се развиват големи проекти и сме подготвили във всяка отделна сфера и за инфраструктурата и в сфера опазване на околната среда, и такива за развитие на културния туризъм. Имаме тази готовност, но за съфинансирането, което е важен въпрос, възможността да подпишем меморандум с финансово-инвестиционна група, център в Лондон, която инвестира в рискови райони. И от Източна Европа тя избира България, от България избира Видин. Тя се съгласи с нашите проекти от стратегическия план за развитие, избра 25 по които е готова да инвестира 150 милиона евро, т.е. на принципът на публично-частно партньорство или след това да търси средствата от ЕС, така че има добър шанс пред Видин.
Водещ: Добре, зависи ли успешното усвояване на средства по еврофондовете от политическата принадлежност на даден кмет, кандидат за кмет, за общински съветник, мнозинството в общинския съвет или по-скоро това е въпрос на лични качества и мениджърски умения? Г-н Марешки.
Веселин Марешки: Благодаря за въпроса. Голям фарс се разиграва на местните избори в момента. Във Варна има над 14 кандидата за кметове, повечето от тях, над 10 подкрепят сегашния кмет. Във всички нормални държави обикновено участват двама кандидати, представителят на статуквото, на досегашното управление и представителят на тези, които не са доволни и от управлението и искат промяна. Аз съм представител във Варна на тези, които са срещу статуквото, за промяната. Искам да представлявам хората, които са недоволни от дупките по улицата. Недоволни от липсата на детски градини, недоволни от социалната политика на общината и да не ги изреждам всички други неща, и за инвалидите и т.н. Защо ги казвам всички тези неща, виждате колко компетентно се изказват всички мой колеги тук по въпроса за еврофондовете, обаче ако рязко сменим темата по посока екология, здравеопазване, финанси ще видите също такива сериозни мотивирани изказвания. Аз работя точно обратното, аз не съм всезнайко, аз съм специалист точно в една област и разчитам на останалите неща на специалисти в тази област, които да разбират много по-добре от мен нещата за екологията, за европейските фондове и т.н. и да доведат парите във Варна. И тук искам да кажа, че сега ми дойде идеята да направя един конкурс, понеже има доста капацитети в тази област, да поканя всички мои колеги и ви обещавам, че ако някои от така добре представилите се колеги спечели конкурса, аз ще направя така, да го мотивирам той да загърби кметското място в своето градче и да дойде да стане заместник-кмет във Варна по въпроса за европейските фондове. Това е начинът на работа, да намериш правилния човек и да го мотивираш той да работи за твоя град, да работи некорумпирано, да работи ефективно. И тук само ще си позволя да кажа какво правя аз…
Водещ: Съвсем малко време имате…
Веселин Марешки: Абсолютно, през всичките тези години аз казвам - обещавам 15% намаление на цените на лекарствата, не казвам “Вервайте ми”, казвам – проверете, убедете се сами. И затова казвам гласувайте за мен, проверете ме, убедете се, че ще бъда по-добрият кмет за Варна.Благодаря.
Водещ: Благодаря и аз. Вашите колеги, участници в диспута, чуха вашата оферта, не всеки има време да ви отговор дали ще я приеме или не. Г-н Колев, важно ли е наистина коя политич
