Европеана – приоритетен проект в политиката за дигитализиране на българското архивно наследство



Дата01.02.2018
Размер57.52 Kb.
#52928
ЕВРОПЕАНА – приоритетен проект в политиката за дигитализиране на българското архивно наследство

Д-р Милена Тодоракова
Уважаеми Дами и Господа,

На предишната конференция имах възможността да очертая направеното от Държавна агенция „Архиви” по пътя към Европеана. Сега констатирам с удовлетворение, че както политиката на архивната институция, така и нашият дебат напълно адекватно кореспондират с акцентите в доклада „Новият Ренесанс” и Стратегическия план за Европеана до 2015 г.

Днес ще използвам възможността съвсем накратко да Ви информирам за последващи стъпки през изминалите няколко месеца.

* На първо място ще споделя, че от началото на този месец, след едногодишно забележимо отстъпление, ръководството на агенцията възприе отново политиката по дигитализация като своя основна стратегическа цел и приоритет при използването на архивното наследство.

* Неизменна остава позицията ни за предоставяне на дигитално съдържание чрез Интернет портала за документите и архивите в Европа. Вече официално сме утвърдени за асоцииран партньор, заедно с институции от други 17 европейски държави. Съвсем наскоро стартира и е онлайн достъпна първата пилотна версия на портала (www.archivesportaleurope.eu), която позволява търсене по архивни фондове на 47 институции на основата на 7 798 491 описания и 726 610 дигитални обекта (към 21.03.2011). All APEnet Partners and Associated Partners are most welcome, please book this date.

* Продължаваме и систематичното изграждане на Дигиталния архив. Въпреки че не използваме целия си ресурс, централизираната база за три месеца, от началото на октомври до 31 декември 2010 г., нарасна по официални отчетни данни от 3996 документа (20843 образа/файла) на 5026 обекта/документа, съдържащи 24 129 дигитални образа.

* И за текущата година целенасочено са планирани ниски темпове. Причината както и преди е липсата на хардуерно и софтуерно осигуряване. Има и някои обнадеждаващи решения относно информационната система, разработването на която беше замразено по финансови причини на краен етап на експериментиране в реална среда и внедряване. В бюджета за тази година са заложени средства за нейното продължаване. Инвестициите са далеч от необходимото, но все пак позволиха на ръководството да възобнови контактите с разработващата фирма и да потърси взаимно приемливи възможности за нейното довършване. До тогава Дигиталният архив остава затворен за използване в рамките на агенцията и в краткосрочен план не бихме могли съществено да допринесем за намаляване на дисбаланса в представянето на българското културно наследство в Европеана.

* Разбира се, търсим възможности за допълнително финансиране по национални и европейски програми и инициативи. Партнираме с редица други организации, институти и университети по различни проектни предложения. Това е също възможен път към Европеана – като пример от последните месеци ще визирам партньорството с Центъра за история на Югоизточна Европа при Университет в Грац по проекта “Визуализация на семейство, родови връзки и индивид”, по който се предвижда вливане на съдържанието в Европеана. Проектът е подкрепен и от други институции, които имат представители на днешната конференция.

* Изглежда ми перспективна идеята в Стратегическия план на Европеана за по-активно ангажиране на потребителите. Мобилността и потенциалът на различни сайтове, блогове и социални мрежи наистина са впечатляващи. И към момента по мои наблюдения броят на разпространяваните в интернет пространството дигитализирани архивни документи от потребители, наистина нерегламентирано, многократно надвишава тези, които предоставяме онлайн със сегашните си ограничени възможности.

* Доста по-скептично съм настроена към възможнотите за публично-частното партньорство. Установявали сме контакти, като инициативата обикновено идва от частни фирми от IT сектора и електронното архивиране. Но техният интерес и първоначален ентусиазъм е краткотраен. Различни са причините. Но най-вече това, че дигитализацията не е само сканиране и при обем средно на документите от една до 3 страници трудоемък и специфичен е процесът на архивно описание, за което частните фирми не разполагат с квалифицирани специалисти.

* Още на предишната конференция посочих като сериозно наше постижение добрата регламентираност на дейноста по дигитализация. Споменах за разработените изисквания за дигитално представяне, няколкото инструкции за дигитални мастер обекти и за метаданните, към които в края на миналата година се добавиха Концепция за изграждане на Дигитален архив на Държавна агенция “Архиви” и Вътрешни правила за организация на дейностите. Целият този пакет от документи премина административните порцедури на обсъждане и е утвърден окончателно като норма на 1.12.2010 г. Предстои регламентирането на дългосрочното съхранение, опазването, използването и разпространението на дигиталните обекти. В това направление са и част от препоръките в доклада “Новият Ренесанс”, които естествено ще бъдат взети предвид.

* Разискваните препоръки в този доклад относно авторските права, интелектуалната собственост или т.нар. осиротели произведения по отношение на съхраняваните и пряко управлявани от агенцията фондове не са от толкова съществено значение сравнимо примерно с библиотеките. След постъпване на архивните документи на държавно съхранение единствен разпоредител с правата за тяхното използване и разпространение са архивите. Тези права не могат да се преотстъпват на други институции или частни лица за сметка на ограничаване достъпа за други потребители.

Като заключение бих акцентирала на следните взаимносвързани костатации и изводи, както ги бях предварително формулирала, някои от които вече бяха дискутирани:



  1. Повечето отговорни за българското културно-историческото наследство институции имат вече не само добър опит, но и натрупан не малък дигитализиран ресурс. Вниманието трябва да се насочи към осигуряване на неговото онлайн разпространение чрез Европеана.

  2. Тези институциите влагат в дигитализацията не малко усилия и средства, по редица проекти обединяват усилията си. Но като цяло публичният сектор остава недостатъчно организиран и координиран и в резултат, не се използват достатъчно ефективно и без това неголемите финансови и кадрови ресурси. Отдавна беше време да се премине от отделни проекти към съгласувана политика и създаване на постоянни структури. Без това България няма да може да осигури до 2016 г. достъп до българското културно-историческо наследство.

  3. По отношение на държавното финансирането трябва да е целево, като инвестициите следва да се насочат приоритетно към институциите, които съхраняват културно-историческото наследство и са отговорни за неговото дигитализиране – библиотеки, архиви и музеи. Те трябва да действат като постоянни центрове, които да привлекат научните институти и университети с оглед на техни специфични образователни и научни цели.

  4. Всичко това ме води към основния извод и от предишните конференции – необходимостта от целенасочена държавна политика на национално ниво. Държавното управление като цяло изглежда все така абдикирало от процесите, не особено силен е общественият и медиен интерес. В тази връзка моите адмирации към нашите домакини за изключителната съпричастност към каузата. А дебатът тече от доста години на експертно институционално, научно или административно ниво. Имаше Комисия към Министерството на културата като координационен център, през 2008 г. помня Междуинституционалната работната група към същото министерство за разработване на национална стратегия. Последва през 2009 г. опитът на Министерството на образованието и науката за сформиране на национални консорциуми за изграждане на научноизследователски комплекси. Липсват резултати, в не малка степен това се дължи на различната ведомствена подчиненост на библиотеки, архиви и музеи – било на Министерски съвет, на Министерство на културата или на Министерство на образованието и науката. Неизменно условие е предварително координиране на визията на тези централни органи на държавното управление по отношение на ангажиментите ни в рамките на Европейския съюз по дигитализацията на културно-историческото наследство.

Благодаря за вниманието.

/

Каталог: public -> files -> news
news -> Еуропеана – виртуален дом на културното наследство на европа и българия даниела Петрова
news -> Културните ценности на Националния исторически музей в контекста на Europeana
news -> Старобългарският евхологий ръкописно наследство в пловдивската народна библиотека
news -> Bulgarian-Swiss Cooperation Programme Reform Fund Linked to Civil Society Participation
news -> Предизвикателствата пред българското съдържание в Европеана
news -> Трезорът на националния археологически музей – бан в контекста на европеана
news -> Регламент и график за провеждане на изложба базар на биологични продукти, произведени от български производители
news -> Аз, долуподписаният/долуподписаната в качеството си на управител на
news -> Програма 01. 10. 2010 13. 00 откриване Емил Стоянов член на Европейския парламент
news -> Българското архивно наследство в контекста на проекта европеана


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница