Европейска комисия – Съобщение за медиите

Европейска комисия – Съобщение за медиите

Днес Европейската комисия предложи незадължително общо европейско право за продажбите, което ще спомогне за премахването на тези бариери и ще предостави на потребителите по-голям избор и високо равнище на закрила. То ще улесни търговията, като предложи единен набор от правила за трансгранични договори във всички 27 страни от ЕС. Ако търговците предлагат продуктите си на базата на общото европейско право за продажбите, потребителите ще разполагат с възможността да изберат удобен за ползване европейски договор, който им предоставя високо равнище на закрила само с едно кликване на мишката. Предложението на Комисията понастоящем трябва да бъде одобрено от държавите-членки на ЕС и от Европейския парламент, който вече изрази безрезервната си поддръжка по въпроса с гласуване по-рано тази година (IP/11/683).

„Незадължителното общо европейско право за продажбите ще спомогне да се даде тласък на единния пазар, двигателят за икономически растеж на Европа. То ще предостави на предприятията лесен и евтин начин да разширят търговската си дейност на нови пазари в Европа, като същевременно предостави на потребителите по-изгодни оферти и високо равнище на закрила“, заяви заместник-председателят Вивиан Рединг, комисар на ЕС по въпросите на правосъдието. „Вместо да замести националното законодателство, днес Европейската комисия предприема иновативен подход, основан на свободен избор, субсидиарност и конкуренция.“

Общото европейско право за продажбите премахва съществуващите бариери пред търговията в единния пазар и увеличава ползите от него за потребителите и предприятията.

• 
  Предоставяне на един общ (но при все това незадължителен) режим на договорно право, който е идентичен за всички 27 държави-членки, така че търговците да не трябва вече да се борят с несигурността, която произтича от необходимостта да се действа в рамките на множество национални договорни уредби: Според проучване на Евробарометър, публикувано днес, 71% от европейските предприятия посочват, че ако могат да избират, те биха използвали единно европейско договорно право за всички трансгранични продажби на потребители от други страни на ЕС.
  
• 
  Намаляване на разходите по сделките за дружествата, които искат да търгуват през граница: Понастоящем предприятията, желаещи да извършват трансгранични сделки, трябва да се адаптират спрямо общо 26 различни национални режима на договорно право, да преведат разпоредбите им и да си наемат адвокати, което струва средно по 10 000 EUR за всеки допълнителен експортен пазар.
  
• 
  Подпомагане на малките и средни предприятия (МСП) да разширят дейността си на нови пазари: понастоящем едва 9,3% от всички предприятия в ЕС продават отвъд националните си граници в рамките на ЕС и по този начин се лишават от възможна печалба от поне 26 млрд. EUR годишно.
  

• 
  Предоставяне на едно и също високо равнище на закрила на потребителите във всички държави-членки: Потребителите ще могат да разчитат на общото европейско право на продажбите като на знак за качество. С него например на потребителите се предлага свободен избор на средства за правна защита в случай, че са закупили дефектен продукт — дори няколко месеца след извършването на покупката. Това означава, че потребителите могат да прекратят договора, да поискат замяна или ремонт или намаление на цената. Днес такъв свободен избор на правни средства за защита съществува само в пет държави от ЕС (Франция, Гърция, Литва, Люксембург, Португалия).
  
• 
  Осигуряване на по-широк избор от продукти на по-ниски цени: Понастоящем на потребителите, които активно търсят по-добри оферти в целия ЕС, и по-специално онлайн, често се отказва продажбата или доставката от търговеца. Поне 3 милиона потребители годишно получават подобен отказ.
  
• 
  Осигуряване на сигурност относно правата им при извършването на трансгранични сделки: 44% от потребителите заявяват, че несигурността относно правата им ги разколебава да извършват покупки от други държави от ЕС.
  
• 
  Увеличаване на прозрачността и доверието на потребителите: потребителите винаги ще са ясно информирани и ще трябва да се съгласят да използват договор, основан на общото европейско право за продажбите. Освен това информационната бележка ясно ще посочва правата на потребителите на техния език.
  

• 
  само ако и двете страни доброволно и изрично са се съгласили да го прилагат;
  
• 
  спрямо трансграничните договори, при които възникват повечето проблеми, свързани с допълнителни разходи по сделката и с правни усложнения; държавите-членки ще имат правото на избор да разширят приложното поле на общото европейско право за продажбите и спрямо договори за вътрешна търговия;
  
• 
  за договорите за продажба на стоки – основната част от търговията в рамките на ЕС — както и за договори за предоставяне на цифрово съдържание, като музика, филми, софтуер и приложения за смартфони;
  
• 
  както за сделки между стопански субекти, така и за сделки между стопански субекти и потребители;
  
• 
  ако една от страните по договора е установена в държава-членка на ЕС. Търговците биха могли да използват един и същ набор от договорни условия в сделките си с други търговци от и извън ЕС, като по този начин придадат международно измерение на общото европейско право на продажбите.
  

Договорите са особено важни за развиването на стопанска дейност и за извършване на продажби към потребителите. С тях споразумението между страните става официално. Договорите могат да обхващат широк кръг въпроси, включително продажбата на стоки и извършването на свързани със стоките услуги като ремонт и поддръжка.

Предприятията, функциониращи на европейския единен пазар, използват много разнообразни договори, които се уреждат от различни национални договорноправни системи. 27-те различни набора от национални норми могат да доведат до допълнителни разходи по сделките, липса на правна сигурност за предприятията и до липса на потребителско доверие. А това може да възпре както потребителите, така и предприятията, да пазаруват и търгуват през вътрешните граници на ЕС. Малките и средните предприятия са най-засегнати от по-високите разходи по сделките.

Тази ситуация рязко се различава от вътрешния пазар на САЩ, в който търговец от Мериленд без затруднения може да продаде продуктите си на потребител в Аляска.

Съгласно стратегията „Eвропа 2020“ (IP/10/225) Комисията работи за отстраняването на проблеми в единния пазар, за да даде тласък на икономическото възстановяване,в рамките на. Това включва постигане на напредък по отношение на европейското договорно право.

През юли 2010 г. Комисията представи в Зелена книга няколко варианта за по-последователен подход по отношение на договорното право. След това Комисията проведе обществена консултация, която приключи на 31 януари 2011 г. и в резултат на която бяха получени 320 отговора (MEMO/11/55).

На 3 май 2011 г. експертна група, създадена от Комисията, представи проучване на възможностите за осъществяване на бъдеща инициатива за европейско договорно право (IP/11/523). Комисията се консултира със заинтересованите страни и гражданите по време на проучване на осъществимостта и получи 120 отговори.

На 8 юни 2011 г., Европейският парламент подкрепи идеята за незадължително европейско договорно право в гласуване в пленарна сесия на доклад по собствена инициатива на члена на Европейския парламент Даяна Уолис (MEMO/11/236).

Пакет за пресата:

Европейска комисия – уебсайт за общото европейско право на продажбите:

Интернет страница на заместник-председателя Вивиан Рединг, комисар на ЕС по въпросите на правосъдието: