Европейска литературна мрежа аспекти на идентичността в модерните европейски романи

ЕВРОПЕЙСКА ЛИТЕРАТУРНА МРЕЖА

Аспекти на идентичността в модерните европейски романи

Докторантски семинар

Актуално днес в Европа е да се говори за „европейска литература”. В единствено число. За Запада възприемането на тази по съществото си политическа платформа е обяснимо. Там Сравнителното литературознание е отдавна и отчетливо структурирана дисциплина, практикувана по правилата на доста богата теоретична и христоматийна книжнина. Класическите и модерните образци са „договорени” с течение на времето и на натрупания опит, концентрирал се върху познати текстове. За нас, в Югоизточна Европа, понятието „европейска литература” е, от една страна, привлекателно като възможност за вписване на „нашите” в престижна компания. От друга обаче, идва твърде рано, преди да сме успели да убедим някого навън и особено на Запад, че на Балканите има повече интересни и общозначими писатели от няколкото Нобелови лауреати; и преди да сме уточнили, поне в някаква степен, кои са тези представителни фигури. Все още ни предстои да доказваме, че европейските тенденции са сходни и могат да се илюстрират и с примери извън Запада. Защото новите книги по европейска литература рядко и доста приблизително включват примери от Периферията.

В предлагания докторантски семинар ще представим някои по-важни аспекти на идентичността в модерните европейски романи, като се опираме на основни положения в сравнителното литературознание и културната антропология. Главната теза на семинара е, че перифериите на континента са тясно свързани с центровете и че в модерното време (от края на ХVІІІ и особено от ХІХ в. насам) европейските литератури, почти без изключения, се намират в съответствия помежду им. С докторантите ще бъде обсъждана, теоретично и с конкретни литературни текстове, възможността да мислим европейските литератури и европейската идентичност в общност, но и с характерните локални проявления. Литературният материал ще обхваща българската, някои балкански и западноевропейски литератури, както и писатели с космополитна идентичност. Набелязването на всеобща европейска литературна мрежа е възможност за осмисляне на европейската идентичност в нейната съвременна многопластова структура и динамика.

Курсът е съобразен на първо място с нуждите на Европейския докторат Литературите на обединена Европа (DESE), чийто партньор Софийския университет „Св. Климент Охридски” е от април 2009 г. Курсът е подходящ за докторанти от филологическите и други хуманитарни направления, тъй като се опира на интердисциплинарност и на сравнителен подход: сравнително литературознание, литературна история, наратология, рецепционна естетика, изследване на идентичността, културна история, културна антропология.

Доц. д-р Румяна Л. Станчева, ФСлФ,

тел. за връзка: 981-26-46 и 0889 04 24 07

Координатор за Софийския университет и член на Съвета на преподавателите на Европейския френскоезичен докторат

Литературите на обединена Европа (DESE), иницииран от Болонския университет

с още 8 европейски университета

- Богданов, Б. Мит и литература. София, 1998.

- Боян Ничев. Основи на сравнителното литературознание. С., 1986, с. 60-79; 188-218.

- Генчев, Николай. Франция в българското духовно възраждане. София, СУ „Кл. Охридски”, 1979.

- Елеазар Мелетински. Поетика на мита. С., 1995, с. 131- 165; с. 386 - 416.

- Елиаде, М. Сакралното и профанното. Велико Търново, 1998.

- Знеполски, Ивайло. „Глобализацията: културна и социална идентичност в периферните култури”, - В: Жан Бодрияр, In memoriam, Глобализацията като културен шок. поредица Актове, под научното ръководство на Ивайло Знеполски, Дом на науките за човека и обществото, София, 2007.

- Кирова, Милена. Библейската жена. :еханизми на конструиране, политики на изобрадяване в Стария завет. София, ИК „Стигмати”, Университетско издателство „Св.Климент Охридски”, 2005.

- Преводна рецепция на европейските литератури в България. Т. 1-6, 2000 – 2004. Академично издателство “Проф. Марин Дринов”, 2004.

- Протохристова, Клео. Западноевропейска литература. Пловдив, (1 изд.) Хермес, 2000, (2 изд.) Летера, 2003.

- Станчева, Румяна Л. „Балканското сравнително литературознание и един триъгълен маршрут”. В: Разночетенията на текста. Унив. Изд. “Св. Кл. Охридски”, София, 2003.

- Танцът в балканските литератури. Студии. Идея и композиция Нешка Туртанска. Съставителство и предговор Р. Л. Станчева. София, Балкани, 2004.

- Тодоров, Цветан. Дълг и наслада. Един живот на посредник. Разговори с Катрин Портвен. Прев. от фр. Тодорина Атанасова. София, ИК „Лик”, 2003.

- Тодоров, Цветан. На чужда земя. Прев. Стоян Атанасов. послеслов Ал. Кьосев. 1998.

- Хаджикосев, Симеон. Западноевропейска литература. І - ІV. София, Кръгозор, 2000 – 2007.

- Ханс Роберт Яус. Исторически опит и литературна херменевтика. 1998.

- Brunel, Pierre. Dictionnaire des mythes littéraires. 1991

- Chevrel, Yves. La littérature comparée. 1991

- Claudon, Francis. Precis de littérature comparée. 1992.

- Compagnon, Antoine. Les antimodernes. De Joseph Maistre à Roland Barthes. Gallimard, 2005.

- Literature and the New Interdisciplinarity. Poetics, Linguistics, History. Ed. by Roger D. Sell, Peter Verdonk. 1994.

- Literature in the Modern World. Critical Essays and Documents. Second revised edition. Edited by Dennis Walder. Oxford University Press, 2004.

- Précis de littérature européenne. Sous la dir. de Béatrice Didier. Paris, PUF, 1998.

- Shils, Edward. Center and Periphery. Essays in Macrosociology. Chicago and London, The University of Chicago press, 1975.

за докторантския семинар

в 30 лекционни и дискусионно ориентирани часа, по 2 часа седмично, които обхващат един теоретичен въпрос и работа върху един европейски писател

1. 
   Глобализацията и въпросът за Център и Периферия; Елиас Канети, Спасеният език.
   
2. 
   Европейските литературни общувания: България, Балканите, Западна Европа; Умберто Еко, Името на розата.
   
3. 
   Основни етапи в развитието на сравнителното литературознание; Никос Казандзакис, Алексис Зорбас.
   
4. 
   Имагологията и въпросът за идентичностите; Орхан Памук, Името ми е червен.
   
5. 
   Историческата носталгия; Вера Мутафчиева, Аз Анна Комнина.
   
6. 
   Преводната рецепция на европейските литератури в България: периодизация и особености; Юлия Кръстева, Убийство във Византия.
   
7. 
   Критическата рецепция. Рецепционната естетика; Мирча Картареску, Ослепително.
   
8. 
   Етиката на съвременния свят; Иън Макюън, Събота.
   
9. 
   Модернистични стратегии на романа; Андре Жид, Фалшификаторите.
   
10. 
    Сакралното време и митовете; Томас Ман, Доктор Фаустус.
    
11. 
    Темата за танца в модерните европейски и, в частност, балкански литератури; Миле Неделковски, Петрафил за вечната земя.
    
12. 
    Екзотизмът в европейските литератури; Мирча Елиаде, Майтреи.
    
13. 
    Френската литература като модел на балканските модернисти; Марсел Пруст, В търсене на изгубеното време.
    
14. 
    Диалектиката Изток-Запад и антимодерното; Вирджиния Улф, Мисиз Далауей.
    
15. 
    Обречени на превода; Иво Андрич, Мостът на Дрина.
    

Семинарът завършва с писмено представен доклад от 8 до 12 страници върху двама свободно избрани европейски писатели, обединени от една от трите изброени по-долу тематики:

1. История и идентичност. Литературен анализ на изграждането на историческата носталгия. Върху творчеството на Мирча Картареску, Юлия Кръстева, Орхан Памук, Вера Мутафчиева, Умберто Еко, Миле Неделковски, Иво Андрич или други подходящи романисти по избор.

2. Модернистични стратегии на романа през първата половина на ХХ век и изразяването на аз-а. Върху творчеството на Мирча Елиаде, Томас Ман, Марсел Пруст, Андре Жид, Вирджиния Улф или други подходящи романисти по избор.

3. Идентичност на етиката срещу идентичност на агресията. Върху творчеството на Иън Макюън, Габриела Адамещяну, Емилия Дворянова, Елиас Канети, Никос Казандзакис или други подходящи романисти по избор.
Доц. д-р Румяна Л. Станчева


Форми на обучение

за докторантския семинар

ЕВРОПЕЙСКА ЛИТЕРАТУРНА МРЕЖА

Аспекти на идентичността в модерните европейски романи
Докторантският симинар за редовни докторанти се състои от 30 часа и ще се провежда в два модула. Предвижда се оценка, приравнена към кредити, която се формира от два равностойни елемента: от участие на докторантите в дискусии по лекциите и от писмено представяне на доклад (8-12 стр.):

І модул – Аспекти на идентичността в модерните европейски романи и съответстващи въпроси на наратологията. Оценява се участието в обсъждането на лекционните теоретични теми и на планираните литературни текстове.

ІІ модул, за самостоятелна работа - Сравнителни проекти (по избор измежду три теми, според ориентацията и специалността на докторантите). Завършва с доклад от 8 до 12 страници върху двама свободно избрани европейски писатели, обединени от една от трите изброени по-долу тематики:

1. История и идентичност. Литературен анализ на изграждането на историческата носталгия.

2. Модернистични стратегии на романа през първата половина на ХХ век и изразяването на аз-а.

3. Идентичност на етиката срещу идентичност на агресията.

Доц. д-р Румяна Л. Станчева