Европейска столица на културата -2019“ българия формуляр за кандидатстване

От съществено значение е между всички въпроси и съответните отговори във формуляра за кандидатстване да има ясна обвързаност.

Формулярът за кандидатстване се попълва на английски език и при желание на един или повече от един от 23-те официални езика на ЕС. Английската версия на документа ще бъде използвана в работата на журито за подбор и като основа за справки в случай на разминаване между различните езикови версии.

Журито за подбор ще оценява съдържанието на кандидатурите, а не тяхната форма или начин на представяне. От значение е отговорите на посочените по-долу въпроси да са кратки и в същото време съдържателни.

На етапа на предварителен подбор, попълненият вариант на формуляра за кандидатстване (без приложенията) не трябва да надвишава 80 страници, шрифт Times New Roman 12, формат A4. В рамките на този лимит (80 страници) кандидатите могат да приложат и илюстративни, графични или други визуални материали /например лого/. Извън този лимит са позволени допълнително две приложения: едно за описание на детайли на културната програма (до 10 страници) и едно към финансовата част (до 5 страници). На етапа на предварителен подбор не са позволени CD/DVD или други мултимедийни представяния на кандидатурите.

На етапа на окончателен подбор, попълненият вариант на формуляра за кандидатстване (без приложенията) не трябва да надвишава 100 страници, шрифт Times New Roman 12, формат A4. В рамките на този лимит (100 страници) кандидатите могат да приложат и илюстративни, графични или други визуални материали /например лого/. Извън този лимит са позволени допълнително две приложения: едно за описание на детайли на културната програма (до 10 страници) и едно към финансовата част (до 5 страници).

За двата етапа на подбор документите за кандидатстване (попълненият формуляр и приложенията) трябва да бъдат изпратени в хартиен и електронен формат.

След публикуването на поканата за подаване на кандидатури от България², градовете, които желаят да участват в конкурса, следва да изпратят документите за кандидатстване (формуляри за кандидатстване и приложенията към тях) до Министерството на културата на Република България. На етапа на предварителен подбор, конкурсните документи трябва да дадат обща представа за програмата, която всеки град-кандидат планира да осъществи през 2019 година. Градовете, избрани в края на етапа на предварителен подбор, трябва да допълнят формуляра за кандидатстване и приложенията и да предоставят необходимата допълнителна информация (виж по-долу при описанието на двата етапа).

За определения за "Европейска столица на културата" български град, културната програма, описана в документите за кандидатстване, ще послужи на журито за подбор като основа за следващите етапи на оценка и мониторинг³, на базата на които ще бъде взето решението за предоставяне на паричната награда на името на Мелина Меркури.

Попълненият формуляр за кандидатстване ще се използва по време на двата етапа на конкурса: първо при предварителния, а след това и при окончателния подбор (с направените допълнения). Процедурата за подбор е описана подробно в Ръководството за градовете, които кандидатстват за званието „Европейска столица на културата“. Единствено избраните градове от етапа на предварителен подбор се класират за участие в етапа на окончателния подбор.

- За етапа на предварителния подбор, отговорите във формуляра за кандидатстване трябва да предоставят общ преглед на програмата, която всеки град-кандидат планира да осъществи през 2019 година. На този етап не е задължително да се отговаря на някои от въпросите (това е посочено за всеки съответен въпрос чрез следния израз: „на етапа на предварителен подбор отговорът на този въпрос не е задължителен“).

- За етапа на окончателния подбор трябва да бъдат попълнени отговорите на всички раздели и въпроси. Онези от тях, които вече са били попълнени на етапа на предварителен подбор, трябва да бъдат допълнени и разширени при необходимост. На етапа на окончателен подбор някои въпроси изискват по-подробни отговори (това е посочено за всеки съответен въпрос чрез следния израз: "на този въпрос трябва да се отговори по-подробно на етапа на окончателен подбор“). Допълнително се изисква направените промени и включената нова информация във формуляра за кандидатстване на етапа на окончателен подбор да бъдат отбелязани с удебелен или цветен шрифт, или по някакъв друг начин.

Попълват се следните раздели:

1. Защо представляваният от вас град желае да участва в конкурса за званието „Европейска столица на културата“?

Кое ще бъде основното предизвикателство за него при тази номинация? Какви са целите на града за въпросната година?
Древните гърци са казали: „Мечтите са празниците на действителността.” Нашата кандидатура: Велико Търново – Европейска столица на културата 2019 г. е нашата силна мечта, нашият празник. Ние желаем децата ни да имат своя мечта. Затова ще направим така, че нашият празник да стане тяхна реалност.

„Как избрахме Велико Търново за град домакин на Европейската асамблея на студентите по архитектура (EASA) през лятото на 2014 г.? Направихме много проучвания – четохме пътеводители, книги за природа, култура и история, разглеждахме карти, пътувахме из цяла България. Велико Търново е наистина град, който уникално съдържа в симбиоза природа, архитектура, история и дух. А мащабът на старата столица идеално побира 500 студента – все пак там през годината учат над 20 хиляди!“. (Организатори на EASA)

„Град Велико Търново е симбиоза на уникална природа, архитектура, история и дух, в които откриваме величавите следи на отминалото щастие на нашите предци. Днес, щастието е отново от най-важните общочовешки и европейски теми и Велико Търново е градът, който успешно чрез различни идеи и проекти ще срещне съвременните творци и младите хора, за да бъде то съхранено, продължено и умножено в бъдеще.“ (Арх. Донка Колева)

„Градът е много красив, хората са мили, къщата ми е в едно вълшебно селце до Велико Търново, със съседи, които винаги ми дават това, което са наготвили за себе си. Чувствам се у дома”. (РичарТомас, анлгийски заселник)

„Градът трябва да кандидатства, за да популяризира значимият си принос от средните векове до днес в общото европейско духовно и културно пространство“. (Кирил Попов, гражданин от Велико Търново)

„Велико Търново може по достоен и атрактивен начин да направи видими в европейски мащаб както богатото си, вековно културно наследство, така и съвременните творци, със своите идеи, проекти, европейските теми, които ги занимават, също и авангардните форми и изразни средства във всички стилове, жанрове и изкуства“. (Студенти от Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“)

„Градът и регионът имат имиджа и престижа на спокойно, стабилно, урбанизирано, но не „влудено” от цивилизацията място, което дава реална възможност за творческо самовглъбяване и концентрация, необходима за реализирането на всеки значим и мащабен културен проект“. (Иван Колев, научен работник)

„Вярваме, че имаме силно, открояващо и запомнящо се послание, което синтезира мечтите и възможностите ни. И сме мотивирани да спечелим титлата Европейска столица на културата“. (Екип по подготовката но кандидатурата на Велико Търново)

Старият град - символът на Велико Търново е формиран в продължение на столетия.

От края на ХІІІ в. пр.Хр. са първите тракийски поселения.

През 102г., с построяването на Никополис ад Иструм (в близост до Велико Търново), завършва териториалната консолидация на Римската империя, а „моделът” на идеята за Обединена Европа съществува в продължение на близо две хилядолетия. Тук през IVв. епископ Вулфила създава първата германска азбука /Из „История на готите“ Йорданес, 6.век/. Никополис ад Иструм е единственият голям римски градски център в България, върху който няма по-късно селище.

Късна античност ІVв.; Ранновизантийският град Сукидава V-VІІв - на Царевец и Момина крепост; Стробългарско селище VIII –Xв. и византийски период ХI-ХІIв. - на Царевец и поречието на река Янтра; Средновековието - столичен период ХІІ-ХІVв. - на Царевец, Трапезица, Девинград (Момина крепост) и по поречието на т.н. „Новия град“.

От 1185г. до 1393г. Търновград е столица на възстановеното българско царство и олицетворение на идеята за свещен град на българите до избирането на София за столица през 1879 г.

През XIVв. Царевград Търнов е един от най-големите градове в Европейския югоизток, считан за Втори Цариград и Трети Рим, заради културното си влияние на Балканите и целия православен свят. Столица е на възобновената българска държава в периода 1185 – 1393 г.

Градът е главен център на християнството в България и едно от водещите средища на Православието през вековете.

В царствения град са формирани Търновската книжовна, художествена и архитектурна школи от които тръгват най-значимите културни послания към православните народи и държави. Те са проводници и на достиженията на вековното наследство на Византия. Старобългарският език е един от трите класически езика в средновековна Европа, заедно със старогръцкия и латинския, а Търново е книжовен център с влияние в цяла Европа.

Османски период – XV-XVIIв.; Възраждане XVI-XIXв. и периодът след Освобождението от османско владичество до днес, свързан с разширяване на града в западна посока.

След Освобождението (1877г.) във Велико Търново започва да се изгражда държавността и политическият живот на съвременна България. Тук се провежда Учредителното събрание. Заседава Първото Велико народно събрание 1879г., поставило основите за развитието на съвременна България. Тук се приема първата българска конституция, наречена Търновска. Тук покълват европейските политически идеи – либерализъм, консерватизъм, социалдемокрация; тук се обявява независимостта на Княжество България (1908г.).

През 1955г. град Велико Търново е обявен за архитектурно-музеен резерват. Състоянието на културно-историческото наследство на Стария град днес е в резултат на продължителни над 100-годишни усилия за неговото спасяване и опазване.

Конвенцията за опазване на Световното културно и природно наследство (1972) дава основания да се счита, че ценностите на Стария град притежават необходимата „изключителна общочовешка стойност“ и ако не изцяло, то определени негови обекти или зони от територията му, заедно с природната рамка, могат да бъдат номинирани и включени в Листата на Световното културно наследство.

Митове и легенди, смесващи жестокост и романтика, придават загадъчност на града и чрез различните изкуства – литература, музика, живопис се вписват в общото европейско културно съдържание.

Град Велико Търново е административен център на най-големия регион в Северна Централна България - регион Велико Търново. Той е разположен на стратегическо средищно място, част от Транс европейски коридор номер 9 Север – Юг/ Хелзинки – Истанбул/ и магистрален път Изток – Запад, пресечна точка на всички главни пътни артерии на територията на България. Река Дунав свързва региона със съседния - Телеорман в Румъния. В рамките на региона има голямо речно пристанище, летище, както и една от най-големите ж.п. гари в страната. Велико Търново има население над 80 000 души и е част от втората по големина в страната агломерация от около 130 000 души, като числеността на града заедно с подкрепящия регион е около 300 000 души. Важен икономически, образователен и културен център с национално и международно значение, той е носител на дълбоки традиции, свързан с духа на Европа и нейната култура, знак за развитие на творческа България днес.

Първата е международната успешно „запазена марка” на града като „Средновековната българска столица”, която е изпълнена със съдържанието на богатото културно и историческо наследство. Тя съхранява и популяризира както местната, така и регионалната и национална идентичност и е ключов фактор за културното, социално и икономическо развитие на града и региона. В този сектор са направени значителни инвестиции, създават се нови институции, повишава се капацитетът на работещите в сферата, елиминирани са множество административни, социални и икономически бариери за социализацията на това наследство.

Втората силна страна – Велико Търново и регионът са изначално свързани с библейската тема за писмеността.

Търновската книжовна школа е „Вторият златен век” на българския книжовен език. Мястото й се определя като „началото“ на един неколковековен етап от развоя не само на българския книжовен език, но и на книжовните езици на руси, сърби и румъни.

Община Велико Търново, съвместно с италианския град Равена разработва мащабен и дългогодишен исторически и филмов проект, свързан с първия превод на библията на готски език и неговото практическо налагане като официален език в Европа.

В програмата на Велико Търново за 2019г. е включен международен проект за европейските езици и писменост („А” – слово от камък”). Проектът има инфраструктурно и пространствено развитие, основано върху общата за всички азбуки буква „А“, което метафорично ще онагледи общото между европейските народи в езика, времето и пространството.

Велико Търново е щедро надарен с исторически и културни забележителности и артефакти, крепости, църкви, манастири, много зеленина и живописните извивки на река Янтра, която се влива само на 60 км., в рамките на регион Велико Търново – до град Свищов, в река Дунав, „културната” връзка с Европа. Неповторима е атмосферата и характерът на това уникално селище, което активно съхранява и развива природното си , историческо и културно наследство. Това е третото голямо предимство на Велико Търново споделяно от повечето посетители на Търново. Няма друг град в България, който от пръв поглед да предизвиква възхищение, заради прекрасната си архитектура, разположение и съчетание на природа и градска среда.
„И като гледам този невероятен, невъзможен град,

аз мисля, че пред мене стои видение, измама за очите!”

Иван Вазов (български писател, 1850-1921)
Тук едновременно се усеща присъствието на историята и културата на съвременния град. Тук може да почувстваш спокойствие, уют, интимност, дори да се загубиш в малките улици, докато ги изследваш, снимаш или опитваш да разбереш откъде идват тези весели гласове и невероятни аромати на домашната атмосфера. „Не ти се тръгва”, така можем да формулираме това предимство. Велико Търново те предизвиква да се върнеш отново и отново и градът никога няма да загуби това очарование. Необходимо е само да се възкреси духа на артистизъм и аристократизъм от миналото, да се събуди културният потенциал на скритите пространства, за да се разтворят в душата на съвременния забързан човек спокойствието и пиетата, така нужни за укрепване на духовното му здраве.

Силно предимство е и Кръстопътят (географски, исторически, културен). Това дава всички предпоставки градът и регионът да се развият като зона за световен културен обмен. В тази насока се работи активно за възстановяване на историческите и културни връзки между отделните селища, развиват се съвместни културни проекти и мрежи.

Това е градът с повече от 20 000 студенти, най-много на глава от населението в страната. Бъдещите педагози, писатели, журналисти, преводачи, художници, архитекти, юристи, икономисти, военни, богослови го превръщат в отворено творческо пространство, в лаборатория за отглеждане на жива култура и таланти, в център за творчество, иновации, обмен и диалог. Градът и регионът се радват на присъствието на хиляди творци, студенти, млади хора, публика, културни организации и клубове.

Във Велико Търново туристите са повече от 400 000 на година. В региона има петнадесет действащи манастира, които привличат хиляди поклонници.

В по-широк контекст този проблем е общностен. Във Велико Търново общността е фрагментирана, което я прави неустойчива, демотивирана и създава условия традиционния подход на управление отгоре-надолу да преобладава във всяка сфера на живот. В града живеят 80 000 местни жители, над 20 000 студенти, повече от 2000 творци и научни работници, завършили местния престижен университет и пожелали да останат да живеят в града, над 400 000 туристи на година, над 2000 души, ангажирани в туристическия бизнес, който е пряко свързан с отношението към процеса на производство и разпространение на култура. Като цяло пресечните точки между тези групи са недостатъчни, макар и да са изследвани стратегически и от известно време да стават по-активни. Сега, при разработването на новата стратегия и концепцията за кандидатурата на Велико Търново за Европейска столица на културата 2019, се отваря възможност за мащабни и иновативни решения, които да катализират процеса на сближаване на тези общностни групи.

Историята и наследството са огромен капитал за Велико Търново и региона, но градът трябва да гледа към своето бъдеще, в което основният капитал са хората с техните постижения, умения и компетентности да формират новото европейско наследство.

Въпреки, че в града се реализират голям брой събития – минимум по едно на ден, в културно отношение той остава сравнително отдалечен от европейските и световни тенденции и образци. Липсват „нестандартни”, творчески самобитни идеи, липсва усещането за творческа енергия и динамизъм. Трябва да се инвестира целенасочено в развитие на човешките ресурси, в подкрепа и стимулиране на новото модерно експериментално изкуство и разширяване на международните връзки и партньорства.

Благодарение на инициативата Европейска столица на културата местните творци осъзнаха своята важна роля за развитието на града. Бяха осъзнати силните и слабите страни на Велико Търново. Събудената гражданска енергия намери израз в разработването на стратегия за развитие на културата на Велико Търново до 2024г., в която бяха заложени важни приоритети в културната политика.

Град Велико Търново има много голям потенциал като политически, икономически, образователен и културен фактор за развитие на Северна Централна България (за съжаление силната централизация на културата и липсата на самостоятелна регионална политика в България превръщат Северен централен район във втория по икономически проблеми в страната след Северозападен район). В рамките на съюза значението на града и региона като средищен за България и Европа ще се увеличава.

Кандидатурата на Велико Търново за Европейска столица на културата – 2019 година е изключително добър повод за града и региона в една активна и конкурентна среда да изградят и реализират модерна, дългосрочна и устойчива културна стратегия (2014 – 2024), която ще донесе полза и просперитет на участниците, независимо от крайните резултати в класацията на това престижно съревнование. В този смисъл, участието в съревнованието, независимо от резултата, ще помогне на всички градове да използват обществената енергия и подкрепа в процеса на подготовка, за да извършат необходимата реформа в областта на културата.

Попитахме гражданите за тяхната мечта:

• 
  за града;
  
• 
  за обществото;
  
• 
  за възможността Велико Търново да стане Европейска столица на културата;
  

Инициативата Европейска столица на културата роди идеята за културното възраждане на Велико Търново. Едно ново начало за високо художествено културно създаване, споделяне и общуване. Това се съдържа в името на града ТърНОВО.

Независимо дали ще спечелим титлата, ние вече сме спечелили, ако успеем да реализираме културната стратегията, ако реализираме ценните си идеи и проекти с партньори от страната и Европа.

Инициативата Европейска столица на културата е проект, който означава да осъзнаем европейското измерение на нашия живот. Да осъзнаем, че сме част от едно цяло, че допринасяме за изграждането на световния позитивен образ на континента. Затова за нас тази инициатива не е просто създаване на перфектната културна програма, а кауза. Кауза, която ще ни обедини като нация (последната такава беше присъединяването на България към европейския съюз). Кауза, която ще ни сближи и обедини като местна общност.