Европейски икономически и социален комитет bg

BG

Брюксел, 17 септември 2008 г.

На 23 януари 2008 г. Комисията реши, в съответствие с член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

COM(2008) 11 окончателен.

1. Заключения и препоръки

1.1В някои неотдавнашни становища в областта на енергийната ефективност като цяло¹ и по-специално в областта на енергийната ефективност на сградите² Европейският икономически и социален комитет категорично и почти единодушно изрази своята убеденост относно необходимостта от сериозна политика в областта на енергийната  ефективност.

1.2ЕИСК изразява съжаление от факта, че държавите-членки не изготвиха своевременно Националните планове за действие в областта на енергийната ефективност (НПДЕЕ). За съжаление, с малки изключения, а и от анализираните документи също така не личи, че държавите-членки са поели твърд и сериозен ангажимент за постигане на целите, особено по отношение на областите с най-значително потребление – частния транспорт и жилищата.

1.3Само две държави-членки спазиха крайния срок, петнадесет закъсняха с два до шест месеца, две представиха своите планове след като документа за оценка на Комисията вече беше изготвен, а други осем закъсняха още повече. Едва в началото на месец април 2008 г. бяха получени всички планове, което представлява закъснение от десет месеца спрямо предварително определената дата.

1.4ЕИСК отбелязва, че икономиите, реализирани в резултат на плановете за действие в областта на енергийната ефективност в програмите на Комисията би трябвало да представляват преди всичко принос за намаляване на парниковите газове (ПГ). Целта, енергийното потребление да се намали с 20% до 2020 г. включва намаляване на емисиите на CO_2. със 780 млн. т. еквивалент на CO₂. При емисии на CO₂ в размер на 5294 млн. т. еквивалент на CO₂ за 2006 г. за ЕС-25 (Доклад за 2006 г. на Европейската агенция за околната среда) е очевидно, че енергийната ефективност е в състояние да даде неоценим принос в това отношение.

1.5ЕИСК припомня, че за да се ограничи повишението на температурата до 2°C, концентрацията на ПГ (понастоящем в размер 425 ppm еквивалент на CO₂ спрямо обема годишно) трябва да бъде доста под граничната стойност от 550 ppm³. Имайки предвид, че всяка година концентрацията се увеличава с 2-3 ppm, то стабилизирането ѝ на 450 ppm представлява 50% вероятност за постигане на целта, повишението на средната температура да бъде задържано под 2°C.

1.6Държавите-членки изготвиха своите планове по фрапантно различаващи се начини. Бяха представени НПДЕЕ, състоящи се от 13 страници, както и такива от 221, като по този начин сравнението стана практически невъзможно. Голяма част бяха написани само на националния език, което допълнително увеличи трудностите, свързани с разбирането им. Затова ЕИСК препоръчва приемането на модел като този, определен в рамките на проекта EMEES (Evaluation and Monitoring for the EU Directive on Energy End-Use Efficiency and Energy Services – Оценка и мониторинг на Директива 2006/32/ЕО за енергийна ефективност при крайното потребление и енергийните услуги), в сътрудничество с Института за климата, околната среда и енергията във Wuppertal (Wuppertaler Institut für Klima, Umwelt, Energie).

1.7Така например държавите-членки постигнаха съгласие с Европейската агенция за околната среда (ЕАОС) за въвеждането на модел за отчитане на годишните данни, наречен Доклад за националната инвентаризация (ДНИ). ЕИСК смята, че същият подход може да се приложи и в настоящия случай, при условие, че моделът бъде направен по-гъвкав с помощта на специфични приложения за отделните политики (жилища, транспорт и др.)

1.8ЕИСК смята, че механизмът на доброволни споразумения с националните оператори е полезен, но от споразуменията, които бъдат признати за подходящи, трябва да става ясно, че в случай че целите не бъдат достигнати, ще бъдат въведени задължителни разпоредби.

1. 
   Освен това Комисията вече взе някои мерки, оповестени още през 2006 г., които правят пестенето на енергия задължително и е готова, по примера на Австралия, да изтегли от производство и продажба крушките с нажежаема жичка, при които 90% от използваната енергия отива за загряване, а само 10% се превръщат в светлина. ЕИСК се надява, че производителите ще открият възможности за намаляване на цената на флуоресцентните лампи и че държавните институции в държавите-членки на ЕС ще насърчават разширяването на тяхното производство, че енергоспестяващите крушки ще имат по-голям период на експлоатация и ще станат по-компактни, а проблемите, свързани с тяхното рециклиране, ще бъдат решени.
   

2. 
   Следващият доклад на ЕАОС, който ще бъде публикуван до края на юни 2008 г. показва, че от 2005 г. до 2006 г. ПГ са намалели с 35,8 млн. т. еквивалент на CO₂. Интересно е да се отбележи, че най-голям дял за това имат жилищата и офисите, които са икономисали 15,1 млн. т. Производството на електроенергия и топлина обаче е довело до увеличение с 14 млн. т. еквивалент на CO₂. Следователно, докладът показва, че – въпреки намалението – в ЕС-27 икономията на енергия спрямо 1990 г. възлиза на по-малко от 0,5% и че някои държави-членки трябва да засилят своите усилия.
   

1.9Либерализацията на пазара на енергия би могла да доведе до ускоряване на икономиите на енергия, тъй като на пазара биха се срещнали системи за производство и разпределение с различна ефективност, които биха могли да стимулират научните изследвания и инвестициите за намаляване на загубите. 30% от енергията се губи само във фазата на генериране. В едно свое неотдавнашно становище⁴ ЕИСК подкрепи предложенията на Комисията относно третия енергиен пакет, насочени към постигането на ефективност на европейския енергиен пазар.

3. 
   ЕИСК е убеден, че действията трябва да са по-добри и по-многобройни, отколкото досега извършените, и би желал да научи повече подробности за оценката на Комисията след приключване на оценяването на плановете за действие, както и да му бъде дадена възможност да изрази своето мнение за резултатите от тази оценка.
   

1.10ЕИСК многократно е потвърждавал необходимостта от участие на гражданското общество както в Европа, така и в държавите-членки, считайки, че пълното осъзнаване и пълната подкрепа на европейските граждани са от основно значение за осъществяване на целта за енергийна ефективност. Препоръките, получени от гражданското общество, трябва да бъдат сериозно взети под внимание. Мерките, които ще бъдат предприети, трябва винаги да държат сметка за трудностите, с които много милиони граждани се сблъскват в своето всекидневие. Програмите за икономия на енергия, които неизбежно носят определени тежести, трябва да включват набор от внимателно подбрани мерки и подходящи помощи за хората с ниски доходи, които ще бъдат изправени пред необходимостта да посрещат нарастващите разходи, произтичащи от повишаването на цената на енергията, без да могат да ги намалят поради необходимите за това разходи, какъвто е случаят с икономията на енергия в жилищните сгради.

1.11ЕИСК подчертава необходимостта инициативите в областта на енергийната ефективност да бъдат конкретни и осъществими и, след като установи несъответствие между планове и конкретни резултати, си задава въпроса дали не би било необходимо поне някои мерки да бъдат превърнати в задължителни, както това беше направено по отношение на емисиите от моторни превозни средства, на общото намаляване на емисиите на CO₂ и на парникови газове и спрямо енергията от възобновяеми източници.

1.12В НПДЕЕ не е ясно посочено какви мерки ще се вземат и какви средства ще се предоставят за включването на крайните потребители в големия европейски проект за енергийна ефективност и пестене на енергия. ЕИСК многократно е подчертавал изключителната роля, която организираното гражданско общество би могло да играе за определянето на най-добрите начини за предоставяне на информация и за разпространение на добрите практики. ЕИСК би желал да проведе специална среща с европейските институции, които не изглеждат особено ангажирани и заинтересовани.

1.13ЕИСК предлага Европейската комисия и държавите-членки да приложат специална система за интегриран мониторинг, както това се прави например във връзка с политиките за водата. Липсата на информация и оценка на въздействието на политиките на Европейския съюз за енергийна ефективност, насочени към крайните потребители (по-специално към МСП), отсъствието на методология, даваща възможност да се провери съответствието между международни и европейски цели, и на мониторинг относно резултатите, постигнати от горепосочените потребители, налагат абсолютната необходимост от подобна система.

1.14В някои сектори, като социалните жилища сградният фонд е съставен от много стари жилищни сгради с ниска енергийна ефективност. Над 25 милиона жилища се нуждаят от спешни и цялостни мерки. ЕИСК би желал да бъдат изработени планове за саниране на социалните жилища, финансирано чрез фондовете на ЕИБ. В НПДЕЕ дори не се споменава за подобни мерки.

1.15ЕИСК смята, че пазарни механизми, подобни на вече действащите, могат да дадат сериозен принос. Отварянето на пазара на „негавати“, т.е. на енергийна ефективност, и за крайните потребители би могло да бъде полезен стимул за правилното поведение на гражданите в тази област. Имайки предвид, че само със заменянето на крушките с нажежаема жичка би могла да се реализира икономия, съответстваща на енергията, произвеждана от поне 80 централи от по 1000 MW (което представлява почти цялата производствена мощност на Италия), очевидна е заинтересоваността на производствените предприятия да подкрепят енергийната ефективност: така те биха могли да удовлетворят повече клиенти при същото производство на енергия.

1.16ЕИСК се надява отново да се тръгне в правилната посока и държавите-членки сериозно да поемат ангажимент за провеждане на политика за ефективност и икономия на енергия, като разработят сериозни, надеждни и реалистични национални планове, с измерими цели. Необходимо е също да бъдат посочени ресурсите, които държавите-членки ще предоставят на разположение за оказването на подходяща подкрепа за инвестициите на гражданите и предприятията.

2.Въведение

2.1Със съобщението „Да напреднем заедно по отношение на енергийната ефективност“ относно първата оценка на националните планове за действие в областта на енергийната ефективност (НПДЕЕ) Комисията изпълнява своето задължение по силата на член 14, параграф 5 от Директива 2006/32/EО, до 1 януари 2008 г. да представи доклад за оценка на 27-те национални плана за действие. Вторият доклад ще бъде представен до 1 януари 2012 г., а третият – до 1 януари 2015 г.

2.2Целите, посочени в съобщението, са определени в член 4, параграф 1 от същата директива, където се казва: „Държавите-членки приемат и се стремят да постигнат общо национално индикативно ниво на енергийни спестявания от 9% до деветата година от прилагането на настоящата Директива, което да бъде постигнато чрез енергийни услуги и други мерки за повишаване на енергийната ефективност.“

2.3Комисията подчертава, че само две държави-членки са спазили определения краен срок (Финландия и Обединеното кралство), петнадесет са предали своите НПДЕЕ със закъснение (Австрия, България, Кипър, Дания, Естония, Германия, Ирландия, Италия, Литва, Малта, Нидерландия, Полша, Чешката република, Румъния и Испания). Белгия и Словакия са предали своите НПДЕЕ в края на 2007 г., когато вече е било късно те да бъдат включени в документа.

3.Съобщението на Комисията

3.1Разгледаните планове показват, че пет държави-членки са приели цел за енергийните спестявания, която надхвърля минималната индикативна цел на Директивата, други са приели цели, които са още по-високи, но липсват ясни формални ангажименти. От разгледаните 17 плана, 6 не обхващат целия период, който се изисква в Директивата – до края на 2016 г. Относно ролята на публичния сектор, който служи за пример, трябва да се отбележи целта на Ирландия за намаляване с 33% на потреблението на енергия до 2020 г., на Германия, която се е ангажирала да намали емисиите на CO₂ с 30% до 2012 г., а Обединеното кралство си е поставило за цел до 2012 г. сградите на централната администрация да бъдат неутрални по отношение на въглерода.

3.2Съществуват национални кампании, като например ирландската „Power of One“, насърчаваща публично-частния обмен на добри практики по Интернет; енергийните одити на обществените сгради в Дания, която е въвела задължението препоръките да бъдат прилагани; привеждането на старите федерални сгради в Германия в съответствие с изискванията, като за това са заделени 120 милиона евро; определянето на „Зелени лидери“ (Green Leaders) в Малта – служители от всяко министерство, които ще се занимават с енергийната ефективност и ще насърчават инициативите в областта на възобновяемите енергийни източници.

3.3Обединеното кралство ще прилага кодекса за устойчивост на домовете
(Code for Sustainable Homes), като ще изисква всички нови жилища, изградени с държавни средства, да бъдат съобразени със степен 3 на кодекса – 25% подобрение на енергийната ефективност в сравнение със строителния кодекс от 2006 г. Австрия планира сградите от публичния ѝ сектор да станат по-ефективни отколкото е предвидено в правните разпоредби, докато Испания ще замени остарелите публични системи за улично осветление с по-ефективно оборудване и ще подобри значително енергийната ефективност при обработката и доставката на питейна вода.

3.4Полша и Финландия ще наложат на публичния сектор да реализира енергийни спестявания на ниво, не по-ниско от националната цел, така както в момента е направено по отношение на общинските сгради, а Нидерландия се стреми да бъде водеща в Европа, предвиждайки до 2010 г. 100% от националните обществени поръчки и 50% от тези на местните и регионалните власти да включват изискване за устойчивост.

3.5Политиките на данъчни стимули се смятат за много важни. Германия и Австрия се стремят към енергийна ефективност на сградите, на които се падат 40% от крайното потребление на енергия; Литва предвижда въвеждане на намалена ставка по ДДС от 9% при стандартна ставка 18% за жилищни сгради, финансирани с ресурси от публичните фондове; Нидерландия ще въведе „данъчен кредит за енергийни инвестиции“, предназначен за частни компании, а Италия създаде схема за брутно приспадане за целите на данъчното облагане до максимум 55% при покупка на домакински електроуреди с висока енергийна ефективност (кондензиращи бойлери, хладилници от клас A+), на осветително оборудване и при обновяване на сградите с цел повишаване на енергийната ефективност.

3.6Доброволните споразумения се смятат за стойностен механизъм, особено във Финландия (понастоящем те покриват около 60% от окончателното потребление на енергия, като целта е до 2016 г. да бъдат покрити 90%); в Нидерландия те се отнасят главно за предприятията, а в Дания се прилагат в областта на обществените поръчки. Испания, Полша, Обединеното кралство, Румъния и Ирландия заявяват, че желаят да въведат доброволни споразумения като ключов инструмент за постигането на спестяване на енергия.

3.7В националните планове се утвърждават пазарни инструменти (бели сертификати), които понастоящем се използват в малко страни. Италия предвижда да продължи системата до 2014 г., Полша – да ги въведе, а в Обединеното кралство срокът на Ангажимента за енергийна ефективност (АЕЕ- Energy Efficiency Commitment ) ще бъде удължен до 2020 г. Той беше преименуван на Цел за намаляване на въглеродните емисии (Carbon Emission Reduction Target) и поставената в него цел за спестявания за периода 2008–2011 г. е почти два пъти по-голяма. Голямо значение се придава на дружествата за предоставяне на енергийни услуги (ДПЕУ), които все още не са получили очакваното развитие. Особен интерес към тях проявяват Австрия, Германия, Ирландия, Италия, Полша и Испания.

3.8България, Румъния и Обединеното кралство предвиждат създаването на фондове и механизми за финансиране, насочени главно към секторите на търговските и жилищните сгради. Политиките за предоставянето на информация, образование и обучение не се провеждат по еднакъв начин от националните енергийни агенции, които имат различни задачи. Някои страни, като например Дания и Италия, решиха да децентрализират тези задачи, възлагайки ги на регионални и местни агенции.

3.9Транспортът, чието енергийно потребление надвишава една трета от цялото, се разглежда особено критично от много страни, но на практика само Австрия и Ирландия предлагат конкретни мерки за пренасочването на движението към обществения транспорт.

3.10По-голямата част от представените планове целят запазване на съществуващото положение, а при някои държави-членки се наблюдава значително разминаване между поетия политически ангажимент и предприетите мерки, от една страна, и ресурсите, предназначени за изпълнението им, от друга.

3.11Комисията ще следи отблизо и ще контролира транспонирането на Директивата, като се стреми да улесни прилагането ѝ, използвайки работната програма „Интелигентна енергия за Европа“. Комисията ще създаде Интернет платформа, където да се събират и представят мненията на заинтересованите лица, които ще участват в прилагането на Директивата и чието участие е желателно за приемането на национални мерки и за изготвянето на следващите НПДЕЕ. В рамките на проекта „Наблюдение на енергийната ефективност“ (Energy Efficiency Watch project) също ще се оценяват НПДЕЕ.

3.12В заключенията си Комисията припомня важното значение на международното сътрудничество и своята инициатива за създаване на международна платформа в областта на енергийната ефективност за изготвяне на технически стандарти, за търговия и обмен на технологии. Предвид сериозните ангажименти на Европа и отговорността, която тя желае да поеме в областта на изменението на климата, на сигурността и устойчивостта на енергийните доставки и на намаляването на емисиите на парникови газове, стават изключително необходими ефикасните и надеждни програми за подобряване на енергийната ефективност.

4.Специфични бележки

4.1Първият отрицателен елемент, който веднага прави впечатление в това съобщение е, че предвиденият от Директивата краен срок за представяне на националните планове за действие в областта на енергийната ефективност е спазен само от две от 27-те държави-членки, 15 държави са представили своите заключения с известно закъснение, 2 са ги представили след максималния краен срок, а за останалите 8 държави въобще не се споменава. Година след изтичането на крайния срок (30.06.2007 г.), все още липсва планът на една държава-членка.

4.2Вторият отрицателен елемент от заключенията на Комисията се състои в това, че, с малки изключения, от анализираните документи не личи силен и сериозен ангажимент, какъвто ситуацията изисква. Все по-често се случва държавни и правителствени ръководители, представляващи държавите-членки, с лекота да приемат в Брюксел директиви, които не могат или не искат да спазват, когато се приберат в своите страни. Лисабонският дневен ред е най-ясният пример за това, но са известни и много други примери за подобно двойнствено поведение. И това продължава.

4.3От националните планове за действие става ясно, до каква степен липсва база за сравнение и че плановете са изготвени по съвсем различни начини и форма, което затруднява четенето и прави почти невъзможно сравнението. В рамките на проекта EMEES (Evaluation and Monitoring for the EU Directive on Energy End-Use Efficiency and Energy Services – Оценка и мониторинг на Директива 2006/32/ЕО за енергийна ефективност при крайното потребление и енергийните услуги), в сътрудничество с Института за климата, околната среда и енергията от Wuppertal (Wuppertaler Institut für Klima, Umwelt, Energie) е разработен модел, който да улесни именно изготвянето на националните планове за действие. Белгия изразява в писмо своето съжаление от факта, че този толкова важен модел е бил готов едва на 11 май, т.е. няколко дни преди изтичането на крайния срок за предаване на националните планове.

4.4Представените планове варират от 13 страници при Чехия и Литва, 41 – Румъния, 89 – Малта (сред новоприсъединилите се държави) до 37 страници – Франция, 102 – Германия, 211 – Испания и 214 – Обединеното кралство (при най-големите държави), за да се стигне до случая с Белгия, която поради своята федерална структура представи 4 документа, които наброяват 221 общо страници. Общият брой на страниците, представени от 25 държави-членки (Швеция и Португалия не фигурират към днешна дата на уебсайта на Комисията) е 2161 и в тях се съдържат различаващи се по форма данни, таблици и мерки. Всяка страна е избрала свои параметри за сравнение, своя методика и свой комуникационен модел: резултатът е отчайващ, защото е невъзможно да се определи общата тенденция.

4.5Публикуваните планове на Франция, Словения, Гърция (само чернова), Нидерландия и Люксембург са написани на националния език (непреодолимо препятствие за докладчика). Изключително трудно би било да се осъществи обмен на добри практики, ако документите трябва да бъдат четени в оригинал, но на държавите-членки не е било предложено, още по-малко пък им е било поставено изискването да представят своите планове на определен език. Комисията се погрижи за превода на всички документи на един единствен език, но за съжаление закъснението в представянето на НПДЕЕ се отрази върху времето за превод.

4.6ЕИСК подчертава несъответствието между целите на националните планове и двата споменати елемента. Нито „енциклопедичните“ планове, нито тези, написани като резюме помагат да се разбере точната посока, в която се върви. Прекалените подробности и прекаленото обобщаване дават един и същи резултат – затруднен прочит и разбиране. Моделът „EMEES“ може да представлява добър компромис между двете крайности. ЕИСК горещо препоръчва при следващото издание на националните планове да се приеме общ модел, лесен за прочит и сравнение.

4.7С няколко похвални изключения, споменати в настоящото становище, ЕИСК дава отрицателна оценка на съществената липса на инициативи в публичния сектор и в земеделието. В НПДЕЕ не се споменава нищо или се споменава само уклончиво за тези толкова важни сектори.

2. 
   Общи бележки
   

4.8През януари 2007 г. Съветът поиска Комисията да предложи мерки в областта на енергетиката и измененията на климата за осъществяване на амбициозните цели. Тези цели бяха конкретизирани при изготвянето на третия енергиен пакет, в пакета относно възобновяемите енергийни източници и изменението на климата, в Директивата относно намалението на емисиите на CO₂ при новите автомобили, в новия регламент за етикетиране за енергийна ефективност („Energy Star“), в Зелената книга относно градската мобилност, в която между другото са предвидени стимули за ефикасни превозни средства, и в стратегическия план за енергийните технологии.

4.9Какво е характерно за всички тези мерки? Че съдържат по няколко препоръки и голям брой правила. За съжаление, след като ги одобриха официално, правителствата не са в състояние да устоят на натиска на индустрията в своите страни и да поддържат направения избор, какъвто е случаят с емисиите на СО₂, и отправят искане за промяна на това, което съвместно са одобрили..

4.10Причината, поради която държавите-членки не изглеждат кой знае колко обезпокоени, се крие в самата Директива. Наистина, в съображение 12 се подчертава, че: „… въпреки че държавите-членки са поели ангажимент да полагат усилия за постигане на планираните 9%, определените нива във връзка с националните енергийни спестявания имат само индикативен характер и не пораждат въведено чрез правен акт задължение за достигане от страна на държавите-членки“.

4.11Тази законодателна практика (директиви с незадължителни цели, които не предвиждат санкции при неизпълнение) характеризира законодателните инициативи през няколко определени години и в няколко определени области. До неотдавна държавите-членки отстояваха своя суверенитет по отношение на енергийния избор – от доставките до производството и преноса. Това доведе до характерните за въпросния период актове с незадължителна юридическа сила. Дори Директива 2003/30 EО относно биогоривата определя количествени цели, но без никакво специално задължение те да бъдат реализирани.

4.12При тези условия и с тези предпоставки, ако не се приемат допълнителни принудителни мерки и/или цели, много трудно ще се осъществи целта за намаляване на потреблението с 20% до 2020 г. чрез енергийна ефективност.

4.13ЕИСК е подкрепял и ще подкрепя всички инициативи, насочени към постигане на все по-значимо равнище на енергийна ефективност, като счита, че както емисиите на CO₂, така и енергийната зависимост на ЕС представляват проблеми от първостепенно значение.

4.14В същото време ЕИСК подчертава противоречието между общи незадължителни мерки и специфични мерки, целящи постигането на резултат, които са със задължителен характер. Защо например цялостните цели да не са задължителни, а отделните им части да са задължителни? Самата Комисия би трябвало да даде добър пример чрез обявяването на постигнатите в собствените ѝ сгради резултати за ефективност и енергийно спестяване, на подетите инициативи и предоставените средства. Приложение, изготвено въз основа на „федерален“ принцип, би спомогнало за по-доброто разбиране на важното значение на подобни политики.

4.15ЕИСК изтъква голямата разлика между изразените очаквания относно приемането на подходящи мерки за получаването на значително повишение на енергийната ефективност и разочароващите и слабо амбициозни като цяло проекти на държавите-членки и набляга върху необходимостта, в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план да се предприемат мерки, които да придадат съдържание на посочените цели.

4.16ЕИСК препоръчва, в случай че се стигне до такова заключение, да се приемат подходящи мерки за постигане на целите, а не, както в други случаи, да се извършват чисто „козметични“ промени.

4.17ЕИСК приветства както Директива 2006/32/EО на Европейския парламент и Съвета от 5 април 2006 г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги (1), така и последвалия „План за действие в областта на енергийната ефективност: реализиране на потенциала“ от 19 октомври 2006 г. (2), но и двата документа бяха изготвени в контекста на все още относително ниски цени на петрола. В момента на представяне на Директивата през 2004 г. цената се движеше около 42 USD на барел, докато през 2006 г. средната цена беше почти 62 USD.

4.18При тези условия беше разбираемо, че целите са само индикативни и че Комисията не включва в Директивата задължителни предписания към държавите-членки да осъществят предложените цели. Тогава Европейският икономически и социален комитет написа: „Най-добрата енергия е спестената енергия“, но при положение, че спестяването се оставя на добрата воля на държавите-членки, без никакъв допълнителен стимул, освен този, който дава чувството за отговорност, целта става наистина несигурна, дори непостижима.

4.19Но дали ЕС може да си позволи да не постигне целите за намаляване на енергийната интензивност с 1,5% годишно? Да се откаже от спестяването на 390 млн. т. нефтен еквивалент, от които се получават 780 млн. т. CO₂? От една страна се потвърждават амбициозните и задължителни цели за намаление с 20% на емисиите на ПГ, за достигане на 20% дял на енергията, получена от възобновяеми източници, а от друга – целта, която е непосредствено постижима и води до незабавна икономия, се пренебрегва и свежда до хипотетично пожелание.

4.20ЕИСК отбелязва, че в някои страни за прилагането на плановете са отговорни регионалните правителства, без за това да е налице подходящо равнище на координация и че това на практика води до липса на хармонизиране и на териториална съгласуваност.

4.21ЕИСК изразява съжаление от липсата на ефективни възможности за избор от страна на предлагането и смята, че е необходимо тези възможности да се увеличат и да бъдат придружени от стимули, насочени към най-уязвимите слоеве от населението и преди всичко към потребителите като цяло, към малките и средни предприятия, за бързо постигане на очакваните резултати. В някои страни стимулите доведоха до много окуражителни резултати, както в случая с бялата техника.

4.22ЕИСК дава положителна оценка на опита на компаниите за енергийни услуги (ESCO) и смята, че разпространението на подобни услуги за гражданите и предприятията следва да се подкрепя. Възникването на нови професии, нови възможности за квалифициран труд, положителните резултати в областта на енергийната ефективност и намаляването на парниковите газове са само част от положителните компоненти на подобни услуги.

4.23ЕИСК подчертава, че държавите-членки не полагат достатъчно усилия за постигането на набелязаните цели и е убеден, че, както в случая с емисиите от транспорта, е необходимо да се подкрепят инициативите на Комисията, ако те са насочени към засилване на задълженията на държавите-членки. Миналата година Комисията поде положителни инициативи: новите нормативни актове „Energy Star“, чиито стандарти вече са задължителни при обществените поръчки за канцеларско оборудване; Зелената книга относно градската мобилност, в която освен всичко останало се предлага финансирането на по-ефикасни превозни средства; третия енергиен пакет, който засилва правомощията на националните регулатори по отношение на енергийната ефективност; стратегическия план за енергийните технологии и регламентирането на емисиите от новите превозни средства.

4.24През следващите месеци предстоят и други инициативи. Това са директиви, отнасящи се за изискванията за енергийна ефективност или екологична маркировка на множество продукти (например осветление на обществени места и в офиси, работен режим „standby“ и „off“ с минимално потребление), както и предвидените за 2009 г. нови нормативни актове относно телевизори, домашни хладилници и фризери, перални и миялни машини, бойлери, персонални компютри, видеотехника, електромотори, термопомпи и климатици. Също през 2009 г. Комисията предвижда приемането на инициатива относно крушките с нажежаема жичка за битова употреба, за да насърчи тяхната замяна в кратък срок. Преразглеждането на директивата за етикетиране на моторните превозни средства, ефикасността на гумите и на системите за постоянен контрол на налягането и качеството на гумите ще бъдат в центъра на новите стратегии в областта на транспорта.

4.25ЕИСК смята за абсолютно необходимо създаването на вътрешен енергиен пазар, в който съгласно директивите относно електроенергията и газта цените да бъдат резултат от една „здравословна“ конкуренция.

4.26ЕИСК насочва вниманието към необходимостта в държавите-членки на ЕС да се изготвят програми за обучение, предназначени за училищата (които впоследствие трябва активно да се ангажират с програми за енергийна ефективност) и програми за комуникация, насочени към повишаването на осведомеността на гражданите относно важното значение и нуждата от едно отговорно и ефективно потребление на енергия.

4.27Що се отнася до училищата, особен интерес представляват някои състезания за най-добро енергоспестяване между професионалните училища, в които учениците вземат активно участие. В Италия например проектът „Datti una scossa“ („Размърдай се“), който предоставяше награда до 25 000 евро за осъществяване на предложения проект, постигна голям успех; друг добър пример е международният екомаратон, в рамките на който едно френско професионално училище представи прототип, който с 1 литър бензин измина 3039 км! Екип от Дания успя да произведе двигател с вътрешно горене с емисии от 9 г/км, който спечели наградата „Climate Friendly Award“ (Награда за опазване на климата).

4.28Икономическите инструменти, с които ще се разполага, трябва да бъдат ефикасни и устойчиви във времето. ЕИСК смята, че е необходимо да се обърне особено внимание на разпределението на стимулите, които трябва да бъдат насочени пряко към крайния потребител. Трябва да се има предвид също и възможността част от стимулите да бъде предназначена за доставчика на енергийни услуги, така че да се създаде общ и съгласуван интерес към енергийните политики.

4.29С цел на потребителите да се дадат сигнали за адекватни цени, благоприятстващи по-рационалното и ефективно потребление на енергия, ЕИСК би желал Европейската комисия да следи за премахването на предложенията за тарифи, които са под производствената цена, отчитайки допустимото от европейското законодателство в областта на адекватното насърчаване на възобновяемата енергия и спазвайки предвиденото от директивите относно газта и електроенергията за уязвимите потребители.

Брюксел, 17 септември 2008 г.

_____________