Европейски икономически и социален комитет



Дата18.09.2016
Размер257.28 Kb.
#10142



BG


Европейски икономически и социален комитет


TEN/508

Икономическото въздействие от електроенергийните системи, създадени от увеличените и периодични доставки от възобновяеми енергийни източници

Брюксел, 22 март 2013 г.





ПРОЕКТОСТАНОВИЩЕ
на
специализирана секция „Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“
относно
Икономическото въздействие от електроенергийните системи, създадени от увеличените и периодични доставки от възобновяеми енергийни източници“

(проучвателно становище)



_____________
Докладчик: г-н Wolf

_____________





До членовете на
специализирана секция „Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“



Rue Belliard/Belliardstraat 99 — 1040 Bruxelles/Brussel — BELGIQUE/BELGIË

Тел.+32 25469011 — Факс +32 25134893 — Интернет адрес: http://www.eesc.europa.eu
NB: Настоящият документ ще бъде разгледан на заседанието на 3 април 2013 г. от 9,30 ч. Предвид необходимото време за превод, измененията трябва да бъдат изпратени в писмен вид на секретариата на специализираната секция (ten@eesc.europa.eu) най късно до 9,30 ч. на 26 март 2013 г.


Документът е изпратен за превод на 11 март 2013 г.



Администратор: г-жа Klenke



Проучвателна група:

Председател:

г-жа Sirkeinen (FI-I гр.)

„Икономическите последствия от по-голямото използване на технологиите за производство на енергия от възобновяеми източници за електроенергийната система“







Докладчик:

г-н Wolf (DE-III гр.)







Членове:

г-н/г-жа




Adams (UK-III гр.)




Cavero Mestre (ES-I гр.)







Federspiel (DK-III гр.)







Fornea (RO-II гр.)







Iozia (IT-II гр.)







Krzaklewski (PL-II гр.)







Libaert (FR-IIІ гр.)







Manoliu (RO-I гр.)







Sequeira (PT-II гр.)







Zbořil (CZ-I гр.)






Експерти:





г-н Peter Engelhard (за докладчика)




г-н Zbynek Boldis (за I група)

На 7 декември 2012 г. бъдещото ирландско председателство на ЕС реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно


Икономическото въздействие от електроенергийните системи, създадени от увеличените и периодични доставки от възобновяеми енергийни източници“

(проучвателно становище).


Специализирана секция „Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на ...
На …-ата си пленарна сесия, проведена на … и … (заседание от …), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с … гласа „за“, … гласа „против“ и … гласа „въздържал се“.
*
* *

1.Обобщение




1.1ЕИСК изказа силната си подкрепа за възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в предишни свои становища и при подготовката на т.нар. „Пакет 20/20/20“.




1.2Насърчаването на ВЕИ на равнище ЕС има за цел да се намалят свързаните с енергопроизводството емисии на въглерод (като се работи за приноса на Европа в опазването на климата) и зависимостта от вноса (подобряване на сигурността на доставките).




1.3Нарастващият дял на периодичните ВЕИ предизвика интензивни дебати относно техническите и икономически последствия от такова едно увеличение. По искане на ирландското председателство, ЕИСК има за цел да осигури повече яснота и прозрачност по този въпрос.




1.4Отвъд определен дял на енергийния микс, периодичните ВЕИ изискват да бъдат въведени в действие допълнителни компоненти на енергийната система: разширяване на мрежата, съоръжения за съхранение и резервни капацитети.




1.5Ако тези компонентни все още не са налице, или енергийната продукция не може да се използва от време на време, или мрежите и контролните системи могат да бъдат претоварени от време на време. Последствията ще бъдат неефективно използване на инсталираните съоръжения, както и заплахи за сигурността на енергийните доставки и за един жизнен европейски енергиен пазар.




1.6Правилата за захранване с електроенергия за ВЕИ следователно трябва да бъдат внимателно (пре)дефинирани, с цел да се предотврати претоварване на мрежата, да се осигури сигурност на доставките и се гарантира, че производството на възобновяема електроенергия може да задоволи търсенето.




1.7Разширяването на производствените мощности за периодична възобновяема електроенергия все още изисква значителни инвестиции за развитие и експлоатация на липсващите компоненти на цялата система. В частност разработката и инсталацията на достатъчен общ капацитет за съхранение представлява предизвикателство, възможност и абсолютна необходимост.




1.8В резултат на това, увеличеното използване на технологии за периодична възобновяема енергия може с голяма вероятност да доведе до значително увеличаване на разходите за електроенергия, които, ако се прехвърлят на потребителите, могат да се определят да имат за резултат 100-200-процентно или даже по-голямо увеличение на цените на електричеството за домакинствата.




1.9Други икономически въздействия вследствие на това увеличение на разходите могат да бъдат i) потенциална вреда за конкурентоспособността на европейската промишленост и ii) увеличаване на икономическото бреме, по-специално за групите в неравностойно социално положение.




1.10Вследствие на това има риск от още по-голямо преместване на производствени мощности в страни извън ЕС, където енергията е по-евтина. Това ще бъде не само провал на борбата с изменението на климата (прехвърляне/изместване? на въглеродни емисии), а също ще подкопае и основите на европейската икономика и просперитет.




1.11Тъй като в резултат на неподходящи субсидии и стимули, които варират между различните европейски страни, могат да възникнат допълнителните разходи, въпросът, свързан с разходите, включително и алтернативните енергийни стратегии, трябва да бъде открито и прозрачно дискутиран в негова цялост, като се разгледа също въпросът за външните разходи на различните енергийни системи и тяхната взаимозависимост.




1.12Вследствие на това са необходими обща европейска енергийна политика и вътрешен енергиен пазар. Това може да осигури основата за надеждна законодателна рамка, която да вдъхва доверие и да дава възможност за енергийни инвестиции и енергийни системи в европейски мащаб, като крайната цел на усилията се явява изграждане на Европейска енергийна общност.




1.13С цел технологиите за възобновяема енергия да се конкурират на свободните пазари е необходим ефективен и в по-голяма степен пазарно ориентиран инструмент за подкрепа, който служи на екологичните, социални и икономически цели, отразява възможните външни разходи и обхваща целия ЕС.




1.14За тази цел може да бъде използвано подходящо ценообразуване на въглеродните емисии. Всички други инструменти за подкрепа на пазарното проникване на различни енергийни източници могат да бъдат премахнати впоследствие.




1.15 Глобалният характер на проблемите с климата и международната икономическа интеграция изискват по-силен акцент върху международната икономическа ситуация и глобалните въглеродни емисии. Глобалните споразумения относно опазването на климата следователно са от жизненоважно значение. В крайна сметка е необходимо да се проведе проучване за въздействието на Пътна карта до 2050 г. върху икономиката на ЕС и нейната глобална конкурентоспособност, преди да се вземат окончателни решения с дългосрочни въздействия.




2.Въведение




2.1Комитетът приветства искането на ирландското председателство, насочено към сериозен проблем, за който тепърва предстои да се намери решение, ако искаме целта на Енергийна пътна карта до 2050 г. да бъде постигната. ЕИСК изказа силната си подкрепа за възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в предишни свои становища и при подготовката на т. нар. „Пакет 20/20/20“.




2.2Освен това Комитетът наскоро обсъди въпросите, свързани с темата на настоящото становище, в своето становище относно „Интегриране на енергията от възобновяеми източници в енергийния пазар“ (CESE 1880/2012). Комитетът призова за допълнително инсталиране на съоръжения за преобразуване на източниците на възобновяема енергия в електроенергия, макар и в рамките на балансиран енергиен микс. Той препоръча по-силен акцент върху икономическите и социални аспекти и върху ограничаване на растящите разходи, преди всичко чрез ценообразуване на въглеродните емисии, което трябва да бъде единственият използван инструмент за подкрепа. Настоящото становище следва същата основна тенденция.




2.3Що се отнася до контекста и отправните точки на това становище, трябва да се подчертае също, че:





  • досега международните усилия за предотвратяване на допълнителното увеличаване на глобалните емисии на CO2 в действителност се провалиха (Dieter Helm, The Carbon Crunch, Yale University Press, 2012 г.); достигането на нива над 400 ppm не е далече в бъдещето;




  • енергията, в нарастваща степен електрическата енергия, е живителната сила на сегашното общество. Едно по-продължително прекъсване на електрозахранването (blackout) би имало най-сериозни последствия (Was bei einem Black-out geschieht, Studien des Büros für Technikfolgen-Abschätzung beim Deutschen Bundestag, 2011 г.);




  • поради тази причина на сигурността на енергийните доставки трябва да бъде даден поне същият приоритет като на другите критерии на енергийната политика;




  • на заседанието на Европейския съвет през февруари бе потвърдена целта на ЕС за намаляване до 2050 г. на емисиите на парникови газове с 80-95% в сравнение с нивата от 1990 г. като принос на Европа за опазването на климата. В „Пътната карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност“ (COM(2011) 112 final) на Комисията тази цел се изразява в намаление от едва 5% от референтната стойност в сектора на електричеството;




  • с цел да се постигне окончателната цел на Енергийната пътна карта за 2050 г. и да се спази рамката на директивата за възобновяемата енергия, енергията от възобновяеми източници ще трябва да поеме този дял на енергийната продукция в енергийния микс, определен от всяка държава членка, който не е обхванат от ядрената енергетика или електроцентралите, използващи улавяне и съхранение на въглероден двуокис (УСВ);




  • основният проблем на господстващите понастоящем източници на възобновяема енергия като слънцето и вятъра са значителните колебания в енергийната продукция, които не могат да осигурят един гарантиран капацитет (Friedrich Wagner, Features of an electricity supply system based on variable input, Max Planck Institute for Plasma Physics, 2012 г.). Това вече започва да предизвиква забележими проблеми, като задейства публични дебати и привлича вниманието на медиите и политиците.



3.Въпроса за разходите




3.1Основният икономически въпрос пред всяка система за енергоснабдяване засяга свързаните с изграждането и експлоатацията на цялата система разходи (от производителя до потребителя) и тяхното влияние върху икономическия капацитет, конкурентоспособността и социалната устойчивост.




3.2През последните години във всички сектори на електроснабдяването се отбелязва значително нарастване на разходите. Това се отнася за източници на изкопаеми горива като нефт или газ (като увеличенията са влошени от данъци и други разходи), за нови ядрени електроцентрали поради значителните допълнителни разходи, произтичащи от системите за безопасност, и също по-специално за източниците на възобновяема енергия, поради значителните субсидии и механизми за подкрепа, необходими за да могат те да проникнат на пазара. В допълнение към това, в цялата система има непреки разходи, произтичащи от развитието на мрежите, регулирането на енергията, резервния капацитет, също както и външните разходи, които варират по отношение на отделните енергийни технологии.




3.3В тази глава обсъждаме очакваните разходи във връзка с нарастващия дял на периодичните източници на възобновяема енергия, а в следващата глава се преминава към разглеждане на възможните допълнителни икономически въздействия и отправянето на препоръки за действия. Докато други енергийни източници също могат да са свързани с растящи разходи, докато прогнозите за бъдещото развитие на изкопаеми горива, по отношение както на използването, така и на разходите, в голяма степен отразяват дебатите относно потенциала на шистовия газ и нефта и относно значителните различия в цените на енергията между държавите членки на ЕС и например САЩ, и докато това може да бъде важен фактор за претегляне на икономическите ползи и рискове от допълнителното инсталиране на периодични възобновяеми източници, тази глава се фокусира върху очакваните разходи от увеличено използване на периодични възобновяеми източници.




3.4 Признава се, че това трябва да е неизчерпателно, тъй като няма данни за наличието на независим и авторитетен анализ, който да осигурява всеобхватен енергийно-разходен модел, който да включва не само всички известни външни фактори, но в който също се признава важното въздействие на неотдавнашните развития в снабдяването с и производството на неконвенционални изкопаеми горива. В крайна сметка е необходимо да се проведе проучване на въздействието на Пътната карта до 2050 г. върху икономиката на ЕС и нейната глобална конкурентоспособност, преди да се вземат окончателни решения с дългосрочни въздействия (Вж. 4.5).




3.5Външните разходи играят ключова роля в дебата относно различните енергийни източници (особено ядрените енергийни източници). Технологиите за възобновяема енергия могат също да бъдат асоциирани с рискове (например пробиви на язовирни стени, токсични материали) и външни разходи (например висок процент на използвана земя). При все това, количественият анализ на тези фактори и тяхната взаимозависимост (например поради резервните електроцентрали, използващи изкопаеми горива) излиза извън обсега на настоящето становище, но трябва да бъде адресиран при бъдещи дебати.




3.6Ако увеличеното инсталиране на периодични източници на възобновяема енергия продължи, непреките систематични разходи ще надвишат преките разходи за „обектите за производство на електроенергия“. Въпреки че преките разходи за такива „обекти за производство“ бяха значително снижени, междувременно те все още не са конкурентоспособни без субсидии. При все това, допълнителните фактори за увеличаване на разходите на цялата енергоснабдителната система, за които става дума по-долу, ще бъдат от много по-голямо значение само ако относителният дял на възобновяемите енергийни източници се покачи. Това е обяснено по-подробно по-долу.




3.7Периодичното производство: електроенергията от източници като вятъра и слънцето се получава само когато има вятър и /или слънце. Това означава, че съоръженията, използвани за преобразуване на периодични възобновяеми енергийни източници в електричество, постигат максимална продукция само ограничен брой часове годишно - около 800-1000 часа за фотоволтаичните клетки (в Германия) и около 1800 часа за наземната вятърна енергия, или приблизително двойно повече от това за вятърната енергия от съоръжения в крайбрежните води. Например в Германия добивът на енергия (данни от Energie Daten 2011, Bundesministerium für Wirtschaft) през 2011 г. за фотоволтаичните клетки и вятърните турбини беше съответно малко над 10% и малко под 20% от теоретичния общ годишен добив, постижим с постоянна продукция. За сравнение хидроелектроцентралите, ядрените електроцентрали и електроцентралите, работещи с изкопаеми горива, могат да постигнат много по-високи нива (80-90%) на средно годишно използване (т.е. над 7000 часа при пълен капацитет), давайки възможност този потенциал да бъде използван за основен капацитет.




3.8Свръхкапацитет: това означава, че за да се прехвърли годишната средна продукция от „конвенционални“ източници, т.е. от изкопаеми горива или ядрено гориво, към енергийни източници, използващи периодични енергийни възобновяеми източници, производственият капацитет трябва да бъде увеличен доста над годишния върхов показател; значителни производствени съоръжения със свръхкапацитет трябва да бъдат инсталирани и подържани в експлоатационна готовност, заедно със значителни съоръжения за електропренос/електроразпределение. Дори повече от тях ще бъдат необходими поради загубата на енергия по време на съхранението и повторната употреба.




3.9Два типични случая: последствията от тази необходимост може да бъдат илюстрирани от два типични случая; от една страна имаме ситуация, при която през въпросния период повечето от „производствените съоръжения“ доставят електричество (свръхпредлагане), а от друга – ситуация, при която само недостатъчна минимална част от тях е в експлоатация (прекомерно търсене).




3.10Свръхпредлагане: като се има предвид, че необходимостта от допълнителни капацитети, независимо дали това е електричество, генерирано от вятърна или слънчева енергия, надвишава капацитета на мрежата и актуалното търсене от достъпни потребители, могат да се случат три неща: или производството частично да бъде прекратено (което означава, че известен дял от потенциалната продукция на енергия остава неизползван), или мрежите да бъдат претоварени, или, ако съществуват необходимите съоръжения, излишната електроенергия може да бъде съхранена и впоследствие доставена на потребителите, когато продукцията на енергия от вятъра или слънцето не е достатъчна.




3.10.1Претоварване на мрежата и сигурност на енергийните доставки. Произведената енергия от немските слънчеви и/или вятърни електроцентрали от време на време вече претоварва съществуващите преносни мрежи в съседните страни (особено в Полша, Словакия, Чешката република и Унгария (EurActiv, 21 януари 2013 г.) – източник на безпокойство, който води до опасност за експлоатацията на мрежата и също до допълнителни разходи поради оздравителните мерки плюс нуждата от инвестиции в защитни системи като фазови регулатори). Съществува опасност от значително надвишаване на възможното отклонение и сериозно застрашаване на сигурността на снабдяването.




3.10.2Съхранение. С цел i) да се облекчи мрежата от претоварването от свръхпредлагането на огромните свръхкапацитети, които са присъщ резултат от нарастващото използване на периодични възобновяеми източници, и ii) да се съхрани тази енергия за по-нататъшна употреба, разработката и инсталацията на достатъчни общи капацитети за съхранение представлява предизвикателство, възможност и абсолютна необходимост.




3.10.3Коефициент на загубите при съхранение. Системите за съхранение на вода показват най-малки загуби на енергия и вече се използват в широк мащаб от много десетилетия, обаче, поради икономически и природни фактори и необходимостта от обществен прием, обхватът за по-широко и задоволително използване на такива системи в Европа е много ограничен понастоящем. Други системи за съхранение в широк мащаб все още са в процес на разработване. Съгласно прогнозите доставките на електричество от иновативни съоръжения за съхранение ще струват поне два пъти повече от несъхраняваното електричество (Niels Ehlers, Strommarktdesign angesichts des Ausbaus fluktuierender Stromerzeugung, 2011 г.); което означава коефициент на загубите от поне 2.




3.10.4Развитието на цялостната система за доставка на електроенергия трябва да бъде приоритет. Вследствие на това, с цел по-нататъшното изграждане на производствените съоръжения за периодични източници на възобновяема енергия, трябва с предимство да се инсталират и съответно да се държат в готовност за действие липсващите компоненти на общата система, в частност адекватна инфраструктура за пренос и системи за съхранение.




3.10.5Предварителни мерки. Това трябва да стане ако са налице последователи аргументи за приоритетно захранване на мрежи, така че да не се надвишава възможното отклонение на мрежата, и да се реализира производството на възобновяема енергия, с цел да се задоволи търсенето, без да се застраши сигурността на енергийното снабдяване. В противен случай правилата за приоритетно захранване трябва да бъдат ревизирани.




3.11Прекомерно търсене: като се има предвид, че източниците на възобновяема енергия произвеждат варираща продукция, те могат да дадат само много малък принос за „фиксирания капацитет“, т.е. за сигурно удовлетворяване на върховото годишно потребление. Dena (германската енергийна агенция) (Integration EE, Dena, 2012 г.) определя, че този принос е в обхвата 5-10% за енергията от вятъра, и толкова малко, че възлиза само на 1% за слънчевата енергия (в сравнение с 92% за работещите с лигнитни въглища електроцентрали). На практика това означава, че фотоволтаичната енергия в действителност не допринася с нищо за покриването на върховата годишна консумация, която винаги настъпва (например в Германия) през някоя зимна вечер, когато няма на разположение енергия, произведена от фотоволтаични елементи.




3.12Резервни електроцентрали. Това означава, че все още ще бъдат необходими конвенционални електростанции (резервни електростанции), за да се компенсира недостатъчната продукция на електроенергията от възобновяеми източници и да се осигури надежден капацитет, който може да бъде регулиран. Докато не разполагаме с достатъчно иновативни съоръжения за съхранение на електроенергия, такива конвенционални електростанции ще продължат да бъдат от съществено значение. Ако тези резервни електростанции използват изкопаеми горива (в контраст с дериватите на водорода, произвеждани от технологиите „електроенергия в газ“ например), ще бъде още по-трудно да се постигне целта на Енергийната пътна карта за 2050 г.




3.12.1Запазване на капацитета в резерв: в сравнение с „нормалните“ електростанции, осигуряващи основен капацитет, резервните електростанции се използват с по-малка интензивност в течение на годината и поради това се експлоатират с по-ниско ниво на ефективност и по-високи променливи разходи. Поради това те имат по-високи разходи през целия жизнен цикъл, отколкото нормалните електростанции. Икономическите стимули, които са необходими за гарантиране на необходимия резервен капацитет, са понастоящем в процес на дискусия (Veit Böckers et alt., Braucht Deutschland Kapazitätsmechanismen für Kraftwerke?). Eine Analyse des deutschen Marktes für Stromerzeugung, Vierteljahrshefte zur Wirtschaftsforschung, 2012 г.)




3.13Преодоляване на регионалните различния. Заедно с резервните електростанции и технологиите за съхраняване, друга възможност е да се преодолеят регионалните различния относно свръхпредлагането и прекомерното търсене в определени моменти, например когато вятърът вее в Северозападна Европа, но не и в Югоизточна Европа. При все това, използването на тази възможност означава, че регионите, които са благоприятствани от силни ветрове в определен момент, също ще имат достатъчно свръхкапацитет, за да покрият търсенето в региони, в които в момента няма вятър, и че двата региона ще бъдат взаимосвързани с адекватни линии за пренос.




3.14Разширение на мрежите за пренос на електроенергия: като се има предвид, че огромната част от капацитета за производство на електроенергия от възобновяеми източници се захранва в мрежи с ниско и средно напрежение, последните ще трябва да бъдат развити и подсилени. Трансформаторите и контролните системи (интелигентни електропреносни мрежи) също ще трябва да бъдат адаптирани спрямо новата роля на мрежите за електроразпределение. Освен това са необходими са спешни инвестиции в мрежите с високо напрежение, тъй като недостатъчните връзки (например между Северна и Южна Германия) предизвикват непланирани потоци електроенергия, които застрашават сигурността на операциите на системите за пренос. Това е отчасти поради факта, че повечето съоръжения за производство на енергия от вятъра не са разположени близо до места с висока концентрация на потребители или до съоръжения за съхранение на електроенергия и тъй като допълнителният капацитет би дал възможност за по-висока синхронизация в Европа, с цел частично да се компенсира недостигът на съоръжения за съхранение и резервни капацитети.




3.14.1Така, за да се гарантира използването на европейския потенциал за производство на енергия от възобновяеми източници по икономически жизнеспособен начин заедно със сигурността на енергийните доставки, ще се наложи основно разширение на електрическите мрежи на местно, национално и трансевропейско ниво, с цел да се оптимизира използването на вариращото енергийно производство.




3.15Управление на търсенето (DSM) и електрическа мобилност (транспортни средства с електрозадвижване): прехвърлянето на търсенето от периодите с върхово натоварване към ненатоварените периоди („функционално енергийно съхранение“), включително електрическата мобилност (транспортни средства с електрозадвижване), е друга възможност, която може да допринесе за смекчаване на ефекта от периодичността. Някои видове използване на електричеството ще дадат отлична възможност за това, например за климатичните и охлаждащи системи, електролизаторите и електрическите топилни пещи. Електрическата мобилност посредством използването на захранвани с електричество превозни средства е друга възможност за това. Трябва да се определи какви финансови стимули биха могли да окуражат потребителите да предоставят съответния капацитет.




3.16Разходи за системата като цяло. Икономиката като цяло, т.е. основно потребителите (и/или данъкоплатците) неизбежно ще бъдат обременени с общите разходи, произтичащи от използването на периодични възобновяеми енергийни източници. Тези разходи включват разходите през целия жизнен цикъл за поне две системи за енергийни доставки: от една страна, система от електроцентрали, захранвани от енергия от възобновяеми източници, неизбежно изискващи значителен свръхкапацитет, и от друга, втора система от електроцентрали заедно с конвенционален резервен капацитет, съхранение на електричество, нов капацитет за пренос и управление на търсенето за крайните потребители. Разбира се, те трябва да бъдат балансирани спрямо разходите, асоциирани с продължаващото използване на изкопаеми горива (вж. 3.3.) и потенциалните субсидии за производство на електроенергия от невъзобновяеми източници.




3.17Трябва да се отбележи, че в страни, в които действат проактивни схеми за подпомагане на ВЕИ с неравномерно производство, например Германия и Дания, цените за електричество на домакинствата са вече с 40-60% по-високи от средната стойност за ЕС (ЕВРОСТАТ 2012 г.). В резултата на това увеличеното използване на технологии за периодична възобновяема енергия ще доведе до значително увеличаване на разходите за електроенергия, които, ако се прехвърлят на потребителите, могат да се определят и да достигнат 100 - 200-процентно или даже по-голямо увеличение на цените на електричеството за домакинствата.




3.18Първият отговор на въпроса на ирландското председателство е, следователно, че производството на все повече електричество от периодични възобновяеми енергийни източници ще доведе до значително по-високи разходи за потребителите. Досега в обществения дебат още не са разгледани достатъчно задълбочено разходите за цялата система, като фокусът вместо това е бил само върху разходите за (периодичното) захранване с произведена енергия в мрежата, което в най-добрия случай представлява едва половината от всички разходи.




4.Икономически фактори

С оглед на гореизложеното, следващата най-важна тема за размисъл е какви стъпки да се предприемат, за да може: i) полученото в резултат увеличение на разходите да бъде възможно най-ниско, ii) неговото въздействие да стане приемливо, iii) европейската икономическа мощ да бъде облагодетелствана и (iv) енергийните доставки да бъдат осигурени.



4.1Системата на енергията от възобновяеми източници като цяло. С цел да се предпазим от разходване на финансови ресурси, което може да бъде избегнато, както и от дори още по-високи цени на електроенергията, трябва да бъде отдаден приоритет на планирането, развитието и инсталирането на необходимите компоненти на цялата система – съоръжения за съхранение, мрежи и резервни електростанции – в степен, достатъчна да послужи за основа за допълнителната инсталация на периодични възобновяеми енергийни източници. Примерът с Германия и реакцията на съседните страни показват какво става, когато не успеем да се съобразим с този принцип от самото начало.




4.1.1Условия за енергоснабдителите. Това означава, че трябва да бъде създадена такава цялостна система за възобновяема енергия, която да обхваща целия ЕС, с цел да се избегне преразглеждането на правилата за захранване с електроенергия (вж. параграф 3.10.5). Например от енергоснабдителите на електроенергия от периодични възобновяеми източници може да се изисква да следват производствена схема за един ден напред.




4.2При дебата относно това какви допълнителни стъпки да се предприемат трябва да се прави разграничение между различните категории, времеви рамки и области за действие (въпреки че те са взаимосвързани), например:





  • сигурността на енергийните доставки, като абсолютен приоритет;

  • ограниченията на мрежите на равнище пренос и разпределение;

  • политиките на Общността на равнище ЕС срещу отделните страни, които действат самостоятелно;

  • относно икономическата политика: въздействията на по-високите разходи, амортизационните цикли, иновациите, доверието на инвеститорите, енергийните разходи в производството, бизнеса и транспорта, пазарната икономика в сравнение с плановата икономика;

  • относно социалната политика: работните места (без кръстосано субсидиране), енергийните разходи за частни потребители;

  • графика: от една страна, трябва да планираме за периода 2020-2030 г., а от друга, трябва да мислим в перспектива за периода след 2050 г. Нуждаем се от време за много нови развития и тяхното прилагане. Прибързаните действия могат да доведат до грешки;

  • обхвата за развитие и проверка на иновативни подходи;

  • в международен план: i) във връзка с климата/нарастващите емисии на CO2 и ii) във връзка с икономическата политика и Европейската конкурентоспособност, „прехвърлянето/изместването на въглеродните емисии“.



4.3Приоритетен списък. Когато се обмислят възможности за действие, трябва да се отдава повече внимание на глобалните тенденции и факти, трябва да се състави ясен списък с приоритети за ключовите цели, и трябва да бъде ограничена нарастващата тенденция за нехармонизирано регулаторно вмешателство от страна на правителствата на отделните държави членки (вж. пар. 4.7). Вместо това трябва да изграждаме доверие и по този начин да отключим потенциалния интерес на частния сектор в инвестициите. Следващите параграфи разглеждат някои аспекти на проблема.




4.4Глобален подход: първостепенната цел на европейската политика за енергетиката и климата трябва да бъде предприемането на правилните стъпки и изпращането на правилните послания по начин, който способства в максимална степен, въпреки неуспехите досега (Копенхаген, Канкун, Дърбан, Доха), за минимизиране на покачването на нивата на концентрация на CO2 в глобален мащаб, за засилване на европейската икономическа конкурентоспособност на глобалните пазари, и за постигането на възможно най-икономична енергия на европейските пазари. Като се има предвид, че проблемите на климата са с глобален характер, възприемането на изцяло „евроцентричен“ подход е подвеждащо. Претендирането за „новаторска роля“ би могло не само да доведе до инвестиции и създаване на работни места, но също така би могло да подкопае нашата международна позиция за преговори и нашето разбиране на реалността.




4.5Прозрачност, гражданско общество и интереси на потребителите: ако искаме конструктивно да ангажираме гражданското общество в тези процеси (TEN/503) и да прилагаме енергийни политики, които са по-тясно приспособени към интересите на потребителите, трябва да има повече откритост, а обикновените европейци и лицата, отговорни за вземането на решения, трябва да бъдат по-добре запознати с количествените факти и корелации. Да се постигне това често е по-трудно поради едностранните аргументи и информация, предоставени от различни привилегировани заинтересовани групи, които прикриват недостатъците на своите позиции. Комитетът приветства съответните заключения на Съвета (Съвет за възобновяема енергия, 3.12.2012 г.), но в същото време би призовал за по-амбициозни и открити информационни политики.




4.6Обществен диалог. Важен елемент би било установяването на обществен диалог относно енергетиката в Европа. Участието, разбирането и приемането от страна на обществеността на различните промени, през които нашата енергийна система ще трябва да премине през идващите десетилетия, е от съществено значение. В тази връзка членовете и избирателните райони на ЕИСК, отразяващи европейското общество, могат лесно да достигнат до гражданите и заинтересованите страни в държавите членки и да съставят разбираема програма, въплъщаваща в себе си демокрацията на участието и практическото действие.




4.7Европейска енергийна общност: Комитетът потвърждава своя ангажимент за създаване на европейска енергийна общност (CESE 154/2012). Само такава една общност може ефективно да представлява европейските позиции и интереси в отношенията с международните партньори, като използва по най-добър начин съответните регионални и климатични условия. Нещо повече, това е единственият начин за координиране и подобряване на националните правила и инструменти за подкрепа, които често си противоречат помежду си, и за управление и прилагане на развитието на мрежата в рамките на Европа по възможно най-добрия начин.




4.8Вътрешен енергиен пазар: една европейска енергийна общност предполага наличието на свободен вътрешен енергиен пазар (CESE 2527/2012), включително енергия от възобновяеми източници. Това ще може да гарантира, че с оглед на пълното преразглеждане на системата за енергийни доставки, предвидено в Енергийната пътна карта за 2050 г., електропроизводството може да бъде приспособено към нуждите на потребителите възможно най-икономично, както и че инвестициите се извършват навреме и на правилните места (например в региони с адекватен климат) и като се използват най-икономичните технологии за електропроизводство. Поради това енергията от възобновяеми източници трябва да бъде интегрирана в европейския вътрешен енергиен пазар, който функционира в съответствие с принципите на свободния пазар.




4.8.1Конкурентоспособна енергия от възобновяеми източници: за да може енергията от възобновяеми източници да стане конкурентоспособна на енергийния пазар, емисиите CO2 от използваното на изкопаеми горива трябва в достатъчна степен да бъдат отразени в цените чрез подходящо и кохерентно ценообразуване или пазарен инструмент. Следователно енергията от възобновяеми източници в средносрочен план трябва да стане „конкурентоспособна“. Нерегулираните цени на електричеството плюс подходящите цени за въглеродните емисии, явявайки се стимули за инвестиции, трябва да достатъчни, за да се постигне това. Заедно с подходящите цени за използването на мрежата, това трябва да е необходимо и достатъчно условие за инвестиции в резервни електростанции, съоръжения за съхранение и управление на търсенето в подходящото време, на подходящото място и в подходящия размер. В тази ситуация субсидиите ще са необходими само за научни изследвания, развойна дейност и демонстрационни дейности, свързани с новите технологии.




4.9Предпазлив подход към споделянето на разходите. Макар и очакваното покачване на разходите за електричество едва да започва, вече се дискутират или са въведени мерки за извънредни случаи. От една страна, както поиска Комитетът1, социалните групи с нисък доход трябва да бъдат защитени от енергийна бедност. От друга страна, индустриалните сектори с най-висока енергийна интензивност имат нужда от защита от нарастващите енергийни разходи, така че да не пострада тяхната конкурентоспособност в глобален мащаб; ако се провалим с това, производствените им мощности ще бъдат преместени извън Европа, в страни, където енергията е по-евтина. Това със сигурност няма да помогне за решаване на проблема с климата („прехвърлянето/изместването на въглеродните емисии“) (TEN/492).




4.9.1При все това, едно от въздействията на тази ситуация е, че МСП и групите със среден доход ще трябва в допълнение да носят бремето на разходите, които са спестени за специфични сектори.




4.10Избягване на деиндустриализацията: тенденцията за продължаваща деиндустриализация на ЕС трябва да бъде променена. Понастоящем деиндустриализацията създава илюзията, че европейските усилия за намаляване на емисиите на CO2 се увенчават с успех. При все това реалността показва скрита форма на „прехвърляне/изместване на въглеродните емисии“. Ако стоките се произвеждат другаде, а не в Европа, както досега, асоциираният с това „въглероден отпечатък“ ще се запази или може дори да се влоши.




4.11Повече научни изследвания и развойна дейност вместо прибързани и преждевременни пускания на пазара в широк мащаб. Разграничението между научни изследвания, развойна дейност и демонстрационни дейности, от една страна, и пускания на пазара в широк мащаб, от друга, не трябва да се заличава; наред с другото, това може да доведе дори до пазарни ситуации, които биха възпрепятствали иновациите. Прекомерните субсидии за фотоволтаичната енергия (например в Германия, Frondel et al. Economic impacts from the promotion of renewable technologies, Energy Policy, 2010 г.) не помогнаха за развитие на конкурентоспособна система в ЕС (Hardo Bruhns und Martin Keilhacker, Energiewende – wohin führt der Weg, Politik und Zeitgeschichte, 2011 г.). Понастоящем разполагаме с по-евтини соларни панели благодарение на Китай, а не на Европа! Поради това трябва да се фокусираме върху развитието на всички потенциално жизнеспособни опции за енергия с ниска въглеродна интензивност, особено на източници, които са в състояние да допринесат за основния капацитет, като например геотермалната енергия и ядрения синтез. Нито в Европа, нито в останалия свят няма да бъде решен веднъж завинаги енергийният проблем до 2050 г.!




4.12Предлагане на стимули за инвестиции: с оглед на сегашната криза и нуждата да се развие цялата система за доставки, спешно са необходими инвестиции в нови технологии и инфраструктури. Такива инвестиции повишават оптимизма, помагайки да се създадат работни места и доверие. Това също се отнася до повечето инвестиции в нисковъглеродните технологии, като възобновяеми енергийни източници, предмет обаче на определени ограничения и условия, някои от които вече са споменати по-горе в настоящото становище. По-специално в политиките трябва да се избягват предписания, изискващи специфични технологии, тъй като те могат да доведат до допълнително неправилно разпределение на ограничени ресурси (вж. по-горе).




4.13Обща препоръка. Поради това общата препоръка е да се преразгледа рамката с регламентите и условията и да се гарантира, че те създават климат, който стимулира научните изследвания, окуражава инвестициите, благоприятства иновациите и подпомага вътрешния пазар и не заплашва сигурността на енергийните доставки. Субсидиите трябва да се съсредоточат върху научните изследвания, развойната дейност и демонстрационните дейности на технологии и системи. В същото време единствената подкрепа за източниците на възобновяема енергия, които са конкурентоспособни на пазара, трябва да се предоставя според критерия за избягване на разходи за CO2 („цена за въглерода“) (CESE 271/2008).




4.14Еднакви изходни условия за конкуренцията в глобален мащаб. За да се гарантира, че този подход допринася в достатъчна степен за справяне с предизвикателствата пред климата в глобален мащаб, без да се налагат допълнителни спънки пред конкуренцията на европейската индустрия на международно ниво, държавите в други части на света трябва спешно да положат подобни усилия или се споразумеят относно реалистични съвместни цели, за да се гарантират лоялни и сходни условия за конкуренцията на глобално ниво. Въпреки разочарованията досега Комитетът подкрепя продължаващите усилия на ЕС за постигане на тази цел.




4.15Европа действа самостоятелно. При все това, ако тези усилия пропаднат, остава въпросът колко време може ЕС да си позволи да продължи да действа самостоятелно и да работи за постигане на радикални цели, без сериозно да подкопае своята собствена икономическа мощ, като по този начин се лиши от най-важните ресурси, от които има нужда, за да се подготви за климатичната промяна, която в този случай вероятно би била необратима, заедно с всички икономически и политически въздействия от нея.

_____________



1 C 44 – 11/2/2011, .стр. 53-56.

TEN/508 – CES2599-2012_00_00_TRA_PA EN – NS-VL/ai

Каталог: documentsanonymous
documentsanonymous -> Bg европейски икономически и социален комитет
documentsanonymous -> Заседание на комисия nat на 10 март 2011 г. Точка 4: организация на бъдещата работа на комисията
documentsanonymous -> Програма на Европейския парламент, 10 декември 2014 г., сряда, от 16,30 ч с участието на: г-н Martin Schulz, председател на Европейския парламент
documentsanonymous -> Bg европейски икономически и социален комитет
documentsanonymous -> Заседание на комисия nat на 14 октомври 2010 г. Точка 7 от дневния ред: бюджетът на ес след 2013 г
documentsanonymous -> Сесия/октомври
documentsanonymous -> 15 и 16 октомври 2014 г., сряда и четвъртък
documentsanonymous -> Заседание на комисия enve на 17 април 2012 г. Точка 4 от дневния ред: организация на бъдещата работа на комисията
documentsanonymous -> Заседание на Комисия deve на 17 и 18 февруари 2009 г. Точка от дневния ред: организация на бъдещата работа на комисията 1


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница