Европейски икономически и социален комитет

Европа на Шуман!

Не може да има съмнение, че Европа е постигнала огромен напредък от времето, когато Робер Шуман направи декларацията си на 9 май 1950 г. 64 години на напредък за един континент, съсипан от три последователни братоубийствени войни! Голяма част от визията на Шуман се превърна в реалност. Много препятствия бяха преодолени. Но битката още не е приключила. Не можем да се залъгваме с илюзията, че „всичко е наред, госпожо маркизо“, както се пее в песента. Защото днешна Европа създава впечатление, че буксува. След 2008 г. много европейци свързват Съюза с мерките за бюджетни съкращения и с унищожаването на нашите социални модели, което щедро обяснява намаляващата любов на европейците към техните институции!
Да си припомним основните идеи на Робер Шуман и да видим докъде по отношение на тях е стигнала днешна Европа и най-вече как може да възстанови своя устрем.

Мирът

Шуман прокламира, че „световният мир не може да бъде запазен без съзидателни усилия, които са съразмерни на опасностите, които го грозят“.

А мирът на нашия континент все още не е осигурен!
Европа успя да постигне мир на Балканите едва след опустошителни войни. Днес тя изглежда неспособна да се справи със ситуацията в Украйна. Както Далай Лама посочва, за съжаление съвсем справедливо, „ЕС не можа да обедини всички народи на Европа при падането на стената“.
Съществува опасност да се появи нова желязна завеса на нашата източна граница, а териториалната цялост на някои европейски страни е застрашена! Отсъствието на реална обща външна политика и на собствена европейска отбранителна система отслабват позициите на Европейския съюз! Нормално ли е САЩ да трябва да продължават да развиват отбранителния си щит, а първата икономическа сила в света – ЕС – да не може да осигури собствената си отбрана? Приемливо ли е този икономически гигант да бъде политическо джудже на международната сцена?

Процесът на интеграция

Шуман казва, че „обединението на Европа няма да стане изведнъж или според някакъв специален план“.

С други думи Европа е процес. Процес на интеграция на народи с различни история и култура.
Всички опити за интеграция чрез хармонизиране на всичко и на всяка цена на практика заприличват на танц две напред, една назад – успехите и неуспехите се редуват. Така много често кризите ни помагат да вървим напред. Достатъчно е да си спомним за Банковия съюз или за Фонда за стабилност.
При все това всички страни не могат да се движат с една и съща скорост. Без да е необходимо да се създава Европа на две скорости, трябва да се позволи на тези, които желаят да вървят по-бързо, да го направят, без да се изключват другите от сътрудничеството и ползите от солидарността.
Трябва да се приключи с този двоичен подход, при който всички държави членки трябва да прилагат едни и същи правила навсякъде и по едно и също време, ако не искат да бъдат изключени. Ускоряването на процеса на интеграция включва гъвкавост при прилагането му.
Защо да се налага на всички един и същи ритъм на интеграция? Защо да не се позволи на онези, които искат да вървят по-бързо, да го направят заедно, без да се създават прекалено тежки механизми за останалите? Защо механизмът за засилено сътрудничество, предвиден в Договорите, винаги е почти систематично блокиран от Европейската комисия и пазителите на доктрината?
С какво, например, изключенията във връзка с директивата относно работното време застрашават целостта на Европа, ако в същото време всички сме съгласни с принципите на нашия социален модел и приемаме борбата срещу всички форми на дискриминация на работното място?
Бихме могли да се споразумеем за график за данъчно и социално сближаване, без той да накърнява принципите и убежденията на всеки от нашите народи!

„Конкретни постижения“

Да цитираме Шуман: „Европа ще бъде изградена с помощта на конкретни стъпки, включващи по-ограничени, но решаващи въпроси“.

Твърде често европейските лидери се противопоставят в идеологическа война, която няма място. Или пък предприемат мерки, които изобщо не са решаващи. Трябва ли да се хармонизират пластмасовите торбички и размерът на краставиците? Или по-скоро трябва да бъде определени стратегическите възможности, върху които Европа да има единна позиция?
Позволете ми да дам няколко примера:
Социалното сближаване е основен елемент от европейския проект. Европейският съюз трябва да допринася за укрепването на социалното сближаване, а не за отслабването му. Защо да не бъде въведен минимален доход в Европа? Казвам ясно доход, а не заплата. И разбира се този доход няма да бъде един и същ във Франция или в Люксембург и в България. Но този доход има значение по отношение на покупателната способност. Един такъв доход не е единствено социален и съответстващ на Всеобщата декларация за правата на човека. Без да пречи на конкурентоспособността, той би генерирал покупателна способност, която би стимулирала вътрешното търсене и следователно би допринесла in fine за растежа.
Днес безотговорността и конкуренцията между държавите доминират в европейския дебат. Защо да не сближим нашите системи около един обикновен, предвидим и намален данък: единната данъчна ставка? Вече много европейски страни са въвели такъв данък. Това улеснява живота на предприятията, по-конкретно на стартиращите предприятия. Тогава защо да не бъде въведена цел, която всички страни да трябва да постигнат за определен период, например десет години? Това е постижимо.
Трети пример: младежта! Да изграждаме Европа днес вече не е достатъчно, трябва да формираме европейски граждани! Големият успех на френско-германското помирение мина през побратимявания и обмен между млади хора! Защо в Европа да не се разработят мащабни програми за изучаване на езиците на съседните държави (както наскоро съседен Саарланд взе много смело решение с въвеждането на задължително обучение по френски език) и след това програмата Еразъм да се разшири с една много по-амбициозна цел и обхване всички младежи, колежани, чираци, търсещи работа? След десет години един на всеки двама младежи трябва да е прекарал поне един месец в друга страна на Съюза, като усилията трябва да бъдат насочени към най-уязвимите, докато днес Еразъм на практика облагодетелства в по-голяма степен децата на заможните семейства!
Отчайващо е да гледаме колко млади хора да напускат Европа през последните години! Съюзът би трябвало да окаже подкрепата си на общите проекти, създадени от млади хора от различни европейски страни: начинаещи предприятия, съвместна работа (т.нар. co-working), сдружения, културни проекти и др.

Робер Шуман говори за „солидарност в производството“

Всички знаем, че основната идея на Шуман беше управлението на стратегическите индустрии от наднационален орган. ЕОВС, ембрионът на Европа, се основаваше на двете важни по това време индустрии: въгледобивната и стоманодобивната. Шуман, впрочем, живееше тук в този район, където двете индустрии бяха източник на просперитет. В района все още се виждат следите от тези индустрии.

Най-големият европейски промишлен успех от създаването на Съюза несъмнено е AIRBUS. Само че той беше постигнат без институциите от Брюксел!
Хайде тогава да зададем въпроса: кои са днешните европейски шампиони, които имат нужда да бъдат защитавани, за да запазят конкурентоспособността? Вместо да се отдават на яростна конкуренция помежду си, защо европейските държави не направят общ фронт, за да се конкурират с други части на света, като Китай? Да развиваме заедно секторни политики и да спрем да се отнасяме към достойната промишлена политика като към табу.
Днес например сме свидетели на това как автомобилното производство се изнася от Европа. Ако не днес, то след десет години, това ще се случи с най-успешните предприятия. Какво прави Европа по този въпрос?
Ключът за конкурентоспособността на Европа са научните изследвания и иновациите. След Лисабонската стратегия бяха поети ангажименти по този въпрос. Целта за отделяне на 3% от БВП за научно-изследователска дейност не беше постигната. Да възродим идеята, като предложим подробен график и тясно съгласуване с промишлените сектори! Трябва да се развие истинска европейска бизнес култура! Това минава през икономическа политика, която да е благоприятна за европейския промишлен сектор, по-конкретно за малките и средните предприятия, без да бъде дефлационна, нито изключително експортно ориентирана.

Африка

Робер Шуман настояваше за „развитието на африканския континент“.

Днес този континент е напълно забравен от Европа или сведен до параграф от политика за развитие. Този пропуск даде възможност на някои сили, и най-вече на Китай, да се внедрят на африканския континент, за който е известно, че е най-младият, най-динамичният по отношение на икономически растеж и инвестиции.
Защо европейските страни да не могат заедно да развиват африканска политика? Та това са естествените партньори на този континент! Да инвестираме повече в отношенията си с Африка вместо да тичаме като овце към страни като Китай, които в крайна сметка не носят много на Европа и не споделят нашите ценности!
Освен това развитието на африканския континент – включително Северна Африка и Средния Изток – е единственото средство за ефективна и достойна борба срещу бичовете на нашето съвремие каквито са незаконната имиграция и съпътстващите я хуманитарни катастрофи и тероризмa, който се подхранва от несправедливостта и крайната бедност!

Начинът, по който Европа функционира

Шуман настояваше за „върховен орган, съставен от независими личности, натоварени с ролята на арбитър“.

Този върховен орган беше заместен от Комисията по време на създаването на Европейската общност, която наследи ЕОВС. Комисията обаче загуби своята независимост и се превърна във вид марионетка на Съвета. Председателят е често бивш премиер, по-верен на бившите си колеги, отколкото на идеята за Европа.
Трябва да се върнем към принципите за управление и да гарантираме, че европейският интерес вече не е само сбор на индивидуални интереси:
Една Европейска комисия, съставена от наистина независими личности, ще бъде отново в състояние да слуша първо гражданите и европейското гражданско общество вместо да се подчинява на националните правителства или частните лобита от всякакъв вид!
За да се насочва и контролира Европейската комисия, трябва да се даде власт и глас на европейските граждани. Във връзка с това трябва да се даде решаващ глас на европейското гражданско общество.
Инициирайки политическо споразумение, подписано неотдавна с Европейския парламент и Комитета на регионите, ЕИСК показа пътя към това, което би могло да бъде гражданска коалиция, изразител на приоритетите на европейските граждани.
Европейската гражданска инициатива трябва да престане да се възприема като безполезна играчка, а да бъде поставена в авангарда на една Европа, чието функциониране тръгва от основата! Решения в Европа трябва да се вземат отдолу нагоре, а не обратно! Неотдавна предложих европейските инициативи първо да бъдат представяни на ЕП, на КР и на ЕИСК, преди да бъдат разглеждани от Европейската комисия!
И накрая във връзка с тези големи цели, защо да не се опитаме да постигнем съгласие и относно областите, в които Европа не трябва да се намесва, при спазване на принципа на субсидиарност.
Защо е нужно всичко да се хармонизира? Европейският вътрешен пазар не би ли могъл да функционира добре, без да се хармонизира начинът, по който произвеждаме козите си сирена?
Нужен ни е голям дебат относно субсидиарността! Европа няма право да отнема суверенитета на народите! Нашият суверенитет трябва да нараства, с ново разпределение на правомощията в зависимост от единствения критерий, който важи: ефикасността!

Заключение
Съмишленикът на Шуман, Жан Моне, нямаше ли навика да казва „Не се питайте какво е възможно да се направи, попитайте се какво е необходимо да се направи и го направете възможно“?!
Шестте идеи на Шуман, които споменах, изобщо не са загубили актуалността си. За съжаление, въпреки че бяха преодолени важни етапи, по-голямата част от пътя все още трябва да бъде извървяна. За да го направим трябва, разбира се, да имаме предвид днешния контекст. Европа вече не е само от шест държави, а вчерашните индустрии не са днешните шампиони. Освен това Европа вече не заема в света позицията, която имаше в средата на двадесети век. При все това прилагането на шестте споменати принципа би могло да върне Европа в правилния път.
Това е призивът, който бих искал да отправя днес и тук, в родната къща на Робер Шуман. Предлагам да формираме „коалиция от идеи“ за тази велика негова амбиция.
Ето защо отправям призив за нов конгрес в Хага, за да могат осведомените граждани да определят очакванията си към Европа. Имахме Европа на бащите основатели, Европа на политиките и после тази на технократите. Да построим заедно Европа на народите и на сърцата. Този нов конгрес ще положи основите на ново управление на Европа. Той ще позволи по-голяма ефективност, по-силна солидарност и накрая по-добро разбирателство относно това, което Европа трябва да прави и не трябва да прави за мъжете и жените, които са нейни граждани.
_____________

Каталог: sites -> default -> files -> resources -> docs
docs -> Съобщение за медиите №87/2008 г. 20 октомври 2008 г
docs -> Европейски икономически и социален комитет Брюксел, 4 февруари 2011 г
docs -> Европейски икономически и социален комитет Брюксел, 11 октомври 2013 г
docs -> Съобщение за медиите №31/2013 18 април 2013 г
docs -> Съобщение за медиите №33/2013 18 април 2013 г. Bg
docs -> Европейски икономически и социален комитет Брюксел, 8 март 2012 г
docs -> Rue Belliard/Belliardstraat 99 — 1040 Bruxelles/Brussel — belgique/belgië