Защита на инвеститорите и уреждане на спорове между инвеститорите и държавата в споразуменията за търговия и инвестиции на ЕС с трети страни
145-о заседание – 28 април 2015 г.
Специализирана секция „Външни отношения“ ИЗМЕНЕНИЕ 2
внесено от Jonathan PEEL, Filip HAMRO-DROTZ, Philippe DE BUCK, Jan SIMONS, Eve PÄÄRENDSON Предмет:„Защита на инвеститорите и уреждане на спорове между инвеститорите и държавата в споразуменията за търговия и инвестиции на ЕС с трети страни“ Отн.: проектостановище REX/411 – EESC-2014-05356-00-00-PA-TRA
Параграф 1.3 се изменя, както следва:
„Макар и някои да се опасяват, че УСИД издига транснационалния капитал до този на суверенна държава и дава възможност на чуждестранните инвеститори да оспорват правото на правителствата да регулират и да решават собствените си дела, Комитетът отбелязва, че ако две държави искат да стимулират икономическите отношения помежду си посредством МИС, всяка трябва да даде обещание на другата, че ще гарантира определени равнища на третиране на инвеститорите и инвестициите от другата държава.
Тези обещания, поети доброволно, тогава трябва да преминат през пълните вътрешни процедури по ратификация. Те по никакъв начин не отдават приоритет на корпоративните интереси над правото на правителствата да регулират. В интерес на върховенството на закона правителствата трябва обаче да стоят зад гаранциите, които те предоставят.“
Изложение на мотивите По-балансирана формулировка.
Параграф 1.3
След параграф 1.3 се създава нов параграф 1.4, както следва:
„Във всяко международно споразумение придружаващ механизъм за уреждане на международни спорове е съществен ключов принцип, който трябва да бъде включен. СТО има своя собствена утвърдила се процедура за уреждане на спорове (ПУС) и ПУС са установени също така в двустранни и регионални споразумения за свободна търговия. Инвестициите не са част от компетентността на СТО сами по себе си, след като те бяха един от „сингапурските въпроси“, които бяха изключени от кръга преговори от Доха през 2003 г.
В повечето МИС обаче механизмът за уреждане на спорове събира отделни дружества и приемащата държава чрез процедура за уреждане на спорове между инвеститор и държава (УСИД). Разпоредби за УСИД са налице в около 93 % от случаите в повече от 3250-те МИС, подписани до момента, въпреки че процедурата е била използвана само в по-малко от 3 % от тях.
Комитетът признава, че, въпреки че преговарящите държави се стремят да включват разпоредби за защита на собствените им дружества срещу дискриминиращи действия от страна на търговските партньори, не е реалистично засегнатите дружества да очакват, че всеки спор следва автоматично да бъде разглеждан на равнище държава срещу държава, като по този начин въпросът се поставя на политическо и дипломатическо ниво.
Инвеститори, които инвестират в друга държава, де факто поемат конкретен риск, но чуждестранните изпълнители трябва да бъдат защитени срещу непропорционално и неправомерно третиране от страна на приемащата държава, където те са инвестирали, например под формата на пряко отчуждаване, дискриминация и несправедливо и неравностойно третиране в сравнение с местните инвеститори. Въпреки това защитата на инвеститорите в рамките на МИС, а с това и възможността за използване на УСИД, би трябвало ясно да се ограничи само до четири форма на защита по същество, а именно:
Да не се извършва дискриминация на основата на национална принадлежност
Минимален стандарт за третиране, което обикновено са описва като „честно и справедливо“
Бързо, подходящо и ефективно обезщетение в случай на отчуждаване (недискриминационно и със справедлив съдебен процес)
Възможност за трансфер на средства, свързани с инвестициите
Използването на УСИД нарасна значително от 2002 г. насам, но това увеличение е пропорционално на увеличението на всички преки чуждестранни инвестиции, които в световен мащаб до 2013 г. надхвърлиха 25 трилиона щатски долара. Европейските инвеститори внесоха около 50 % от всички искове от 2002 г. насам. Комитетът отбелязва, че според данните на ОИСР, цитирани от търговската палата в Стокхолм, само 8 % от случаите на УСИД към днешна дата са подети от големи международни компании, около 22 % – от МСП.“
Изложение на мотивите По-балансирана формулировка.
Параграф 1.4 се изменя, както следва:
„С течение на времето обаче редица предполагаеми злоупотреби възникнаха чрез използването на УСИД и сега те трябва да бъдат разгледани. Сред системните недостатъци, за които се счита, че произтичат от прилагането на УСИД са липсата на прозрачност, липсата на ясни правила за арбитраж, липсата на право на обжалване, дискриминация по отношение на местните инвеститори, които не са в състояние да използват системата, опасенията, че са защитени чисто спекулативни инвестиции, които, наред с другото, не водят до създаване на работни места, както и страхът от злоупотреба от страна на специализираните адвокатски кантори. Сега целта е да бъде предложена подобрена процедура за УСИД в интерес на съвместяването на законните искания на инвеститорите със загрижеността на други участници на гражданското общество, която е резултат от такива отрицателни възприятия по отношение на УСИД.
Консултацията на ЕК относно УСИД в ТПТИ изтъкна чувствителното разделение между гледните точки на широката бизнес общност и тези в преобладаващата част от отговорите от останалата част на гражданското общество.“
Изложение на мотивите По-балансирана формулировка.
Параграф 1.5 се изменя, както следва:
„Изразяват се притеснения относно правомощията, предоставени на група от трима безотчетни частниноминирани адвокати, да се произнасят и да вземат обвързващи решения в области от основно обществено значение. Системата се характеризира с липса на прозрачност и на право на обжалване.“
Изложение на мотивите UNCITRAL възприе нови правила относно прозрачността. В неотдавнашни споразумения бяха включени подробни параграфи, свързани с прозрачността.
Параграф 1.6 се заличава:
„Първоначалната идея зад УСИД отдавна беше загърбена. Днес то се е превърнало в изключително доходоносен бизнес за малък брой специализирани в областта на инвестициите адвокатски кантори, които доминират в този сектор.“
Изложение на мотивите Силно несъгласие с изразеното тук мнение — основната идея зад УСИД остава такава, каквато винаги е била.
Параграф 1.7 се заличава:
„Някои специализирани адвокатски кантори популяризират УСИД като важен инструмент за предварително намаляване на риска при предприемането на инвестиции. В някои нашумели случаи УСИД се превърна в инструмент за лобиране, при който самата заплаха от завеждане на дела създава регулаторна сдържаност, която възпира законодателите да преследват легитимни политики от обществен интерес. Също така съществуват опасения, че то привлича спекулативни инвестиции от страна на хедж фондове и др.“
Изложение на мотивите Силно несъгласие с изразеното тук мнение.
Параграф 1.8 се заличава:
„Правят се все повече либерални тълкувания относно това какво представлява непрякото отчуждаване и данъкоплатците са задължени да платят обезщетение за политики от обществен интерес, за които се твърди, че ограничават печалбите.“
Изложение на мотивите Силно несъгласие с изразеното тук мнение.
Параграф 1.9 се изменя, както следва:
„Споразумението на ЕС с Канада Въпреки че (ВИТС),подписано в края на 2014 г., заедно с отделна глава за инвестициите, добавена към ССТ между ЕС и Сингапур, съдържат първите по рода си глави относно инвестициите, договорени от ЕС в споразумение, откакто ЕС придоби правомощия в областта на инвестициите в съответствие с Договора от Лисабон през 2009 г. Тези глави имат за цел да въведатпредвижда някои скромни подобрения в настоящата система на УСИД, както и да определят нов „съвременен“модел на УСИД в ЕС. Въпреки това много хора смятат, че те не са достатъчни за това да се уталожат опасенията сред обществеността. УСИД продължава да бъде небалансиран, много скъп процес, достъпен предимно за многонационалните компании, които контролират положението в условията на демокрация и излагат на риск правото на правителствата да регулират чрез предоставяне на чуждестранните инвеститори на повече права от тези, заложени в националните конституции, и преди всичко от тези, с които се ползват местните инвеститори.
1.9.1Ето защо в своя отговор на консултацията относно УСИД, Комисията определи, без да се засягат други въпроси, четири области, в които следва да се проучи постигането на по-нататъшни подобрения по отношение на УСИД, а именно:
защита на правото на държавата на регулиране;
създаването и функционирането на арбитражни трибунали;
връзката между УСИД и националните съдебни системи;
преразглеждането на решения по УСИД чрез механизъм за обжалване.“
Изложение на мотивите
Силно несъгласие с изразеното тук мнение.
Параграф 1.10 се заличава:
„Размяната на роли между арбитри и съветници е явен конфликт на интереси, с който ВИТС не успява да се справи. Това потвърждава възгледа, че УСИД не е справедлив, независим или балансиран метод за разрешаване на инвестиционни спорове.“
Изложение на мотивите
Силно несъгласие с изразеното тук мнение.
Параграф 1.11 се изменя, както следва:
„ЕИСК приветства целта на ЕСтези цели и желае да даде своя принос по всеки въпрос.
1.11.1ЕИСК приветства също така целта за елиминиране на „необоснованите искове“. Важно е страните по споразумението да разполагат със защитата на общ политически филтър, който да им позволява по споразумение да блокират иск по основателни причини за завеждане на дело и да го пренасочат към арбитраж.“
Изложение на мотивите Пояснение.
Параграф 1.13 се изменя, както следва:
„Необходимостта от защита на преките чуждестранни инвестиции варира в различните страни. В страни с демократично функционираща, развита правна система без корупция инвестиционните спорове би трябвало даобикновено се решават чрез медиация, разрешаване на споровете между държавите и от националните съдилища. Тези компоненти са налице в ЕС, САЩ и Канада и настоящите високи равнища на трансантлантически инвестиционни потоци показват убедително, че липсата на разпоредби относно УСИД не възпрепятства инвестициите. Ето защо ЕИСК заключава, че регламентирането на УСИД не е необходимо в ТПТИ или ВИТС и се противопоставя на включването му.Въпреки това УСИД продължава да бъде от съществено значение, както във ВИТС, така и в ТПТИ, тъй като подобни МИС си остават международни споразумения, а националните съдилища не разполагат непременно с компетентност да тълкуват въпроси на международното право.“
Изложение на мотивите Ако механизмът за УСИД не бъде включен, това ще подкопае ВИТС и ще отслаби ТПТИ.
Параграф 1.14 се изменя, както следва:
„УСИД има потенциала да осуети както ТПТИ, така и ВИТС. Европейската комисия трябва да обмисли дали по-нататъшното преследване на тази политически чувствителна и непопулярна сред обществеността цел представлява разумен и правилен път напред.“
Изложение на мотивите Изразява се несъгласие. ЕИСК трябва да подкрепи усилията на ЕК за реформиране на УСИД.
Параграф 1.15 се изменя, както следва:
„Налице е ясно послание от развиващите се страни, че УСИД в настоящата си форма е неприемлив механизъм, на който твърдо ще се противопоставят все по-голям брой важни глобални участници. Ако не се намери алтернативнаЕто защо по-важно става да се подобри настоящата система, както Комисията предлага, ще става все по-трудно защитата на потребителите да се включва в бъдещите споразумения с държави, където тя е най-необходима.“
Изложение на мотивите Изразява се несъгласие. ЕИСК трябва да подкрепи усилията на ЕК за реформиране на УСИД.
Параграф 1.16 се изменя, както следва:
„Съществуват значителни опасения, свързани с договорите на ЕС и конституционното право, относно връзките между решенията от УСИД и правния ред в ЕС. Частните арбитражни съдилища могатсъщо биха могли да постановяват решения, които не са в съответствие с правото на ЕС или нарушават Хартата на основните права. Поради тази причина ЕИСК счита, че е изключително важно съответствието на УСИД с правото на ЕС да се проверява от Съда на Европейския съюз чрез официална процедура за искане на становище, преди компетентните институции да вземат решение и преди временното влизане в сила на всяко международно инвестиционно споразумение, договаряно от Европейската комисия.“
Изложение на мотивите Внася се пояснение, тъй като арбитражните съдилища се занимават по-скоро с международно право, отколкото с правото на ЕС.
Параграф 1.17 се заличава:
„Ако трябва да се намери универсален начин за разрешаване на инвестиционни спорове, той не може да се основава на незначителна промяна на настоящата система на УСИД, която е с много ниско равнище на публична подкрепа.“
Изложение на мотивите Изразява се несъгласие. ЕИСК трябва да подкрепи усилията на ЕК за реформиране на УСИД.
Параграф 1.19 се изменя, както следва:
„Важно е също така реформираната процедура за УСИД да бъде направенаАко решението занапред следва да бъде единен орган, той не би трябвало да се състои от частни адвокати, трябва да бъдепо-достъпена за МСП и да има заложено право на обжалване.“
Изложение на мотивите Изразяваме несъгласие се с параграф 1.19. ЕИСК трябва да подкрепи усилията на ЕК за реформиране на УСИД.
Параграф 1.20 се изменя, както следва:
„ЕИСК настоятелно призовава Европейската комисия да обмисли предложенията на ЮНКТАД за реформа на УСИД и заключава, че създаването на международен инвестиционен съд представлява най-доброто дългосрочно решение за гарантиране на демократична, справедлива, прозрачна и справедлива система. Създаването на такъв международен инвестиционен съд вероятно ще отнеме няколко години, поради което ЕИСК призовава всички съответни международни участници, в т.ч. Европейската комисия, да ускорят усилията за неговото създаване.“ Изложение на мотивите
Не може да има период, когато няма международна защита за инвеститорите, така че УСИД трябва да продължи, докато този съд стане напълно функциониращ.
Параграф 3.1.1 се изменя, както следва:
„УСИД е инструмент на международното публично право, който дава на чуждестранния инвеститор правото да започне процедура срещу чуждестранно правителство за уреждане на спор в съответствие с договореностите в МИС. Договорите са Той е предназначензамислени да въведеат някои основни задължения на страните във връзка с чуждестранните инвестиции, предоставяйки гаранции, че правителствата ще спазват основни принципи, като например
задължение да не се извършва дискриминация въз основа на националност и да се гарантира справедливо и равноправно третиране;
забрана за пряко или непряко отчуждаване без бърза, адекватна и защитна компенсация;
защита на възможността за трансфер на капитал.“
Изложение на мотивите Правно пояснение.
Параграф 3.1.3 се изменя, както следва:
„УСИД се основава до голяма степен на аргумента, че то предоставя деполитизирано неутрално пространство за уреждане на спорове между чуждестранни инвеститори и приемащите държави. То дават възможност на дружествата да съдят държавите пред международни съдилища. Тази мярка се предоставя само на чуждестранни или на транснационални корпорации, действащи чрез трансгранично дъщерно дружество. Засегнати общности, граждани, местни предприемачи и правителства не могат да се възползват от този механизъм, тъй като не са бенефициери по МИС, но правата, предоставени от МИС, са реципрочни и отворени за инвеститори от другата страна.“
Изложение на мотивите
Правно пояснение.
Параграф 3.1.4 се изменя, както следва:
„Арбитрите не са щатни съдии на публична длъжност, както в националните съдебни системи. Извънсъдебните Ттрибуналите са съставени от по трима частни адвокати, които заседават при закрити врати и се определят на ad hoc принцип. Тяхното решение е окончателно и не подлежи на каквато и да е процедура на официално обжалване.“
Изложение на мотивите
Тези трибунали не са извънсъдебни: групите са неотменно част от международното право, а ICSID и UNCITRAL също са част от по-широката система на ООН.
Много съдии и други също са участвали в тези групи, в които и двете страни трябва да се договорят за избор на арбитри.
Параграф 3.1.5 се изменя, както следва:
„Ако двете страни по спора поискат това, производството по УСИД може да остане напълно поверително, дори ако спорът включва въпроси от обществен интерес, въпреки че стандартното ДИС със САЩ не предвижда такава възможност. Този въпрос може също да бъде засегнат от новите правила за прозрачност.“
Изложение на мотивите
Поправка на фактическа грешка.
Параграф 3.3.1 се изменя, както следва:
„Случаите на УСИД нараснаха драстично между 2002 г. и 2014 г. (58 през 2013 г. и 42 през 2014 г.)6, като броят на арбитражните дела въз основа на споразуменията достигна 610 до края на 2014 г. Но тъй като повечето арбитражни форуми не поддържат публичен регистър на исковете, общият брой на случаите се очаква да бъде до 20% по-висок.“
Изложение на мотивите
Не съществуват доказателства за това твърдение.
Параграф 5.3 се изменя, както следва:
„Основният проблем е, че системата за УСИД не е годна за постигане на целта си и издига транснационалния капитал до правен статут, равностоен на този на суверенна държава. Комитетът обаче отбелязва, че ако две държави желаят да насърчават икономическите отношения помежду си посредством МИС, всяка ще даде обещание на другата, че ще гарантира определени нива на третиране на инвеститорите и инвестициите от другата държава. От умерено начало, когато системата за УСИД беше проектирана така, че да подпомага преките чуждестранни инвеститори да получават компенсация за пряко отчуждаване на частна собственост от националните правителства в развиващите се страни с лошо функциониращи съдебни системи, тя бързо прерасна се разви в недемократична механизъм, който:“
[…]
Изложение на мотивите
По-балансирана формулировка.
По-малко емоция – откога спазването на закона е недемократично?
Параграф 5.4 се изменя, както следва:
„Понятието за отчуждаване се разшири, включвайки мерки, равносилни на отчуждаване, непряко и регулаторно отчуждаване.В резултат на това се допускат искове срещу всички държавни мерки, които биха могли потенциално да окажат въздействие върху печалбите, бъдещите печалби или основателно очакваните печалби, дори ако въпросната политика или мярка е от общ характер и не се прилага за конкретната инвестиция.“ Изложение на мотивите Корекция – един инвеститор може да спечели дело само ако може да докаже, че приемащата държава не е спазила гаранциите в МИС.
Параграф 5.5 се заличава:
„Неблагоприятни национални съдебни решения бяха оспорвани като „отчуждаване“, включително искът за 500 млн. USD на фармацевтичния гигант Eli Lilly срещу Канада, в който се твърди, че решения на Федералния съд, отнасящи се за два патентовани лекарствени продукта, нарушават инвеститорските права на предприятието. Това е първият опит от страна на фармацевтична корпорация – притежател на патент, да използва извънредни привилегии, предоставени от търговски споразумения на САЩ, като инструмент за постигане на по-голяма монополна патентна защита15.“ Изложение на мотивите Параграфът се заличава, тъй като това не е обективно описание на делото и тъй като то все още е в ход.
Параграф 5.6 се заличава:
„Адвокатски кантори, специализирани в областта на корпоративното право, понастоящем дават консултации и правят капитал от случаи, които нямат почти нищо общо с отчуждаването на частна собственост. Няколко адвокатски кантори, занимаващи се с инвестиционно право яхнаха вълната на арбитражите и имат господстващо положение в този бизнес.“
Изложение на мотивите Емоционално зареден език – ако инвеститорът има проблем, неизбежно той ще използва специализирана адвокатска кантора!
Параграф 5.7.1 се изменя, както следва:
„В ТПТИ е трудно да се твърди, че инвеститорите имат основание да се безпокоят за националните правни системи. Както ЕС, така и САЩ имат добре развити и солидни правни системи. Няма видима причина, поради която правата на чуждестранните инвеститори да не могат да бъдат защитени адекватно чрез включване просто на разпоредба за недискриминационна правна защита и равнопоставен достъп до националните съдилища. Подобни аргументи могат да бъдат приведени и в случаите с Канада и Япония. Въпреки това дори най-добрата система може да се разклати и когато това стане, трудно е да се прилагат международни права в националните съдилища.“
Изложение на мотивите Пояснение и повече балансираност.
Параграф 5.7.3 се изменя, както следва:
„Не е правдоподобно да се твърди, че липсата на механизъм за УСИД е спирачка за чуждестранните инвестиции, но обемът на чуждестранните инвестиции варира значително в ЕС:
[…]“
Изложение на мотивите Пояснение и повече балансираност.
Параграф 5.8.1 се изменя, както следва:
„Южна Африка, Боливия, Еквадор, Венецуела и Индонезия започнаха да отменят или постепенно да прекратяват действието на съществуващи двустранни инвестиционни споразумения. Съобщава се, че Индия също преразглежда своите договори, а вследствие на делото Philip Morris Австралия обяви, че в никое бъдещо споразумение няма да се съгласи да включи клауза за УСИД.“
Изложение на мотивите Корекция – Австралия понастоящем провежда преговори за Транстихоокеанското партньорство, което се очаква да включва УСИД.
Параграф 5.8.2 се изменя, както следва:
„Въпреки че Сената на САЩ, който ратифицира МИС, е малко вероятно да се съгласи, нНационалната конференция на законодателите, в която са представени всичките 50 щатски парламента на САЩ, обяви16, че „няма да подкрепи което и да е търговско споразумение, което предвижда УСИД“, тъй като то ограничава „тяхната възможност като щатски законодатели да приемат и прилагат справедливи, недискриминационни правила, които защитават общественото здраве, безопасността и благоденствието, гарантират здравето и безопасността на работниците и опазването на околната среда“.“
Изложение на мотивите Корекция и повече балансираност.
Параграф 7.1 се заличава:
„ЕИСК е обезпокоен от факта, че изявленията в обществената консултация на някои бизнес асоциации призовават изключенията и ограниченията да бъдат сведени до минимум и Европейската комисия „да използва своя мандат за преговори по силата на Договора от Лисабон, за да подобрява и укрепва, а не да отслабва“ УСИД.Тези искания включват „неограничени клаузи за най-облагодетелствана нация и за национално третиране, неограничена клауза за справедливо и равноправно третиране; широка защитна клауза, никакви изключения за отделни сектори, никакви механизми за филтриране, пълно обезщетяване при пряко и непряко отчуждаване“19.“ Изложение на мотивите Не е подходящо за Комитета като цяло да откроява приноса на европейска бизнес асоциация, направен след консултация с членове, тъй като това би било еднозначно на критика, например, към приноса на активен в целия ЕС синдикат, независимо от това, че отделни членове на ЕИСК биха го сметнали за спорен.
Параграф 7.3 Едно от изброените тирета се изменя, както следва:
„[…]
Lone Pine срещу Канада за 250 млн. канадски долара, след като провинция Квебек по екологични съображения наложи мораториум върху хидравличното фрактуриране, като едностранно обяви за невалиден лиценз, предоставен от правителството, без да предоставя обезщетение;
[…]“ Изложение на мотивите Корекция и повече балансираност.
Параграф 7.3 Заличават се следните тирета:
„[…]
Achmea започна производство срещу Словакия, за да спре законопроект, който би създал единна схема за обществено здравно осигуряване. Това искане за обезщетение поради закон, който дори още не е приет и от който дружеството не е претърпяло вреди, представлява превантивен удар с цел да се блокира бъдещо законодателство;
Полша беше осъдена да заплати на селскостопанското предприятие Cargill 16,3 млн. USD, плюс лихви и такси, поради квоти, които страната трябваше да въведе в хода на подготовката за присъединяването си към ОСП на ЕС.
[…]“ Изложение на мотивите Тъй като Achmea загуби делото, а делото Cargill се отнасяше за погрешното разпределяне на квоти по ОСП в Полша, и двете точки са подвеждащи.
Параграф 7.4 се изменя, както следва:
„Инвестиционните споразумения забраняват всякакви ограничения на репатрирането на средства или печалби, свързани с инвестициите в съответствие с това споразумение. Правителствата не могат да налагат контрол върху капиталите, за да предотвратят атаки срещу своите валути или да ограничават притока на „горещи пари“ в условията на криза, въпреки че МВФ смята този вид контрол за важна политическа мярка. Нито една държава членка не е била по-тежко засегната от случаи на УСИД от Аржентина, която трябваше да плати на САЩ над 500 млн. USD след решението си да отдели песото от щатския долар през 2002 г.“ Изложение на мотивите Изясняване и корекция на предоставената информация.
Параграф 7.10 се заличава:
„Възпиращият ефект върху регулирането беше изтъкнат в информация на адвокатската кантора Freshfiels Bruckhaus Deringer за нейните мултинационални клиенти по следния начин: „Понастоящем дружествата са по-адекватно запознати с потенциалното значение на инвестиционните споразумения не само като последно средство за защита, когато възникнат проблеми, но също така и като важен инструмент за намаляване на риска при сключването на договор за инвестиции“.“
Изложение на мотивите Този цитат няма нищо общо с възпиращия ефект върху регулирането!
Член 8.2.1 се изменя, както следва:
„Арбитрите се подбират за всеки отделен случай като всяка засегната страна определя своя арбитър и двете страни трябва да се договорят за третия – ако не успеят, обикновено има определящ орган, който взема решение за третия арбитърот засегнатите страни или от институция на трета страна, за разлика от националните съдии, които се определят без участие на някоя от засегнатите страни. Те обикновено се номинират от средите на ICSID и UNCITRAL и са елитниуважавани юристи, включително старши адвокати, преподаватели и бивши съдии. За разлика от практиката на СТО, изглежда, че защитници на правителства при УСИД или правителствени преговарящи по инвестиционно споразумение не са били избирани за арбитри по случаи, в които има участие на други държави.“ Изложение на мотивите Изясняване и корекция на предоставената информация, избягва се емоционално зареден език.
Член 8.2.2 се изменя, както следва:
„Както твърди Обсерваторията на корпоративна Европа (Corporate Europe Observatory – CEO)1много Много от тях са били съветници по други дела: 50% за инвеститорите и 10% за държавите. Тази размяна на роли сред относително малък брой (15 адвокати са били арбитри в 55 % от всички случаи)2223 понякога се счита, че води до взаимна корпоративна солидарност, която може да доведе до „нездрави компромиси“2324. Увеличаването на случаите на отхвърляне от страна на възразяващата страна на предложените арбитри свидетелства за наличието на опасения относно безпристрастността на пула от кандидати2425.“ Изложение на мотивите За да стане ясно, че тези изявления са от доклад на Обсерваторията на корпоративна Европа, каквото и да представлява тя.
Параграф 8.3 Няколко тирета се изменят, както следва:
„[…]
гаранциите срещу конфликти на интереси са слаби и не допринасят много за разсейване на опасенията, че това може да бъде премахнато в рамките на система за УСИД. Член Х. 25 от ВИТС посочва, че арбитрите трябва да следват насоките на Международното сдружение на адвокатските колегии относно конфликтите на интереси в международния арбитраж. Това обаче не решава основния проблем конкретни лица да изпълняват ролята на съветник и на арбитър за една и съща страна в различни случаи, който е ключовият въпрос при конфликт на интереси.
Проектът за ВИСТ определя, че правилата за прозрачност на UNCITRAL се прилагат по отношение на публикуването на информация за обществеността и че изслушванията са публични. Тази първоначално привлекателна мярка в полза на прозрачността е силно повлияна от факта, че трибуналът разполага с широка свобода на преценка за това дали да провежда заседания при закрити врата и дали да отказва оповестяване на документи.“
Изложение на мотивите Не е потвърдено в нито един от двата случая или с какъвто и да е друг пример.
Параграф 9.2 се изменя, както следва:
„Държавите членки изразиха сериозни, свързани с договорите и конституционното право опасения относно УСИД, както то е заложено във ВИТС и както е предвидено за ТПТИ25. Предложените подобрения на УСИД в двустранните инвестиционни споразумения към днешна дата не са разсеяли тези опасения26. В своята търговска политика (член 205 и член 207 от ДФЕС) ЕС е обвързан от принципите, залегнали в член 3 от ДЕС, в Хартата на основните права и от други правни стандарти на ЕС.
Въпреки това, в рамките на търговски споразумения като ВИТС или ТПТИ, където инвестиционните спорове се уреждат от международни арбитражни трубиналиУСИД то би прехвърлило юрисдикцията върху частните арбитражни съдилища, които не са обвързани по такъв начин, е възможно тези трибунали и могат да достигнат до решения, които не са в съответствие с правото на ЕС (вж. параграф – Micula срещу Румъния и Cargill срещу Полша).“ Изложение на мотивите Задача на международните инвестиционни трубинали не е да дават становището си по правото на ЕС; вместо това те разследват дали закон или друга мярка съответстват на конкретните задължения по споразумението.
Параграф 9.3 се изменя, както следва:
„Това делегиране на юрисдикция на частните арбитражни съдилища, които не са обвързани от принципите на ЕС, може да не бъде обхванато от Договора от Лисабон и би могло да бъде значително превишаване на правомощията. Съдът на Европейските общности (СЕО) постанови, че установяването на подобна международна юрисдикция зависи от това да не се накърнява принципа на зачитане на автономията на правната система на ЕС и разпределянето на правомощията, установено в Договорите27.“ Изложение на мотивите Задача на международните инвестиционни трубинали не е да дават становището си съгласно правото на ЕС; вместо това те разследват дали закон или друга мярка съответстват на конкретните задължения по споразумението.
Параграф 11.3 се изменя, както следва:
„ЕИСК смята обаче, че създаването на международен съд ще отнеме известно време, и че изискванията да се запази някаква форма на защита на инвеститорите в съответствие с нормите на МИС междувременно налага необходимостта някаква форма на УСИД да бъде включена както във ВИТС, така и в ТПТИ и във всяко друго МИС, което ЕС договаря в преходния период счита, че паралелното провеждане на възможността за повторно договаряне на текущите предложения за ВИТС със създаването на международен инвестиционен съд не представлява ефективен начин да се върви напред. Ако се постигне споразумение за нова форма на ВИТС, то почти сигурно ще се превърне в „златен стандарт“ и ще подкопае всички перспективи за печеленето на подкрепа за международен съд. Това би довело до положение, при което ЕС може да осигури УСИД в Канада и САЩ, и в същото време значително ще отслабне перспективата за убеждаване на развиващите се държави, където необходимостта от постигане на защита на инвеститорите е може би по-голяма в една нова глобална система.“ Изложение на мотивите Някаква форма на продължаване на защитата на инвеститорите е от съществено значение, докато бъде създаден международен съд.
_____________
1Обсерваторията на корпоративна Европа (CEO) е група с нестопанска цел в областта на научните изследвания и кампанийните дейности, която извършва изследователска дейност и публикуване на доклади относно дейности на корпоративното лобиране на равнището на ЕС (http://corporateeurope.org/).
