Eвропейски парламент

Eвропейски парламент 2014-2019

Относно: Петиция №1037/2011, внесена от Мария Дамянова, с българско гражданство, от името на сдружение „Живот за Крумовград“, относно прекратяването на концесията за участъка „Ада тепе“ от находището „Хан Крум“, Крумовград, България

Обявена за допустима на 13 януари 2012 г. Комисията е приканена да предостави сведения (член 216, параграф 6 от правилника).

Вниманието на Комисията нееднократно е привличано върху проекта за златодобив или извличане от златното находище „Хан Крум“ в България. На 21 декември 2012 г. Комисията изпрати искане за информация от България посредством пилотната система на ЕС. От компетентните български органи беше поискана информация относно проекта и спазването на съответното законодателство на ЕС в областта на околната среда, по-конкретно Директива 2011/92/EС¹ относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (директива за ОВОС), Директива 2006/21/EО² на Европейския парламент и на Съвета относно управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии и за изменение на Директива 2004/35/ЕО, Директива 80/68/EИО³ на Съвета относно опазването на подземните води от замърсяване, причинено от определени опасни вещества и Директива 2006/118/EО⁴ за опазване на подземните води от замърсяване и влошаване на състоянието им, Директива 2000/60/EО⁵ на Европейския парламент и на Съвета за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите, както и Директива 92/43/EИО⁶ на Съвета за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна и Директива 2009/147/EО⁷ относно опазването на дивите птици. Българските органи представиха своя отговор на Комисията през юни 2012 г. Що се отнася до археологическите, социалните и икономическите аспекти на петицията, те не са свързани с достиженията на правото на ЕС и не попадат в сферата на компетентност на Комисията.

Предназначението на проекта, предложен от дружество „Болкан Минерал енд Майнинг“ ЕАД, е извличане на златна руда от обекта „Ада Тепе“ на златно находище „Хан Крум“, община Крумовград, област Кърджали. Дружеството ще изгради и експлоатира открит рудник, където ще се преработва златната руда. Годишното извличано количество се очаква да достигне 850 000 тона/г., а крайният продукт (златно-сребърен концентрат) — между 500 и 10 000 тона/г. в зависимост от съдържанието на ценни метали. Проектът включва следните основни процеси: златодобивно извличане на златна руда в открит рудник; преработка на златна руда чрез трошене, смилане и флотация; съхраняване на добивните отпадъци (скални и флотационни отломки), почвени материали, златни руди и неподготвена за флотация златна руда. Дружеството планира също изграждането на инфраструктура, която ще включва пътища, електроснабдяване, водоснабдяване, съоръжения за отводняване и преработка и др. за изпълнението на проекта.

Съгласно наличната информация се отбелязва, че заявлението за разрешение за осъществяване на този проект е било представено от предприемача на компетентните национални органи на 21 май 2010 г. Компетентният орган е определил проекта като попадащ в обхвата на точка 36 от приложение 1 към Закона за опазване на околната среда (“36. Открит добив в кариери и рудници на суровини при площ над 25 хектара или добив на торф с площ над 150 хектара.“) и е възложил на предприемача да извърши задължителна процедура ОВОС и да изготви съответния доклад за оценка относно мрежата Натура 2000, който да бъде приложен към изисквания доклад за ОВОС.

Директивата за ОВОС изисква органите, които могат да са компетентни по проекта поради специфичните си екологични области на компетентност, както и обществеността, да бъдат информирани и с тях да се извърши консултация като част от процеса на ОВОС. Подробните договорености за процедурата на консултация се уреждат от националното законодателство. В отговора си към Комисията българските органи заявяват, че консултациите с обществеността са се провели през 2011 г. и са били организирани и осъществени общо четири срещи в населените места, пряко засегнати от предлагания проект или намиращи се най-близо до него. Срещите на обществената консултация са се провели съответно на 11, 14, 18 и 22 април 2011 г. в селата Дъждовник, Звънарка и Овчари, и в гр. Крумовград. Цялата документация за ОВОС (включително докладът за ОВОС, съответният доклад за оценка, нетехническото резюме и приложенията) е предоставена на обществеността в кметствата на четирите засегнати населени места, както и на още три места — в град Крумовград, в Министерството на околната среда и водите (МОСВ), в Регионалната инспекция по околната среда и водите - Хасково, както и на уебсайта на предприемача.

Българските органи посочват, че от четирите срещи са изготвени протоколи и тревогите и мненията, изразени по време на тези срещи, са били приложени към тези протоколи. Предприемачът също е представил своето становище по въпросите, повдигнати по време на обществените консултации. Отчитайки тревогите на гражданите относно възможното отражение на проекта върху водите и върху аспекти на общественото здраве, МОСВ е поискало допълнителни становища от Басейнова дирекция за управление на водите — Източнобеломорски регион и от Министерство на здравеопазването. В процеса на вземане на решения за ОВОС са взети предвид становищата, предложенията и възраженията, повдигнати при обществените консултации, като са определени допълнителни условия и предприемачът е задължен да вземе нарочни мерки.

По отношение на трансграничната процедура по ОВОС и приложимостта на Конвенцията за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст (Конвенция от Еспоо от 1991 г.) българските органи посочват, че уведомлението до Гърция е изпратено съгласно разпоредбите на конвенцията, като Гърция е изразила желание да участва в българската процедура по ОВОС. Според българските органи съответната информация е изпращана на Гърция на всеки етап от процедурата по ОВОС и гръцката страна не е изразила желание да организира обществени консултации на своя територия. През май 2011 г. Гърция излиза със становището, че няма принципни възражения срещу разрешението за осъществяване, и предлага някои мерки за мониторинг на изпълнението на проекта, които са взети предвид при вземането на решението за ОВОС.

Документацията по ОВОС е била разгледана на две срещи на Висшия експертен екологичен съвет, който е консултативен орган, подчинен на Министерството на околната среда и водите, специализиран в решенията за ОВОС. Този съвет е предложил на министъра на околната среда и водите да се вземе решение за ОВОС за този проект, т.е. да се даде разрешение за осъществяване в рамките на параметрите и алтернативата, уточнени в решението, и при някои условия и мерки. Българските органи посочват, че решението за ОВОС е било направено обществено достояние на уебсайта на МОСВ; в ежедневник е публикувано обявление; екземпляр от решението е предоставен на всички засегнати общини, както и на други заинтересовани институции (вкл. Министерство на икономиката, енергетиката и туризма като компетентен орган, даващ разрешение за добивни дейности).

По отношение на спазването на директивите за птиците и за местообитанията при изграждането на златодобивната мина „Хан Крум“, съгласно информацията, с която Комисията разполага, проектът би имал въздействие върху два обекта от Натура 2000. Територията на проекта попада в ЗЗО Родопи-Източни BG0001032 и е на около 4 км от СЗЗ Крумовица BG0002012. За да се определи дали проектът би имал значително отрицателно въздействие върху видовете и местообитанията, защитени съгласно природозащитното законодателство на ЕС, българските компетентни органи са започнали подходяща процедура за оценка в съответствие с изискванията на член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията. Съответният доклад за оценка е бил оценен като положителен и приложен към доклада за ОВОС. Така оценката на въздействието е подлежала на обществена консултация като част от доклада за ОВОС¹ и е била предоставена на обществеността.

В съответния доклад за оценка е оценено въздействието на две алтернативи — добив на златна руда без по-нататъшна преработка (алтернатива І) и добив и преработка на златна руда в злато (алтернатива ІІ). Заключението е било, че само алтернатива І няма да има значително отрицателно въздействие върху видовете и местообитанията, които са предмет на защита в двата обекта от Натура 2000. Инвеститорът е приел тези заключения и е избрал алтернатива І.

Конкретните заключения от съответния доклад за оценка за всеки вид и местообитание, както и одобрените от МОСВ условия и мерки, които следва да предприеме предприемачът с цел опазване на двата обекта Натура 2000, са достъпни онлайн².

По отношение на изискванията, поставени за управлението на добивните отпадъци, бъдещият концесионер следва да изготви план за управление на добивните отпадъци, веднага щом бъде сключен договорът за концесия между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и „Болкан Минерал енд Майнинг“ ЕАД. Проект на такъв план е изготвен и приложен към документацията за ОВОС и е бил предмет на обществената консултация в процеса на вземането на решението за ОВОС. Българските органи отбелязват, че крайното решение за ОВОС отчита също тревогите и мненията, изразени от заинтересованата общественост и от Гърция по отношение по-конкретно и на проекта на план за управление на добивните отпадъци.

Българските органи отбелязват още, че решението за ОВОС включва списък с мерки за изпълнение на изискванията на Директивите за подпочвените води (80/68/EИО и 2006/118/EО) и Рамковата директива за водите (2000/60/EО), които отговарят на Плана за управление на водите на басейна на Източнобеломорския регион, а именно:

- мерки за избягване на възможното влошаване на състоянието на повърхностните и подпочвените води, също като се отчита член 7, параграф 4 от Рамковата директива за водите;

- мерки за избягване и ограничаване на влагането на замърсяващи вещества в подпочвените води;

- мерки за опазване и укрепване на водните тела;

- мерки за гарантиране на трансгранична координация и

- мерки за избягване на възможно замърсяване на водните ресурси на съседните градове.

Комисията е в течение и на съдебните дела, свързани с проекта. По отношение на решението на министъра на околната среда и водите да позволи предварително изпълнение на решението за ОВОС са подадени четири жалби срещу Министерството на околната среда и водите: от кмета на община Крумовград, от федерацията на природозащитни сдружения „Зелени Балкани“, от Сдружение за аграрни и екологични проекти „ГЕО“ и от Сдружение за дива природа „Балкани“. Жалбите са подадени във Върховния административен съд, който ги е отхвърлил, като по този начин е потвърдил решението на министъра на околната среда и водите за разрешаване на предварителното изпълнение.

По отношение на решението за ОВОС срещу МОСВ са подадени пет жалби от: Сдружение за аграрни и екологични проекти „ГЕО“, Коалиция за устойчиво развитие, Национална гражданска коалиция „Природата за хората и регионите”, Екологично сдружение „За земята“ и от г-жа Маргарита Василева от Крумовград. Жалбите са подадени във Върховния административен съд и в близко бъдеще се очаква да се проведе съдебно заседание.

В петицията се споменава също решението на Министерски съвет от февруари 2011 г., с което се предоставя концесия за извличане на златна руда от златното находище „Хан Крум“. Съгласно наличната информация решението е обжалвано пред Върховния административен съд и е потвърдено с окончателно решение на петчленен състав на Съда, като „Болкан Минерал енд Майнинг“ ЕАД и Министерството на икономиката, енергетиката и туризма са провели преговори по разпоредбите на проектодоговор за концесия.

Все още не е взето решение за предоставяне или отказ за разрешение за осъществяване.

От информацията, предоставена от вносителката на петицията и от българските органи, Комисията не е в състояние да установи нарушение на съответните разпоредби на достиженията на правото на Съюза в областта на околната среда. При все това Комисията ще продължи обмена на информация с българските органи.

Трябва да се отбележи, че Комисията е компетентна да контролира правилното изпълнение на правото на ЕС и може да преследва само нарушения на законодателството на ЕС. Освен това службите на Комисията могат да разглеждат информацията, предоставена в петицията, само по отношение на действащото право на ЕС, докато въпросите, които се уреждат изключително от българското право, остават изключителна компетентност на българските органи.

Що се отнася до искането за прекратяване на предоставената концесия за златодобив или извличане от златните находища „Хан Крум“, Комисията не е в състояние да предприеме каквото и да било действие, тъй като това е прерогатив на държавите членки.

Въпреки това Комисията ще продължи да следи отблизо изпълнението на проекта за златодобив и извличане от златните находища „Хан Крум“ в България, особено след финализирането на договора за концесия между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и „Болкан Минерал енд Майнинг“ ЕАД, и ще предприеме всички необходими и целесъобразни действия.

4. Отговор на Комисията, получен на 26 август 2015 г.

Петицията се отнася до проект за добив на златна руда от участъка „Ада Тепе“ на златодобивната мина „Хан Крум“, върху който вносителката на петицията е привлякла също вниманието на Комисията.

Решението относно оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС), с което е разрешено изпълнението на проекта (№ 18-8, 11/2011), е обжалвано от редица НПО. Върховният административен съд (ВАС) подкрепи два пъти (в тричленен¹ и в петчленен² състав) това решение. Решението на петчленния състав на ВАС е окончателно и не може да бъде обжалвано по-нататък.

От наличната информация става ясно, че изпълнението на проекта все още не е започнало. Изпълнителят на проекта (Dundee Precious Metals Bulgaria) е подал заявления за редица допълнителни разрешения, изисквани от българското законодателство. Тези разрешения се отнасят до бъдещото изпълнение на проекта и тяхното издаване все още предстои.

Още веднъж следва да се отбележи, че Комисията не е компетентна за преразглеждане на последиците от даден проект. Това преразглеждане попада в кръга на правомощията на националните органи. Трябва също да се отбележи, че Комисията не е в състояние да спре предоставена концесия за този проект, тъй като това е прерогатив на държавите членки. Комисията е компетентна да контролира правилното изпълнение на правото на ЕС и може да преследва само негови нарушения.

Заключение

Като взема гореизложеното предвид, Комисията отбелязва, че на този етап няма признаци за нарушение на съответното право на ЕС.