Европейсkи училищен изследователски проеkт за алkохол и други hарkотици 2011 European School Survey Project on Alcohol and Drugs (espad’11)

Това резюме представя резултатите от петата вълна, проведена през 2011 г. в 36 страни.

В проучването участват следните страни: Албания, Белгия (Фландрия), Босна и Херцеговина (Република Сръбска), България, Великобритания, Германия (5 провинции), Гърция, Дания, Естония, Ирландия, Исландия, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Лихтенщайн, Остров Ман, Малта, Молдова, Монако, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Русия (Москва), Сърбия, Словакия, Украйна, Унгария, Фарьорски острови, Финландия, Франция, Хърватска, Черна гора, Чехия, и Швеция. Проектът протича под формата на сътрудничество между независими изследователски екипи, работещи съвместно в страните - участници в проучването. В събирането на данни за 2011 г. като респонденти са участвали над 105 000 ученици.

В това представяне е изложена съкратена версия на резултатите за 2011 г. Предмет на разглеждане са тютюнопушене, консумация на алкохол, злоупотреба с алкохол и употреба на наркотици.

За събирането на данните отговаряха учители или анкетьори. Учениците отговаряха на въпросите анонимно в класната си стая при условия, близки до тези по време на писмен тест. Количествените параметри на извадката варират от 366 души в Лихтенщайн до 6 084 в Сърбия. Но като цяло малки извадки са характерни най-вече за по-малките страни. Във всички останали размерът на извадката е близо до препоръчителната бройка от 2 400 или я надвишава.

Резултатите от проучването от отделните страни са предоставени в уеднаквен формат. На базата на тези доклади, изготвени от участниците в проекта, е съставен общият доклад.
ЗА БЪЛГАРИЯ СЪБИРАНЕТО НА ДАННИТЕ ПРЕЗ 2011 Е ФИНАНСИРАНО ОТ НАЦИОНАЛНИЯ ФОКУСЕН ЦЕНТЪР ЗА НАРКОТИЦИ И НАРКОМАНИИ И ЕВРОПЕЙСКИЯ МОНИТОРИНГОВ ЦЕНТЪР ЗА НАРКОТИЦИ И НАРКОМАНИИ
Отговорни институции:

Национален център по обществено здраве и анализи, Национален център по наркомании

Анина Чилева – основен изследовател за България, Момчил Василев - Директор на националния фокусен център за наркотици и наркомании, София Кандиларова, Ралица Бърдарова, Консултанти: доц. д-р Пламен Димитров и проф. Красимир Калинов

Национално представителна, за учениците, родени през 1995

Ученици от 9 и 10 клас, от които родените през 1995 г. са: 2217 ученика (1132 момчета и 1085 момичета)

Въпреки това смятаме, че в повечето страни, включени в проекта, събраните данни са с относително голяма валидност. Културният контекст, в който учениците отговарят на въпросите, със сигурност е доста различен в отделните страни. Но това не води непременно до наличие на големи разлики, що се отнася до проявената готовност за даване на откровени отговори. Няколко страни срещнаха известни проблеми с валидността на данните, но като цяло те не са от достатъчно голяма величина, за да се застраши сериозно съпоставимостта на резултатите.

В този доклад нямаме възможност да дадем точни нива на статистическа значимост поради различни причини. Затова малките разлики в данните между отделните страни или за съответната страна във времето (напр. по определен показател за 2011 в сравнение с 2007, 2003, 1999 или 1995) трябва да се разглеждат с известна предпазливост. Но предвид размерът на националните извадки и използваните методи на изследване, разликите в повече от няколко процентни пункта могат да се смятат за значими със значителна увереност.


ТЮТЮНОПУШЕНЕ
През 2011 средният процент на учениците в страните в Европа, участващи в изследването, пушили поне веднъж в живота си е 54. В страните, участващи в проекта, между 26 и 78 % от учениците са пушили цигари поне веднъж в живота си, като най-висок е процентът в Латвия (78%), последван от Чехия (75%), Хърватска, Естония, Литва и Словакия (70-74%). В България това са 66% от младежите, 62% от момчетата и 71% от момичета. Най-ниска е употребата в Исландия (26%), Норвегия и Черна гора (30-37%).

Около една четвърт от учениците посочват, че са пушили 20 и повече пъти. Като цяло страните с по-високи данни са от Централна и Източна Европа, а тези с най-ниско разпространение – от Балканите. Средния процент на пушене през живота е почти еднакъв за момчетата (56%) и момичетата (54%). Страните с по-големи разлики при двата пола са Албания (55% от момчетата срещу 29% от момичетата), Кипър (52% срещу 32%) и Молдова (59% срещу 27%). Обратното съотношение важи за Франция (68% от момичетата срещу 58% от момчетата) и Монако (71% срещу 53%). Страните с най-висок процент - около 70 % и при двата пола са Чехия, Латвия, Литва и Словакия.

Средният процент ученици, пушили през последните 30 дни е 28%. Най-висок процент ученици, посочващи употреба на цигари през последните 30 дни, е регистриран в Латвия, Чехия и Хърватска (40-43%) В България това са 39% от учениците ( 33% от момчетата и 46% от момичетата), като сме на четвърто място сред страните от ESPAD. Особено ниски (под 15%) са пушилите през последните 30 дни в Норвегия, Албания, Черна гора и Исландия, където са пушили само 10% от учениците).

Страните, в които е регистриран значително по-висок относителен дял на употреба на цигари през последния месец при момчетата, включват Латвия, Чехия и Хърватска. Висок е процентът за същия показател при момичетата в Монако и България (около 46% от момичетата са пушили през последните 30 дни). Около една трета от учениците в Европа (31%) са пушили преди 13 годишна възраст, като 7% посочват, че пушат всеки ден от 13 годишна възраст.

В страните, участвали във всички пет вълни на изследването се наблюдава намаление със 7% между 1999 и 2007, но ситуацията остава същата между 2007 и 2011 година. Това намаление важи и за нашата страна.
КОНСУМАЦИЯ ЗА АЛКОХОЛ
Алкохолът се възприема като лесно достижим за 16-годишните в Европейските страни, участвали в изследването - около ¾ от учениците (73%) считат, че е лесно или много лесно да се снабдят с алкохол, независимо че в повечето от страните има рестриктивни закони срещу продажбата на алкохол на непълнолетни. Във всички страни участвали в ESPAD, освен в една, 70 и повече процента от учениците са пили алкохол поне веднъж в живота си. Средният процент за Европейските страни е 87%, като варира от 56% до 98%. Най-висок е процентът от учениците пили алкохол поне веднъж в живота в Чехия и Латвия (над 95%). Исландия е страната с най-нисък процент на употреба на алкохол поне веднъж в живота 56%. В България поне веднъж в живота са пили някакъв алкохол 87% процента от 16-годишните, като това са 89% от момчета и 85% от момичета. Данните не показват постоянна употреба на алкохол, една трета от тези ученици са пили между 1 и 9 пъти през живота си изобщо.

Ученик, консумирал алкохол най-малко 40 пъти през живота си, може да бъде определен като нещо повече от редовен консуматор. Относителните дялове на тази честота на консумация са далеч по-ниски, отколкото показателите за употреба през целия живот. За всички страни това са около ¼ от учениците (24%). В тази група половите различия са значими – това са 30% от момчетата срещу 18% от момичетата. Няма държава в която момичетата да са употребявали над 40 пъти алкохол повече от момчетата.

Най-висок дял ученици, посочващи, че са употребявали алкохол 40 и повече пъти през живота си, се наблюдава предимно в страните, в които е налице висок процент на употреба през живота изобщо. Сред тях се нареждат Чехия, Дания, Германия (5 провинции) и Латвия (над 35%). Най-ниско ниво на употреба (под 10%) се наблюдава в северните страни - Исландия, Норвегия и Швеция.

Данните за България сочат, че 29% са употребявали алкохол 40 и повече пъти през живота си. Това са 36% от момчетата и 22% от момичетата. Данните за България са над средните за страните от ESPAD.

Не всички ученици, които са пили поне веднъж през живота си, са употребявали алкохол през последните 12 месеца. Независимо от това, обаче, това са 79% от 16 годишните ученици – т.е. всеки четири от пет ученици. Само в пет от 36 европейски държави поне веднъж през последните 12 месеца са пили 90% от учениците. В България през последната година поне веднъж са пили някакъв алкохол 83% от шестнадесетгодишните, като процентът е еднакъв за момчета и момичета.

Като цяло 57% от учениците от сраните, участвали в ESPAD са пили алкохол през последните 30 дни преди изследването. В Кипър, Чехия, Дания, Германия (пет провинции) и Гърция това са 70% и повече. Най-ниско разпространение по този показател се наблюдава в Исландия (17%). Във всички северни страни, освен Дания под 50% от учениците са пили някакъв алкохол през последния месец. Това е и картината в трите Балкански страни – Албания, Босна и Херцеговина (Република Сръбска) и Черна гора. В нашата страна това са 64 % - 66% от момчетата и 62% от момичетата.

И през последния месец поне веднъж са пили алкохол повече момчета, отколкото момичета. Само в три от държавите се наблюдава обратното съотношение – това са Исландия, Латвия и Швеция.

По-висока употреба на алкохол се наблюдава при учениците, консумирали алкохол 10 и повече пъти през последните 30 дни, т.е. средно всеки трети ден. Това са 15-18% от респондентите в Белгия, Германия и Малта. България се намира над средата на класацията с относителен дял от 11 %, което на практика означава, че всеки девети 16-годишен младеж попада в тази група. Това са 14 процента от момчетата и осем процента от момичетата.

В някои страни изобщо не е регистрирана подобна честота на употреба. Относителен дял от 1-2 процента е налице във Фарьорски острови, Финландия, Исландия, Норвегия и Швеция. Това показва, че ниското ниво на употреба е концентрирано предимно в района на Северна Европа. Момчетата, пили 10 и повече пъти през последите 30 дни са два пъти повече от момичетата.

Много ученици посочват консумацията на бира, алкопоп (нискоалкохолен коктейл), сайдер, вино и концентрати през последните 30 дни. Делът на учениците, консумирали бира през последния месец е 47%, следван от вино и концентрати (37-38%), алкопоп (32%) и сайдер (27%).

Най-високите нива (60% и повече) на употреба на бира са установени в Белгия (Фландрия), България, Чехия и Германия (5 провинции). Сайдерът е най-голямо разпространение в Дания (59%), последвана от Естония, Латвия и Литва (около 40%). Най-висока употреба на алкопоп се наблюдава в Кипър, Дания, Германия (5 провинции) и Италия. Вино през последните 30 дни се посочва от 63% от учениците в Монако, както и от около 55% от тези в Хърватска, Унгария, Малта и Молдова. Концентрати през последния месец са пили учениците в Малта (63%), следвани от тези в Чехия, Дания и Гърция (57%). Исландия, в която има най-ниска употреба през последните 30 дни е на последно или предпоследно място по употреба за различните видове алкохол. Разликите между двата пола са най-отчетливи при бирата, която много по-често се посочва от момчетата (55% срещу 38%). Този патерн е валиден за всички държави освен за Исландия, където процентът е еднакъв за двата пола и е най-ниският от всички страни – 17%.

В рамките на изследването е изчислено количеството чист алкохол, употребен от учениците в последния ден, когато са пили алкохол, като общо за страните се наблюдава разлика между половете - 5.8 при момчетата срещу 4.3 сантилитра 100% алкохол при момичетата. Средният показател за всички страни на ESPAD e 5.1 сантилитра.

Има значими разлики по този показател между държавите. Като цяло учениците в Дания са пили три пъти повече алкохол (9.7 сантилитра чист алкохол) в последния ден на употреба в сравнение с тези от Албания, Молдова, Черна гора и Румъния (3,0% сантилитра). Големи количества се наблюдават в Северните страни и Британските острови, а държавите с малки количества са в Югозападна Европа. Учениците в нашата страна също посочват ниско количество на изпит чист алкохол 4.0 сантилитра и са под средното количество за страните от ESPAD.

ЗЛОУПОТРЕБА С АЛКОХОЛ
Освен за количеството, учениците бяха попитани и за степента на напиване/интоксикация през последния ден на употреба по 10 степенна скала: от 1 „изобщо не съм се напил” до 10 „тежко натровен до степен да не помня какво се е случило”. В държавите с висока консумация на алкохол през последния ден на употреба се наблюдава и висока степен на интоксикация. Най-висока степен на интоксикация се посочва от учениците в Дания (4.6), заедно с тези от Фарьорски острови, последвани от Обединеното кралство (4.0), Чехия, Хърватска, Финландия, Исландия, Ирландия, Норвегия, Словения и Швеция (3.6 – 3.8). Средната степен е 3.1, а най-ниската се посочва от Албания 2.0. В България степента е 3.0. Като цяло момчетата посочват по висока степен на интоксикация 3.4 срещу 2.9.

Някои ученици имат повърхностен опит със злоупотребата с алкохол, докато други се напиват доста често. Страните с най-висок процент респонденти, посочващи, че са се напивали 10 и повече пъти в живота си, са Дания (21%), Испания (не участва в ESPAD) (18%) и Великобритания (15%). У нас 10 и повече пъти в живота си са се напивали 9% от респондентите. В други страни е налице съвсем малък относителен дял на тази честота на злоупотреба. В Албания, Белгия, Гърция и Норвегия такъв тип поведение признават приблизително 3 % от учениците.

В мнозинството от страните такава честота на интоксикация посочват повече момчета, отколкото момичета. Разликите са големи при някои от страните, но има такива при които данните за момчета и момичета са еднакви, както и други, където повече момичета са преживели интоксикация – това са Финландия, Норвегия, Швеция, Ирландия, Монако и Великобритания.

Средно 17% са се напивали през последните 30 дни, като това са 37% в Дания, 32% в Испания и под 10% в Албания, Исландия и Черна гора. Като цяло малко повече момчета (18%), отколкото момичета (15%) са се напивали през последите 30 дни.

Броят на учениците, които са се напивали 3 и повече пъти през последните 30 дни е, разбира се, много по-малък, но страните с най-висок ранг в повечето случаи са същите. В Дания и Испания с тази честота са се напивали около една десета от учениците.

Една двадесета (5%) от българските ученици посочват, че са се напивали 3 и повече пъти през последния месец, като това са 8% от момчетата и 3% от момичетата.
ТЕЖКО ЕПИЗОДИЧНО (ЗАПОЙНО) ПИЕНЕ
Честотата на консумация на 5 и повече питиета последователно, наричана „тежко епизодично” или „запойно пиене”, предоставя алтернативен критерий за установяване нивото на тежка употреба на алкохол. Това е показателят, при който се наблюдава най-голяма промяна през годините при момичетата. Тежката епизодична употреба при момичетата се променя от 29% през 1999 до 41% през 2007 г. В изследването през 2011 г. данните за момичета падат до 38%.. В Хърватска, Чехия, Естония, Словения, Великобритания и Словакия около половината от младите хора са пили пет и повече питиета. Най-ниски нива по този показател се наблюдават в Исландия (13%). Средният процент за тежко епизодично пиене поне веднъж през последните 30 дни за страните от ESPAD е 39%. По този показател България се нарежда сред страните с по-висока употреба на 5 и повече питиета едно след друго. Почти половината от учениците (48%) посочват такава употреба, като това са 52% от момчетата и 43% от момичетата.

Делът на младежите, посочващи такъв тип консумация 3 и повече пъти през последния месец, варира значително в отделните страни, участващи в изследването. Средният процент тук е 14%.

Средно 21% от момчетата и 15% от момичетата са опитвали поне един незаконен наркотик според данните от 2011 г., като е налице тенденция за увеличаване на употребата между 1999 г. (11%) и 2011 г. (18%). Водеща е Чехия (43%), а България се намира над средната половина на класацията, като 26% от 16-годишните ученици са опитвали някакъв наркотик (това са 27% от момчетата и 24% от момичетата).

Във всички страни, участващи в изследването по-голямата част от учениците, опитвали какъвто и да е наркотик през живота си, са употребявали марихуана или хашиш. Броят на учениците, които посочват, че са употребявали канабис е почти идентичен с общия дял на учениците, употребявали някакви незаконни психоактивни вещества (17%), като това са 19% от момчетата и срещу 14% от момичетата.

Челно място в това отношение заема Чехия, където 42 % от учениците са опитвали марихуана или хашиш. Високи показатели са регистрирани и във Франция и Монако (около 38 %). Нашата страна отново е над средната половина на класацията - 24% от учениците поне веднъж са опитвали марихуана или хашиш, като отново момчетата са повече (25% срещу 22%).

Най-ниски нива на употреба са регистрирани в Албания, Босна и Херцеговина (Република Сръбска), Фарьорските острови, Молдова, Норвегия и Румъния (4-5 % във всяка страна).

Употребата на канабис през последния месец може да говори за наличие на редовна употреба. В някои страни близо една пета от учениците посочват такъв тип употреба, а в други се забелязват далеч по-ниски нива. Страните с най-висок относителен дял са Франция и Монако (24-21 %). България отново е над средата на класацията с 10% – като данните са изравнени за момчетата и момичетата. Най-ниска е употребата през последния месец в Албания, Босна и Херцеговина (Република Сръбска), Фарьорски острови, Молдова, Норвегия и Румъния. (1-2%).

В повечето от страните при момчетата се наблюдава по-голям относителен дял на употребявалите канабис. Само в България, Лихтенщайн, Молдова, Русия и Румъния употребата на канабис през последните 30 дни е еднаква за момчета и момичета.

Страните, в които е регистрирана най-висока употреба на амфетамини са България, Унгария, Белгия и Лихтенщайн (5-7%). България води класацията със 7%, като това са 6% от момчетата и 7% от момичетата. Средния процент на употреба за Европа е 3%. В 7 страни респондентите посочват, че са употребявали 1% амфетамини.

Учениците, анкетирани в изследването, не употребяват често кокаин. Най-висок процент употребяващи кокаин ученици е регистриран в Белгия, България, Кипър, Франция, Латвия, Лихтенщайн, Малта и Монако, където 4% са посочили този тип употреба. Средният процент на употреба на кокаин през живота за ESPAD’11 е 2 % .

Употребата на LSD през живота е най-висока в Чехия, Кипър и Латвия (4-5%). В нашата страна се наблюдава 3% употреба през живота, което е малко над средната за Европа – 2%.

Наблюдава се намаление на употребата на екстази в Европа. В момента страните с най-висока употреба са Албания, Белгия, България, Унгария, Латвия, Монако и Словакия, но тя не надвишава 4%. В нашата страна екстази се употребява от 5% от момчетата и 3 % от момичетата.

Транквилантите и седативите могат да се употребяват като законно предписани лекарства и като незаконен наркотик. Употребата на тези вещества без лекарско предписание е най-разпространена в Литва (15%), Белгия (14%), Словакия (13%), Франция (12%) Чехия и Норвегия (11%). Най-нисък е процентът в Германия, Фарьорски острови, Лихтенщайн Молдова, Русия и Украйна (2 %). България също е в групата на страните с ниска употреба ( с 3%), като средният процент на употребата на транквиланти и седативи през живота без рецепта за страните, участвали в ESPAD е 6%.

Най-висок относителен дял на ученици, употребяващи инхаланти, е регистриран в Хърватска, където 28% от анкетираните са опитвали този вид наркотик поне веднъж. Други страни с високо ниво на употреба са Латвия (23%) и Словения (20%). В България 4 % от учениците посочват употреба на инхаланти и това ни нарежда сред страните с най-ниска употреба в Европа.

Не се наблюдават разлики при употребата на инхаланти при двата пола. Разликите в нивото на употреба на инхаланти при момчета и момичета са много малки.

За всяка страна са използвани осем основни индикатора, за да се направи общо представяне на резултатите за 2011 г. Това са пушене на цигари през последните 30 дни, употреба на някакъв алкохол през последните 30 дни, количеството чист алкохол при последния ден на употреба, тежка епизодична употреба на алкохол, употреба на марихуана или хашиш през живота, употреба на някакъв наркотик, различен от канабис през живота, употреба на транквиланти и седативи без рецепта през живота и употреба на инхаланти през живота.