Европейският съюз работи всеки ден за реализиране на стремежите на 500 млн души. Вярвам, че той може да бъде сила за обновяването на силно конкурентоспособната социална пазарна икономика в Европа и в световен мащаб

4.Принципи, на които се основава бюджетът на ЕС

а) да финансира общите политики, които държавите-членки са се договорили да бъдат управлявани на равнището на ЕС (например общата селскостопанска политика);

б) да изразява солидарността между всички държави-членки и региони, да подкрепя развитието на най-слабите региони, което също така позволява на ЕС да функционира като единно икономическо пространство (например посредством политиката на сближаване);

в) да финансира мерките за завършване на изграждането на вътрешния пазар, които дори най-проспериращите държави-членки не могат да финансират самостоятелно. Бюджетът на ЕС дава възможност за общоевропейска, а не чисто национална перспектива (например чрез финансиране на общоевропейски инвестиции в инфраструктурата). Освен това той допринася за премахване на скъпоструващото дублиране между отделните национални схеми, преследващи отчасти едни и същи цели;

г) да осигурява синергия и икономии от мащаба чрез улесняване на сътрудничеството и на намирането на съвместни решения на проблеми, които държавите-членки не могат да предоставят сами (например провеждане на научноизследователска и иновационна дейност на световно ниво, сътрудничество в областта на вътрешните работи, миграция и правосъдие);

д) да позволява посрещането на продължаващи и нови предизвикателства, които налагат прилагане на общ, паневропейски подход (например по отношение на околната среда, изменението на климата, хуманитарната помощ, демографските промени и културата).

• 
  съсредоточаване върху осъществяването на ключовите приоритети на политиката;
  
• 
  съсредоточаване върху европейската добавена стойност;
  
• 
  акцент върху въздействието и резултатите;
  
• 
  постигане на взаимни ползи за целия Европейски съюз.
  

• 
  Резултатите ще бъдат ясно свързани с изпълнението на стратегията „Европа 2020“ и с постигането на нейните цели. Това означава програмите да бъдат съсредоточени върху ограничен брой първостепенни приоритети и действия, с които се достига критична маса. Трябва да се избягват разпокъсаността и некоординираните действия. При възможност съществуващите програми ще бъдат обединени (например в области като вътрешните работи, образованието и културата) и/или преработени (например научните изследвания и сближаването), така че да се осигури интегрирано програмиране и единен набор от механизми за изпълнение, докладване и контрол.
  
• 
  Опростяване: сегашните правила за финансиране претърпяха развитие не само за да се отговори на необходимостта от отчетност относно това как се изразходват публичните средства, но и за да се вземат предвид срещнатите проблеми. В резултат на това те станаха разнообразни и сложни, което затруднява изпълнението и контрола. Тази сложност създава голяма административна тежест за бенефициерите, както и за Комисията и държавите-членки, която може да предизвика нежелано отказване от участие и забавяне на изпълнението. Понастоящем се работи по опростяването както на общите (Финансовия регламент), така и на специфичните за отделните сектори правила.
  
• 
  Обвързаност с условия: за да се постави по-силен акцент върху резултатите, а не толкова върху ресурсите, в рамките на програмите и инструментите ще се извършва по-голямо обвързване с условия. Това е особено уместно в големите разходни области „Политика на сближаване“ и „Селско стопанство“, в които държавите-членки и бенефициерите ще са длъжни да докажат, че полученото финансиране е използвано за допринасяне за осъществяването на приоритетите на политиката на ЕС. В по-общ план Комисията ще осигури съгласуваността между цялостната икономическа политика на ЕС и бюджета на ЕС, по-специално с цел да се избегнат ситуации, в които нестабилни макробюджетни политики намаляват ефективността на финансирането от ЕС.
  
• 
  Стимулиране на инвестициите: съвместната работа с частния сектор по новаторски финансови инструменти позволява да се увеличи въздействието на бюджета на ЕС, което дава възможност за повече стратегически инвестиции, като по този начин се подобрява потенциалът за растеж на ЕС. Работа най-вече с групата на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и с националните и международните публични финансови институции даде положителни резултати и ще бъде продължена в следващата МФР. Гаранционните механизми и механизмите за споделяне на риска могат да позволят на финансовия сектор да предостави повече капитал и да отпусне по-големи заеми на иновационните компании или за инфраструктурни проекти. По този начин тези финансови инструменти могат също да допринесат за цялостното развитие на финансовите пазари в периода след криза.