Европейският съюз работи всеки ден за реализиране на стремежите на 500 млн души. Вярвам, че той може да бъде сила за обновяването на силно конкурентоспособната социална пазарна икономика в Европа и в световен мащаб



страница5/7
Дата17.08.2018
Размер251 Kb.
1   2   3   4   5   6   7

5.3.Свързване на Европа


Пълноценното функциониране на единния пазар зависи от наличието на модерна и високоефективна инфраструктура, свързваща Европа, особено в областта на транспорта, енергетиката и информационните и комуникационните технологии (ИКТ).

Според изчисленията за периода 2014—2020 г. са нужни около 200 млрд. EUR за завършване на трансевропейските енергийни мрежи, 540 млрд. EUR за инвестиции в трансевропейската транспортна мрежа и над 250 млрд. EUR за инвестиции в ИКТ. Въпреки че пазарът може и следва да осигури основната част от необходимите инвестиции, трябва да се преодолее пазарната неефективност — да се запълнят трайните пропуски, да се премахнат пречките и да се осигурят адекватни трансгранични връзки. Опитът сочи обаче, че националните бюджети никога няма да дадат достатъчно висок приоритет на многонационалните, трансгранични инвестиции, за да се предостави на единния пазар инфраструктурата, от която той се нуждае. Това е още един пример за добавената стойност от бюджета на ЕС. С него може да се осигури финансирането на общоевропейските проекти, които свързват центъра и периферията в полза на всички.

Ето защо Комисията реши да предложи да се създаде Механизъм за свързване на Европа, който да ускори развитието на необходимата на ЕС инфраструктура. Тези стимулиращи растежа връзки ще осигурят по-добър достъп до вътрешния пазар и ще сложат край на изолацията на някои икономически „острови“. Например енергийните доставки за частите на ЕС, които все още не са свързани с основните електро- и газопреносни мрежи, зависят от инвестициите, направени в други държави-членки. Механизмът за свързване на Европа също ще допринесе съществено за енергийната сигурност, като осигури общоевропейски достъп до различните източници и доставчици във и извън Съюза. Освен това той ще подпомогне осъществяването на новата концепция за териториално сближаване, въведена с Договора от Лисабон. Наличието в цяла Европа на високоскоростни ИКТ мрежи и общоевропейски ИКТ услуги ще позволи също така да се преодолее разпокъсаността на единния пазар и ще улесни МСП в намирането на възможности за растеж извън техния национален пазар.

Механизмът за свързване на Европа ще финансира предварително определени приоритетни инфраструктури, които представляват интерес за ЕС и отговарят на критериите за устойчиво развитие, в областта на транспорта, енергетиката и ИКТ, както физически, така и информационно-технологични. Предварителен списък на предложените инфраструктури (липсващите звена) придружава настоящото предложение.

Механизмът за свързване на Европа ще се управлява централно, като ще се финансира от специален бюджет и със заделени за транспорта суми от Кохезионния фонд. Когато инвестициите се правят в регионите по цел „Сближаване“, процентите на съфинансирането от бюджета на ЕС ще бъдат по-високи, отколкото в регионите по цел „Конкурентоспособност“. Местните и регионалните инфраструктури ще бъдат свързани с приоритетните инфраструктури на ЕС, което ще позволи да се свържат едни с други всички граждани в целия ЕС, и могат да бъдат (съ)финансирани от структурните фондове (Кохезионния фонд и/или ЕФРР в зависимост от положението на всяка конкретна държава-членка или регион). Предвид на дефицита на инфраструктура в новите държави-членки Комисията реши да предложи средства с почти непроменен размер за Кохезионния фонд. Това ще допринесе за стимулиране на инвестициите в транспорта в отговарящите на условията региони и за подпомагане на връзките между тези региони и останалата част на ЕС.

Механизмът за свързване на Европа предлага възможности за използване на новаторски инструменти за финансиране за ускоряване и осигуряване на по-големи инвестиции в сравнение с тези, които могат да бъдат постигнати само чрез публично финансиране. Комисията ще работи в тясно сътрудничество с ЕИБ и с други публични инвестиционни банки с цел да съчетае финансирането на тези проекти. По-специално Комисията ще насърчи използването на европейски облигации за проекти11 като средство за осигуряване на напредък по осъществяването тези важни проекти.

Някои инфраструктурни проекти от интерес за ЕС ще трябва да преминават през съседни на ЕС държави и държави в процес на предприсъединяване. Комисията ще предложи опростени средства за тяхното свързване и финансиране чрез новия механизъм с цел осигуряване на съгласуваност между вътрешните и външните инструменти. Това предполага наличието на интегрирани набори от правила, с които да се даде възможност за финансиране на съответните проекти от различни функции от бюджета на ЕС.

Комисията предлага за периода 2014—2020 г. да се отпуснат 40 млрд. EUR за Механизма за свързване на Европа, които да се допълнят с 10 млрд. EUR, заделени за свързани с него транспортни инвестиции в рамките на Кохезионния фонд.

Тази сума включва 9,1 млрд. EUR за енергийния сектор, 31,6 млрд. EUR за транспортния сектор (включително 10 млрд. EUR в рамките на Кохезионния фонд) и 9,1 млрд. EUR за сектора на ИКТ.

5.4.Обща селскостопанска политика с ефективно използване на ресурсите


Общата селскостопанска политика (ОСП) е една от малкото настина общи за ЕС политики. Целта ѝ е да се постигне устойчив селскостопански сектор в Европа чрез подобряване на конкурентоспособността му, гарантиране на адекватни и сигурни доставки на храни, опазване на околната среда и природата в селските райони, като в същото време се осигури справедлив жизнен стандарт на хората, работещи в този сектор. Като такава тя заменя 27 различни национални селскостопански политики и позволява на националните бюджети да реализират икономии благодарение на това, че преките помощи за селските стопани се предоставят чрез бюджета на ЕС без национално съфинансиране.

С промените, които предлага по отношение на финансирането на ОСП, Комисията я интегрира по-пълно в стратегията „Европа 2020“, като заедно с това осигурява стабилни равнища на доходите на европейските селски стопани. В бъдеще бюджетът за селското стопанство не само ще се използва за увеличаване на селскостопанската производителност, за осигуряване на справедлив жизнен стандарт на хората, работещи в този сектор, за стабилизиране на пазарите и за гарантиране на наличността на продуктите и на това, че те достигат до потребителите на разумни цени, но и ще подкрепя устойчивото управление на природните ресурси и действията по климата, както и балансираното териториално развитие в цяла Европа. Трите направления на стратегията „Европа 2020“ — интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж — ще бъдат интегрирани в следващата фаза на развитието на ОСП.

Предложените от Комисията промени имат за цел да се постигне по-справедлива и по-равнопоставена система за подкрепа в ЕС, като заедно с това се изградят връзки между политиката за селското стопанство и тази за околната среда в областта на устойчивото управление на околната среда в селските райони и се гарантира, че селското стопанство продължава да допринася за жизнеспособността на икономиката в селските райони. През годините в ОСП бяха въведени редица задължения и отговорности, които се отнасят по-скоро до други области на политиката. Комисията ще се възползва от възможността, предоставена от новата МФР, за да преориентира ОСП към нейните основни дейности, а също и към някои нови дейности. Така например средствата, разпределени за безопасност на храните, са преместени във функция 3 от бюджета, а хранителната помощ за най-нуждаещите се хора ще се финансира по функция 1, където ще се вписва по-добре в целта за намаляване на бедността на стратегията „Европа 2020“. Комисията ще предложи в обхвата на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията да се включи помощта за селските стопани, чийто поминък може да бъде засегнат от глобализацията.

Базисната двустълбова структура на ОСП ще бъде запазена. Комисията предлага следните основни промени:



Екологизиране на преките плащания: за да се осигури приносът на ОСП за постигане на целите на ЕС в областта на защитата на околната среда и борбата с изменението на климата, в допълнение към изискванията за кръстосано спазване съгласно действащото законодателство, 30 % от преките помощи ще бъдат обвързани с условия за „екологизиране“. Това означава, че всички селски стопани трябва да започнат да прилагат практики, щадящи околната среда, които ще бъдат определени в законодателството и чието спазване ще може да бъде проверявано. Това ще доведе до значително преориентиране на селскостопанския сектор към по-голяма устойчивост, като селските стопани ще получават плащания, за да предоставят обществени блага на своите съграждани.

Сближаване на плащанията: с цел по-голяма равнопоставеност при разпределението на преките помощи, като същевременно се отчетат все още съществуващите разлики в размера на възнагражденията и разходите за вложените ресурси, равнищата на преките помощи на хектар ще бъдат постепенно адаптирани. Това ще бъде постигнато по следния начин: през разглеждания период за всички държави-членки, които получават преки плащания под равнището от 90 % от средната стойност, ще се намали с една трета разликата между сегашното равнище на плащанията и това равнище. Това сближаване ще се финансира пропорционално от всички държави-членки с преки плащания над средното за ЕС равнище. Също така ще бъде преразгледано разпределението на средствата за развитие на селските райони въз основа на по-обективни критерии и по-добра насоченост към целите на политиката. Така ще се осигури по-справедливо третиране на селските стопани, извършващи едни и същи дейности. За да бъде ОСП в състояние да посрещне предизвикателствата, свързани с икономическите, социалните, екологичните и географските особености на европейското селско стопанство през 21 век, и да допринесе ефективно за постигане на целите на „Европа 2020“, Комисията ще направи предложения, с които да се позволи гъвкавост между двата стълба.

Определяне на таван за преките плащания чрез ограничаване на базисното равнище на прякото подпомагане на доходите, което големите земеделски стопанства могат да получават, като при това се отчетат икономиите от мащаба на по-големите структури и пряката заетост, генерирана от тези структури. Комисията предлага спестените средства да бъдат прехвърлени в бюджетния пакет за развитие на селските райони и да останат в националните пакети на държавите-членки, реализирали икономиите.

Комисията смята, че тези нови елементи могат да бъдат интегрирани в сегашната двустълбова структура на ОСП. Бъдещата ОСП следователно ще има по-екологосъобразен и по-справедливо разпределен първи стълб и втори стълб, ориентиран в по-голяма степен към конкурентоспособността и иновациите, изменението на климата и околната среда. По-добрата насоченост на политиката следва да доведе до по-ефективно използване на наличните финансови ресурси. Вторият стълб на ОСП, който обхваща развитието на селските райони, ще продължи да допринася за посрещането на конкретни национални и/или регионални нужди, като едновременно с това отразява приоритетите на ЕС, и ще подлежи на същите разпоредби за условия във връзка с изпълнението на стратегията „Европа 2020“, които ще се прилагат спрямо останалите структурни фондове. В периода след 2013 г. Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) ще бъде включен в общата стратегическа рамка за всички структурни фондове и в договорите за партньорство, които се предвижда да бъдат сключени с всички държави-членки. Поставянето на акцента върху териториалното измерение на социално-икономическото развитие и съчетаването на всички налични средства на ЕС в един договор ще осигурят в бъдеще по-добра подкрепа за икономическото развитие на селските райони в целия ЕС.



И накрая, Комисията предлага да се преструктурират пазарните мерки, които понастоящем попадат в обхвата на първия стълб на ОСП. Днес европейското селско стопанство е изправено пред различни предизвикателства, по-специално пред необходимостта да реагира на непредвидени обстоятелства или да улесни адаптациите, които трябва да бъдат извършени по силата на международни търговски споразумения. Поради това Комисията предлага да се създадат два инструмента извън многогодишната финансова рамка, които ще подлежат на същата ускорена процедура, която се прилага по отношение на Резерва за спешна помощ (РСП): механизъм за действие при извънредни ситуации, чрез който да се реагира при кризи (например проблеми във връзка с безопасността на храните), и нов обхват на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията.

Комисията предлага за периода 2014—2020 г. да се отпуснат 281,8 млрд. EUR за първия стълб на общата селскостопанска политика и 89,9 млрд. EUR за развитието на селските райони. Това финансиране ще бъде допълнено с 15,2 млрд. EUR:

  • 4,5 млрд. EUR за научни изследвания и иновации в областта на продоволствената сигурност, биоикономиката и устойчивото селско стопанство (по общата стратегическа рамка за научни изследвания и иновации),

  • 2,2 млрд. EUR за безопасност на храните по функция 3,

  • 2,5 млрд. EUR за хранителна помощ за най-нуждаещите се хора по функция 1,

  • 3,5 млрд. EUR в нов резерв за кризи в селскостопанския сектор,

  • до 2,5 млрд. EUR за Европейския фонд за приспособяване към глобализацията.

Каталог: pub -> ECD
ECD -> Съдържание
ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
ECD -> I. въведение
ECD -> Съвет на европейския съюз
ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове
ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията
ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета
ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент
ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница