Европейското икономическо пространство (еип), Швейцария и Северът



Дата25.01.2018
Размер102.17 Kb.
#51759
За Д-6: Вътрешният пазар и ангажираните държави, които не членуват в ЕС
Европейското икономическо пространство (ЕИП), Швейцария и Северът
Европейското икономическо пространство (ЕИП) е създадено през 1994 г. с цел разширяване на разпоредбите на ЕС за вътрешния му пазар към страните от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ). Исландия, Норвегия и Лихтенщайн са членове на ЕИП. Швейцария е член на ЕАСТ, но не участва в ЕИП. ЕС и партньорите в ЕИП (Норвегия и Исландия) също така са свързани с различни „северни политики“ и форуми, които се фокусират върху бързо променящите се северни предели на Европа и Арктическия регион като цяло.

Правно основание

За ЕИП: член 217 от Договора за функционирането на Европейския съюз (споразумения за асоцииране).

За Швейцария: Застрахователно споразумение от 1989 г., Двустранни споразумения I от 1999 г. и Двустранни споразумения II от 2004 г.
Европейското икономическо пространство (ЕИП)

а. Цели

Целта на Европейското икономическо пространство (ЕИП) е да разшири вътрешния пазар на ЕС към страните от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ). Тези страни или не желаят да се присъединят към ЕС, или все още не са го направили. Законодателството на ЕС във връзка с вътрешния пазар става част от законодателството на страните от ЕИП, след като включването му бъде одобрено от тях. Изпълнението и прилагането впоследствие подлежат на надзор от страна на специални органи на ЕАСТ и Съвместен парламентарен комитет.


б. Контекст

През 1992 г. седемте страни, които по това време са членки на ЕАСТ, договарят споразумение, което им позволява да участват в амбициозния проект за вътрешния пазар на Европейската общност, който стартира през 1985 г. и приключва в края на 1992 г. Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП) е подписано на 2 май 1992 г. и влиза в сила на 1 януари 1994 г. Много скоро след това, обаче, броят на членовете на ЕИП/ЕАСТ намалява: Швейцария решава да не ратифицира споразумението в резултат на отрицателен вот на референдума по този въпрос, а Австрия, Финландия и Швеция се присъединяват към ЕС през 1995 г. Единствено Исландия, Норвегия и Лихтенщайн остават в ЕИП. Десетте нови държави членки, които се присъединяват към ЕС на 1 май 2004 г., автоматично стават част от ЕИП, както и България и Румъния с присъединяването си към Съюза през 2007 г. и Хърватия през 2013 г.

През юни 2009 г. Исландия също подаде молба за членство в ЕС като начин за излизане от световната финансова криза от 2008 г. Съветът прие кандидатурата на Исландия на 17 юни 2010 г. и преговорите започнаха през юни 2011 г. След парламентарните избори през април 2013 г., обаче, новата дясноцентристка коалиция на Партията за независимост и Прогресивната партия преустанови преговорите веднага след идването си на власт през май 2013 г. По-късно, през март 2015 г., коалиционното правителство заяви в писмо до Съвета на Европейския съюз, че Исландия не следва да бъде считана за страна кандидатка за членство в ЕС. Въпреки че правителството не оттегли официално молбата за членство, председателството на Съвета на ЕС взе под внимание писмото и бяха направени някои практически корекции в рамките както на Съвета, така и на Комисията. Съответно ЕС понастоящем не третира Исландия като страна кандидатка.
в. Обхват на ЕИП

ЕИП излиза извън традиционните споразумения за свободна търговия (ССТ), като разширява пълните права и задължения на вътрешния пазар на ЕС към страните от ЕАСТ (с изключение на Швейцария). ЕИП включва четирите свободи на вътрешния пазар (свободно движение на хора, стоки, услуги и капитал) и свързаните с тях политики (конкуренция, транспорт, енергетика и икономическо и парично сътрудничество). Споразумението включва хоризонтални политики, които са тясно свързани с четирите свободи: социални политики (включително здравословни и безопасни условия на труд, трудово право и равно третиране на мъжете и жените); политики за защитата на потребителите, околната среда, статистиката и дружеството право, както и няколко съпътстващи политики, като например политиките, свързани с научните изследвания и технологичното развитие, които не се основават на достиженията на правото на ЕС или правнообвързващи актове, а се прилагат чрез дейности за сътрудничество.


г. Границите на ЕИП

Споразумението за ЕИП не установява обвързващи разпоредби във всички сектори на вътрешния пазар или в други политики съгласно Договорите за ЕС. По-конкретно обвързващите му разпоредби не касаят:



  • общата селскостопанска политика и общата политика в областта на рибарството (въпреки че споразумението съдържа разпоредби относно търговията със селскостопански и рибни продукти);

  • митническия съюз;

  • общата търговска политика;

  • общата външна политика и политика на сигурност;

  • областта на правосъдието и вътрешните работи (въпреки че всички страни от ЕАСТ са част от Шенгенското пространство); или

  • Икономическия и паричен съюз (ИПС).


д. Институции и механизми на ЕИП

1.Включване на законодателството на ЕС

Новите текстове за вътрешния пазар на ЕС се разглеждат от съвместен комитет на ЕИП, който е съставен от представители на ЕС и на трите страни от ЕАСТ—ЕИП. На своите заседания веднъж месечно този орган решава кое законодателство, и по-общо кои правни актове на ЕС (мерки, програми и др.) трябва да се включат в ЕИП. Официалното възприемане на законодателството се осъществява, като съответните правни актове се включват в списъците на протоколите и приложенията към Споразумението за ЕИП. Няколко хиляди правни акта са включени в Споразумението за ЕИП по този начин. Съветът на ЕИП, който се състои от представители на Съвета на ЕС и министрите на външните работи на страните от ЕАСТ—ЕИП, заседава най-малко два пъти годишно, за да изготви политически насоки за Съвместния комитет.



2.Транспониране

Всеки правен акт на ЕС, който е включен в Споразумението за ЕИП, трябва да бъде транспониран в националното законодателство на страните от ЕАСТ—ЕИП (в случай че това се изисква съгласно националното законодателство). За целта напълно достатъчно може да бъде едно решение на правителството; възможно е, обаче, също така да е необходимо и съгласието на парламента. Транспонирането е формална задача и правните актове могат да бъдат единствено технически адаптирани на този етап. Съществуват разпоредби, съгласно които страните от ЕАСТ следва да участват в разработването на правните актове на ЕС.



3.Надзор

След като законодателството за вътрешния пазар бъде прието от страните от ЕАСТ—ЕИП, Надзорният орган на ЕАСТ и Съдът на ЕАСТ упражняват надзор върху неговото транспониране и прилагане. Надзорният орган на ЕАСТ поддържа индекс на вътрешния пазар, който следи прилагането на законодателството от страните от ЕИП.



4.Роля на парламентите

Както Европейският парламент, така и националните парламенти на страните от ЕАСТ—ЕИП участват активно в надзора върху функционирането на Споразумението за ЕИП. Съгласно член 95 от споразумението е създаден Съвместен парламентарен комитет на ЕИП, който заседава два пъти годишно. Европейският парламент и националните парламенти на страните от ЕИП организират заседанията на комитета на ротационен принцип, като всяка година председателството се поема на ротационен принцип от един член на ЕП и един член на националния парламент на някоя от страните от ЕИП. Всяка делегация е съставена от 12 члена. Членове на Швейцарската федерална асамблея участват на заседанията като наблюдатели. Всички валидни за ЕИП правни разпоредби на ЕС подлежат на контрол от страна на Съвместния парламентарен комитет на ЕИП, чиито членове имат правото да отправят писмени и устни запитвания до представителите на Съвета на ЕИП и Съвместния комитет на ЕИП и да изразяват възгледите си в доклади или резолюции. Същата процедура важи и за упражняването на контрол върху прилагането на законодателството.



Швейцария

В качеството си на член на ЕАСТ Швейцария взе участие в преговорите за Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП) и го подписа на 2 май 1992 г. Непосредствено след това швейцарското правителство подаде молба за присъединяване към ЕС на 22 май 1992 г. Въпреки това след проведения на 6 декември 1992 г. референдум, чийто резултат беше против участието в ЕИП, Федералният съвет на Швейцария се отказа от членството на страната в ЕС и ЕИП. Оттогава Швейцария запази статута си на наблюдател в рамките на ЕИП и разви отношенията си с ЕС посредством двустранни споразумения с цел запазване на икономическата си интеграция с ЕС. Двустранните отношения бяха подложени на сериозен натиск след антиимигрантската инициатива от февруари 2014 г., чийто резултат постави под въпрос принципите на свободното движение и единния пазар, които стоят в основата на тези отношения.

ЕС и Швейцария подписаха над 120 двустранни споразумения, включително споразумение за свободна търговия през 1972 г. и две големи поредици от секторни двустранни споразумения, които хармонизираха голяма част от швейцарското законодателство със законодателството на ЕС към момента на подписване. Първата поредица от секторни споразумения (известни под наименованието „Двустранни споразумения I“) беше подписана през 1999 г. и влезе в сила през 2002 г. Тези седем споразумения обхващат въпросите за свободното движение и взаимното отваряне на пазарите[1]. Другата поредица от секторни споразумения (известни под наименованието „Двустранни споразумения II“) беше подписана през 2004 г. и влезе в сила през 2005 г. Тези споразумения са свързани главно със засилването на икономическото сътрудничество и разширяването на сътрудничеството в областта на убежището и свободата на пътуване в рамките на шенгенските граници[2].

Макар че споразуменията повишиха интензивността на икономическите отношения, те също така създадоха сложна и понякога несъгласувана мрежа от задължения, които не са лесни за изпълнение. За разлика от Споразумението за ЕИП, двустранните споразумения със Швейцария имат статичен характер, предвид факта, че не съществуват подходящи механизми за адаптиране на споразуменията към промените в законодателството на ЕС, нито каквито и да било механизми за надзор или ефикасно уреждане на спорове. С оглед на разрешаването на тези проблеми, на 22 май 2014 г. започнаха преговори между ЕС и Швейцария за рамково институционално споразумение. Преговорите са насочени към уреждането на проблемите, произтичащи от променящия се характер на правото на ЕС във връзка с вътрешния пазар, и към въвеждането на механизъм за уреждане на спорове в настоящата мрежа на двустранни договори. Преговорите за рамково институционално споразумение са изключително важни, тъй като Съветът на ЕС е решен да не позволи на Швейцария какъвто и да било по-нататъшен достъп до единния пазар (например по отношение на електроенергията) без това рамково споразумение. Швейцария не се поддава на натиска на ЕС за рамковото споразумение поради опасения за суверенитета. Въпреки това преговорите по рамковото споразумение все още продължават, макар и бавно.

Двустранните отношения бяха подложени на сериозен натиск след антиимигрантската инициатива от февруари 2014 г., която призова за изменение на конституцията с цел въвеждане на годишни квоти за имиграцията от ЕС и отдаване на предимство на швейцарските граждани по свързаните със заетостта въпроси. Въвеждането на горни граници за имиграцията не само би било несъвместимо със Споразумението за свободното движение на хора, но също така би изложило на риск цялата поредица „Двустранни споразумения I“ с ЕС, които са от съществено значение за функционирането на единния пазар. Федералният съвет срещна трудности при намирането на изход от политическата и правна безизходица, породена от гласуването през февруари 2014 г. ЕС категорично отхвърли предоговарянето на Споразумението за свободното движение на хора с цел въвеждане на квоти и национални преференции. Между Комисията и швейцарските органи продължават консултациите на неформална основа относно начините на решаване на проблема. В последно време швейцарските политици се фокусират върху предложението за „национални преференции в олекотен вариант“, което представлява олекотено прилагане на резултата от гласуването от февруари 2014 г., съгласно което се отдава предимство на швейцарските граждани при набиране на персонал в секторите с по-високи от средното равнища на безработица. ЕС счита, че разглежданото предложение представлява стъпка в правилната посока, тъй като премахва количествените ограничения. Въпреки това той все още има опасения по отношение на съвместимостта на някои разпоредби от предложението със Споразумението за движението на хора и изразява загриженост, че изпълнението на предложението ще продължава да води до дискриминация срещу граждани на ЕС, които не пребивават в Швейцария.

Северни политики

ЕС участва активно в редица политики и форуми, които се фокусират върху бързо променящите се северни предели на Европа и върху Арктическия регион като цяло, по-специално като допринася за следното:



  • „Северното измерение“, което от 2007 г. насам служи като обща политика на ЕС, Русия, Норвегия и Исландия. Тази политика допълва диалога между Русия и ЕС и доведе до ефективни секторни партньорства за сътрудничество в регионите на Балтийско и Баренцово море. Северното измерение включва парламентарен орган — Парламентарен форум на Северното измерение, чийто основател е Европейският парламент.

  • Съветът на балтийските държави (CBSS) беше създаден през 1992 г. от ЕС и държавите в региона на Балтийско море след разпадането на СССР. Всички държави — членки на CBSS, участват в Парламентарната конференция на региона на Балтийско море (BSPC), чийто член е и Европейският парламент.

  • Сътрудничеството в региона на Баренцово море обхваща северните региони на Финландия, Норвегия и Швеция и регионите на Северозападна Русия. То се осъществява чрез поднационалния Съвет за региона на Баренцово море, междудържавния Евро-арктически съвет за региона на Баренцово море (чийто член е ЕС) и парламентарна конференция (чийто член е Европейският парламент).

  • Въпроси, свързани със Северния полярен кръг: политиката на ЕС за Арктика се основава на съобщенията на Комисията/ЕСВД (от 2008, 2012 и 2016 г.), заключенията на Съвета (от 2009, 2014 и 2016 г.) и резолюциите на Европейския парламент (от 2011 и 2014 г.). Предвижда се да бъде гласувана нова резолюция на Европейския парламент, озаглавена „Интегрирана политика на ЕС за Арктика“, в комисията по външни работи на 31 януари 2017 г. и на пленарна сесия в началото на пролетта. През 2013 г. Арктическият съвет даде на ЕС временен статут на наблюдател. Европейският парламент е член — основател на Конференцията на парламентаристите от Арктическия регион.

  • Европейският парламент редовно е канен на годишните заседания на Северния съвет. Освен това делегациите на Европейския съвет и Северозападния съвет (съставен от парламентаристи от Фарьорските острови, Гренландия и Исландия) заседават веднъж годишно.

[1]Седемте споразумения са свързани със свободното движение на хора, въздушния транспорт, сухопътния транспорт, търговията със селскостопански продукти, техническите пречки пред търговията, обществените поръчки и сътрудничеството в областта на научните изследвания.

[2]Тези споразумения касаят участието на Швейцария в споразуменията от Шенген и Дъблин, споразуменията относно данъчното облагане на доходи от спестявания, преработените селскостопански продукти, статистиката и борбата с измамите, участието в програма МЕДИА на ЕС и Европейската агенция за околна среда и финансовия принос на Швейцария за икономическото и социалното сближаване в новите държави — членки на ЕС.



Aydan Bahadir / Fernando Garcés de los Fayos

11/2016
Каталог: upload -> files
files -> Мотиви към законопроекта
files -> Мотиви към законопроекта
files -> Списък на участниците – 22 ученици от икономически професионални гимназии и 3-ма учители
files -> З а п о в е д № от г. На основание чл. 162, ал. 4 от Кодекса за застраховането, образците на отчет
files -> Наредба №23 от 18 декември 2009 Г. За условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "прилагане на стратегиите за местно развитие" и по мярка "управление на местни инициативни групи
files -> Съдържание увод глава първа. Особености на отразяването на кризата в медийния дискурс
files -> Единни в многообразието замяза на „Еднообразни в разединението”
files -> Заседанието на кабинета, в което участваше и министър Москов продължава


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница