Executive Summary Tanning
Изтегляне 0.56 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Структура на промишлеността (Раздел 1)
- Използвани процеси и техники (Раздел 2)
- Текущи разходни нива и нива на емисиите (Раздел 3)
- ВХОДНИ ИЗХОДНИ
- Химикали 500 кг Кожа
- Химически състав %
- Вид дъбене Използвани дъбилни вещества Използвани добавки
КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕНастоящият справочен документ за най-добрите налични техники в кожарската промишленост отразява информационния обмен осъществен съгласно Член 16(2) на Директива 96/61/EC на Съвета. Документът следва да се разглежда в светлината на предговора, който описва целите на документа и неговата употреба. Обхват Обхватът на справочния документ за кожарската промишленост се определя на базата на точка 6.3 от Допълнение I към Директива 96/61/EC като “Инсталации за дъбене на необработени кожи от едри и по-дребни животни, чийто дневен капацитет на обработка надхвърля 12 тона готова продукция”. Видовете кожи от едри и по-дребни животни се свеждат до тези с овчи и волски произход, тъй като при всички останали видове суровини производствените капацитети за производството на изделия от обработена кожа и кожа с естествен косъм са далеч под праговата стойност посочена в Директивата. Структура на промишлеността (Раздел 1) Дъбилният процес представлява преобразуване на сурови кожи от едри и по-дребни животни – един бързо разлагащ се материал, в обработена кожа – траен материал, който може да бъде използван за изработката на голям диапазон от изделия. Цялостният процес включва една последователност от сложни химически реакции и механични процеси. Дъбенето е основният от тях, който придава на кожата трайността и характерния й вид. Производството на сурови кожи от едри и по-дребни животни зависи от популацията на животни и клането им, което е свързано предимно с консумацията на месо. В световен мащаб, значими популации от едър рогат добитък има в САЩ, Аржентина, бившите страни от СССР и Европейския съюз. Овчите кожи са с произход предимно от Нова Зеландия, Австралия, Близкия Изток и Европейския съюз. Европейският съюз е вносител както на биволски кожи, така и на овчи кожи, което показва необходимостта от правилно съхранение и подходящи средства за транспорт на суровините, които обикновено са в осолен вид. На международните пазари Европейският съюз е най-големият доставчик на обработена кожа в света. Италия е страната в Европа в която стопанските субекти, заетостта, обемът на производството и оборотът в кожарското производство са с най-голяма значимост. Там се произвеждат 15% от обработените кожи от едър рогат добитък в света и 65% от произвежданите в ЕО. Испания заема второ място и наред с Франция, Германия и Обединеното Кралство осигурява по-голямата част от останалото производство на европейската кожарска промишленост. С развиването на тази промишленост в някои други райони на света, като Азия, Северна и Южна Америка, делът на ЕС на световните пазари бележи тенденция към свиване. Кожарските предприятия в Европа са малки и средни по мащаб – отчетено е, че само в 10 от тях работят над 200 души. Само 1% имат персонал от 101 до 200 души, a 8.5% - между 21 и 100 души. Фирмите обикновено са семейни, с дълги традиции в тази сфера. Най-значимата реализация на продукцията на кожарските предприятия в ЕС е за изработката на обувни изделия – 50%-ен дял. Производството на кожени облекла съставлява приблизително 20% от общия обем на производство на готови кожени изделия в ЕС. Употребата на обработени кожи в мебелната и автомобилната промишленост възлиза на около 17%, а в сектора на дребните кожени стоки – на 13% от общия обем на кожарското производство в ЕС. Дъбенето на кожи е суровинно-интензивна и трудоемка индустрия. Разходите за суровини представляват 50 до 70% от производствените разходи; разходите за труд – 7 до 15%; разходите за химикали – около 10%; енергийните разходи – 3%. Разходите на кожарските предприятия в ЕС свързани с опазване на околната среда възлизат на около 5% от оборота им. Кожарската промишленост е потенциално интензивен замърсител на околната среда. Екологичното въздействие, което трябва да бъде взето под внимание, касае не само съдържанието и концентрацията на обичайните замърсители, но също така и употребата на някои химикали, напр. биоциди, повърхностно активни вещества и органични разтворители. Кожарските предприятия в Европа обикновено отвеждат течните замърсители съдържащи се в отпадъчните им води в големи инсталации за третиране на отпадъчни води, които обикновено са общински пречиствателни станции или инсталации, предвидени да обслужват големи дъбилни комплекси. Малко са кожарските предприятия, които изливат отпадъчните си води директно в повърхностни водоизточници. Повечето кожарски предприятия, които използват канализационната мрежа притежават някакъв вид локална инсталация за третиране на течните замърсители на място, включваща операции от предварително третиране до биологично третиране. От 80% до 90% от всички кожарски предприятия в света използват за своите дъбилни процеси соли на хрома (III). Степента на токсичност на хрома вероятно е един от най-дискутираните въпроси между представителите на кожарската промишленост и властите. Използвани процеси и техники (Раздел 2) Производственият процес в едно кожарско предприятие може да бъде разделен на четири основни категории процеси: съхранение на кожите и операции по обезкосмяване и варосване, дъбилни операции, последваща и окончателна обработка. След като кожите от едри и по-дребни животни бъдат одрани и снети от труповете на животните в кланиците, те се доставят на пазарите за необработени кожи, директно на кожарските заводи, или на продавачите на необработени кожи. Когато е необходимо, необработените кожи от едри и по-дребни животни се изсушават преди да бъдат транспортирани до кожарските заводи, за да се предотврати загниването им. След доставянето им в предприятието, необработените кожи могат да бъдат сортирани, краищата им – подрязани, изсушени и складирани преди операциите по обезкосмяването и варосването им. В отделенията за накисване и обезкосмяване на необработените кожи в кожарските заводи обикновено се извършват следните процеси (вж. съпътстващия речник на термините): накисване, обезкосмяване, варосване, почистване на месестата част на кожите от остатъци от месо и мазнини (шерване) и цепене. В дъбилното отделение обикновено се извършват следните процеси: обезваросване, омекотяване, пиклиране и дъбене. Кожарските заводи за обработка на овчи кожи понякога прилагат обезмасляване на кожите преди, или след пиклирането, или след дъбенето. Дъбените кожи са продаваеми полупродукти (мокро-сини) преобразувани в траен, обработен срещу гниене материал, наричан обработена кожа. Обичайните процеси включени в операциите за последваща обработка са: очистване, платиране, цепене, фалцоване, повторно дъбене, боядисване, намасляване и изсушаване. На този етап кожата се нарича “лека кожа”, Леката кожа също е продаваем полупродукт. Операциите по окончателната обработка включват няколко вида механична обработка, както и нанасянето на повърхностно покритие. Изборът на процесите, които да бъдат включени в окончателната обработка зависи от спецификата на крайния продукт. Кожарските заводи обикновено използват комбинация от следните процеси: разбиване в барабан, обтягане, пемзоване, мачкане, очистване, нарязване на шарки върху повърхността. Текущи разходни нива и нива на емисиите (Раздел 3) Поради голямото многообразие на кожарските заводи както по отношение на видовете обработвани кожи, така и на диапазона от изработвани изделия, отчитаните нива на емисиите и разходни нива са само общо индикативни. Те служат като показател за рамките в които варират емисионните и разходните нива, наблюдавани в един голям диапазон от кожарски фабрики. В случаите, където това е възможно, е даден диапазон на емисионните и разходни нива за определени видове процеси. Стойностите зависят изключително много от обработваните суровини, качеството и характеристиките на крайното изделие, от избраните процеси и местните условия. Въздействието, което кожарските заводи имат върху околната среда се дължи на потоците от течни, твърди и газообразни отпадъчни материали и на използването на суровини, като сурови кожи, енергия, химикали и вода. Главните замърсители изпускани с отпадъчните води се образуват при мократа обработка в участъка за обезкосмяване и варосване, в дъбилния участък и при последващите операции. Главните замърсители изпускани във въздуха се дължат на процесите за суха окончателна обработка, въпреки че газообразни емисии могат също така да се образуват във всички останали участъци на кожарския завод. Главните източници на отпадъчни материали са операциите на почистване на месестата част на кожите, цепене и фалцоване. Друг потенциален източник на отпадъци е утайката от инсталацията за третиране на течни замърсители (въпреки, че тази дейност не винаги се извършва на място във всички кожарски заводи). Въпреки всичко, много от тези отпадъци могат да бъдат класифицирани като странични продукти, тъй като могат да бъдат продавани като суровини за други промишлени приложения. Таблицата, която следва, е един общ преглед на входно/изходните материали в един обичаен процес на хромово дъбене на осолени биволски кожи, определени за тон обработена сурова кожа. ВХОДНИ ИЗХОДНИ
Следващата таблица показва разходните нива на основните технологични химикали, дъбилни вещества и спомагателни химикали в един обичаен дъбилен процес за осолени биволски кожи.
Най-значимите в екологично отношение и най-използваните дъбилни вещества (със съответните им добавки) са:
Каталог: webdav -> CircaBC -> env -> ippc brefs -> Library Library -> Executive Summary – Non Ferrous Metals кратко изложение Library -> Изложение въведение env -> IV. Мониторинг на водите Повърхностни води env -> Проект за план за управление на Западнобеломорски район за басейново управление env -> Проект за план за управление на Западнобеломорски район за басейново управление Library -> Executive Summary – Cement and Lime Library -> Изложение 1 Въведение Library -> Executive Summary – Chlor-Alkali Изтегляне 0.56 Mb. Сподели с приятели:
|