Ф н. Нонка Богомилова Тодорова, секция "Антропологически изследвания" на ииоз за участие в конкурс

Монографии:

1. Богомилова, Н. 2010. Религиозното разнообразие в културата на съвременна Европа /Дебати, феноменология, социално-антропологичен профил/, София: Пони, ISBN 978-954-9467-29-1, 207 с. Рецензенти на монографията: проф. д.ф.н. Иванка Стъпова и доц. д-р Антоанета Николова.

Монографията представлява продължение и актуално теоретическо приложение на основния тематичен и проблемен фокус на научните ми занимания и публикации: философско-антропологичен анализ на човешката същност като цяло и през призмата на едно от основните й проявления – религията, представен детайлно в докторската ми дисертация и в новоизлязлата книга “Религията и човешката същност. Класически идеи”.

Изследването се разгъва в два паралелни и взаимосвързани пласта: 1/описание и анализ на съвременните иновации в класическите изследователски епистемологии в познанието на религията като човешки и социален феномен, на философията и логиката на “вавилонската кула” на дефинициите на религията; 2/ описание и анализ, през призмата на тези иновации, на актуалните промени и трансформации, които търпят или инициират основните “агенти” на социалното поле по отношение на този феномен – държавата и нейната политика, масовите нагласи, възгледите и нагласите на религиозния човек.

Като цяло изследването е представено в жанра на един съвременен виртуален дебат между изследователи и специалисти – философи, антрополози, социолози, етнолози, политолози, които предлагат размисли, знания и разнообразни решения на разискваните проблеми, но са близки в ценностните си обуславяния - хуманизма; универсалния човешки хоризонт, скрит зад отделните религиозни принадлежности, идеи, атрибути; уважението към човешката личност и към различните култури, религии, гледни точки.

Този ценностен хоризонт, зададен същностно от философията на Просвещението, формира основните методологически параметри и цели на философско-антропологичния и социално-антропологичния подход към изследваните феномени: религиозните иновации - нетрадиционните, алтернативните религии, “завръщането на магическото”; ролята на религията в конструирането на колективните идентичности, в легитимирането на държавата; връзката й с насилието и с кохезията в обществото; тенденции и перспективи в преподаването на религия в гражданските училища на съвременна Европа: еднакви предизвикателства, разнообразни решения; апробация и критика на тезата за “двете Европи” - сравнителен анализ на съвременното място и роля на религията и на религиозния плурализъм в културата на страните от Западна и Източна Европа със специален акцент върху Балканските страни.

2. Bogomilova, N. 2005. Religion, Law and Politics in the Balkans in the End of 20^th and the Beginning of 21^st Century, Sofia: Iztok-Zapad, ISBN 954 –321- 164-7, 243 с., двуезична – на бълг. и на англ. език.

Основната, философски конструирана методологическа опозиция, през призмата на която е анализирано отношението между религията, политиката и правото в съвременните балкански страни е между същността /изначален етос, идеал/ и съществуването на религията - в “матрицата” на разнообразните човешки и социални начинания. Приложението на тази методологическа опозиция при анализа на латентните функции на религията в секуларизираното общество, и по-специално на ролята й на общностна емблема, формира определен аксиологичен хоризонт за емпиричните “case study”: настояването върху ценността на субектността /вътрешна мотивация, индивидуален избор, индивидуални права/; осмислянето на връзката на религията с политиката и правото, с националната идентичност, с конфликтогенни процеси и практики през призмата не само на философията, но и на автентичното й самоосмисляне.

Емпиричният материал /събран и по време на мои теренни проучвания по Балканите през 2004-2005 г./, към който е приложен този подход е организиран около съвременните трансформации на отношенията между религията/църквата и държавата/политиката в демократизиращите се балкански страни, анализирани във връзка с промените и иновациите в техните Закони за вероизповеданията. Като своеобразни необходими подстъпи, сравнителни и нормативни перспективи към тези проблеми са представени разнообразните европейски практики, същевременно обединени от определени правни и етични стандарти, положени върху философията и хуманизма на Просвещението /своеобразна“корпоративна идентичност”/. Особеностите и различията по отношение на изследваната сфера във всяка една от анализираните страни се свързват и извеждат от разнообразни фактори: културноисторически, народопсихологични, формираност на индивидуалното начало, качествата на на политическия елит и др.

На тази основа се заключава, че дълбоката същност и философия при анализа на националните правни текстове води до извода, че те не съществуват само като елементи от универсален, глобален и стандартизиран правен космос, а са потопени в специфичен социален и исторически контекст, от чиито субекти и балансите между тях се пораждат текстовете. Оттук възниква важният въпрос за приложението на тези текстове, за приемането им като органични от съответната култура, или за същствуването им само като абстрактни и социално безсилни елементи на правния космос.

Изводът е, че цялостната правна философия на законите за вероизповеданията в изследваните страни се характеризира като раздвоена, като опитваща се да съчетае два принципа: 1/постигане на европейските правни стандарти за свобода, плурализъм, равнопоставеност, толерантност в тази сфера; 2/ “възстановяване на справедливостта”, или на ситуацията, съществувала в тези страни преди тоталитаризма – “носталгична” нагласа, чието изживяване би било продуктивно в европейски контекст.

Книгата се използва активно от изследователи, експерти и институции, ангажирани с тази сфера като своеобразна информативна и нормативна експертиза.
Студии:
1. Богомилова, Н. Познанието на религията – културно-теоретични профили /2008/. - В: Философски алтернативи 5-6/2008, с. 13-32, ISSN 0861 – 7899 /индексирано списание/.
В тази студия се разглежда по-детайлно въпросът, с който завършва книгата “Религия, право и политика на Балканите в края на XX и началото на XXI век” – “Що е религия?”. Необходимостта от културно-теоретичен преглед на класическите парадигми и епистемологичните модели на теоретичното осмисляне на религията се налага от извършващите се съвременни трансформации и иновации в този феномен, за които наличните подходи са вече “тесни”. Необходимостта от разработването на нови теоретични парадигми в познанието и дефинирането на религията в контекста на човешката същност се обосновава все по-активно напоследък. “Вавилонската кула” на дефинициите на религията /Ives Lambert/ e на път да се “срути” под тежестта на протичащите иновации в отношението човек-религия днес: хибридни, синкретични форми, езотеризъм, неомагическо, нови религии, алтернативни религии, имплицитна религия. Представени са авторитетни съвременни идеи и позиции върху трите основни поколения дефиниции, както и върху концептуалните модели на интерпретация на религията и необходимостта от тяхната реинтерпретация – на съвременните изследователи J.Greish, F.Centore, J. Beckford и др., на философите Д. Ватимо, Р.Рорти, П.Рикьор, Ж.Дерида, Ю.Хабермас и др.

2.Богомилова, Н. Религията като “пределна загриженост”: П.Тилих /2008/. - В: Алтера Академика, 4/2008, с.71-88; ISSN 1313-034X /реферирано списание/.

Това е една от серията студии и статии, опитващи се да осмислят по-детайлно основополагащи класически и съвременни философски и религиозно-философски разбирания и дефиниции на религията, видяна през “оптиката” на човешката същност.

В студията са представени и анализирани някои основни идеи за религията в контекста на човешката същност така, както я разбира Паул Тилих - знакова фигура за сложните пътища на синтеза между науката и религията, между философията и религията, характерен особено за втората половина на XX. Разгърната и аргументирана е тезата за характера на неговата религиозна философия като “примиряваща”; опитваща се да хармонизира и синтезира оформилите се в теоретичната култура на XIX и XX век категориални и екзистенциални опозиции – между Аз-а и битието /самобитието/, между същността и съществуването, между крайното и безкрайното, между свободата и съдбата; да помогне на съвременника си да приеме тези разриви с мъжество. Представена е оригиналната интерпретация на П. Тилих на понятията “човек”, “религия”, “история”, “вяра”, “битие”, формирана в критичен, но конструктивен диалог с философската и теологичната традиция – Декарт, Спиноза, Хегел, Кант, Шлайермахер, Маркс, Фойербах, Фройд, Барт, Киркегор, Ницше, Дилтай и др.

3. Богомилова, Н. “Фантастични игри” на Н.Михова: eтически и антропологически проблеми /2008/. - В: Философски алтернативи 2/2008, с. 112-130, ISSN 0861 – 7899 /индексирано списание/.

Студията представя проблемно-тематичен и концептуално-организиран профил на философските разбирания и художествените интуиции на Недялка Михова за човека и човешката същност по материали от художественото й /научно-фантастичното/ творчество. Разглеждат се нейните решения на проблеми и алтернативи като: аз-ът и другите, приятелят или другите, заедността, аз-ът-беглец, общността и “свръхазът” и др. Анализирано е раздвоението между “философския” свят, представен във философското творчество и “вътрешния” свят, представен в художественото. Прави се изводът, че първият е хипостазирал мечтаната системност, хармония, ред, йерархия, разумност като качества на света, като негова същност. А вторият е показал действителността, феномените – и природни, и човешки – в тяхната многоликост и парадоксалност: и красиви, и жестоки; и слаби, и силни; и велики, и нищожни.

Статии:

1.Богомилова, Н. Парадокси и изпитания на модерния човек: идеите на Е. Фром /2010/. - В: Nota bene 15/2010, ISSN 1313-7859, http://www.notabene-bg.org; статията е преработен и разширен вариант на доклад, изнесен на конференцията “Многоликият Фром”, организирана от катедра “Философски и политически науки” на ЮЗУ “Неофит Рилски”, Благоевград /14 май 2010 г./.

Фром е един от авторите, които отстояват правата на философско-антропологичния подход, на категорията “човешка същност”, показвайки нейната концептуална и ценностна продуктивност в дискусия с постмодерната традиция, която е резервирана към нея.

В тази статия анализът отива към изворите и авторитетите на философско-антропологичната традиция в епохата на Просвещението, която създава солиден теоретичен и аксиологичен статут на категорията “човешка природа”, “човешка същност”. Така двете статии бележат началото и края на една културна епоха, в която човешките и социалните практики, експерименти и проявления оказват влияние и върху предпочитанието към едни или други философски категории и подходи - така, както два века по-рано тези философски категории и подходи са повлияли и мотивирали нови човешки и социални практики.

В разбирането си за човека като разумно, свободно и действащо съобразно принципи същество, Кант го поставя по-високо от Бог в йерархията на ценностите на своята система: човекът е цел сам по себе си и никога не може да бъде използван само като средство от някого, пък било и от Бог. Тази титанична борба, която И.Кант води със “зависимото” , “непросветеното” съзнание на своя съвременник, за да му внуши чувството за неговата висша ценност – разума, морала, свободата – той резюмира в определението си за Просвещение: “Просвещение е изходът на човека от непълнолетието, което той сам си е причинил. Непълнолетие е невъзможността да се ползваш от разсъдъка си без ръководството на някой друг.”

Идеи, каузи, които отреждат на философията и философската антропология важно място в предстоящите тогава духовни и социални движения.