Факти и цифри за водата

85% от населението на света живее в най-сухата половина на планетата.

780 милиона души нямат достъп до чиста вода и почти 2,5 милиарда не разполагат с достъп до адекватна канализация.

От 6 до 8 милиона души годишно умират от последиците от бедствия и болести, свързани с водата.

Различни оценки сочат, че ако бизнесът запази настоящите си нива, ще са необходими между 3 и 5 планети като Земята, за да може всеки един жител на света да има стандарта на живот на един средностатистически европеец или американец. Прогнозите за ръста на населението сочат, че населението на Земята ще нарастне с 2-3 милиарда души през следващите 40 години, а в резултат на това търсенето на храни ще нарастне със 70% до 2050 година.

Повече от половината от населението на света живее в градски райони, а броят на градските жители расте всеки ден. Градските райони, макар и да са благоустроени по-добре, отколкото селските, се борят с последиците от ръста на населението (СЗО/ УНИЦЕФ, 2010 г.).

С очакваното увеличение в броя на населението, търсенето на храни се очаква да нарасне с 50% до 2030 г. и със 70% до 2050 година (Bruinsma, 2009), докато търсенето на енергия от водноелектрически централи и други възобновяеми енергийни източници ще се увеличи с 60% (WWAP, 2009). Тези въпроси са свързани помежду си - увеличаването на селскостопанската продукция, например, значително ще увеличи потреблението както на вода, така и на енергия, което ще доведе до нарастване на конкуренцията за вода между различните икономически сектори.

Наличието на вода се очаква да намалее в много райони. В бъдеще световното потребление на вода само в селското стопанство се очаква да нарастне с 19% до 2050 година, а при липсата на технологичен напредък или политически натиск, нарастването ще бъде още по-голямо.

Водата, използвана за напояване и за производство на храни е с най-голям натиск върху сладководните ресурси. 70% от световното водочерпене от сладководни източници е за нуждите на земеделието, а процентът достига до 90% в някои от бързо развиващите се икономики.

Икономическият растеж и личното благосъстояние са променили хранителния режим на хората – в миналото са се консумирали най-вече богати на нишесте храни, а днес се употребяват повече месни и млечни продукти, за производството на които се изисква повече вода. За производството на 1 кг ориз, например, са необходими 3 500 литра вода, за 1 кг говеждо – 15 000 литра, а за чаша кафе - 140 литра. (Hoekstra и Chapagain, 2008). Тази хранителна промяна се е отразила на потреблението на вода през последните 30 години и е вероятно да продължи докъм средата на двадесет и първи век (FAO, 2006).

Около 66% от Африка е безводна или полубезводна, а повече от 300 от 800-те милиона души в Сахарските райони живеят в оскъдна на вода среда, а това означава, че на човек се пада по-малко от 1 000 m³.(NEPAD, 2006).

Влиянието на климатичните промени

Междуправителственият панел по климатични изменения към ООН прогнозира с висока степен на сигурност, че недостигът на вода ще се увеличи в Централна и Южна Европа, както и че до 2070 година ще се увеличи броят на засегнатите хора от 28 млн. до 44 млн. Летнияг отток е вероятно да спадне с до 80% в южната част на Европа и някои части от Централна и Източна Европа. Потенциалът на Европа водноелектрически централи се очаква да спадне средно със 6%, но се повиши с 20-50% в Средиземноморието до 2070 година. (Alcamo и др., 2007 г.).

Разходите, необходими  за адаптиране към въздействията от повишаване на средната глобална температура с около  2°C  може да варират от  70 до 100 млрд. долара годишно за периода между 2020 и 2050 г. (Световната банка, 2010).От  13,7 млрд. евро (при по-сух климатичен сценарий) до  19,2 млрд.  долара (при по-влажен климатичен сценарий) от тези разходи  ще бъдат свързани с водата и ще отиват  предимно за водоснабдяване и управление на наводненията.

Водата не се ограничава само до политическите граници. Около 148 държави на своя територия имат международни басейни (OSU, ND, данни за 2008 г.), а 21 страни са разположени изцяло вътре в тях (OSU, ND, данни от 2002 г.).

В света има 276 трансгранични речни басейни (64 са в Африка, 60 - в Азия, 68 - в Европа, 46 - в Северна Америка и 38 в Южна Америка).

185 от 276 трансграничните речни басейни (около 2/3) се споделят и от двете страни. 20 от 276 речни басейна  се споделят от пет или повече страни (7,2%), а максимумът е 18 държави, които споделят един и същи трансграничен речен басейн (Дунав).

148 страни притежават  територия в рамките на една или повече трансгранични речни басейни. В 39 страни повече от 90% от тяхната територия е в рамките на един или повече трансгранични речни басейни, а 21 страни са разположени изцяло в рамките на един или повече от тях.

Руската федерация  има в границите си 30 трансгранични речни басейна, които са съседни  с други държави, в Чили и Съединените щати  те са 19, в Аржентина и Китай са 18, в Канада - 15, в Гвинея - 14, в Гватемала -13 и във Франция -10.

В Африка се намират около една трета от най-големите международни речни басейни с водосбор по-голям от 100 000 км². Почти всички страни, които се намират на юг от Сахара, както и Египет, включват на територията си поне един международен воден басейн. В зависимост от това как се изчисляват, в Африка има между 63 и 80 трансгранични реки и езера.

Богатите нации са склонни да запазят или да увеличат потреблението на природни ресурси (WWF, 2010), но се изнасят своите отпечатъци към производители и към по-бедни народи. Европейското и Северноамериканското население консумира значително количество виртуална вода, „вградена” във внесените храни и продукти. Всеки северноамериканец и европеец консумира най-малко 3 м³ на ден виртуална вода чрез вносните храни в сравнение с 1.4 m³ на ден в Азия и 1,1 м³ на ден в Африка (Zimmer и Renault, ND) .

Изразходването на подземни води  е друго все по-често срещано явление. Саудитска Арабия, един от най-големите производители в Близкия изток на зърнени култури, съобщи, че ще намали производството им с 12% на година, за да се намали неустойчивото използване на подземните води. За да защити своята вода и за да осигури продоволствената си сигурност, саудитското правителство издаде стимули за компаниите в страната за отдаване под наем на големи парцели земя в Африка за земеделско производство. Инвестициите в Африка за производство на зърнени  култури според Саудитска Арабия представляват алтернативно спестяване на стотици милиони литри вода на година и намаляване на скоростта на изчерпване на подземните водоносни хоризонти.

Почти всички арабски държави страдат от недостиг на вода. Около 66% от наличните пресни повърхностни води в арабския регион извират от страни извън региона.

Замърсяване
Пречистването на отпадъчни води изисква значителни количества енергия и се очаква търсенето на енергия в тази връзка да се увеличи с 44% за периода 2006 - 2030 година (IEA, 2009).

Замърсяване не познава граници. До 90% от отпадъчните води в развиващите се страни се вливат непречистени в реките, езерата и крайбрежните зони, като това застрашава здравето, сигурността на храните, питейната вода и водите за къпане. Над 80% от отпадъчните води в световен мащаб не се събират и не се пречистват. (Коркоран и др , 2010).

Сътрудничество

Има много примери как трансграничните води са основа на сътрудничество, а не на конфликт. Между 1820 и 2007 г. са подписани около 450 споразумения Само за африканския континент сключениге споразумения за съвместно управление на трансгранични речни басейни са над 90.