Фактори за агресивно поведение в семейството и детската градина. Фрустрация на потребностите и агресивност


ІІ. Фактори,обуславящи агресивното поведение на децата от предучилищна възраст



страница4/4
Дата03.01.2022
Размер50.44 Kb.
#113256
1   2   3   4
!!!Реферат по Превенция и корекция на агр.поведение (1)
Свързани:
model-na-disciplinarnoto-razvitie-i-prevenciyata-mu-chrez-kooperirane
ІІ. Фактори,обуславящи агресивното поведение на децата от предучилищна възраст

Изясняването,овладяването,корелацията на детската агресивност изискват анализ на факторите,които обуславят агресивното поведение-ранните детски преживявания,семейството и спецификата на взаиотношенията между членовете му,социалната среда,дейностите в детската градина и особеностите на възпитателните им ефекти.

Семейството,в лицето на родителите и по-големите братя и сестри,може да демонстрира или подкрепя модели на агресивно поведение,а именно там започва първичната социализация на индивида,която го превръща по-късно в личност-детето овладява навици и привички на поведение, взаимоотноше- ния и умения, формира нагласи и очаквания към заобикалящия го свят. Нега- тивните фактори (безнадзорност, намаляване на родителския контрол, прояви на насилие към членове на семейството и самото дете) също допринасят за аг- ресията при децата. Условията на живот, които родителите създават за децата си, често пъти могат да ги научат на агресивно поведение. Децата преживяват много болезнено позицията си в агресивна среда, създадена от собствените родители, а още повече, когато те самите са обект на различни видове агресия. Тази атмосфера на агресивност прониква в съзнанието на детето и постепенно се превръща в утвърдена форма на поведение и действия, насочени към връстници, близки, възрастни, непознати.

Агресивно поведение може да се усвоява и при общуването с връстниците. Ниската възраст на децата, все още неизградената структура на личността, неукрепналата им психика, слабите волеви задръжки, липсата на ценностна система и недостигът на социален опит са основните личностни фактори, ко- ито подтикват децата между три и седем години към агресивно поведение и враждебност.



Приемаме, че агресията в детската градина е привнесена от семейството, от улицата или от сугестията на медиите и обществените явления. Насилие- то у дома, денонощно течащата агресия от телевизионния екран, на улицата, при взаимоотношенията са основните причини агресивното поведение да се настани в детската градина. По изключение то би могло да се формира и там, ако не се овладеят факторите за неговото възникване, което може да се провоки- ра от конкретните условия и междуличностните взаимоотношения и нагласи.

Детето, което идва с агресивни нагласи от дома си и не среща доста- тъчно умения за корелация на това поведение от страна на педагозите чрез навременна и компетентна намеса, ще ги закрепи трайно. То може да увлече и други деца, които имат склонност към подражание или формиране на нови видове агресия, за постигане на паритет в отношенията с другите деца, които проявяват насилие и враждебност в детската група.



Нерядко в детската градина се наблюдава и агресия, предизвикана от успе- ха на другите деца. Получилите поощрения, извършилите отлично определен вид дейност и задачи, лидерите в групата предизвикват спонтанна агресив- ност у определени деца. Тя е своеобразна защитна реакция, при която целта е да се прикрият собствените недостатъци – например неумението да разкаже точно и ясно нещо, да рецитира стих, да пее вярно, да рисува, да извършва определени дейности, да постига успех, да бяга, да скача добре и др. Наруша- ването на личното пространство и разместванията в социалната йерархия в групата (пристигане на нови деца в групата, появата на нови лидери, любим- ци на учителите) също могат да доведат до агресивно поведение.

Агресивността на децата зависи и от характера на интерпретацията на си- туацията, в която те попадат – дали за детето има съзнателно намерение за враждебност, или действията са продиктувани от случайността. Отговорът на детето на предизвикателството зависи не толкова от вредата, която му е при- чинена, колкото от това, какво намерение ще припише детето на действието, принасящо тази вреда. Педагозите също могат да предизвикат детската агресия не само ако оста- нат пасивни и безразлични към ситуацията, но и ако приложат своите нагла- си и ценности или нравствено неприемливи за детето убеждения („Хайде, какво толкова е станало“; „Не преживявай – случва се“; „Ти си виновен“ и други изкази или позиции на педагога могат да предизвикат разочарование у детето и да го насочат следващия път, при същата ситуация, към агресивно поведение).

Наблюдаването на агресивни действия и подкрепата им от околните (роди- тели, близки, учители, връстници) може да затвърди убеждението у детето, че агресията е нормално, естествено прието и дори желано човешко поведение, и то да го възприеме като свое.

ІІІ. Стратегии за редуциране и превенция на агресивното поведение при децата от предучилищна възраст

Съвременната наука непрекъснато търси и разработва различни варианти на модели и стратегии за редуциране на агресивното поведение у човека. Най-популярна е стратегията, основаваща се на твърдението, че предоста- вената възможност за агресивни действия редуцира враждебните агресивни наклонности. Това е известната теория за катарзиса и ролята му при овладя- ване на негативното поведение у личността. Според тази теория агресивните подтици се изграждат строго индивидуално и ако акумулираната агресивна енергия не се изразходва в целеносочени и позитивни дейности, се появяват изблици на насилие.

Друга стратегия е свързана с твърдението, че децата се държат агресивно, защото семейството, детската градина и училището не са ги научили да ре- шават позитивно междуличностните си проблеми. От изследванията е видно, че агресивните деца дават по-малко ефикасни предложения за решаване на социалните спорове (при игрите, в дейностите, в обикновеното общуване), отколкото решенията, предложени от неагресивните деца. Запознаването на децата с негативните последици от агресията за тях самите и за останалите трябва да става чрез смислени обяснения, моделиране и насърчаване на ал- тернативно поведение, каквато е груповата дейност с нейните разновидности: сътрудничество, взаимодействие и интеграция.



Друга стратегия за редуциране на агресивността е извличането на ал- тернативна отговорност от страна на детето, несъвместима с проявите на агресивност, каквото е например поведението на приобщаване и позитив- на дейност в детската група, коeто се съобразява, от една страна, с общо- приетите правила и норми, а от друга, зачита различията, възможностите и уменията на всяко дете.

Хуморът, смехът, позитивното настроение в детската група са реакция, не- съвместима с агресивността. Да се накарат децата да се смеят, да са весели, е възможност да се освободят от вътрешното напрежение.

Развитието на съчувствието и взаимопомощта в детската група е друга, до- казала своята резултатност, стратегия. Усещането на болка и страдание от стра- на на жертвата често пъти е сериозен и силен мотив за проява на агресивно поведение от страна на насилника, затова в процеса на възпитание трябва да се формират чувствата на съпричастност, съпреживяване, състрадателност, детска взаимопомощ. Доказано е, че при неагресивните деца наличието на страдание предизвиква съчувствие и взаимопомощ, затова е необходимо децата от най- ранна възраст да бъдат приучавани на състрадателност и съчувствие.

Развитието на алтруизъм е друга стратегия за редуциране и превенция на агресивното поведение у децата от предучилищна възраст. Помагането, споделянето и показването на емоционална съпричастност се проявява още в първата година от живота на детето. Родителите култивират алтруистично поведение чрез даване на личен пример, системно и целенасочено позитивно възпитание и осигуряване на възможности за просоциално поведение.



Съществува и стратегия за превенция и ограничаване на агресивността чрез умерени, справедливи и своевременно наложени наказания, за въздействие с неагресивни модели на поведение – сдържаност и използване на когнитивни методи на контрол. Установен е положителният ефект на извинението, съжа- лението и молбата за прошка от страна на децата, извършили агресивни актове към връстниците си, родителите и близките. Ефективно средство за понижа- ване на степента на агресивност у децата е и възпитанието на умения за съп- реживяване, което допринася за приемането на различни видове готовност за съпричастност към преживяванията на другите деца и възрастни около тях.

Заключение

Между семейството и скритите вътрешни или явни конфликти в живо- та на детето съществува непосредствена връзка. Недостигът на внимание и разбиране от страна на възрастните често пъти води до излизане на кон- фликтното поведение извън детската душевност и насочването му към оп- ределен обект, т.е. преминаване към агресивен тип поведение. Екстремните случаи в социалния статус на семейството (скандали, пиянство, физическо насилие, развод и др.) пораждат по-висока степен на агресивност у децата, макар и в различни форми.

Проблемът за агресивното поведение на децата от предучилищна възраст придобива все по-голяма актуалност у нас. Това е предизвикано не само от високото ниво на агресия в обществото ни, но и поради факта, че причините за неговото формиране и засилване все повече се увеличават.



ЛИТЕРАТУРА

Георгиева, Б. (2005). Малтретираното дете. Предучилищно възпитание,2.

Димитрова, Т. (2005). Видове насилие над деца. Предучилищно възпи- тание, 2.

Игнатова, Т. & Дичева, Е. (2001). Агресивността в детска възраст.



Цветкова, М. (2002). Агресията – норми и отклонения. Обществено възпитание, 3.

Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница