Факултет: Философски факултет



Дата08.08.2017
Размер155.95 Kb.
#27542



Утвърдил: …………………..

Декан

Дата .............................

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”

Факултет: ..Философски факултет

Специалност: (код и наименование)





























....................................................................................



Магистърска програма: (код и наименование)






























УЧЕБНА ПРОГРАМА




Дисциплина:

Руска литература

(код и наименование)

Преподавател: доц. д-р Ренета Божанкова


Асистент: гл.ас. Р. Парашкевова, гл. ас. П. Паунова


Учебна заетост

Форма

Хорариум

Аудиторна заетост

Лекции

30

Семинарни упражнения

0

Практически упражнения (хоспетиране)




Обща аудиторна заетост




Извънаудиторна заетост

Реферат




Доклад/Презентация




Научно есе




Курсов учебен проект

10

Учебна екскурзия




Самостоятелна работа в библиотека или с ресурси

20






















Обща извънаудиторна заетост




ОБЩА ЗАЕТОСТ

30

Кредити аудиторна заетост

1

Кредити извънаудиторна заетост

1

ОБЩО ЕКСТ

2



Формиране на оценката по дисциплината1

% от оценката






Workshops {информационно търсене и колективно обсъждане на доклади и реферати)









Участие в тематични дискусии в часовете

20%






Демонстрационни занятия








Посещения на обекти








Портфолио








Тестова проверка








Решаване на казуси








Текуша самостоятелна работа /контролно

20%





























Изпит

60%




Анотация на учебната дисциплина:



Курсът по руска литература на XIX и XX век се провежда през IIІ семестър от редовното обучение на бакалаврите от специалността Библиотечно-информационни науки при ФФ на СУ ,,Св. Кл. Охридски” с хорариум 30 часа лекции.

Целта на курса е в хода на литературнообразователното общуване да формира системно организирани познания у студентите за историята на руската литература от XIX и XX век, определяна като ,,класическа” не само в руското културно пространство, но и в това на европейското и оказала мощно въздействие върху развойните процеси и в българската литература от Възраждането до наши дни.

Лекционният курс съчетава диахронния и синхронния подход в представянето, подреждащото осмисляне и интерпретирането на литературните факти, като търси и обяснява разнородните взаимодействия между тях, а също и обвързаността им с различни екстралитературни явления – исторически, политически, идеологически и културни. Едновременно с това той откроява онези творчески фигури и техни творби, които превръщат руската литература от този период в нормопораждата културна инстанция, задълго определяща световната художествената практика и хуманитаристика.













Предварителни изисквания:

Общи познания по история на европейската култура от ХІХ и ХХ век.




Очаквани резултати:

Да повиши литературноисторическата компетентност на студентите, да стимулира интереса им към литературната компаративистика и междудисциплинарните контакти, да развие уменията им за възприемане, анализ и тълкуване на художествени текстове /на семинарните занятия/ - образователни ефекти, особено важни с оглед на бъдещата им професионална реализация.



Учебно съдържание







Тема:

Хорариум

1.

Литературният ,,пейзаж” в Русия през първата половина на 19. в. Руският романтизъм – генезис, направления, жанрови практики, поетика, представители. Постромантизъм и реализъм /,,натурална” школа/.

2 часа

2.

А. Пушкин и мястото му в руската класическа и посткласическа култура. Основни периоди в литературната му биография (тематичен, жанров и поетологичен профил). ,,Евгений Онегин” и руският литературен канон.

2 часа

3.

Творчеството на М. Лермонтов – еволюция, тематични ядра, жанрови експерименти. ,,Герой на нашето време” – нормозадаваща класическата психологическа проза творба.

2 часа

4.

Художественият феномен Н. Гогол и влиянието му върху руската литература. Творческият път на Гогол и неговите духовни търсения. Своеобразие на Гоголевата проза (цикълът ,,Петербургски повести”// ,,Мъртви души”). Комедиографът Гогол – реформатор на драматургичната система (,,Ревизор”).

2 часа

5.



Литературната ситуация в Русия през втората половина на XIX век. Естетически доктрини и творчески формирования. Преструктуриране на литературното пространство и жанровата система. Формиране и типология на руския класически роман. Тургеневият роман – литературноисторически и поетологични характеристики /,,Бащи и деца”/.

1 час



6.

Л. Н. Толстой – творческа съдба и мирогледна еволюция. Романът ,,Война и мир” - жанрова специфика, историософска концепция, персонажна система, наративна уредба. ,,Анна Каренина” – творба на и за екзистенциалната криза и изходите от нея.

2 часа

7.


Явлението Ф. Достоевски. Житейски и духовен път. Метафизичната поетика на ,,късния” Достоевски – богоборчество, боготърсачество и богопостигане в романовото Петокнижие.

2 часа



8.


Руското литературно краевековие и творчеството на А.Чехов. Ранната проза на Чехов – контексти и поетика. Художественият профил на ,,късните” Чехови разкази и повести. Откритията на драматурга Чехов и краят на класическото драматургично писмо.

2 часа



9.

Руската култура и общество през ХХ век.

Класически традиции и нови тенденции в руската литература от края на ХІХ и началото на ХХ век. Прозата на И.Бунин, Л.Андреев, М.Горки, А.Куприн и др.



2 часа

10.

Руски модернизъм – символизъм, акмеизъм, футуризъм. Основни представители.

2 часа

11.

Михаил Булгаков. Повестта „Кучешко сърце”; романът „Майстора и Маргарита”.

2 часа

12.

Борис Пастернак. Лирика, романът “Доктор Живаго”.

2 часа

13.

Владимир Набоков. Романите “Покана за екзекуция”, “Дар”, “Лолита”.

2 часа

14.

Александър Солженицин (разкази, “Ракова болница”, “Архипелагът ГУЛАГ”). Йосиф Бродски (поезия и есеистика).

2 часа

15.

Руски постмодернизъм. Глобални тенденции в културата от последните десетилетия на ХХ век. Литературата в Интернет.

Присъствие на руската литература от ХХ век в България. Превод, достъп, влияние, разбиране.



3 часа


Конспект за изпит




Въпрос

1

Художествената система на А. Пушкин и руската класическа словесност /интерпретация на ,,Евгений Онегин” или прозаическа творба по избор/.

2

Творчеството на М. Лермонтов /интерпретация на ,,Герой на нашето време” или ,,Демон” по избор/.

3

Н. Гогол – своеобразие на литературното му наследство /интерпретация на прозаическа или драматургична творба по избор/.

4.


Специфика на Тургеневия романов модел.


5.


Нравствено-философските и художествени търсения на романиста Л. Толстой /интерпретация на творба по избор/.

6.

Богоборчество и Богопостигане в романите на Ф. Доистоевски /интерпретация на творба по избор/.

7.

Художествените открития на А. Чехов в прозата и драматургията /интерпретация на прозаическа или драматургична творба по избор/.

8.

Прозата на Иван Бунин.

9.

Руски модернизъм – символизъм, акмеизъм, футуризъм

10.

Михаил Булгаков. Повестта „Кучешко сърце”; романът „Майстора и Маргарита”

11.

Борис Пастернак. Лирика, романът “Доктор Живаго”.

12.

Владимир Набоков. Романите “Покана за екзекуция”, “Дар”, “Лолита”.

13.

Александър Солженицин (разкази, “Ракова болница”, “Архипелагът ГУЛАГ”).

14.

Йосиф Бродски (поезия и есеистика).

15.

Руски постмодернизъм. Руската литература в Интернет.

.






Библиография

ХІХ век

А. С. Пушкин и българската култура. Юбилеен сборник. Съст. П. Троев. С. 1999, с. 322-347.

Бахтин, Михаил. Проблеми на поетиката на Достоевски. С. 1976.

Бахтин, Михаил. Въпроси на литературата и естетиката. С, 1983.

Бердяев, Николай. Мирогледът на Достоевски. С. 1992.

Бердяев, Николай. Руската идея. Основни проблеми на руската мисъл през ХІХ век и в началото на ХХ век. Велико Търново 2001.

Бицили, П. М. Класическото изкуство. Стилови изследвания. С. 1995.

Бочева, Милка. Лев Толстой. С. 1982.

Вечният Гогол. Сборник. Велико Търново. 2010.

Виготски, Лев. Психология на изкуството. С. 1978.

Георгиев, Никола. Творчеството на Чехов в литературното пространство. – В. Георгиев, Н. Тревожно литературознание. С., Просвета, 2006, с. 210-241.

Германов, Георги. Лермонтов – личност и проблеми. С. 2001.

Гинзбург, Лидия. За лириката. С. 1984.

Гросман, Леонид. Поетиката на Достоевски. С. 1996.

Диалози с Чехов. 100 години по-късно. Сборник (съст. Л. Димитров, редактор Р. Корсемова). С. 2004.

Димитров, Людмил. “Четвероевангелие” от Пушкин. Опит за изучение на драматургичния цикъл “Малки трагедии”. С. 1999

Димитров, Людмил. Да бъдеш шут в играта на съдбата. Руската драматургия от ХІХ век. Херменевтика на канона. С. 2006.

Звезданов, Николай. Космосът на Гогол. Същият в огледалото на другия. Велико Търново 2005.

История на руската литература през XIX век. т. I, От сантиментализъм към романтизъм и реализъм., С., 1986.

Литературна критика за българските преводи на творби на А. С. Пушкин (съст. И. Петров, Л. Любенов). С. АИ ,,Марин Дринов”, 2006.

Лотман, Юрий. Поетика. Типология на културата. С. 1990.

Лотман, Юрий. Култура и информация. С., 1992.

Манолакев, Христо. Текст и граници А. С. Пушкин и неговите „Повести на Белкин”. С. 2001.

Нейчев, Николай. Литература и месианизъм. Руското литературно месианство през ХІХ век. Пловдив, 2009.

Нейчев, Николай. Ф. М. Достоевски – тайнствената поетика. Пловдив, 2001.

Разказът „Шинел” на Гогол: Сътворен! Направен? Съшит?? С. 2002.

Руска литература ХІХ и ХХ век. Пловдив. 2002 (ІІ изд. 2005).

Руска литературна класика. (съст. П. Троев) Том 1 и 2. С. 1994-1995.

Руската литература – културни диалози. УИ ,,Св. св. Кирил и Методий”, Велико Търново, 2008.

Стоянов, Цветан. Геният и неговият наставник. С. 1978.

Троев, Петко. Етюди за руската литература. С. 1996.

Троев, Петко. Руският роман от първата половина на ХІХ век. С. 1989.

Троев, Петко. Руска класическа литература. Литературен справочник. С. 1995

Троев, Петко. Руска класическа литература. Първа част. С. 2006.

Троев, Петко. Руска класическа литература. Втора част. С. 2012.

Чавдарова, Дечка. Homo Legens в русской литературе ХІХ века. Шумен 1997.

Чавдарова, Дечка. Rus(оист)кият идеал. Концептът естественост и автопортретът на руснака в руската литература на XIX век. Велико Търново, 2009.

Чавдарова, Дечка. Храната/трапезата в руската литература. ХVІІІ – началото на ХХ век. Велико Търново 2010.

Четене на литературната класика. Сборник в чест на 60-годишнината на проф. дфн Петко Троев. С. 2002.

Шестов, Лев. Достоевски и Ницше. Киркегор и екзистенциалната философия. С. 1993.

Шкловски, Виктор. Лев Толстой. С. 1971 (ІІ изд. 1987).

Шкловски, Виктор. Художествената проза. Размисли и разбори. С. 1988.


Други източници


www.lib.ru

www.ruthenia.ru

http://magazines.russ.ru/

http://feb-web.ru/

http://www.utoronto.ca/tsq/index.shtml

http://www.slavicreview.illinois.edu

http://www.actalinguistica.com
ХХ век

Божанкова, Р. Руският постмодернистичен текст. С., 2001.

Божанкова, Р. Хоризонти на дигиталната литература. С., 2013.

Евтимова и др. Руска литература от ХІХ и ХХ век. Пловдив, 2005.

Евтимова, Р. Догадки за смисъла. София, 2007.

Захариева, И. Аспекты формирования канона в русской литературе ХХ века. С., 2008.

История русской литературы ХХ века. Серебряный век. Под ред. Ж.Нива, И.Сермана, В.Страда, Е.Еткинда. М., 1994.

Казак, В. Енциклопедия на руската литература през ХХ век. С., 2002.

Кондаков И.В. Культура России. М., 1999

Костова-Панайотова, М. Руският поетически авангард през ХХ век: теория и практика. Благоевград, 2010.

Курицын, В. Русский литературный постмодернизм. М., 2000.

Лейдерман Н.Л., М.Н. Липовецкий. Современная русская литература. Новый учебник по литературе в 3 книгах. М., 2001.



Руска литературна класика. Съст.П.Троев. Т. 3,4. С., 1996, 1998.

Руска модерна поезия. Съст. Стоян Илиев, Маргарита Каназирска, Здравко Желев,Ивайло Петров, Мариана Шопова. С., 2005.

Троев, П. Руският модернизъм. С., 2004.

Якобсон, Р. Работы по поэтике. М. 1987.

Boym, S. The Future of Nostalgia. N.Y., 2001.

Engel, B. Women in Russia, 1700-2000. Cambridge, 2004.

Epstein, M. Russian Postmodernism: New perspectives on Late Soviet and Postsoviet Culture. Berghahn Books, Oxford, 1998

Jameson, F. Postmodernism and The Cultural logic of late capitalism. Collected essays. Duram, 1991.

Kelly, C. A History of Russian Women's Writing, 1820-1992. Oxford: Clarendon Press, 1994.

Moser, C. A. (ed.). The Cambridge History of Russian Literature. Cambridge, 1992.

Terras, V. A History of Russian Literature. London - New York, 1991.



Wortman, R.S. Scenarios of Power. Myth and Ceremony in Russian Monarchy. Vol.2. Princeton, 2000.

Други източници


www.lib.ru

www.ruthenia.ru

http://magazines.russ.ru/

http://feb-web.ru/

Дата:

януари 2014 г. Съставили:

Доц. д-р Ренета Божанкова

Гл. ас. Р. Парашкевова

1 В зависимост от спецификата на учебната дисциплина и изискванията на преподавателя е възможно да се добавят необходимите форми, или да се премахнат ненужните.




Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница