Утвърдил: …………………..
Декан
Дата .............................
СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”
Специалност: (код и наименование)
....................................................................................
Магистърска програма: (код и наименование)
...................................................................................................................................................
УЧЕБНА ПРОГРАМА Дисциплина: (код и наименование)
„История, изкуство и култура
на гръцките общности в България (ΧV -ΧΙΧ в.)“
Преподавател: гл. ас. д-р Александра Трифонова
Учебна заетост
|
Форма
|
Хорариум
|
Аудиторна заетост
|
Лекции
|
30
|
|
|
|
|
Обща аудиторна заетост
|
|
Извънаудиторна заетост
|
Научно есе
|
15
|
Учебна екскурзия
|
15
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Обща извънаудиторна заетост
|
30
|
ОБЩА ЗАЕТОСТ
|
60
|
Кредити аудиторна заетост
|
2
|
Кредити извънаудиторна заетост
|
|
ОБЩО ЕКСТ
|
2
|
№
|
Формиране на оценката по дисциплината1
|
% от оценката
| -
|
Участие в тематични дискусии в часовете
|
20%
| -
|
Демонстрационни занятия
|
20%
| -
|
Посещения на обекти
|
20%
| -
| Изпит |
40%
|
Анотация на учебната дисциплина:
|
Курсът включва лекционни занимания, които ще бъдат съпътствани с презентации на power point. Целта е студентите да се запознаят с гръцките общности в България, обитавали предимно градовете Пловдив, Асеновград, Мелник, Несебър, Созопол, Поморие, Бургас и Варна, както и с тяхната богата култура и изкуство. Ще бъде разгледана историята за създаването, процъфтяването и западането на тези общности, както и ценностите на християнското изкуство (икони, стенописи, църковна утвар, църковна везба), чиито дарителски надписи са добър извор за запознаване с основите на гръцката епиграфика.
Практическите занимания предвиждат посещения в няколко музеи в София (Национален археологически музей към БАН, Национален исторически музей, Криптата на храм-паметник «Св. Александър Невски» към НХГ, Национален църковен историко-археологически музей при Св. Синод на БПЦ) с цел запознаване с ценностите от този период, дело на представители на гръцки общности в България. При възможност се предвижда и пътуване – практика до Пловдив, един от градовете с най-видна и будна гръцка общност и с особено богато културно наследство.
|
Предварителни изисквания: |
Студентите да имат интерес към Гърция, гръцки език, гръцка епиграфика, история и история на изкуството.
|
Очаквани резултати:
|
След успешното завършване на курса студентите трябва да имат познания за гръцките общности в България, за тяхната богата култура, като същевременно и основни познания по гръцка епиграфика.
| Учебно съдържание
№
|
Тема:
|
Хорариум
|
1
|
История, изкуство и култура на гръцките общности в Централна южна България (Пловдив)
|
8 часа
|
2
|
История, изкуство и култура на гръцки те общности в Централна южна България (Асеновград)
|
4 часа
|
3.
|
История, изкуство и култура на гръцките общности в Североизточна България (Варна)
|
2 часа
|
4.
|
История, изкуство и култура на гръцките общности в Югоизточна България (Бургас)
|
2 часа
|
5.
|
История, изкуство и култура на гръцките общности в Югоизточна България (Созопол)
|
2 часа
|
6.
|
История, изкуство и култура на гръцките общности в Югоизточна България (Несебър)
|
4 часа
|
7.
|
История, изкуство и култура на гръцките общности в Югоизточна България (Поморие)
|
4 часа
|
8.
|
История, изкуство и култура на гръцките общности в Югоизточна България (Царево и Ахтопол)
|
2 часа
|
9.
| История, изкуство и култура на гръцките общности в Югозападна България (Мелник) |
2 часа
|
Библиография
Апостолидис, К.М. „Надгробни паметници и надписи на гърци, граждани на Филипопол от по-ново време. Гробовете говорят“. Храм Свети Великомъченик Димитър в Старинен Пловдив. ред. Д. Атанасов. Пловдив, 2008, 70–76.
Геров, Г. Икони от Мелник и Мелнишко. София, 2007.
Каравълчев, В. „Християнският Анхиало”. Поморие. Древност и съвремие. Поморие 2011, 197-215.
Койнова-Арнаудова, Л. Иконите от Мелнишкия край. София, 1980.
Москова, С. „Превъзходният Спирос Михаил във времето на великолепния Захарий“. –
Проблеми на изкуството 4, 2010, 31–35.
Мутафов, Е., И. Гергова, А. Куюмджиев, Е. Попова, Е. Генова, Д. Гонис. Гръцки зографи в България след 1453 г. / Έλληνες αγιογράφοι στη Βουλγαρία μετά το 1453. София 2008.
Нешева, В. Мелник. Богозиданият град. София, 2008.
Радойнова, Д. Гърците по българското Черноморие. История и култура. Бургас, 2010.
Снегаров, И. „Гръцки кодекс на Пловдивската митрополия“. – Сборник на БАН. XLI, 21, 1949, 4– 219.
Трифонова, Ал.Ф. „Надписи от Горноводенския манастир „Св. Кирик и Юлита“ край Асеновград. Предварителни бележки“. – Проблеми на изкуството, 2, 2015, 54–58.
Трифонова, А.Ф. Икони от църквата „Преображение Господне“ в Поморие (Анхиало) (ΧV-XX в.). София, 2016.
Трифонова, А. Ф. „Гръцки надписи от църквата „Св. Параскева“ („Св. Петка Стара“, „Живоносен източник“) в Пловдив“. – Проблеми на изкуството, 3, 2016, 52-58, фиг. 1-8.
Щерионов, Щ. Гърците по българските земи през ΧVIII–XIX в. (до 1878 г.). Историко-демографска характеристика. София, 2008, 284.
Щерионов, Щ. Миграцията на гръцкото население, обитаващо българските земи през ΧVIII–XIX век (до 1878 г.). София, 2009.
Щерионов, Щ. Д., Православието в Созопол. Минало и настояще. София, 2017.
Kamperidis, L. The Greek Monasteries of Sozopolis:XIV-XVII centuries. Thessaloniki, 1993.
Kotzageorgi, X. “The Greek Community of Burgas. Education and Culture“ . Etudes Balkaniques 30/1, 1994
София, 24.12.2017 г. Съставил: гл. ас. д-р Александра Трифонова
Сподели с приятели: |