Факултет по източни и африкански изследвания



Дата21.06.2018
Размер123.7 Kb.
#75356
РЕЗЮМЕ: ПРОЕКТ “ДОСТЪП ДО ЕЛЕКТРОННА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ В БЪЛГАРСКИТЕ БИБЛИОТЕКИ”
Ан Пулсън

Библиотекар


Факултет по източни и африкански изследвания


(Лондонски университет)

Цели на проекта и консултацията
Проектът е насочен към необходимостта от откриване на електронни информационни източници в мрежата, които да подпомогнат образователното и професионалното развитие на хората с увреждания в България и към създаване на модел за предоставяне на библиотечни и информационни услуги на хора с увреждания, първоначално чрез уебсайта на проекта. Проектът е насочен предимно (но не само) към хора с зрителни увреждания.
Мисия на проекта
Да се създаде модел за информационни услуги за хора с увреждания в българските библиотеки на основата на електронната информация и съвременните информационни технологии, в съответствие с традициите, настоящото състояние на българските библиотеки и водещия британски опит.
Цели и задачи


  1. Да стимулира сътрудничеството между библиотеките в цялата страна (специализирани, обществени, училищни, университетски, и т.н.), както и между библиотеките и други правителствени и неправителствени организации, за да се осигури на хората с увреждания достъп до електронна информация.

  2. Да повиши нивото на информираност и да провежда обучения със специалисти в библиотечното дело в различните типове библиотеки във връзка с възможностите и съвременните подходи за предоставяне на услуги на хора с увреждания (и по-специално със сетивни увреждания).

  3. Да повиши разбирането и подкрепата от страна на изпълнителната власт и на обществото като цяло по отношение на ролята и мястото на библиотеките като демократични институции, осигуряващи свободен достъп до електронна информация за хора с увреждания.

  4. Да популяризира възможностите на библиотеките при предоставянето на услуги на хора с увреждания, и да стимулира използването на библиотечните ресурси и услуги.


Резултати и въздействие


  • Мултиплициране на постиженията на проекта Достъп до електронна информация в българските библиотеки за хора с увреждания в национален мащаб.

  • Възможност неограничен брой библиотеки да се включат в бъдещото развитие на проекта със свои собствени ресурси.

  • Стимулиране на нови контакти между библиотеките и професионален диалог между различните типове библиотеки

  • Определяне на условията, необходими за да се разреши достъпът на хора с увреждания до част от библиотечните и информационни ресурси в страната.

  • Развиване на партньорство между библиотеките и организациите на хора с увреждания като основа за бъдещи съвместни инициативи, обмяна на информационни ресурси и опит.

  • Подобряване на имиджа на библиотеките в България като демократични институции, които активно допринасят за равностойното участие на всички български граждани в едно информационно общество, базирано на знанието.


Консултацията накратко


  • Да изследва и обясни библиотечния опит на Обединеното кралство при предоставянето на услуги на хора с увреждания в британските библиотеки.

  • Да повиши осведомеността за най-успешните практики в британските библиотеки и да ги сподели с българските библиотеки, участващи в проекта, чрез две презентации и дискусия на семинар.

  • Да събере впечатления от българския опит към днешна дата и да предостави съвети относно възможните начини за подобрения

  • Да дава съвети по проекта и окончателния формат на уебсайта.



Резюме на семинара, състоял се от 28 до 30 септември 2005
Семинарът беше открит от заместник кмета на Стара Загора, който приветства делегатите на първия по рода си семинар в България. Провеждането на семинара в Стара Загора беше особено подходящо, тъй като библиотека “Родина” беше едно от първите места, където потребителите с увреждания имаха възможност за равен достъп до знания и информация. Ваня Грашкина-Минчева, председател на Съюза на българските библиотечни и информационни работници (СБИР), също направи приветствено обръщение към лекторите и делегатите и определи контекста на проекта и неговите цели.
Първата презентация направи консултантът Ан Пулсън, която определи контекста на британския опит в обслужването на хора с увреждания, като обърна специално внимание на въпроси, свързани със законовите изисквания, финансирането, достъпността, набирането на служители, комуникацията и сътрудничеството.
Следващата сесия даде възможност на делегатите да се представят и да разяснят позицията на техните библиотеки по отношение на потребителите с увреждания. Имаше 45 делегати от 31 библиотеки, избрани от ръководния екип на проекта. Библиотеките представляваха сполучлива комбинация от градски, общински, читалищни и регионални библиотеки, университетски и национални библиотеки, а също и централната библиотека за потребители със зрителни увреждания в София. Опитът, описан от различните библиотеки, е твърде разнообразен - от библиотеки със сравнително развито обслужване (напр. Университетската библиотека при Софийския университет “Св. Климент Охридски”, Библиотека “Св. Св. Кирил и Методий” в Бургас и Библиотека “Родина” в Стара Загора), до други, където въпреки добрите намерения, досега на практика е постигнато много малко. Няколко местни и обществени библиотеки работят с местни клубове и организации на хора със зрителни увреждания, а също и със специализирани училища, като са били изградени схеми за доставки по домовете. Някои вече са участвали в пилотни проекти като напр. проектът, финансиран от “Отворено общество”, който е позволил да се преустрои средата и да се закупят аудио материали, но други не са били толкова успешни.
Следващият говорител беше Петър Стайков, който изложи накратко нуждите на хората със зрителни увреждания в България и говори за това как технологичното развитие е помогнало те да бъдат задоволени, признавайки в същото време, че няма техническо средство, което да замени зрението. Сред младите хора използването на брайловата азбука е намаляло и новият специализиран софтуер, отговарящ повече на индивидуалните нужди от сканиране на текстове, представлява реален източник за по-добър достъп до информация. Д-р Стайков подчерта, че библиотеките трябва да предоставят информация какво да се чете, както и достъп до материалите.
Първият ден приключи с официална вечеря в ресторант “Филибето” с програма от песни и танци от местните участници от Стара Загора. Вечерта наистина успя да разчупи леда между делегатите и им предостави възможност в неформална обстановка да се запознаят помежду си и с консултанта.
Вторият ден на семинара започна с доклад на Хюсеин Исмаил, който описа възможностите за достъп до информация за хора със зрителни увреждания. Първата машина за синтезиране на говор в България се появява в края на 80-те години. В съчетание с друг софтуер, като например скрийн рийдър, тя позволява на потребителите да избират какво желаят да четат дума по дума или изречение по изречение. Беше отбелязано, че съществуват трудности при четенето на технически текст и формули, или на специализиран текст като музикални ноти. JAWS е най-широко използваният софтуер в България и последва демонстрация от Ивайло Маринов. Това беше особено полезно, тъй като това е програмата, финансирана от проекта, и много от делегатите за първи път присъстваха на нейна демонстрация.
На следващата сесия беше направена втората британска презентация. Тя формулира съвети за най-успешните практики за предоставяне на електронна информация по въпроси, свързани с дизайна, технологичен преглед и възможностите за финансиране.
Последната сесия на семинара беше съсредоточена върху представянето на опита на четири различни библиотеки: Университетската библиотека при СУ “Св. Кл. Охридски” (д-р Иванка Янкова), Библиотека “Св. Св. Кирил и Методий” в Бургас (Розалинда Петкова), Библиотека “Никола Фурнаджиев” в Пазарджик (Румяна Врачева) и библиотека “Родина” в Стара Загора (Слава Драганова). И четирите библиотеки са предприели редица инициативи за подобряване на услугите за потребители с увреждания, включително сканиране и увеличаване на статии, осигуряване на материали в алтернативни формати, извършване на преустройства в сградите и на компютрите и предлагане на разширено и мотивационно обучение за служителите на библиотеката. Особено вълнуваща бе презентацията, направена от Людмила Борисова, служител с увреждания от Библиотека “Родина”, която демонстрира как дори сравнително малки промени могат да променят човешки живот.
Последната презентация беше на уебсайта на проекта, разработен от Таня Тодорова и Димитър Кътовски от Университетската библиотека при СУ “Св. Климент Охридски”, последвана от официалното раздаване на съпътстващите брошури.
Семинарът завърши с посещение на неолитните жилища в Стара Загора и заключителна вечеря.
Препоръки за бъдещо развитие на проекта


  1. Разработване на уебсайта

Уебсайтът беше създаден още през лятото и е впечатляващо постижение за толкова кратко време. Очевидно е, че продължаващата му разработка ще играе важна роля в разпространението на успешните практики, поддържайки сътрудничеството между 31-те библиотеки, както и в популяризирането на проекта сред потребителите. Членовете на екипа по създаването на сайта в библиотеката на Софийския университет са опитни и отдадени на работата си и страниците, създадени досега, представят успешно проекта. Връзките към всичките 31 библиотечни каталози са важни и трябва да придобият по-широко приложение по отношение на междубиблиотечните заемания и възможността за снабдяване с материали в алтернативни формати, тъй като някои от участващите библиотеки вече разполагат със значителни колекции, особено от аудио касети. Препоръчва се ръководният екип на проекта да проучи британския опит по отношение на проекта REVEALWeb. Също така се препоръчва в уебсайта да се включи списък с полезни уебсайтове и адреси на подходящи агенции: списъкът с британски източници е включен в презентацията и такъв подход може да се приложи и за българските източници. Бързо може да се изготви ръководство с указания за служителите, което ще им бъде от полза за избора на подходящ начин, по който да се отнасят към потребителите с увреждания, както и за създаването на рекламни материали в подходящи формати (подобно на указанията, съдържащи се в британските презентации). Самите потребители с увреждания трябва да бъдат консултирани по първите указания, като е много подходящо да се започне с лекторите от семинара.




  1. Статистика на потребителите

Важно действие, което ръководният екип на проекта трябва да предприеме с цел събиране на информация, е да изготви статистика за броя на потребителите в участващите библиотеки, както и на видовете увреждания и специални нужди. Очевидно е, че трябва да бъде запазена конфиденциалността и анонимността на тази информация, но тя ще послужи, за да се установи кои са библиотеките със специфични и значителни по размер групи потребители, където трябва да бъдат съсредоточени ресурсите на проекта.


Ако в резултат на проекта потребителите с увреждания получат възможност да бъдат насочвани към всяка една от библиотеките, участващи в проекта, които предлагат определени услуги, трябва да се изготвят договори за достъп. Препоръчва се издаването на членска карта на тези потребители, може би с логото на проекта, която ще позволи на библиотечните служители да ги разпознават без евентуално да се налага да им задават неудобни въпроси. Също така полезно е във всички участващи библиотеки по отношение на хората с увреждания да се прилага универсална обща политика.


  1. Помощни (асистивни) технология и оценка на сградата

Основна пречка както за покупката на специализирано оборудване, така и за правилното оценяване и извършване на подходящо преустройство на средата, е финансирането. Проектът си осигури финансиране за покупката на JAWS и Speechlab, които ще бъдат инсталирани в седем от библиотеките-участнички (предстои определянето им от ръководния екип на проекта). Препоръчва се да бъдат избрани библиотеки, които вече са доста напреднали в предоставянето на услуги и в отношението си към хората с увреждания. Инсталирането на програмите в съчетание със силните връзки с екипа на “Хоризонти” ще послужи като отлична първоначална база за оценка на използването на различните типове български библиотеки и доколко те са подходящи. Опитът на Обединеното кралство доказа необходимостта от значително популяризиране на помощните технологии, за да се насърчи поемането на повече потребители, както и за провеждането на цялостни и многократни обучения на библиотечните служители. Където е подходящо, се препоръчва да бъдат използвани служителите на “Хоризонти”, за да се осигурят обучение и демонстрации за библиотечния персонал, както беше направено в библиотеката на Софийския университет.


Няколко библиотеки, най-вече местни и регионални, изказаха мнението, че техните сгради не могат да бъдат преустроени, тъй като са собственост на външни организации, а други споделиха трудностите, които изпитват при осигуряването на финансиране. Препоръчва се да се направи проучване, което да позволи на библиотеките да оценят евентуалните трудности за физически достъп, и с което да се открият потенциални източници на финансиране. Макар че ключовата цел на този проект е електронният (и поради това отдалечен) достъп, не трябва да се забравя, че много потребители с увреждания желаят да посещават библиотеки по същия начин както и другите потребители. От радиоинтервюто става ясно, че потребителите с увреждания по-скоро биха желали да могат да посещават всяка библиотека “нормално”, отколкото да им се налага да посещават специализирани библиотеки. Опитът на Библиотека “Родина” може да послужи за пример в развитието на този аспект на проекта.


  1. Публичност и обучение

Дипляната за популяризиране на проекта е вече готова и представлява отлична отправна точка за старта на рекламната кампания. Препоръчително е в процеса на развитие на проекта да последва издаването на нови брошури. На уебсайта могат да бъдат представени случаи от отделните библиотеки (възможно от седемте, участващи в пилотирането на помощните технологии), за да се насърчават успешните практики. Да се изработят постери, обучителни брошури и други рекламни материали в няколко алтернативни формата за всички 31 библиотеки, за да се популяризира проектът и да се рекламират местните услуги. Ключов момент е обучението на целия библиотечен персонал. Както беше описано по-горе, препоръчва се за обучението по отделните технологии да се привлекат служителите на “Хоризонти”. Много е важно всички служители да бъдат обучавани и осведомявани непрекъснато за последните развития, като се препоръчва във всяка библиотека поне един член от персонала, ако не и цяла група, да отговарят за тази задача. При моите дискусии с делегатите пролича очевидна загриженост, свързана със затруднението им да разбират нуждите на потребителите с увреждания и да се отнасят по подходящ начин към тях и затова този проблем трябва да бъде разгледан.


Семинарът получи доста голяма публичност чрез отразяване в пресата, като е добре това да продължи по възможност със статии в професионални списания или основните медии. Ваня Грашкина като председател на СБИР е идеалният кандидат, който да продължи тази дейност по-нататък.


  1. Сътрудничество

Очевидно е, че участващите библиотеки са изпълнени с добри намерения по отношение на проблема и проекта и затова е уместно каналите за комуникация и подкрепа да се поддържат отворени. Препоръчва се да се изготви дискусионен списък с електронните адреси за всички участници и по възможност представител на Британския съвет, за да се даде възможност да се споделят успешни практики и да се насърчава взаимният напредък по време на целия проект. Уебсайтът може също така да изиграе ролята на полезна фокусна точка за ръководния екип, където да се поместват информации за последните събития и нови развития. Британският опит на Регионалната Група М25 за хора с увреждания и специални нужди показа, че тази форма на комуникация е особено успешна и насърчава ангажираността на служителите, подтиква ги да обмислят промени, които иначе не биха им хрумнали. Групата също така обмисля издаването на тримесечен печатен бюлетин за членовете.




  1. Бъдещи семинари

Успехът на септемврийския семинар показа, че би било полезно срещите по проекта да продължат и по възможност да се провеждат на всеки 6 месеца, но най-малко веднъж годишно. Ползата от събирането на хора от разпръснати региони е голяма и социалните връзки, които се създадоха както по време на семинара, така и на вечерните забавления, ще подкрепи успешното сътрудничество.


Може да се обсъди официално свързване на този проект с други подобни проекти в европейски контекст с помощта на Британския съвет, дори и само по електронен път. Британската група М25 провежда ежегоден семинар “обмяна на опит” и кани лектори, които да споделят примери за успешни практики в тази област и може да разгледа възможността за финансиране участието на лектор от българския проект.
Заключителни наблюдения
Постигнатият досега напредък по проекта е особено впечатляващ и предоставянето на услуги в някои от ключовите библиотеки е доста напреднало. Очевидно това е една много необходима сфера на услугите като се има предвид броят на потребителите с увреждания, особено на тези със зрителни увреждания, и това ще осигури успеха на проекта. Основното впечатление, получено по време на посещението е, че проектът е обграден от много добра воля и искрено старание, което е много окуражително. Важно е да се използва този факт, като участниците трябва да бъдат постоянно информирани и ангажирани, тъй като това ще направи развитието на проекта много по-лесно и потенциално по-евтино. Участието на самите потребители с увреждания както в семинара, така и в преустройството на местните библиотеки е много важно и, повтарям отново, забележително. В Обединеното кралство не винаги е толкова лесно да се направи това, но трябва да бъде аплодирано в българския контекст като едно мощно пропагандно средство. Ясно е, че има истинска ангажираност за сътрудничество и съдействие дори между различни типове библиотеки и, както беше препоръчано по-горе, тази ангажираност трябва да се поддържа както чрез електронни средства, така и с реални срещи. Публичността, заобикаляща семинара, включително радио и телевизионните интервюта, бе от голяма полза за проекта и му осигури истинска гласност в България
Благодарности
Бих искала да благодаря на домакините от Стара Загора, на Катя Колева за нейните умения на преводач и представянето на Стара Загора и особено на Цветанка Панова от Британския съвет за нейното приятелство и подкрепа по време на цялото пътуване. Бих искала също така да благодаря на Британския съвет в София за гостоприемството и за запознаването ми с България.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница