Факултет по класически и нови филологии катедра “англицистика и американистика”



страница1/3
Дата12.06.2017
Размер0.6 Mb.
#23411
ТипАвтореферат
  1   2   3



СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВЕТИ КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”

ФАКУЛТЕТ ПО КЛАСИЧЕСКИ И НОВИ ФИЛОЛОГИИ

КАТЕДРА “АНГЛИЦИСТИКА И АМЕРИКАНИСТИКА”
ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ ДАГНЕВ

МЕТАФОРИЧНИ ТЕРМИНИ В АНАТОМИЯТА:

АНГЛИЙСКО-БЪЛГАРСКО СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ

АВТОРЕФЕРАТ
на дисертация за присъждане

на образователната и научна степен „доктор”

Научна специалност 05.04.11

Общо и сравнително езикознание (Английски език)


Научен консултант: проф. д-р Мира Ковачева
София

2017


Дисертационният труд е обсъден и предложен за защита на разширен катедрен съвет към катедра „Англицистика и американистика” при Факултета по класически и нови филологии на СУ „Св. Климент Охридски” на 10. 01. 2017г.

Защитата на дисертационния труд ще се състои на 28.04.2017 г. от 14.00 часа

в Първа заседателна зала

Научно жури:



Председател:

Членове:




Доц. д-р Росица Ишпекова

Проф. д-р Мира Ковачева

Проф. д-р Боян Алексиев

Проф. д-р Диана Янкова

Доц. д-р. Христо Стаменов


СЪДЪРЖАНИЕ

  1. Увод

  2. Структура на дисертацията

  3. Глава 1. Обхват и обект на изследването

  4. Глава 2. Когнитивна лингвистика и фигуративен език

  5. Глава 3. Избор на аналитичен модел

  6. Глава 4: Ограничаване на корпуса

  7. Глава 5. Общи термини и индексни думи

  8. Глава 6. Метафорично мотивирани термини

  9. Глава 7. Изводи

  10. Справка за приносите

  11. Литература, цитирана в автореферата

  12. Публикации по темата на дисертацията

4

6

8



11

16

24



26

34

38



40

42

48





1. Увод

Метафората, като изразно средство, дълго време е била пренебрегвана и дори нежелана в лоното на специализираната литература. Считана за троп, и като такава, определяна за неуместна в „точния” език на научните изследвания, тя не е изучавана в контекста на научния дискурс. С утвърждаването на когнитивната лингвистика и семантика в средата на 70-те и 80-те години, както и най-вече с пионерската работа на Лейкъф и Джонсън (1980, 1999), Джонсън (1987), Лейкъф (1987, 1993), Теорията за концептуалната метафора (ТКМ) изменя коренно представата на научния свят за неизбежната ѝ роля при концептуализиране на абстрактни понятия, на нови понятия, и по този начин за увеличаване на познанието въобще.

Спорът за съвместимостта между метафора и наука е бил предмет (и все още е) на широк теоретичен дебат в областта на лингвистиката и философията. По отношение на вторичната номинация в терминологията, значението на метафоризацията и метонимизацията е показано от редица изследователи като Сейгър (1990), Попова (1986а), Телия (Телия 1977 цит. по Попова 1986а). Понятието „научна метафора“ обаче остава нееднозначно, особено по отношение на опозицията „жива/мъртва“ метафора.

В по-ново време Стийн прави интересна съпоставка между очакваното и реалното разпределение на метафоричен език в различни жанрове. От неговите таблици (1 и 2 по-долу) се вижда, че академичният жанр, макар и да не е първи в класацията с реално сравнени корпуси, също се характеризира с наличие на метафори (Стийн 2014).

Таблица 1 Очаквано разпределение на метафоричния език в различни жанрове (по Стийн 2014)

Регистър

Очакван процент метафорични употреби

Худож. текстове

44.7%

Разговор

39.7%

Новини

34.9%

Академични текстове

32.8%

Таблица 2. Реално разпределение на метафоричния език в различни жанрове (по Стийн 2014)

Регистър

Реално употребени метафори

Худож. текстове

18.3%

Разговор

16.2%

Новини

11.7%

Академични текстове

7.6%

Когнитивният обрат в лингвистиката разглежда езиковите феномени в пряка връзка с „опита“ и „употребата“, като негови динамични аспекти. Това се отнася и до термините като познавателни структури. Времето на ясните дефиниции, откриваеми единствено в специализираните речници на хартиен носител, се счита за отдавна отминало, като с помощта на технологичната революция и всеобхватността на Интернет, потребителят на информация е обсипан с възможности за извличане на необходимите данни.

Kомуникативните характеристики на езиковите изразни средства, тяхното прагматическо значение, се очертават все по-ясно не само като допълващи съдържанието им, но и като решаващ техен аспект. Според групата „Прагълджаз“, метафоричните употреби са индиректни значения на думите, които възникват от контраста между контекстуалното значение на лексическата единица и нейното обичайно значение (Прагълджаз 2007, цит. по Стийн 2007). То може да отсъства от непосредствения контекст, но се явява в други контексти (Стийн 2011:6). Когато се борави с научна област, тя играе роля на контекст, в случая с анатомичните термини човешкото тяло е неизменно присъстващ контекст, като за отделните органи или части се подразбира и контекстът на функционалната подсистема или друга физическа цялост, към която те принадлежат.

Бурните процеси на развитие в комуникацията между култури в съвременния свят проявиха някои спящи проблеми при употребата на терминология в различни сфери на познанието. Безспорна е намесата на културни стереотипи в метафоричното мислене и при установяване на определени метафорични употреби (срв. Кьовечеш 1995, 2002, 2005, 2006, 2010). При това положение с особена сила се откроява необходимостта от провеждане на „съпоставителен анализ“, тъй като именно резултатите от такъв анализ могат да подпомогнат намирането на адекватни еквиваленти на метафоричните термини, в случаите, в които те липсват или са неадекватни (прекалено дълги, непрозрачни и т.н.).

2. Структура на дисертацията

Настоящият дисертационен труд се състои от седем основни глави.



  • Глава Първа: обхват и обект на изследването представлява уводната част, излагаща обекта, мотивацията и обхвата на изследването. Обяснен е интересът към изучаваната област. Обосновава се връзката между терминология и език, както и се прави кратко описание на най-важните теории в терминологията по отношение на метафората. Представена е и кратка история на анатомичната терминология, както и нейното развитие в българския и английския социално-културен и научен аспект. Най-съществената част от тази глава е излагането на работните хипотези, целите и задачите на дисертационния труд.

  • Глава Втора: когнитивна лингвистика и фигуративен език представя основните принципи в когнитивната лингвистика, моделите на концептуална организация в различните теории. Паралелно с това се прави критичен преглед на най-влиятелните теории за метафората. В тази глава са разгледани и някои понятия, анализирани в по-подробно в следващите глави - напр. т.н. индексни думи. Тук се представя и метафоричната типология, с акцент върху идеята за събуждане на метафорите.

  • Глава Трета: избор на модел излага избрания модел на анализ –теоретичната рамка на ТЛПКМ - Теорията за лексикалните понятия и когнитивни модели, предложена от Вивиън Еванс, като тя е доразвита с оглед особеностите на анализа на анатомичните термини.

  • Глава Четвърта: ограничаване на корпуса може да се нарече преходна –тя представя както използваната методология за формирането на корпуса от термини, така и е в същността си, аналитична част.

  • С Глава Пета:общи термини и индексни думи дисертационният труд навлиза в най-същностната си аналитична част. Представено е понятието общи термини (termini generales), т.е. думи, с терминологична употреба, служещи като опори на множество терминологични единици. Идентифицирани са и т.н. индексни думи, като една голяма част от тях, са анализирани впоследствие. Вторият раздел на тази глава анализира съществена част отобщите термини с метафорична номинация, т.е. тези, при които метафората е възможно да бъде събудена.

  • Глава Шеста: метафорично мотивирани термини е фокусирана първо върху монолексемните специфични термини с метафорична номинация в анатомичния език. Тези термини, за разлика от общите, имат само един референт – анатомичен обект. В тази глава термините са разгледани типологично, а съпоставката между български и английски терминологични единици е директна, т.е. всеки термин е изследван с оглед и на българските, и на английските му еквиваленти. Също така, тази глава представя и синаптичните словосъчетания, които по наше мнение, са единствените с възможна метафорична номинация.

  • Глава Седма: изводи и приносни моменти е заключителната част на дисертацията, която представя изводите по отношение на целите и задачите, поставени в уводната част, както и приносните моменти.

Дисертационният труд също представя:

  • списък с цитирана литература (Библиография),

  • три Приложения (в края на разработката), включващи:

    • Приложение 1 – корпус с ексцерпирани термини на български, английски и латински;

    • Приложение 2 – списък с общите термини в корпуса;

    • Приложение 3 – списък със специфичните термини с метафорична номинация


3. Глава Първа: обхват и обект на изследването

Глава Първа е разделена на осем раздела. В първия раздел се разглеждат най-общите постановки, свързани с мотивацията, обхвата и обекта на изследване. Раздел Втори анализира съществуващите съпоставителни изследвания в терминологията в България и чужбина, докато в Раздел Трети са отразени дискусионни въпроси в терминознанието и когнитивните теории за метафората. Раздел Четвърти, с двата си подраздела, представя кратка история на анатомичната терминология по принцип, както и в частност на българската и английската анатомия респективно. Раздел Пети дискутира моделите на описание, застъпени в дисертацията, а Раздели Шести и Седми въвеждат целите и задачите, поставени пред разработката. Раздел Осми е посветен на плана на съдържанието на дисертацията.

Обект на настоящата разработка е анализът на метафоричността в българската и английска системи от анатомични термини на базата на когнитивната лингвистика. Два са непосредствените мотиви за избор на тема на дисертацията. Най-напред, в чисто личностен план, преподаването по чужди езици в Медицинския университет в Пловдив, където работя, е неразривно свързано с работата с термини на двата горепосочени езика. Съществуват проблеми както от епистемологична гледна точка, така и от дидактична и педагогическа при употребата на медицински термини, които от своя страна са преплетени с анатомичните термини. Тяхното значение прави анатомията водеща и при изучаването на специалността, тъй като предметът е ситуиран в началото на курса на обучение и продължава четири семестъра. Съществуването на твърдо установена латинска номенклатура, валидна както в българската, така и в английската анатомична терминологична система, поставят употребата на синонимните форми в двата езика в сравнително нестабилно положение. Специалисти с медицинско образование не са квалифицирани да обсъждат тези проблеми. От друга страна между терминознанието и лингвистиката до скоро съществуваше ненужно твърда граница. Безспорно е, че голяма част от анатомичната терминология има експериенциален характер. С оглед на практическите приложения, изследването на метафоричността в терминологията предоставя възможност да се дефинират аргументи за или против теоретични постановки както в терминознанието, така и при изучаването на метафората като езиков факт. Още повече, че по своята същност, термините са имена, тоест позволяват да се изследва именно интерфейсът между концептуалното съдържание и начина на неговото изразяване в комуникацията.

Материалът за изследване представлява корпус от 851 български и английски единици както и номенклатурните латински наименования. Този корпус е съставен на основата на по-широк такъв от 1380 термина, като последният е редуциран след няколко пресявки. Водещ принцип при съставяне на финалния корпус бе да се отграничат метафорите от неметафорите въз основа на възприетия теоретичен модел и да се установи кое ще се счита за преносно и кое за пряко значение. Целта бе да се състави корпус, който напълно да изчерпва всички видове метафори, което поставя въпроса за представителността на данните.

За да представим балансирана картина за разпределението на метафорите в езика на анатомията, ние се постарахме да включим термини равномерно от всички седем дяла на анатомията, съобразно броят им в тези дялове. В езиков план включихме представители на всички словообразувателни начини – думи-термини, термини-словосъчетания с два, три, четири и повече компонента. Бяха изследвани представители на лексико-морфологичния, лексико-семантичения и лексико-синтактичния начин на словообразуване.

Предмет на настоящата разработка е начинът на конструиране на значението на метафората в нейната називна функция в анатомията в български и английски език.

Основните хипотези, приети в изследването, могат да се обобщят по-общо като: анатомичните термини като названия (имена) не могат да се считат за метафори по силата на самото определение за термин, но в определени употреби някои от тях могат да съживят метафоричния си произход. Проявата на метафоричността е на семасиологично ниво, което означава, че вниманието се насочва към езиковите характеристики на изходните думи и на ономасиологичния процес.

Целите на дисертацията произтичат не само от така формулираните работни хипотези, но и от сравнението със съществуващи изследвания с подобна тематика, при които терминът „метафора“ се използва с различно по ниво на отчетливост съдържание. Най-често за метафори се считат продуктите на семасиологично развитие на значението. Така термини като гранична бразда, бразда на папилата се анализират като метафори със сфера на източника Природа. При такъв подход обаче не се отчита ролята на съгласуваното и несъгласуваното определение в термините. На практика при опит за напасване по подобие на семантичните признаци се вижда, че именно природните признаци са нерелевантни. Да се опишат всички цели на изследването е трудно, тъй като те изникваха в процеса на работа във връзка с конкретен срещнат проблем. Като по-общи цели могат да се споменат:

А) Да се подложи на анализ мнението, че анатомичната терминология е изцяло метафорична и ако отговорът е положителен – да се търси разликата между двата езика в това отношение

Б) Да се предложат алтернативни анализи, за да се посочи разнообразието от случаи

Задачата на настоящия труд е да се приложат към материал от анатомичната терминология съвременни подходи за изучаване на метафората; очакваният резултатът е двояк – не само да се очертаят нейните концептуални, структурни, функционални и съпоставителни аспекти, но и да се изясни начина, по който спецификата на дадения корпус потвърждава или оборва теоретичните положения в теорията на метафората.

Методологичната и теоретичната основа на изследването се опира главно на Теорията на лексикалните понятия и когнитивни модели на Вивиън Еванс (2006, 2009, 2010а, 2010б, 2015а), на разработките на Джерард Стийн (1994, 2007, 2008, 2010, 2011а, 2011б, 2011в, 2013, 2014), на Теорията за кариера на метафората (Боудъл и Гентнер 2005; Гентнър и Боудъл 2001; Гентнер и Боудъл и съавт. 2001; Гентнър и Ратърман 1991; Гентнер и Уолф 1997; Уолф и Гентнер 2000) , както и на разработките на множество други теоретици в областта на метафората и когнитивната лингвистика. До тази теоретчина база, служеща за основа на анализа, се достигна след внимателно проучване на най-известните теории в областта като Лейкъф и Джонсън (Лейкъф и Джонсън 1980, 1999a , Лейкъф 1987, 1993, Джонсън 1987) с т.н. Теория за концептуалната метафора, Фоконие и Търнър (Фоконие и Търнър 1996, 1998, 1999, 2003; Фоконие 1997) с Теорията за концептуалната интеграция и групата около Глаксбърг (Глаксбърг 2001, Глаксбърг, Браун и Мък Глоун 1993; Глаксбърг и Кийсар 1990, 1993, Глаксбърг и МъкГлоун 1999 Кийсар и Глаксбърг 1992; Кийсар и кол. 2000) с Теорията за класификационните изявления.



4. Глава 2. Когнитивна лингвистика и фигуративен език

Глава Втора се състои от девет раздела. Първите четири представят основните принципи в когнитивната лингвистика и причините, поради които авторът се е спрял именно на това течение в езикознанието. Раздел Първи излага петте основни тези на когнитивния подход - Тезата за въплътеното познание е опит да се обясни концептуалната организация въз основата на взаимодействието ни с физическия свят. От друга страна, тезата за значението като концептуализация постулира, че всеки отделен аспект в структурата на езика е концептуализиран (Ланакър 1987), което означава, че всяко равнище на лингвистична репрезентация е структурирано чрез концептуализации от различен вид. В този ред на мисли, значението на езиковите единици не е фиксирано, а е обект на конструиращи операции и конвенционализация. От трета страна, ролята на езика, според тезата за символния характер на езиковия знак се разглежда в контекста на познанието като цяло и се отнася до понятия в ума на говорещия, а не директно до обекти от реалния свят. Езиковата единица е символна и е образувана от лексикалното понятие, което представлява семантичната структура и езиковата форма. От гледна точка на тезата за енциклопедичната семантика (Еванс и Грийн 2006, Крофт и Круз 2004), значението на думите не се ограничава до речниковата им дефиниция, а те са „отвори за достъп” (Ланакър 1987) до огромни хранилища от знание. По този начин знанието за един обект не се определя само от денотативната или дори конотативна стойност на думата, а е много по-широко понятие, зависещо от цялостните ни познания за обекта. Според тезата за употребата като критерий на значението, знанието на езика се проявява само в употребата и тя е това действие, което я утвърждава. Идеята за вкоренеността е логично следствие от тази теза, т.е. вкоренеността е степента, до която една символна единица се счита като „рутинна операция“ в мисленето на употребяващия езика.

Раздел Втори, Трети и Четвърти разглеждат прототипния характер на понятията, езиковото значение, както и начинът на употреба на езика. В Раздел Втори се изяснява разбирането на Рош (1978) за понятията – те не се възприемат като свободно съчетаеми, а са в сложна взаимозависима организация, почиваща на най-типичните видове – прототипи, като не всеки член на дадена категория е еднакво представителен за нея. Прототипните категории също така се характеризират със сходство на основата на родствени връзки и имат „мъгляви граници“, т.е. едно лексикално понятие може да бъде причислявано към различни категории, а тяхната семантична структура има „формата на радиално множество от кластърни и застъпващи се членове“ (Пенчева 2011:127). Съществуват категории на основно ниво, които са оптимални, за да се постигне най-голяма когнитивна икономия. Това ниво на включеност е равнозначно на средното ниво на описване на детайлите и на него взаимодействието на категориите е най-голямо (Рош 1978, цит. по Еванс и Грийн 2006:255-268). В Раздел Трети се подлагат на критика разбирането на формалната логика и компонентния анализ, че съставните части на езиковото значение са значенията на отделните компоненти и граматическите правила, на които те се подчиняват. Без напълно да се отхвърля това становище се защитава тезата, че думите имат „Протеев характер“ (Еванс 2009), т.е. значението им е силно зависимо от значението на контекста. Така, думите извън контекста са напълно лишени от значение, а то самото е функция на изказването, не на отделна лексикална реализация, свързана с някаква езикова единица (Еванс 2009, 2010). Същината на твърденията в Раздел Четвърти е, че езиковото значение никога не е директно възприемано, а се „конструира“ в употребата според начина, по който промените на значението на думите в езика се влияят от контекста. Затова съществува важна разлика между значение и лексикални реализации – първото е свойство на изказването, докато вторите са мисловни абстракции, които ние извличаме и съхраняваме в познанието си за езика, за да възпроизведем цялото разнообразие от нови употреби, които думата обозначава в конкретния контекст.

Раздел Пети е разделен от своя страна на пет подраздела, като основната цел е да се представят различните модели на концептуална организация, приети в когнитивната лингвистика. Това се прави с оглед използването на най-подходящия модел или модели за нуждите на настоящия труд. Излагат с идеите на Филмор (1985) за познанието като структурирано чрез концептуални рамки, представя се понятието концептуална сфера, въведено от Ланакър (1987), теорията за идеализираните когнитивни модели (ИКМ) на Лейкъф (1987), концепциите на Джонсън (1987) за ролята на образните схеми, обясняващи механима на въплътеността, както и (не на последно място по важност), постулатите на Фоконие ([1985] 1994, 1997) за менталните пространства.

Според Филмор рамките са „специфични единни рамки от знание или свързани схематизации на опит” (Филмор 1985: 223). Така, за разбирането на едно от понятията в рамката е необходимо да се схване цялата структура, в която попада то, като по този начин когато един от компонентите на системата бъде въведен в дискурса, всички останали автоматично стават достъпни (Филмор 1985: 111). Когато дефинира термина концептуална сфера, Ланакър има предвид, че значението е енциклопедично, а лексикалните понятия не могат да бъдат разбрани без по-широк познавателен контекст (Ланакър 1987). Идеите на Ланакър за концептуалните сфери в много отношения допълват теорията на Филмор за рамките, като има и известни разлики. Филмор само допуска възможността понятията да бъдат структурирани чрез множествени рамки (или сфери), а според Ланакър множествеността е типична за понятията. По мнението на Раден и Дирвен, рамката е специфична структура на познанието, обграждаща категориите, докато сферата е много обща област на концептуализация или общо поле, към което принадлежи дадена категория или рамка в определена ситуация (Раден, Дирвен 2007: 11).

Лейкъф предлага структурата на категориите да се представя чрез идеализирани когнитивни модели (ИКМ), като в основата на това разбиране е, че свойствата на категориите не са обективни, а интерактивни, т.е., това което човекът интерпретира (Лейкъф 1987). ИКМ описват начини на организиране на знанието чрез неговата идеализирана сърцевина и предполагат наличието на някакъв стереотипен образ, с помощта на който се организира човешкият опит и знания за заобикалящия свят (Лейкъф 1987: 68-74). От своя страна, М. Джонсън предлага обяснение на механима на въплътеността, посредством образни схеми (Джонсън 1987). Образните схеми са рудиментарни понятия, като ВМЕСТИЛИЩЕ, КОНТАКТ, БАЛАНС и са в основата си предконцептуални структури, изградени от сетивно-моторни стимули от рождението на човека. Образносхематичните понятия се разширяват систематично с натрупване на жизнен опит, включително и езиков, и образуват по-сложни, абстрактни категории и структурирани концептуални сфери. Този процес те наричат концептуална проекция, като метафората е също такъв вид проекция, така, напр. в английския език (а и не само в него) състояния като ‚любов‘, се структурират според образната схема ВМЕСТИЛИЩЕ.

Според Фоконие значението не е предварително зададено знание, кодирано в езика, а е сложен процес, случващ се на концептуално ниво, като по-голямата част от обработката е „скрита зад кулисите” (Фоконие, 1997). Структуриращата рамка на концептуализацията са менталните пространства, които са контекстуално обвързани, динамични смислови единици. Те са области от концептуалното пространство, които съдържат специфичен вид информация и са контекстуално и културно ориентирани. И тъй като са зависими от контекста, те създават „временни пакети” от информация, специфична за конкретния реализиран дискурс. Например, изречението: „Постлах червения килим за пристигането му.“ - предполага поне две интерпретации. Това означава, че в езиковият изказ има семантичен потенциал, който се реализира съгласно конкретната езикова ситуация. Като естествено продължение на теорията за менталните пространства, Фоконие, заедно с Търнър, развиват Теорията за концептуалната интеграция (ТКИ), при която две или повече ментални пространства (наречени входни пространства) се интегрират, за да се получи едно слято пространство (Фоконие и Търнър 2002). Тази теория обръща особено внимание на емергентната сигнификация, т.е. на факта, че сливането на менталните пространства поражда нови значения, които не могат да бъдат получени от никое от входните пространства.

Моделите на концептуална организация, изложени по-горе са необходимия фон, на който в Раздел Шести се представят най-известните и влиятелни теории, обясняващи метафората на езиково и концептуално ниво. Представена е класификацията на Е. Камп (2006), философ на езика и автор, несвързан с никоя от гореспоменатите теории. Според нея има четири основни подхода към обясневане на феномена на метафората:

a) метафората като съпоставяне– Дейвидсън (1978, цит. по Камп 2006);

b) метафората като причисляване към категория – Глаксберг и Кийсар (Глаксбърг 2001, Глаксбърг, Браун и Мък Глоун 1993; Глаксбърг и Кийсар 1990, 1993, Глаксбърг и МъкГлоун 1999 Кийсар и Глаксбърг 1992; Кийсар и съавт. 2000), Лейкъф и Джонсън (Лейкъф и Джонсън 1980, 1999a , Лейкъф 1987, 1993, Джонсън 1987);

c) метафората като ‚съешаване‘ на характеристики– Ортони (Ортони 1979), Фоконие и Търнър (Фоконие и Търнър 1996, 1998, 1999, 2003; Търнър и Фоконие 1995, 1995, 2000; Фоконие 1997);

d) метафората като структурно изравняване – Блак (1962, 1979), Гентнър и Боудъл (Боудъл и Гентнер 2005; Гентнър и Боудъл 2001; Гентнер и Боудъл и съавт. 2001; Гентнър и Ратърман 1991; Гентнер и Уолф 1997; Уолф и Гентнер 2000).



От гореспоменатите подходи, ще обърнем внимание в критичен план на най-известните (едва ли е необходимо да ги разискваме тук) –

  • Както Теорията на концептуалната метафора (ТКМ), така и Теорията за класификационните включвания са уязвими най-вече по отношения на тяхното акцентиране изключително върху схемите, свързани със сферата на източника. Те изпитват трудности да обяснят различните ефекти, които се получават като се прилага една и съща сфера на източника към множество сфери на целта. Както забелязва Камп, когато ние мислим за „Жулиета като слънце“, това е много различно от мисълта за „Ахил като слънце“ (Камп 2006:163). Тъй като схемата е генерирана чрез абстракция, трудността се състои в това да се обяснят конкретните черти, които метафората извиква.

  • Метафората в Теория за концептуалната интеграция разчита на напасване на характеристи. От особена важност са критериите за формиране на метафоричното слято пространство, когато трябва да се отграничи метафоричността. Това, което прави един бленд метафоричен е, че елементите от входовете се „сливат” в пространството на бленда. Отличителното в метафоричната репрезентация е, че един компонент от даден елемент се отъждествява с друг. За разлика от метафоричните блендове при други форми на концептуална интеграция, елементите от съответните входове запазват идентичността си в бленда. Недостатък на тази теория е, че тя не взема предвид езиковите компоненти, които влияят на метафората – контекстът, семантичните афорданси, както и сложното разграничение между буквално и преносно значение.

  • Теорията за кариера на метафората представлява хибриден модел на метафорична интерпретация – тя запазва подхода към метафората като причисляване към категория, но я доразвива отчитайки езиковата употреба. Според Гентнър и колегите ù при формирането на един концепт чрез метафора са валидни концептуалните метафори и процесите на проекция, които обаче като езикови изрази подлежат на конвенционализиране вследствие на обръщението в езиковата общност при употреба.

В Раздел Седми на тази глава се разисква типологията на метафората на основата на класификацията на Кимъл (2002). Съществен за дисертационния труд е критерият за метафоричен тип според степента на конвенционалност. Анализирано е делението на К. Мюлер (2008) за мъртви и живи метафори. Критериите за това разделение са конвенционализацията, новостта и прозрачността. Мъртвите метафори са конвенционализирани и непрозрачни (напр. мускул), докато според въведения от Мюлер критерий за когнитивно активиране, метафорите могат да бъдат спящи - показващи ниско ниво на активиране и събуждащи се – показващи високо ниво на активация. Например, лексикалните понятия на думи от ежедневната употреба като „червей“, са от високо ниво и в потвърждение на това са развитието на тази лексикална единица – „червей“ е анатомичен термин, но присъства и в компютърната терминология, която е сравнително нова, със значението (първоначално) на „вирус“. В този смисъл подкрепяме тезата на Пачева, че анатомичните метафори са „спящи“. Според нея последните „показват тенденции към възобновяване“ като тя нарича този процес „събуждане на спящите метафори“ (Пачева-Карабова 2005).

В Осми Раздел се представя разбирането на Бойд (1993) за типологията на метафориата в науката. Бойд представя триделен модел, според който основните видове метафори, използвани в науката, са теоретично-конститутивни, евристични и екзегетични (обяснителни). В нашето изследване ние анализираме лексикални терминологични единици основно от първата категория, които са характерни за анатомичния език.

Последният раздел от тази глава е посветен на метонимията, която макар и да не е цел на изследването, поради особения си статут и връзка с метафората, също следва да бъде анализирана. Този раздел прави преглед на основните разбирания за ролята и същността на метонимията, в чиято същина, по мнението на водещите езиковеди в областта (Крофт 1993, Барселона, 2003б, Еванс и Грийн 2006 inter alia), е референциалността, т.е. дадено понятие се замества от негова черта, характеристика, особеност и т.н. Разликата, според този подход, между метонимията и метафората е, че докато при метафората отношението е „Х се разбира чрез Y”, при метонимията то е „X замества Y”. Механизмът на метонимията се разбира различно от изследователите. Лейкъф и Търнър определят механизма на метонимията като основан също на картиране, но не между две сфери, а в рамките на една единствена (Лейкъф иТърнър 1989). Според Кьовечеш и Радън (Коьвечеш и Радън 1998), метонимията е релация на достъп, докато Барселона и Крофт защитават тезата, че при метонимичния процес проектирането се извършва посредством активиране или осветляване на определен аспект на дадена сфера (Барселона 2003б, Крофт 1993). Така метонимията осигурява път за достъп към определена цел в сферата или дадена сфера в матрицата от свързани сфери е осветлена (Крофт 1993).

5. Глава 3. Избор на аналитичен модел

Глава 3 е разделена на четири раздела. Раздел Първи е посветен на въвеждане в теоретичната рамка, използвана в дисертацията. Този раздел представя анализа на Стийн по отношение на проблема за преносно и буквално значение чрез изследване на отношенията между три понятийни двойки: език и употреба, език и мисъл, и знак и поведение (Стийн 2007: 13). Изяснява се ролята на т.н. преднамерена метафора, според която концептуалната сила на метафората не е в „неосъзнатата“ ѝ (според ТКМ), а в нейната „по-ограничена и целева употреба“, което може да породи „съзнателна метафорична мисъл“ (Стийн 2014: 179-198). При номинацията на анатомичните термини, роля играе точно преднамерената метафора, тъй като процесът на назоваване не е спонтанен. Стийн е на мнение също, че Теорията за кариера на метафората може да предостави по-верен анализ на метафората. Според него ”новите” (“преднамерени”) метафори изискват съпоставяне между сферата на източника и сферата на целта при картиране, но впоследствие, веднъж конвенционализирани, метафорите не се обработват чрез съпоставка, а чрез лексикално пояснение (Джиора 2003), т.е. „сферата на източника не достига до етапа на отчетлив референт в ситуационния модел“ (Стийн 2008:238).



Стийн (2007, 2014) и Еванс(2009) твърдят че основните когнитивни теории за метафората са теории на „задкулисно познание“. Така например, ТКМ е аналитичен модел, изследващ ролята на неезикови концептуални процеси, улесняващи изграждането на значение на заден план, докато ТКИ (Кулсън 2001, Фоконие и Търнър 2002, 2008) разглежда езика като схематична структура, участваща в семантичното композиране. Както Еванс, така и Стийн, настояват за създаването на теоретични модели, насочени към езиковото познание като такова, отвъд концептуалното, така да се каже “на сцената“. В Таблица 3 са отразени възгледите на Стийн по отношението на 3 теории към езиковата страна на проблема (която той нарича “граматичeска“):





Концептуална теория за метафората

Теория за класификацион-ното включване

Теория за Кариера на метафората

Кога конвенционали-зираното езиково съчетание форма–значение е метафорично?

Ако е вербализиран израз на картиране между два домейна.

Отхвърля твър-дението, че повечето кон-венционални метафори са „метафорични“.

Вербален израз на по-широка категоризация чрез полисемия, в резултат на небуквално съпоставяне в предишни фази

Кога една концептуална структура, отнесена към конвенционализи-рана лингвистична форма, се счита за метафорична?

Ако е налице картиране между два домейна.

Отхвърля КТМ като непоследователна и агностична

Надредна рекатегоризация, резултат от съпоставяне в предишни фази

Кога съхранението, придобиването или загубата на конвенционализирано-то езиково съчетание форма– значение се счита за метафорично?

Ако картирането между два домейна е вербализирано.

Агностично (тъй като голяма част от езика се учи директно)

Възможно и изпълнено, ако картирането между два домейна е вербализирано.

Кога съхранението, придобиването или загубата на концептуална структура, отнесена към конвенциона-лизирана лингвистична форма, се счита за метафорична?

Ако картирането между два домейна е вербализирано.

Отхвърля КТМ като непосле-дователна и агностична

Въпросът е нерешен, но е факт, ако картирането между два домейна е вербализирано.
Таблица 3. Критерии за граматическа метафора в три теории за метафората (по Стийн 2007:81)

Този раздел представя и основната теория, използвана за анализа на анатомичните термини в настоящия труд. Съобразно спецификата на събрания корпус най-подходящ за анализ се оказа комбинираният подход на британския езиковед Вивиан Еванс. След обстойно сравняване на изложените основни теории (главно версии на TКМ и ТКИ) и претегляне на техните предимства и слабости, той разработва подход, наречен от него Теория на лексикалните понятия и когнитивните модели. Като първо предимство на този модел на анализ може да се счита факта, че тежестта при обяснението на преносния език (и въобще на езиковото значение като конструкт или „семантична композиция“ в неговата терминология) пада еднакво върху концептуалните и езиковите структури. Изходните аргументи в подхода на Еванс са свързани с ролята на езика от перспективата на въплътеното познание. Според него понятията се делят на аналогови (скаларни, богати, с неясни граници) и параметрични (основани на избор според ограничен брой признаци). Ролята на езика той я резюмира по следния начин:

• Да индексира или обозначи психическите симулации: реактивация на въплътени състояния

• Да осигури ниво на схематични (параметрични) понятия

• Параметричните понятия ръководят „парцелирането“ („фокалната настройка“ в терминологията на Ланакър) на аналоговите (перцептивните) понятия при конструирането на симулации

Според Еванс в мисленето понятията са аналогови (скаларни, богати, с неясни граници), в езика са параметрични (основани на избор според ограничен брой признаци):



Параметрични понятия (семантична структура)

Аналогови понятия (концептуална структура)

Специфични за езика

Специфични за симулационната система

Съдържащи само схематични характеристики или параметри

Аналогови репрезентации на въплътени състояния (body-based states)

В основата на всички езикови единици (= съчетание на форма и параметрично съдържание)

Възникват директно от перцептивния (осъзнатия) опит и се съхраняват в същите неврални системи

Реактивирани или симулирани (от езика, въображението и др.) и могат да бъдат комбинирани, за да образуват сложни и нови симулации

Таблица 4: Сравнение между аналоговите и параметрични понятия (по Еванс 2015: 274)

Основният постулат на теорията е, че езиковата система осигурява механизъм на контрол, улесняващ действието на концептуалните репрезентации в услуга на езиково моделираното изграждане на значението.

Еванс представя лексикалната репрезентация на езиковата единица по следния начин: в ТЛПКМ семантичната структура е обусловена от лексикалното понятие, което е компонент на езиковото познание, явяващо се семантичния полюс на символната единица (Ланакър 1987), кодиращо различни видове схематично езиково съдържание (Еванс 2006, 2009а, 2009б). Последното, от своя страна, включва информация, отнасяща се до тенденциите за селекция, свързани с определено лексикално понятие.

Работните понятия, които се използват за анализ в дисертацията са:

• Когнитивен модел - когнитивният модел е „единно цяло от многоаспектно познание, вкоренено в модалните система на мозъка, което е извлечено от цялостния опит на индивида, получен от съвкупността от сетивно-моторни, проприоцептивни и субективни изживявания” (Еванс 2009б:613).

• Когнитивен профил - под профил на когнитивните модели ще разбираме диапазона от когнитивни модели, до които определено лексикално понятие улеснява директния достъп, както и диапазона от допълнителни когнитивни модели, до които то осигурява индиректен достъп (срв. матрица на домейни у Ланакър 1991, 2008).

• Лексикално (параметрично) понятие – компонент на езиковото познание, кодиращ различни видове схематично езиково съдържание, съчетан с фонологичната форма в символната единица (Еванс 2006, 2009а, 2009б).

• Семантични афорданси – комбинации от характеристики на обектите, които участват в специфични дейности и помагат за разбирането на цялата описвана комуникативна ситуация В плана на ТЛПКМ, семантичните афорданси са единици на знанието, участващи в профила на когнитивните модели. Например, от профила на когнитивните модели на лексикалното понятие [ВЛАГАМ] можем да заключим, че нещо (обект) се премества, поставя от едно място в друго, побира се – т.е. подчертаните с линия думи от речниковата дефиниция (представена в вж Глава 5 на дисертационния труд – влагалище) са неговите семантични афорданси.


Концептуална система



Езикова система

right brace 155




лексикално понятие

фонологична форма



Символна единица

Първичен когнитвен модел


овал 2

право съединение 16

Вторичен когнитвен модел




право съединение 17

Вторичен когнитвен модел


право съединение 18

Фиг. 1 Моделът на Еванс (адаптиран от Еванс 2010: 604); скобата обхваща когнитивния профил.

Семантичната композиция в подхода на ТЛПКМ също е изяснена в този раздел. В основата на този процес са два от композиционните механизми, интегриращи информация с езиково и концептуално съдържание, извлечена от контекста. Те улесняват интеграцията на думите и другите граматически конструкции, за да се осъществи симулация на ниво речеви акт. Тези два механизма са лексикално-понятийна селекция и фузия. Първият механизъм служи, за да установи най-подходящото лексикално понятие, свързано с дадена форма по време на процеса на осъществяването на изказването. Веднъж избрано, това понятие трябва да се интегрира с други езикови понятия в речевия акт и след това да бъде интерпретирано в светлината на концептуалната структура, до която то осигурява достъп. Този процес съставлява вторият механизъм на семантичната композиция, т.нар. фузия – състоящ се от своя страна от два процеса – лексикално-понятийна интеграция и интерпретация. Първият включва интегрирането на лексикалните понятия в съставна единица, наречена лексикално-понятийна единица (ЛПЕ). След това ЛПЕ се интерпретира, т.е. отвореният клас лексикални понятия (пълнозначните думи) в рамките на ЛПЕ, активира част от концептуалното съдържание (семантичния потенциал), до който последният осигурява достъп.

правоъгълник 19

съединител Селекция на лексикалното понятие

Фузия



съединител съединител

Интеграция на лексикалното понятие



Интерпретация

Фигура 2. Семантична композиция в ТЛПКМ

Много е важно да се отбележи, че когнитивният профил на една дума може да съдържа съвършено различни понятия (с техните когнитивни модели). Това Еванс нарича „илюзия за единство“ (Еванс 2015a: 268). В различните езици когнитивните профили може да не съвпадат. Наприме, време в български език е експонент на когнитивния модел „атмосферни условия“, „физическо измерение“, „граматическа темпоралност“, но в английски на тези когнитивни модели отговарят думите “weather”, “time”, “tense”.

Този раздел илюстрира семантичната композиция по модела на Еванс с анализ на думата „шлем“, придружен с графично представяне на лексикалната ѝ репрезентация.

В Първия раздел на тази глава са изложени факторите, които според Еванс са отговорни за пораждането на преносното значение (Еванс 2009, 2011, 2015a). В първия подраздел е дискутиран първия фактор, отговорен за разграничението между преносното и буквално значение – нивата на репрезентация на познанието. В най-общи щрихи, в рамките на ТЛПКМ, буквалното значение на речевия акт е резултат на интерпретация, активираща първичен когнитивен модел, а при преносното значение възниква несъответствие в профилите на първичните когнитивни модели, които подлежат на напасване. Това несъответствие се изглажда като един от профилите на когнитивния модел се напасва с някой профил на вторичните когнитивни модели на лексикалното понятие.

Вторият фактор е представен в във втория подраздел – изтъкнатостта, която включва понятието “вкорененост“ в семантичната памет. Според този фактор множество изрази са “вкоренени“ поради тяхната употреба и трябва да се анализират не чрез композиционен анализ, а като едно цяло лексикално понятие (формула), напр. идиомът „дърпам чергата към себе си“ е по-вероятно да бъде тълкувана като формула, отколкото буквално (т.е. чрез анализ на отделните елементи), ако разбира се, интерпретантът знае значението на идиома. Този извод има директно отношение към настоящия труд, тъй като известна част от словосъчетанията в анатомията са от подобен вид: дълбока глава/deep head, дълбока фасция/deep fascia.

Третият фактор, дискутиран в третия подраздел е т.н. относителна сложност. Този фактор трябва да бъде разбиран като “дължината на пътя на достъп“‚ в случай на изглаждане на несъответствието. Така степента на преносно значение е по-голяма, когато пътят на достъп е по-дълъг. Приложени са примери за илюстрация.

Вторият раздел на тази глава описва схващането за метафората и метонимията в рамките на ТЛПКМ. Подходът на теорията по отношение на метафората е конструкционен (Голдбърг 1998, Ланакър 2008, Еванс 2009а, 2009б, 2010), т.е. приема се, че разликата във формата и/или значението се дължи на различни символни единици и следователно на различни лексикални понятия и не изисква ad hoc напасване. Мотивираността на самата метафора се отнася до по-ранна и достатъчно разпространена употреба.

По отношение на метафората и метонимията, Еванс приема, че има съществена разлика в техните свойства, която възниква като резултат от прилагане на механизмите на конструиране на значението (Еванс 2009). Метонимичните значения са следствие на „подравняване“ между фигуративната цел и източника в рамките на профила на когнитивните модели на лексикалното понятие. – напр. кучешка ямка. За разлика от метонимичното, при метафоричното значение, фигуративната цел и източникът се отнасят до две различни лексикални понятия – напр. кучешки зъби.

В последния Трети Раздел се въвежда понятието индексни думи. Изследването на корпуса изведе на преден план едно наблюдение, заимствано от Шмид (2000). Става дума за особена категория лексеми, които Шмид нарича “shell nouns” и определя като „отворена, функционално-определена категория от абстрактни съществителни, които, в различна степен, притежават потенциала да бъдат използвани като индекси към концептуалното съдържание на единици пропозиционална информация“ (пак там). Разбирането за индексни лексикални единици в настоящия анализ на анатомични термини е по-свободно от това на Шмид. Първо, на основанието, че към тях е споменато неопределеното местоимение нещо, което в английски език е конкретното съществително thing, приехме, че индексна функция могат да имат и конкретни съществителни. Известна част от анатомичните термини, т.нар. общи термини (termini generales) като глава, връзка, гънка, дръжка и др., също могат да се квалифицират като индексни, тъй като тяхната семантична стойност е изключително контекстуално определена.

Хипотезата за клас от индексни думи може да се представи по следния начин: Това са думи, които позволяват метасемантично обобщение на всички съществуващи техни разширения на значението до схематичност, която от своя страна само като обвивка да индексира ново значение в някакъв контекст. Това описание съдържа идеята за ономасиологична изтъкнатост.

6. Глава 4: Ограничаване на корпуса

Глава 4 се състои от 6 раздела. В Раздел Първи се представят теоретичните съображение, свързани със съставянето на корпуса. Изследване е корпусно обусловено от самата тема, а търсенето на метафори се базира на езиков анализ. Водещ принцип при съставяне на корпуса е да се отграничат метафорите от неметафорите въз основа на възприетия теоретичен модел – да се установи кое ще се счита за преносно и кое за пряко значение. Самата процедура на извличане на данни за корпуса следва емпиричния корпусен подход, който е индуктивен. Това значи, че анализът започва от всяка отделна единица, а категоризирането е крайният продукт, изцяло продиктуван от данните (вж. Тонини Бонели, 2001). Изследването е предимно качествено, тъй като не включва параметри на употребата.

За да се стигне до реален корпус, който да се използва индуктивно, първото ограничение е да се изключат недвусмислено композиционните или „буквални“ описателни термини, създадени по правилата на медицинската номенклатура и да се съсредоточим върху т. нар. названия, чиято семантична мотивация не е съвсем прозрачна, тъй като те съвпадат с думи от ежедневната лексика. Като първа стъпка ние отсяхме един сравнително голям корпус от 851 термина (думи-термини и термини-словосъчетания) на основата на понятието прозрачност, т.е. това, което езиковедите и терминолозите приемат за явна (синхронна) мотивираност за сметка на непрозрачните термини (напр. заемки от латински). За да представим балансирана картина за разпределението на метафорите в езика на анатомията, ние се постарахме да включим термини равномерно от всички седем дяла на анатомията, съобразно броят им в тези дялове. Включени са и латинските номенклатурни названия, които служат като образец и са еталон с императивен характер за всяка национална анатомична наука. В езиков план включихме представители на всички словообразувателни начини – думи-термини, термини- словосъчетания с два, три, четири и повече компонента.

Във Раздел Втори на тази глава се дискутират основните словообразувателни механизми в анатомичния език – специализация и метафоризация. Предизвикателството в нашата разработка беше да отсеем онези термини, чиято семасиологична история е запазена, т.е. метафората не е „мъртва“ (Мюлер 2008). Съзнателно образуваните термини в двата езика са заемки (адаптиран латински езиков материал – предимно на фонетично и лексико-морфологично равнище, а в английски и на лексико-синтактично) или калки (семантични заемки, значения предадени със собствени средства). Предложен е списък със заемки, калки и превключване на код в българския и английския анатомичен език.

Раздел Трети анализира прилагателните. Най-напред още на фазата на първичния подбор по критерия прозрачност/непрозрачност са елиминирани всички заемки, включително производните сложни съставни прилагателни, след това са редуцирани и тези сложни съставни прилагателни с неметафорични основи. Прилагателни, образувани чрез български произвеждащи основи със съответстващите им английски такива – виден/oid; образен/ shaped, form, също бяха елиминирани, тъй като са експлицитни сравнения, а не метафори. По-нататък, бяха изключени и прилагателни, указващи разположението на обектите в пространството или принадлежност към друг по-голям анатомичен обект – в отношение ЧАСТ-ЦЯЛО.

Раздел Четвърти разглежда съществителните. Съществителните образувани по лексико-морфологичен начин също са изключени. За целите на дисертацията имаше смисъл да се съсредоточим върху онези термини, чиято връзка с произвеждащите ги общоупотребими думи не е заличена от силната формулност на термина. Затова една от задачите на настоящата разработка още при съставяне на корпуса се оказа редуцирането му след изваждане на образувания с недвусмислено анатомично значение. Установените словообразувателни техники, с които това се постига, са три: умалителни форми; съставни съществителни, образувани чрез композиция, термини, образувани чрез универбация.

Раздел Пети представя словосъчетанията. Субстантивните фрази са термините-словосъчетания, образувани за целите на анатомията и това по презумпция ги изключва като метафори. Основните видове фрази са два:


  • с несъгласувано определение в постпозиция

  • със съгласувани определения (синапсий)


Каталог: index.php -> bul -> content -> download
download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия
download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " "
download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките”
download -> Св. Климент Охридски
download -> Акад. Илчо иванов димитров (1931 – 2002) фонд 20 опис 1
download -> Азбучен списък на преподавателите
download -> Климент охридски” университетски архив
download -> График за провеждане на семтемврийската (поправителна) изпитна сесия на магистърска програма „политическа социология учебна 2014/2015 г. Поправителна сесия от 24 август до 11 септември 2015 г
download -> Обявява прием на студенти


Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница