Факултет по растителна защита и агроекология утвърждавам: р е к т о р: д е к а н

за дисциплината "ГЕНЕТИКА НА РАСТЕНИЯТА" (шифър 01.06.06)

включена като задължителна в учебния план на

специалност "ЕКОЛОГИЯ И ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА"

област 4. Природни науки, математика и информатика

от професионално направление 4.4. НАУКИ ЗА ЗЕМЯТА

за образователно-квалификационна степен “БАКАЛАВЪР”

форма на обучение: Редовно

преподавател: доц. д-р Божин Божинов

Утвърдена на заседание на КС на КАТЕДРА “ГЕНЕТИКА И СЕЛЕКЦИЯ” с

П л о в д и в, 2008 г.

Стъпвайки на епохалните открития в областта на молекулярната генетика от втората половина на ХХ век, генетиката стана водеща биологична наука и основа на селекцията при животните, растенията и микроорганизмите. На базата на генетичните проучвания се усъвършенствуваха методите за изучаване филогенезата на видовете, динамиката на популациите, причините за нарушаване на биологичното равновесие в екосистемите. Знанията, получени в рамките на курса, позволяват на студентите да прилагат метода на научния анализ при изследване причините и търсене на начините за решаване на конкретни проблеми от практиката.

- Въведение в генетиката;.

- Унаследяване на признаците при половата хибридизация;

- Унаследяване при взаимодействие между неалелни гени;

- Генетика на количествените признаци;

- Свързано унаследяване на признаците и кросинговър;

- Генетика на пола;

- Генетични основи на отдалечената хибридизация;

- Генетични основи на хетерозиса;

- Генетични процеси в популацията;

- Изменчивост на организмите;

- Индуциран мутагенез;

- Генни мутации;

- Структура и функция на гена;

Лекциите се провеждат, чрез онагледяване с мултимедийни презентации. За семинарните занятия темите се обявяват и частично подготвят предварително, лабораторните упражнения се обезпечават с необходимите материали.

Под формата на тест с ключови думи - писмено и на базата на устни отговори при семинарните занятия се формират оценките от текущия контрол. Тук се включват и оценките от разработването на курсовия проект. Коефициента на тежест на текущата оценка е 0,4.

За да се получи заверка по дисциплината се изисква редовно присъствие на лекциите, семинарните, лабораторните и практическите занятия.

1. 
   Въведение в генетиката. Предмет и задачи на генетиката. Основни етапи в развитието на генетиката. Методи за изследване на генетичните явления.
   
2. 
   Генетика на пола. Типове полова диференциация. Хромозомно детерминиране на пола. Полови хромозоми и полов хроматин. Хетерогаметност на мъжки и женски пол. Свързано с пола унаследяване. Балансова и физиологична теория за пола. Бисексуалност, интерсексуалност, гинандроморфизъм. Гени изменящи пола. Диференциация на пола по време на онтогенетичното развитие. Полова детерминация при растенията. Унаследяване на ограничени и зависими от пола признаци. Практическо използване на свързано с пола унаследяване.
   
3. 
   Материални основи на наследствеността. Генетичен материал. Нуклеинови киселини (ДНК и РНК) - носители на наследствена информация. Първична и вторична структура на ДНК и РНК. Структура на бактерийния нуклеоид. Организация на генетичния материал в еукариотните хромозоми.
   
4. 
   Репликация на ДНК - възможни механизми на репликация. Молекулни механизми на репликация на двуверижни молекули ДНК.
   
5. 
   Генетични основи на размножаването. Митозис-цитологични и генетични аспекти. Нарушения в нормалното протичане на митозиса. Генетични аспекти на мейозиса.
   
6. 
   Унаследяване на признаците при половата хибридизация. Хибридологичен анализ. Унаследяване на двойка алтернативни признаци при пълно и непълно доминиране. Относителен характер на доминирането Възвратно и анализиращо кръстосване. Свободно и независимо унаследяване на две или повече алелни двойки признаци. Отклонения от типичните съотношения на разпадане. Генетични маркери.
   
7. 
   Унаследяване при взаимодействие между неалелни гени. Комплементарно взаимодействие на гените - принципи. Фенотипно разпадане при различните типове комплементарност, еволюционни и приложни аспекти. Епистатично взаимодействие. Унаследяване при епистатични гени с или без собствен фенотипен ефект.
   
8. 
   Генетика на количествени признаци. Качествени и количествени признаци. Полимерия. Трансгресия. Особености на генетичния анализ на количествени признаци. Множествено действие на гена - плейотропия.
   
9. 
   Свързано унаследяване на признаците и кросинговър. Класическа хромозомна теория. Скачване на гените и унаследяване свързано с тях. Кросинговър - цитологични механизми. Генетични и цитологични доказателства за кросинговър. Единичен, двоен и множествен кросинговър. Митотична рекомбинация. Хромозомни карти. Молекулни механизми на рекомбинацията.
   
10. 
    Цитоплазматична наследственост. Същност. Методи за разкриване на цитоплазматичната наследственост. Пластидни и митохондриални гени. Цитоплазматична мъжка стерилност при растенията.
    
11. 
    Генетични основи на отдалечената хибридизация. Видът като генетична система. Некръстосваемост и методи за преодоляването и. Характер на унаследяването при отдалечената хибридизация. Стерилност на отдалечените хибриди и преодоляването и. Синтез и ресинтез на видовете.
    
12. 
    Генетични основи на хетерозиса. Инцухт и инбредна депресия, хетерозисни прояви при растенията. Генетична същност на хетерозиса. Хипотези за обяснение на хетерозисните прояви. Проблеми свързани с използването му.
    
13. 
    Генетични процеси в популацията. Същност на проблема. Популацията в системата на вида. Генетична структура на популациите при самоопрашващите се растения. Генетично равновесие на панмиксната популация. Закон на Харди-Вайнберг. Фактори изменящи генетичната структура на панмиксната популация.
    
14. 
    зменчивост на организмите. Наследствена и ненаследствена изменчивост. Модификационна изменчивост. Норма на реакция, модификациите и проблема за унаследяване на придобитите признаци.
    
15. 
    Мутационна изменчивост. Мутационна теория на Хуго де Фриз. Съвременни познания за мутационния процес. Обща характеристика и класификация на мутациите. Методи за отчитане на мутациите. Мутагенни фактори. Физични мутагенни фактори. Химични мутагенни фактори. Биологични мутагенни фактори. Генни мутации. Хромозомни мутации. Геномни мутации.
    
16. 
    Структура и функция на гена. Мозаична структура на гена. Генни карти. Функция на гена - механизъм на реализация на генетичната информация - транскрипция и транслация при прокариоти и еукариоти. Генетичен код. Структура и особености на кода. Регулация на генната активност. Транспозони и инсерционни елементи.
    
17. 
    Генно инженерство. Същност на генното инженерство /трансгеноза/. Изолиране на гени и включването им във вектор. Съвременно състояние на проблема за генетичното инженерство при растенията. Проблеми и перспективи. Клетъчно инженерство на хромозомно и геномно равнище. Соматично клетъчна хибридизация.
    

1. Айала Ф., Д. Кигер. Съвременна генетика. София, “Земиздат”, 1987.

2. Делчев И., С. Петкова, Г. Рукмански. Генетика. София “Земиздат”, 1987.

3. Вълчанов П. Генетика с основи на селекцията. София “Земиздат”, 1990.

4. Атанасов А. Биотехнология в Растениевъдството, София, “Земиздат”, 1988.

5. Гершензон С. Основ современной генетики, Киев, “Наукова думка”,1983.

6. Гуляев Г. Генетика . Москва, “Колос”, 1984.

7. Дубинин Н. Генетика. Кишинев, “Штиннца” 1985.

8. 
   Weaver R. F. , Hedrick P. W. Basic Genetics WCB. 1991
   

СЪСТАВИЛ:

Доц. д-р Божин Божинов

Д Е К А Н: