Факултет по растителна защита и агроекология утвърждавам: р е к т о р: д е к а н

за дисциплината "ГЕНЕТИКА НА РАСТЕНИЯТА"

включена като задължителна

в учебния план на специалност "РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА"

област 6. Аграрни науки и ветеринарна медицина

от професионално направление 6.2. Растителна защита

за образователно-квалификационна степен БАКАЛАВЪР

форма на обучение: Редовно

преподавател: доц. д-р Антоанета Стефанова

Утвърдена на заседание на КС на КАТЕДРА “ГЕНЕТИКА И СЕЛЕКЦИЯ”

П л о в д и в, 2008 г.

В резултат на епохалните открития в областта на молекулярната генетика в средата и втората половина на нашия век, генетиката стана водеща биологична наука и основа на селекцията при животните, растенията и микроорганизмите. На базата на генетичните проучвания се усъвършенствуваха методите за управление и регулиране на мутационния процес, за изучаване на вредните генетични последици от замърсяването на околната среда и нарушаването на биологичното равновесие в природата и борбата с наследствените заболявания при човека.

1. 
   Оценка на генетичен материал при полски експерименти
   
2. 
   Отчитане на генетично разпадане
   
3. 
   Подбор на мутантни форми
   

Примерни теми:

1. 
   Съвременно състояние на проблема за генетичното инженерство при растенията.
   
2. 
   Полза и вреда от използването на ГМО.
   
3. 
   ДНК рекомбинантни технологии.
   

Курсовият проект се изработва върху една обширна и актуална тема в генетиката - генно инженерство и ДНК рекомбинантни технологии. На студентите се дава възможност да покажат личното си отношение и познания в тази област да ползват странична литература и да се запознаят с най-новите световни постижения.

Под формата на тест с ключови думи - писмено и на базата на устни отговори при семинарните занятия се формират оценките от текущия контрол. Тук се включват и оценките от разработването на курсовия проект. Коефициента на тежест на текущата оценка е 0,4.

За да се получи заверка по дисциплината се изисква редовно присъствие на лекциите, семинарните, лабораторните и практическите занятия.

Изпитът се провежда писмено по предварително обявена изпитна програма. Коефициентът на тежест от изпитната оценка е 0,6. Резултатите се обявяват не по-късно от пет дни след изпитната дата.

1. 
   Въведение в генетиката. Предмет и задачи на генетиката. Основни етапи в развитието на генетиката. Методи за изследване на генетичните явления. Генетиката и другите естествени науки. Значение на генетиката за теорията и практиката.
   
2. 
   Материални основи на наследствеността. Генетичен материал. Нуклеинови киселини (ДНК и РНК) - носители на наследствена информация. Първична и вторична структура на ДНК и РНК. Денатурация, ренатурация и хибридизация на ДНК. Клониране и секвениране на ДНК. Структура на бактерийния нуклеоид. Организация на генетичния материал в еукариотните хромозоми. Репликация на ДНК - възможни механизми на репликация. Молекулни механизми на репликация на двуверижни молекули ДНК. Генетични основи на размножаването. Митозис-цитологични и генетични аспекти. Нарушения в нормалното протичане на митозиса. Генетични аспекти на мейозиса.
   
3. 
   Унаследяване на признаците при половата хибридизация. Хибридологичен анализ. Унаследяване на двойка алтернативни признаци при пълно и непълно доминиране. Относителен характер на доминирането Възвратно и анализиращо кръстосване. Свободно и независимо унаследяване на две или повече алелни двойки признаци. Отклонения от типичните съотношения на разпадане. Генетични маркери.
   
4. 
   Унаследяване при взаимодействие между неалелни гени. Комплементарно взаимодействие на гените - принципи. Фенотипно разпадане при различните типове комплементарност, еволюционни и приложни аспекти. Епистатично взаимодействие. Унаследяване при епистатични гени с или без собствен фенотипен ефект.
   
5. 
   Генетика на количествени признаци. Качествени и количествени признаци. Полимерия. Трансгресия. Особености Генетика на количествени признаци. Качествени и количествени признаци. Полимерия. Трансгресия. Особености на генетичния анализ на количествени признаци. Множествено действие на гена - плейотропия.
   
6. 
   Свързано унаследяване на признаците и кросинговър. Класическа хромозомна теория. Скачване на гените и унаследяване свързано с тях. Кросинговър - цитологични механизми. Генетични и цитологични доказателства за кросинговър. Единичен, двоен и множествен кросинговър. Интерференция. Митотична рекомбинация. Хромозомни карти. Фактори влияещи на кросинговъра. Молекулни механизми на рекомбинацията.
   
7. 
   Генетика на пола. Типове полова диференциация. Хромозомно детерминиране на пола. Полови хромозоми и полов хроматин. Хетерогаметност на мъжки и женски пол. Свързано с пола унаследяване. Унаследяване при не отделяне на половите хромозоми. Балансова и физиологична теория за пола. Бисексуалност, интерсексуалност, гинандроморфизъм. Гени изменящи пола. Диференциация на пола по време на онтогенетичното развитие. Полова детерминация при растенията. Унаследяване на ограничени и зависими от пола признаци. Практическо използване на свързано с пола унаследяване.
   
8. 
   Цитоплазматична наследственост. Същност. Методи за разкриване на цитоплазматичната наследственост. Пластидни и митохондриални гени. Цитоплазматична мъжка стерилност при растенията.
   
9. 
   Генетични основи на отдалечената хибридизация. Видът като генетична система. Некръстосваемост и методи за преодоляването и. Характер на унаследяването при отдалечената хибридизация. Стерилност на отдалечените хибриди и преодоляването и. Синтез и ресинтез на видовете.
   
10. 
    Генетични основи на хетерозиса. Инцухт и инбредна депресия, хетерозисни прояви при растенията. Генетична същност на хетерозиса. Хипотези за обяснение на хетерозисните прояви. Проблеми свързани с използването му.
    
11. 
    Генетични процеси в популацията. Същност на проблема. Популацията в системата на вида. Генетична структура на популациите при самоопрашващите се растения. Генетично равновесие на панмиксната популация. Закон на Харди-Вайнберг. Фактори изменящи генетичната структура на панмиксната популация.
    
12. 
    зменчивост на организмите. Наследствена и ненаследствена изменчивост. Модификационна изменчивост. Норма на реакция, модификациите и проблема за унаследяване на придобитите признаци.
    
13. 
    Мутационна изменчивост. Мутационна теория на Хуго де Фриз. Съвременни познания за мутационния процес. Обща характеристика и класификация на мутациите. Методи за отчитане на мутациите. Мутагенни фактори. Физични мутагенни фактори. Химични мутагенни фактори. Биологични мутагенни фактори. Генни мутации. Хромозомни мутации. Геномни мутации.
    
14. 
    Структура и функция на гена. Мозаична структура на гена. Генни карти. Функция на гена - механизъм на реализация на генетичната информация - транскрипция и транслация при прокариоти и еукариоти. Генетичен код. Структура и особености на кода. Регулация на генната активност. Транспозони и инсерционни елементи.
    
15. 
    Генно инженерство. Същност на генното инженерство /трансгеноза/. Изолиране на гени и включването им във вектор. Съвременно състояние на проблема за генетичното инженерство при растенията. Проблеми и перспективи. Клетъчно инженерство на хромозомно и геномно равнище. Соматично клетъчна хибридизация.
    

1. 
   Айала Ф., Д. Кигер. Съвременна генетика. София, “Земиздат”, 1987.
   
2. 
   Делчев И., С. Петкова, Г. Рукмански. Генетика. София “Земиздат”, 1987.
   
3. 
   Вълчанов П. Генетика с основи на селекцията. София “Земиздат”, 1990.
   
4. 
   Атанасов А. Биотехнология в Растениевъдството, София, “Земиздат”, 1988.
   
5. 
   5. Гершензон С. Основ современной генетики, Киев, “Наукова думка”,1983.
   
6. 
   Гуляев Г. Генетика . Москва, “Колос”, 1984.
   
7. 
   Дубинин Н. Генетика. Кишинев, “Штиннца” 1985.
   

1. 
   Weaver R. F. , Hedrick P. W. Basic Genetics WCB. 1991