Факултет по растителна защита и агроекология утвърждавам: ректор: декан



Дата01.07.2017
Размер166.48 Kb.
#24815


АГРАРЕН УНИВЕРСИТЕТ - ПЛОВДИВ

ФАКУЛТЕТ ПО РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА И АГРОЕКОЛОГИЯ


УТВЪРЖДАВАМ:
РЕКТОР: ДЕКАН:

/доц. д-р Д. ГРЕКОВ/ /доц. д-р Я.ДИМИТРОВ/




У Ч Е Б Н А П Р О Г Р А М А



За дисциплината: ПРОГНОЗА И СИГНАЛИЗАЦИЯ НА ВРЕДИТЕЛИТЕ /БОЛЕСТИ И НЕПРИЯТЕЛИ/ ПО ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ

Включена като: Задължителна в учебния план на



специалност “РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА”

област 6. Аграрни науки и ветеринарна медицина

професионално направление 6.2. Растителна защита

за образователно-квалификационна степен “Бакалавър”

Катедра : Фитопатология Преподавател............ /доцент д-р Мариана Накова/
и Ентомология /доцент д-р Радослав Андреев/
Утвърдена на заседание на КС на катедра……………… протокол №……/дата/

П л о в д и в, 2008 г.



У Ч Е Б Н А П Р О Г Р А М А


I. ИЗВАДКА ОТ УЧЕБНИЯ ПЛАН



Код*



Водещ преподавател





Основна


форма на контрол

Часове

Кредитни

точки


Аудиторни

Извънаудиторни

Всичко

Лекции

Упражнения,

семинари


Учебни практики

Други форми

04.08.37


Доцент д-р М. Накова

Доцент д-р

Р. Андреев


Писме/устен

Изпит


30


30


7


58


125


5

II. АНОТАЦИЯ


В общата част дисциплината ще предоставя научни знания върху теоретичните и методологични основи на прогнозата и сигнализацията; върху съдържанието, качеството и обема, а така също и върху методите за събиране и обработка на информацията необходима за осъществяване на прогнозна дейност.

В приложната част студентите ще придобият практически умения за събиране, обработка и анализ на първичната информация, с помощта на разнообразни методи, които ще им позволят да съставят прогнози за очакваната поява, развитие и разпространение на основните вредители /болести и неприятели/ по земеделските култури и за сигнализиране на най-подходящите моменти за борба с тях.


III. СЪДЪРЖАНИЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА

III. 1. ЛЕКЦИИ


Тема 1. Предмет и задачи на прогнозата и сигнализацията - връзка с другите науки. Място на прогнозата в съвременните системи за растителна защита. Видове прогнози. Прогнозата и сигнализацията в България и някои други страни. Организация, структура, функция и взаимодействие на службите по прогноза и сигнализация. Изграждане, оборудване и документация на прогнозните служби . Задачи. Отчетност - текущи и годишни отчети. 3 часа

Тема 2. Теоретични основи на прогнозата и сигнализацията. Основи на фитосанитарната диагностика. Принципи и методи за разработване на прогнози (краткосрочна, сезонна и дългосрочна). Принципи за разработване на програми за прогноза. 2 часа

Тема 3. Информационно осигуряване на прогнозата и сигнализацията. Видове информация: метеорологична, агротехническа, фенологична и биологична. Съдържание, обем и организация на необходимата информация за съставяне на прогнози. Техника за набиране на информацията: маршрутни и стационарни обследвания; лабораторен анализ; използуване на спътникова информация за целите на прогнозата; математико-статистически методи, регресионен анализ и др. Принципи за разработване на прогнозни модели. Моделиране и типове модели. 2 часа

Тема 4. Методи за набиране информация за прогноза и сигнализация на вредителите - за установяване на разпространението, плътността и фенологичното развитие. Моделиране и типове модели. Приложение на регресионни, популационни и фенологични модели за прогноза и сигнализация 3 часа

Тема 5. Прогноза и сигнализация на почвените неприятели: телени, сиви и бели червеи, коренови хоботници. Методи за фитосанитарен мониторинг и съставяне на прогноза. 1 часа

Тема 6. Прогноза и сигнализация на основни неприятели по житните култури: житни дървеници, бегачи, пиявици и мухи. Методи за установяване на появата, фенологичното развитие, плътността и повредите. Съставяне на прогноза и сигнализиране моментите за борба. 2 часа

Тема 7. Прогноза и сигнализация на основните болести по житните култури. Теоретични и методични основи за съставяне на прогнозата за главни, ръжди, брашнести мани, фузариоза, листни напетнявания. Съставяне на краткосрочни прогнози. 2 часа
Тема 9. Прогноза и сигнализация на по-важните неприятели по зърнено-бобовите култури: зърнояди, хоботници, листоядни бръмбари. Методи за установяване на появата, фенологичното развитие, плътността и повредите. Съставяне на прогноза и сигнализиране моментите за борба. 1 час

Тема 10. Прогноза и сигнализация на по-важните неприятели по техническите култури: тютюнев трипс, цвеклови хоботници, колорадски бръмбар, царевичен стъблен пробивач. Методи за установяване на появата, фенологичното развитие, плътността и повредите. Съставяне на прогноза и сигнализиране моментите за борба. 1 час

Тема 11. Прогноза и сигнализация на основните болести по зърнено-бобовите и технически култури. Мана по соята, листни петна, брашнеста мана и ризомания по цвеклото. Теоретични и методични основи за изработване на краткосрочна прогноза. 1 час



Тема 12. Прогноза и сигнализация на по-важните неприятели по зеленчуковите култури: оранжерийна белокрилка, листни въшки, надземни нощенки, зеленчукови мухи. Методи за установяване на появата, фенологичното развитие, плътността и повредите. Съставяне на прогноза и сигнализиране моментите за борба. 1 час

Тема 13. Прогноза и сигнализация на по-важните болести по картофите, тютюна и зеленчуковите култури. Определяне критичните периоди при маната по картофите и доматите. Изчисляване на инкубационните периоди по номограмата на Наумова. Определяне на средните пълзящи по данни от практиката. Съставяне на прогноза за Phytophthora infestans, листни петна по доматите и картофите. 2 часа

Тема 14. Прогноза и сигнализация на по-важните болести по лозата. Мана, брашнеста мана и сиво гниене. Съставяне на прогноза при маната на база данни от система EnviroCaster. 2 часа

Тема 15. Прогноза и сигнализация на по-важните неприятели по лозата: гроздови молци. Методи за установяване на появата, фенологичното развитие, плътността и повредите. Съставяне на прогноза и сигнализиране моментите за борба. 1 час

Тема 16. Прогноза и сигнализация на по-важните неприятели по овощните култури: плодови оси, и мухи, плодови червеи, листоминиращи молци, овощни акари. Методи за установяване на появата, фенологичното развитие, плътността и повредите. Съставяне на прогноза и сигнализиране моментите за борба. 2 часа

Тема 17. Прогноза и сигнализация на по-важните болести по трайните култури. Теоретични и методични основи за съставяне на краткосрочна прогноза за струпясването по ябълката, цилиндроспориозата по черешата и вишнята, и червените петна по сливата. Съставяне на дългосрочна прогноза за струпясване с ЕИТ. 2 часа
Тема 18. Прогнозиране фитосанитарното състояние на земеделски ценози. Изчисляване на загубите от вредители. 2 часа

III. 2. ЛАБОРАТОРНИ УПРАЖНЕНИЯ

III. 2. 1. Фитопатологична част

Тема 1. Изработване на прогноза за болестите по зърнено-житните култури. Методи за установяване заразеността на семената от причинителите на праховитите главни, чрез оцветяване на заразата. Наблюдения върху болни и здрави обекти /метод на Кривченко/. Определяне процента на болните семена. Откриване първичната зараза при ръждите и брашнестите мани. Изчисляване на степени на нападение върху болни листа по метода на Mc Kinney. Вземане решение за съставяне на прогноза и сигнализация. 4 часа.

Тема 2. Прогноза на болестите по някои технически и зеленчукови култури. Съставяне прогноза за Phytophthora infestans. Определяне нулевото време при маната при картофите. Метод на Ван Евердинтен, критерии на Боман, биологичен метод за прогноза, определяне на инкубационен период по номограма на Наумова. Разработване прогноза по предоставени данни от практиката. 2 часа



Тема 3. Прогноза на болестите по лозата. Запознаване с методите на инкубационните периоди. Изчисляване на периода за покълнване на ооспорите на средноденонощния и инкубационния период по активни температури. Съставяне на прогноза за маната по лозата по данни от практиката с ЕИТ. Отчитане нападението от брашнеста мана по лозата. 2 часа

Тема 4. Съставяне на прогноза за болестите по ябълката, крушата, черешата, сливата и кайсията. Запознаване с методите за набиране на материал за наблюдение върху фитопатогените, микроскопски изследвания върху причинителите, определяне фазата на развитие на спорите по микроскопски път и по метода на Холц, запознаване с таблицата на Милс. На база данни от Луфт апарат се съставя прогноза. 7 часа
III. 2. 2. Ентомологична част

Тема 1. Запознаване с методите за определяне плътността на зимуващите стадии на неприятелите в трайно насаждение. Обработване на данните и вземане на решение за зимна борба.

Маршрутни прегледи, стационарни наблюдения, вземане на проби и определяне на плътността чрез визуален метод и фотоеклектори. 3 часа



Тема 2. Запознаване с методите за графична обработка на събраната информация.

Построяване на термо-хидрограма, фенологичен календар и графика за динамиката на летежа. Тълкуване на получените резултати. 2 часа


Тема 3. Обработване на данни чрез статистико-математически методи. Съставяне на елементарни прогнозни модели.

Изчисляване на долен температурен праг и запознаване с метода за прогноза чрез сума на ефективните температури. Обработка на данни за плътността на зимуващите яйца на червения овощен акар и излюпените подвижни форми през пролетта чрез компютърна програма за регресионен анализ и изработване на прогнозен модел. Използване на данните от собствените обследвания за прогноза. Вземане на решение за борба. 2 часа



Тема 4. Запознаване с методите за определяне плътността на почвените непричтели.

Полско занятие с използване на почвени разкопки и триъгълни житни примамки. Лабораторно определяне на установения биоматериал. Вземане на решение за борба. 2 часа



Тема 5. Определяне плътността на неприятелите в посеви от едногодишни и многогодишни бобови култури.

Полско занятие с използване на стандартен ентомологичен сак и пробни площадки. Обработка на установените резултати и вземане на решение за борба. 2 часа



Тема 6. Определяне плътността на неприятелите в житен и царевичен посев.

Полско занятие с използване на стандартен ентомологичен сак и пробни площадки. Обработка на получените резултати и вземане решение за борба. 2 часа



Тема 7. Запознаване с методите за прогноза на неприятелите по овощните култури през вегетационния период.

Полско занятие с използване на кафезен /изолационен/ метод, синтетични феромонови уловки, визуален метод, цветоуловки, стандартен ентомологичен сак и др. Обследване на ябълково насаждение, обработка на получените резултати и вземане на решение за борба. 2 часа




III. 3. ФОРМИ НА ИЗВЪНАУДИТОРНА ЗАЕТОСТ
III. 3. 1. УЧЕБНИ ПРАКТИКИ
Посещение на прогнозен пункт на регионалната служба по растителна защита. Запознаване с оборудването на пункта; полетата за наблюдение при полски, зеленчукови и трайни култури; технологии и методи за наблюдения; информационни бюлетини. 7 часа
III. 3. 2. РАЗРАБОТВАНЕ И ЗАЩИТА НА ПРОЕКТИ

Проектите се разработват по задание и са свързани с прогнозиране развитието и сигнализиране моментите за борба с икономически важни вредители по различни селскостопански култури. Проектите се проверяват, прави се дискусия и се оценяват. 21 часа

III. 3. 3. САМОПОДГОТОВКА ЗА СЕМЕСТРИАЛНИЯ ИЗПИТ

30 часа


iv. Технология на обучението





  1. Лекциите включват теоретичните основи на прогнозата, информационното осигуряване и методите за съставяне на прогноза в общотеоретичната си част. В специалната част акцентът е върху съставянето на прогнози за икономически важни вредители, от гледна точка на фитопатологията и ентомологията. По време на лекциите онагледяването е с диапозитиви, таблици, схеми и графики. Ползват се аспектомат и шрайбпроектор. Студентите имат възможност да водят записки, задават въпроси и предизвикват дискусии.

  2. Упражненията имат за цел да дадат практическа подготовка на студентите за извършване на наблюдения върху вредителите, за целите на прогнозата и сигнализацията, както и съставянето на определени прогнозни модели. Използват се хербаризирани материали и сбирки; материали от болни растителни органи, оставени да зимуват на полето и използвани в анализите; жив био-материал от неприятели; метеорологична и фенологична информация, микроскопска техника, компютърна техника. Упражненията се провеждат в Учебно-опитното поле и лабораториите на АУ – Пловдив. Извършва се фитосанитарна оценка на агроценози / по задание/ и събраната информация се използва за разработване на прогнози. Практиката се провежда в прогнозен участък на РСРЗ.

  3. Проектите се проверяват от преподавателите, прави се дискусия и се оценяват.

  4. Заверка на упражнения и лекции се прави, съгласно общоприетите изисквания за присъствие и участие в учебния процес. За упражнения при заверка се изисква и представянето на протоколи.

  5. Изпитът се провежда в 2 части – писмен и устен. Основен дял в оценката се пада на писмения изпит, където се разработва по един въпрос от теоретичната и по един от специалната част на фитопатологичния и ентомологичен раздели. При устния изпит се извършва окончателното оформяне на оценката чрез допълнителни въпроси. Семестриалният изпит носи 85% от тежеста на оценката, а рзработеният и защитен проект – 15%.


V.КОНСПЕКТ

1. Предмет и задачи на прогнозата. Определение на понятията прогноза и сигнализация; екологичен и фитосанитарен мониторинт; фитосанитарна диагностика.

2. Място на прогнозата и сигнализацията в системите за ИРЗ.

3. Структура и организация на прогнозата в България.

4. Теоритични основи на прогнозата при болестите.

5. Теоритични основи на прогнозата при неприятелите.

6. Видове прогнози.

7. Методи за събиране на информация за болестите и неприятелите. Видове информация.

7.1. Информационно осигуряване на прогнозата при болестите.

7.2. Информационно осигуряване на прогнозата при неприятелите.

8. Изграждане, оборудване и документация на пунктовете по прогноза и сигнализация. Текущи и годишни отчети .

9. Методи за фитосанитарен мониторинг на неприятелите – маршрутни, стационарни, дистанционни:

9.1. Методи за установяване на разпространението и фенологичното развитие;

9.2. Методи за установяване на популационната плътност.

9.3. Обработка и използване на получената информация. Математико-статистически, графични и др. методи;

9.4. Използване на модели при прогнозата и сигнализацията на неприятелите – Типове модели; Необходима информация; Процедура на моделиране.

10. Методи за фитосанитарен мониторинг на болестите.

10.1. Макроскопска и микроскопска диагностика;

10.2. Други методи за диагностика и изолиране върху хранителни среди, електронна микроскопия, PCR метод и др.;

10.3. Репрезентативни /стационарни/ методи;

10.4. Маршрутен метод;

10.5. Дистанционни методи;

10.6. Отчитане на разпространението на болестите;

10.7. Отчитане динамиката на развитие на болестите;

10.8. Полска оценка на вредите от болестите – отчитане на техническата ефективност на проведените растително-защитни мероприятия;

10.9. Математико-статистически методи в прогнозата и сигнализацията на болестите. Технология за съставяне на програми и модели за прогноза.

11. Прогноза на многоядните неприятели.

11.1. Скакалци;

11.2. Телени червеи;

11.3. Лъжетелени червеи;

11.4. Бели червеи;

11.5. Сиви червеи;

11.6. Надземни нощенки.

12. Прогноза и сигнализаация на неприятелите по житните растения:

12.1. Житни дървеници;

12.2. Житни пиявици;

12.3. Житни бегачи;

12.4. Житни бръмбари;

12.5. Житни мухи;

12.6. Листни въшки.

12.7. Трипси.

13. Прогноза и сигнализация на неприятелите по царевицата:

13.1. Царевичен стъблопробивач;

13.2. Сив царевичен хоботник.

14. Прогноза и сигнализация на неприятелите по зърнено-бобовите култури:

14.1. Грахов зърнояд;

14.2. Фасулев зърнояд.

15. Прогноза и сигнализация на неприятелите по фуражно-бобовите култури:

15.1. Люцернов листояд;

15.2. Люцернов листов хоботник;

15.3. 24 точкова калинка;

15.4. Люцернов коренов хоботник;

15.5. Грудкови хоботници;

15.6. Люцернова и ливадна дървеници;

15.7. Люцернов семеяд;

15.8. Люцернови галици;

15.9. Листни въшки.

16. Прогноза и сигнализация на неприятелите по техническите култури:

16.1. Цвеклови хоботници;

16.2. Земни бълхи.

16.3. Тютюнев трипс;

16.4. Колорадски бръмбар;

16.5. Агрилус по маслодайната роза;

16.6. Листни въшки.

17. Прогноза и сигнализация на неприятелите по зеленчуковите култури:

17.1. Оранжерийна белокрилка;

17.2. Листни въшки;

17.3. Паяжинообразуващи акари;

17.4. Миниращи мухи;

17.5. Зеленчукови мухи;

17.5. Листогризещи гъсеници.

18. Прогноза и сигнализация на неприятелите по лозата:

18.1. Гроздови молци;

18.2. Акари по лозата;

18.3. Лозова щитовка.

19. Прогноза и сигнализация на неприятелите по овощните култури:

19.1. Плодови червеи;

19.2. Черешова муха;

19.3. Щитоносни въшки;

19.4. Листоминиращи молци;

19.5. Плодови оси;

19.6. Плодови хоботници;

19.7. Листни въшки;

19.8. Листни бълхи;

19.9. Листогризещи гъсеници;

19.10. Листозавивачки;

19.11. Овощни акари.

20. Прогноза и сигнализация на болестите по житните култури:

20.1. Главни;

20.2. Ръжди и брашнеста мана;

20.3. Септориози.

21. Прогноза и сигнализация на болести при някои технически култури:

21.1. Листи петна по цвеклото;

21.2. Мана по соята;

21.3. Мана по хмела и др.

22. Прогноза и сигнализация на болести по картофите и някои зеленчукови култури:

22.1. Маната по картофи и домати;

22.2. Мана по зелето;

22.3. Мана по пипера;

22.4. Алтернария по домати, картофи и др.

23. Прогноза и сигнализация на болести по овощните:

23.1. Струпясване по ябълката и крушата;

23.2. Червени петна по сливата;

23.3. Гномониоза по кайсията;

23.4. Цилиндроспороза по черешата и вишнята;

23.5. Ранно и късно кафяво гниене;

23.6. Огнен пригор;

23.7. Антракноза по ореха.

24. Прогноза и сигнализация на болестите по лозата и ягодоплодните култури:

24.1. Мана по лозата;

24.2. Брашнеста мана по лозата;

24.3. Сиво гниене по гроздето;

24.4. Екскориоза по лозата;

24.5. Листни петна по ягодата;

24.6. Мана по ягодата.


ЛИТЕРАТУРА
А. Основна


  1. Записки от лекции

  2. Михайлова П., Страка Ф., Апостолов И. 1982. Растително-защитна прогноза и сигнализация. Земиздат, София.

  3. Наков Б., Ангелова Р., Накова М., Андреев Р. 2007. Прогноза и сигнализация на болестите и неприятелите по културните растения. ИМН – Пловдив.

  4. Попов П., Михайлова П., Господинов Г., Захариева Т. 1975. Ръководство по растително-защитна прогноза и сигнализация. Земиздат, София.

  5. Попов П., Михайлова П., Господинов Г. 1968. Ръководство по растително-защитна прогноза и сигнализация. Земиздат, София.

  6. Поляков И., Петров М., Смирнов В. 1984. Прогноз развития вредителей и болезней сельскохозяйственньiх культур /с практикум/. Колос, Москва.


Б. Допълнителна

  1. Андреев, Р. 2005-2007. Земеделска ентомология за всички. Компютърен справочник (на CD). Аграрен Университет. Пловдив.

  2. Буров, Д. 1975. Обща ентомология. София, Земиздат.

  3. Буров, Д., А. Павлов. 1988. Обща ентомология. София, Земиздат.

  4. Григоров, Ст. 1976. Специална ентомология, София, Земиздат.

  5. Григоров, Ст., И. Лечева. 1989. Специална ентомология, София, Земиздат.

  6. Епифитотии болезней растении, Москва, 1974 /превод/

  7. Епифитотии болезней растений, Москва, 1979

  8. Интегриранная защита растений, Москва, 1981

  9. Лечева, И, С. Григоров, Я. Димитров. 2003. Специална ентомология, София, Пъблисш Сай-сет Еко.

  10. Макарова Л., Минкевич И., Пагода с болезней культурньiх растений, 1977

  11. Наков, Б. и др., Специална фитопатология, 1999, София, PSSA

  12. Наков Б., и др., Ръководство по специална фитопатология, 1993

  13. Стратегия борбьi с вредителями в будущем, Москва , 1977

  14. Степахов К., Чомаков А., Прогноз болезней в ссельскохозяйственньiх растении, 1972

  15. Тафраджийски Иг. и др., Ръководство за упражнения по фитопатология, 1987

  16. Харизанов А., Р. Ангелова, Т. Бабрикова. 1996; 2001. Ентомология, Земиздат, София.

  17. Agrios G., 1988, Plant pathology, Academic press, Inc.

  18. Frinking, H. D., Mols, P. J. M. and Ruissen, M. A. 1993. Disease and pest development. Wageningen Agricultiral University, Netherlands. 141 p.

  19. On-Line Lectures (http://www.ento.vt.edu/~sharov/PopEcol/popecol.html).

  20. Radcliffe, T. 2002. Radcliffe’s World Textbook. Online http://ipmworld.umn.edu/.

  21. Sharov, A., 2004. Quantitative population ecology. Virginia Tech, Blacksburg, VA.

  22. Strange, R. N., Plant disease control, 1993, Chapman & Hall, London

  23. University of California. 2007. Statewide IPM Program. Online http://www.ipm.ucdavis.edu/.

Гр. Пловдив Съставил:

Дата............ /доцент д-р Мариана Накова/

/доцент д-р Радослав Андреев/




Каталог: cntnr -> uchebni programi -> U programi RZA
U programi RZA -> Факултет растителна защита и агроекология
U programi RZA -> Лекции Упражнения, семинари
U programi RZA -> Лекции Упражнения, семинари
U programi RZA -> Лекции Упражнения, семинари
U programi RZA -> Лекции Упражнения семинари Учебни практики Други форми 01. 01. 04
U programi RZA -> Програма за дисциплината цветарство включена като факултативна в учебния план на специалност екология и опазване на
U programi RZA -> Утвърждавам: р е к т о р: /доц. Д. Греков
U programi RZA -> Лекции Упражнения семинари Учебни практики Други форми 01. 01. 03
U programi RZA -> ПроФ. дсн Йорданка Кузманова


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница