Фармацевтични грижи при деца
Изтегляне 104.97 Kb.
|
1 2
Фармацевтични грижи- Навигация на страницата:
- МЕТОД НА РАБОТА
- ЗАКЛЮЧЕНИЕ
ЦЕЛИ И ЗАДАЧИЦелта на курсовата работа е да се анализира значението и оцени осъществяването и оптимизацията на фармацевтичната грижа при децата. За постигането на тази цел се поставят следните задачи: Разглеждане на детето като пациент – характеристики и особености Определяне ролята на фармацевта при прилагането на лечение при деца Анализиране на подходите при фармацевтичната грижа за деца Анализ на връзката лекар-родител-фармацевт и оптимизирането й МЕТОД НА РАБОТА?Децата имат огромна нужда от фармацевтична грижа. Те са специални пациенти с незавършен растеж и развитие, реагират на лекарствата по различен от възрастните начин, затова грижата за тях е специфична. За това е необходимо е да се познават особеностите на детския организъм – анатомо-физиологични, метаболитни, екскреционни, бариерни и др. Детето преминава през различни периоди на детството, а всеки от тях се характеризира с много промени. Тези периоди са разделени на : новородени (от раждането до 1 месец) кърмачета (1 месец – 2 години) деца (2 – 6 – 12 години) юноши (12 – 18 години) Детският организъм е по-податлив на остри и хронични заболявания поради незрялата си функция. Предписването на лекарства е трудно, защото се срещат много предизвикателства – например информацията за употребата им при деца е ограничена. Влиянието на дадено продукт, определено от клинични проучвания при възрастни може да не е същото при децата, поради фармакокинетични и фармакодинамични различия. Преди да се предпише лекарството, трябва да се отговори на редица въпроси като: Одобрено ли е за деца и за каква по-точно възрастова група? Има ли потвърджаваща научна информация, че е безопасно и ефективно? Правилна дозировка и честота на прилагане? Избор на терапевтичен план и форма на дозата Ако няма подходяща дозировка, може ли да се приготви Как да се мониторира за постигане на добро лечение? Важно е познанието на правилното лекарство – неговата фармакокинетика и фармакодинамика – поради спецификите на които налагат презицно дозиране и лекарствен мониторинг. Дозировките обикновено се дават в мг/кг или мг/м2 . При определяна се взема впредвид тежестта на заболяването, наличието на лекарството и дали детето може да го приеме (формата му). Лекарственият мониторинг е процеса на цялостното лечение : от подбиране на лекарството, начин на приложение, възраст на лекуваното дете, дозировката и серумната му концетрация. Индивидуалния план за лечение и дозировката са важни особено за новородени. Децата приемат лекарства по следните пътища: перорален, интравенозен, интрамускулен, подкожен, перкутанен, ректален, назален, офталмологичен, перинхалаторен, в ухото. Най-предпочитан е прием на перорални форми, въпреки, че е често срещано да има трудности при прилагането (нежелание/невъзможност за поглъщане, повръщане). При твърди ЛФ може да се разтрошат и да се смесят с храна непосредствено преди приема. За деца под 7г. се предпочитат течни ЛФ – разтвори, сиропи и др., но тук има проблем с това, че имат по-кратък срок на годност от таблетките. Повечето ЛП имат неприятен горчив вкус и затова доста видове таблетки са обвити със захарно покритие (като това не винаги успява да замаскира неприятния вкус). Би следвало да се внимава за предписването на такива продукти, тъй като захарта може да предизвика поява на кариеси или други странични ефекти. Фармацевтите биха били в помощ, като имат възможността да заменят лекарства, съдържащи захари и да променят съответно дозите. Ако продуктът не може да се замени, фармацевтът може да даде съвети относно приемането му – да се взема при хранене, да не е преди лягане, да се мият зъбите след всеки прием – за да може да се ограничат негативните последствия. Едно от най-важните неща при педиатричните пациенти е, че те нямат възможност да изкажат мнението си относно назначените терапии, явяват се като едни странични наблюдатели, докато родителите вземат решенията за тяхното здраве – би следвало - най-добрите решения. НЛР при децата се появяват при по-ниски дози отколкото при възрастните и симптомите не са предвидими. Ето защо е много важна ролята на фармацевта при тези пациенти – той може да даде допълнителни насоки относно назначеното лечение, както и да предлага оптимизиране. За тази цел, той трябва да има достъп до източници на информация за всички педиатрични продукти и тяхното приложение. Трябва да е запознат не само с ефектите им върху растежа и развитието, а и да може да съветва кой биха били най-подходящите индивидуални терапевтични схеми. Както е описано в учебника по Фармацевтични грижи⁴ , е необходимо спазването на определени правила за действие при провеждане на фармацевтична грижа за деца от страна на фармацевтите: Подходяща комуникация ( към родителя/грижещия се и детето) с цел изграждане на доверие. В днешно време има достъп до всякакъв тип информация и родителите са свръх осведомени, като поради това често се налага да бъдат убеждавани, а това би могло да стане само при наличие на авторитетна позиция. От голямо значение е редовно да се напомня на родителите, че въпреки многото интернет източници, не всяка информация е достоверна и е най-добре да се вслушват в своя фармацевт, лекар и да четат листовката на ЛП. Разбиране на емоционалното състояние на детето и подпомагане в правилното разбиране на съоветното заболяване Събиране на данни за алергии Стриктна проверка на предписаната доза, за изключване на възможни грешки от лекарска страна Да се промотира избягване на самолечение, особено при деца със съпътстващи хронични заболявания Представяне на детайлна информация за ЛП на родителите – какво му е действието, как се прилага, какво може да очакват като НЛР и какво може да се приложи съответно Стимулиране към стриктно спазване на предписаната терапия – понякога неспазването й може да се дължи на неглижиране от страна на родителя, поради заетост; липса на здравна култура или друг тип лош пример Създаване на индивидуализиеран план за периодично мониториране – досие на детето с данните му и възможност за периодични консултации Фармацевтът може да даде допълнителни съвети към родителите за справяне със ситуацията – да не се забранява на детето да плаче, да не се заблуждава за вкуса на ЛП, да се опитат да превърнат лечението в игра Една от най-важните задачи пред един фармацевт е да менажира добри отношения с пациента и лекаря, като пациента трябва да се чувства равноправен с тях и да има активно участие за лечението си. В случая- родителите на пациента – имат нужда от информация, инструкции и предупреждения, за да може посредством придобитите познания да изпълняват терапията добросъвестно и по правилния начин. Информацията трябва да бъде поднесена ясно, на обикновен език, с възможност за изясняване и повтаряне на по-важните аспекти от терапията: Ефекта от даденото лекарство Защо е нужно лекарството Кои симптоми ще изчезнат и кои не Кога се очаква да се появи ефектът от лекарството Какво би станало, ако лекарството не се приема правилно НЛР Основната цел е да се постигнат терапевтични резултати, да се подобри качеството на живот на малкия пациент и да се предотвратят проблеми в процеса на лечението. Фармацевтите често не получават достатъчно детайлно обучение/образование относно грижите за педиатрични пациенти. В резултат на това може да чувстват, че нямат необходимия набор от умения и база от знания, за да осигурят адекватна грижа. Предоставянето на целево образование по педиатрична фармакология би могло да повиши тяхното самочувствие в предоставянето на този тип услуги. Това може да се осигури чрез различни методи като официално образование, чиракуване, по-дълъг опит на работното място и специализирани програми за обучение и развитие. Доказано е, че педиатричните фармацевти спомагат за намалянето на грешките при изписването на лекарствата, подобряват резултатите на пациентите и намаляват разходите им. Нараства все повече нуждата от педиатрични компетенции в световен мащаб, поради напредъка в този тип медицина, увеличаващата се сложност на детските заболявания, специфичните дозировки и фармакокинетични предизвикателства и има все по-голямо осъзнаване, че образованието по фармация трябва да се развива и подобрява, за да подготвя по-добре необходимите кадри. Неправилно, лекарите са възприемани като последното звено от терапевтичния процес, като отговорни за почти всички професионални решения, свързани с използването на ресурсите за здравеопазване. Фармацевтите, обаче, реално са най-често последната брънка от веригата лекарство-пациент. Аптеките са здравни заведения и в световен мащаб са признати институции за грижа за здравето на обществото, а не просто местата, където се отпускат лекарства на населението. Фармацевтите са често търсени за консултации по здравни проблеми от различен характер. Те са най-достъпните за населението здравни специалисти. Безспорно, лекарствата, които са получили разрешение за употреба, са качествени, ефикасни и безопасни. Но те ще продължават да са такива, само при условие, че се прилагат на правилния пациент в правилното време, с правилната продължителност, при спазване на изискванията в разрешението за употреба. От друга страна, някои от лекарствата са безопасни и ефикасни, само ако са коректно прилагани; други лекарства могат да бъдат неeфективни при самолечение и/или да усложнят състоянието, ако пациента не бъде посъветван от фармацевта да следи развитието на симптомите и да се обърне към лекар. Родителят търси медицинска помощ при хрема, кашлица, температура, НЛР след ваксина, коремни болки и др. Специфична грижа се изисква и при хроничните заболявания като астма, диабет тип 1, алергии и др. Изследването на лекарства при деца повдига сериозни научни и етични проблеми, Въпреки че 20% от населението на ЕС е под 18 години, има малко данни за дългосрочната безопасност или късните ефекти при тази група пациенти. Децата не са малки възрастни и фармакокинетиката и фармакодинамиката на лекарствата варират значително с възрастта. Не винаги е възможно да се екстраполират данни от проучвания при възрастни и сега има силен ход към тестване на лекарства при деца. Това повдига редица практически въпроси. Много детски заболявания са редки и получаването на достатъчен брой пациенти за провеждане на клинични изпитвания може да бъде трудно. Многоцентровите изследвания са очевидният отговор. Децата може да имат затруднения при понасянето на помощните вещества и трябва да се внимава при разработването на удобни за деца формулировки. Децата се считат за уязвима група и получаването на информирано съгласие може да бъде предизвикателство, особено ако се предлагат финансови стимули. Демонстрира широко разбиране и способност за общуват с деца от всички възрасти и техните roditeli ЗАКЛЮЧЕНИЕФармацевтите много често се оказват първата и последната инстанция на взаимодействие на пациента със здравната система. Това, което здравните специалисти могат да постигнат в екип, не може да го постигне нито една от страните самостоятелно - лекари, фармацевти, специалисти по здравни грижи, пациенти, законодатели, регулаторни органи ... Защото мисията на фармацевтичната професия е да помагаме на хората да използват лекарствата по най-добрия възможен начин. Изтегляне 104.97 Kb. Сподели с приятели:
|
1 2