Филиал шумен психични проблеми в детска възраст
Изтегляне 76.9 Kb.
|
1 2
Психични проблеми в детска възраст- Навигация на страницата:
- Класификация на психичните разстройства в детството
|
МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ ,,ПРОФ. Д-Р ПАРАСКЕВ СТОЯНОВ “– ВАРНА КАТЕТДРА ,,ЗДРАВНИ ГРИЖИ” ФИЛИАЛ ШУМЕН Психични проблеми в детска възраст Разработил: Проверил: Шумен
Психичните заболявания в детска възраст се диагностицират трудно. При децата могат да се наблюдават всички психични заболявания, които са характерни и за възрастните, но тяхното проявление може да се различава. Основните цели на детската психиатрия са да изучава и коригира онези предпоставки – биологични и средови, които ще осигурят нормалното психично развитие. Голямо значение се отдава на разкритието на рисковите фактори, които могат да отклонят последователните фази на нормалното личностово развитие. В детско- юношеската възраст има значителни разлики по отношение на превалентносттта на отделните психични разстрайства, които в голямата си част са възрастово специфични. Обикновенно в юношеството се забелязва възрастова трансформация на симптомите. Разликите се отнасят и до значимия социален контекст в зависимост от който се развиват разстройствата. В ранно детство индивидът няма автономност, той е изцяло зависим от социалната среда (семейство, институция- детски ясли, приемно семейство, SOS – семейство и др.) В юношеската възраст започва стремежът към автономност, на който семейството и обществото, в зависимост от сваята толерантност или ригидност към промени и конформизъм ще се противопоставят. Всичко това може да играе психотравмираща роля в периода на развитието. Класификация на психичните разстройства в детството Разстрайства на психологичното развитие При частичните разстрайства – една изолирана функция или умение не се развива в съответствие с очакваните темпове и в характерното време при запазени като цяло интелектуални възможности. Разстойства в развитието на речта Проговарянето, за децата не започва от точно фиксиран месец има индивидуални варианти- генетични или зависещи от степента на говорна стимулация от средата. Когато забавянето надхвърли и границите на вариабилността трябва да се търси някаква странични причина (общо изоставане в психичното развитиие, увреда в артикулационния апарат, нарушение на слуха и пр.). В случай, че бъде изключена каквато и да било допълнителна причина, има основание да се мисли за специфична, частична задръжка в развитието на речта. Трудностите в развитието на речта могат да засягат само артикулацията на отделни или на няколко звуци. Разстройството се нарича дислалия, за корекцията на която е необходима намесата на логопед, за да се изработи произнасянето на липсващите звуци или да коригира неправилната постановка на артикулационния апарат при неправилно произнасяни звуци. Речевото развитие може да е по-цялостно забавено- било в неговата ескпресивна или рецептивта съставка. При нормални резултати от изследването на интелекта с невербални тестове. Тези разстройства се наричат афазии на развитието. Специфични разстройства в развитието на училищните умения Те често затрудняват обучаемостта на децата и лесно могат да бъдат определяни за умствено изоставащи с произлизащите от това неблагоприятни последици – неправилно насочване към помощно училище. Разстройствата на фината моторика се разкриват чрез специализирани тестове от детски психолог. Детето е нежелан партньор в игрите, пише грозно, самообслужва се бавно, което му създава емоционално напрежение. Генерализирани разстройства на развитието Тук влизат група от разстройства в детството с добре очертани клинични прояви, но спорни по отношение на теоретичното им обяснение. Няма общо прието мнение, спори се около това дали са растройства на развитието, процесни заболявания, дали има една много ранна психоза, която пречи на нормалното развитие. Тикове Те са внезапни, често повтарящи се безцелни, прости движения, които обхващат отделен мускул или мускулна група, и въпреки, че детето схваща тяхното безсмислие, то не е в състояние да им се противопоставя. Епидемиология- Началото е между 6 и 8 години, но може да се наблядава в по-ранен или по-късен период. Засяга 5% от децата. Етиология и патогенеза Тя не е изяснена, най-вероятно се касае за фамилна обремененост, фактори на средата, също и медикаментозно лечение. За част от децата, макар и малка, има данни за частична мозъчна дисфункция. Клинични прояви Най-често тиковете засягат мускулатурата на лицето и шията- намигане, гримаси, повдигане на вежди, отваряне на устата, упъване на шията и др.Може да има и вокални тикове- издаване на звуци, покашляне, подсмърчане. При хроничните тикове двигателните актове са по-сложни и обхващат крайниците- подскачане,удряне с ръка по тялото, повдигане на рамене и пр.Усилват се при стрес, а по време на сън изчезват. Лечение В повечето случаи не е необходимо медикаментозно лечение. При особено тежки форми- Синдром на Jilles de la Tourette се предлагат много средства, но засега най-ефективен е Haloperidol в ниски дози. Социално вграждане- При леките тикове то зависи предимно от отношението и умението на учителя да изгради около детето една добра приемаща приятелска среда. Тежките тикове и особено Синдромът на Турет, който протича с бурни тикове и вокализации с копролалия, нарушава училищната адаптация. Енуреза Волелият контрол над мускулите сфинктери и детрусори, които осъществяват микцията, при правилно развитие и възпитание за създаване на навици за чистота, се установява за дневното задържане около 1 ½ - 2г., за нощното – от 2 до 3 години. Когато детето продължава да се изпуска след 3-4 години и няма данни за каквото и да е било увреждане на отделителната система, състоянието се определя като първична енуреза. Тя може да е само нощна, само през деня или комбинирана. Ако детето е имало период от време, през който се е справяло добре с контрола на микцията и внезапно започне отново да се изпуска, това състояние се бележи като вторична енуреза. Епидемиология. Енурезата е често разстройство – до 10 % от децата на 10 години имат все още епизодично изпускане. По – често страдат момчетата. Първичната енуреза е много по – честа от вторичната. Етиология и патогенеза. Тя остава и до днес неизяснена. Теории за органичния произход си съперничат с теории, които поставят на преден план психогенни моменти. Изследва се обемът и тонусът на пикочния мехур, разпределението в отделянето на урината в денонощието; често се съобщава за рефлукс при изследване на пикучните пътища. Търсят се особености в съня (прекалено дълбок, при което не се усеща дразненето от пълния мехур) и пр. Намираните промени се отнасят за част от случаите. Лечение. Опитвани са много средства за справяне с разстройството, без да може да се каже, че някой от тях има особено добър и постоянен ефект. Препоръчваните режими включват : Често уриниране през деня за да се определя по-голяма количество в будно състояние Създаване на условен рефлекс със специално приспособление, което буди детето със звук при първата капка урина Поемане на солена храна вечер с ограничаване на течнистите след 19 часа Вечерншия сън да е на твърд матрак От медикаментозните средства се препоръчват вечерни дози трициклични антидепресанти, които повишават тонуса на сфинктерите и правят нощния сън по-повърхностен. Опитват се още психо терапевтични въздействия чрез внушения преди заспиване, награди при суха нощ и пр. Протичане. С възрастта при по-голямата част разстройството преминава и рефлексът се овладява. До 16-17 годишна възраст повече от 90% вече са оздравели. Изтегляне 76.9 Kb. Сподели с приятели:
|
1 2