Филологически факултет не се попълва
Изтегляне 79.41 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ Не се попълва
- Професионално направление (на курса)
- Специалност(и) Балканистика Български и новогръцки език ОПИСАНИЕ 1.Наименование на курса
- 2.Код на курса
- 3. Тип на курса
- 5.Година на обучение 3 курс 6.Семестър
- 9.Учебни резултати за курса - усвоени знания, умения, компетенции (цели)
- 10.Начин на преподаване Аудиторни лекции 11.Предварителни изисквания (знания и умения от предходно обучение) и изисквания за други (едновременни) курсове
- 12.Препоръчани избираеми програмни компоненти
- 14.Библиография (основни заглавия)
- 15.Планирани учебни дейности и методи на преподаване
- 17.Език на преподаване новогръцки 18.Стажове/практика
- 13.Б. Тематично съдържание на учебната дисциплина 1
Учебна документация – Филологически факултет ECTS формат на учебен курс; файлът е създаден на ECTS МАКЕТ НА УЧЕБЕН КУРС ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТНе се попълваКатедра<катедра към съответния факултет/филиал, която 'отговаря' за провеждането на курса>Катедра по общо езикознание и история на българския език Професионално направление (на курса)<в някои случаи не съвпада с професионалното направление, към което се отнася учебния план, в който се включва този учебен курс. Например, ако курсът е „Програмиране", професионалното направление е 4.6. Информатика и компютърни науки - без значение дали курсът е за учебен план по специалност в друго направление, например 1.3. Педагогика на обучението по...>.2.1. Филология Специалност(и)
ОПИСАНИЕ 1.Наименование на курсаВизантийска литература и автори 2.Код на курса<вътрешен номер - напр. FMI CS001 (курс № 1 към кат. Комп. информатика на ФМИ), или според европейска/международна класификация в областта>Не се попълва от преподавателя 3.Тип на курсазадължителен 4.Равнище на курса (ОКС)1. ОКС магистър 2. ОКС бакалавър 5.Година на обучение3 курс 6.Семестър5 и 6 7.Брой ECTS кредити6 8.Име на лекторапроф. д.и.н. Кирил Парашкевов Павликянов 9.Учебни резултати за курса - усвоени знания, умения, компетенции (цели)След успешното завършване на курса от студентите се очаква:
10.Начин на преподаванеАудиторни лекции 11.Предварителни изисквания (знания и умения от предходно обучение) и изисквания за други (едновременни) курсове1. Два успешно завършени семестъра по новогръцки език. 2. Два успешно завършени семестъра по старогръцки език. 12.Препоръчани избираеми програмни компоненти13.Съдържание на курсаПълен курс по история на византийската литература – светска и църковна. Представят се обстойно на новогръцки език особеностите на византийската историопис, хронография, агиография, светска и религиозна поезия, и реторика въз основа на трудовете на К. Крумбахер, Ф. Алкен, А. Каждан, Х. Хунгер, Т. Деторакис, А. Коминис, Ф. Дьолгер и Н. Икономидис. 14.Библиография (основни заглавия)Hunger, H., Bυζαντινὴ Λογοτεχνία. Ἡ λόγια κοσμικὴ γραμματεία τῶν Bυζαντινῶν, τόμ. A’, Ἀθήνα 1987. Kennedy, G., Greek Rhetoric under Christian Emperors, Princeton 1983. Maguire, H., Art and Eloquence in Byzantium, Princeton 1981. Pernot, L., La Rhetorique de l’eloge dans le monde Greco-Romain, Παρίσι 1993. Sideras, A., “Die byzantinischen Grabreden. Prosopographie, Datierung, Ueberlieferung”, Wiener byzantinistische Studien 19, Bιέννη 1994. Sykutres, J., “Probleme der byzantinischen Epistolographie”, IIIe Congres International des Études Byzantines, Aθήνα 1932, σ. 295-310. Tωμαδάκης, N., Bυζαντινὴ Ἐπιστολογραφία. Eἰσαγωγή, κείμενα, κατάλογος ἐπιστολογράφων, Ἀθήνα 1969. Beck, H.-G., “Zur byzantinischen Moenchschronik”, in: C. Bauer, L. Boehm, M. Mueller, Speculum historiale. Geschichte im Spiegel von Geschichtsschreibung und Geschichtsdeutung, Freiburg, Muenchen 1965, 188-197. Καραγιαννόπουλος, Ἰ., Πηγαὶ τῆς Βυζαντινῆς Ἱστορίας, Θεσσαλονίκη 1970. Kαρπόζηλος, Ἀ., Bυζαντινοὶ ἱστορικοί καὶ χρονογράφοι, τόμ. A’, Ἀθήνα 1997. Kazhdan, A., Cutler, A., “Continuity and Discontinuity in Byzantine History”, Byzantion 52 (1982), 429-478. Ljubarskij, J. et al., “So Debate. Quellenforschung and/or Literary Criticism. Narrative Structures in Byzantine Historical Writings”, Symbolae Osloenses 73 (1998), 5-73. Mango, C., “Byzantine Literature as a Distorting Mirror”, in: Byzantium and its Image, Variorum Reprints, London 1984. Beaton, R., “Epic and Romance in the Twelfth Century”,in: A. R. Littlewood, Originality in the Byzantine Literature, Oxford 1995, 81-91. Beaton, R., The medieval Greek romance, London 1996. Cantarella, R., Poeti Bizantini, I-II, Milano 1992. Δετοράκης, Θ., Βυζαντινὴ Φιλολογία. Τὰ πρόσωπα καὶ τὰ κείμενα, τόμ. Α’, Ἡράκλειο Κρήτης 1995. Doelger, F., “Die byzantinische Dichtung in der Reinsprache”, in: Εὐχαριστήριον Franz Doelger zum 70 Geburtstage, Θεσσαλονίκη 1961, 1-63. Κομίνης, Ἀ., Τὸ βυζαντινὸν ἱερὸν ἐπίγραμμα καὶ οἱ ἐπιγραμματοποιοί, Ἀθήνα 1966. Lauxtermann, M., The Spring of rhythm. An essay on the political verse and other Byzantine meters, Wien 1999. Beck, H.-G., Kirche und theologische Literatur im byzantinischen Reich, München 1959. Δετοράκης, Θ., Οἱ ἅγιοι τῆς πρώτης βυζαντινῆς περιόδου τῆς Κρήτης καὶ ἡ σχετικὴ πρὸς αὐτούς φιλολογία, Ἀθήνα 1970. Δετοράκης, Θ., Κοσμᾶς ο Μελῳδός. Βίος καὶ ἔργο, Θεσσαλονίκη 1979. Δετοράκης, Θ., Ὁ “Ἀκάθιστος Ὕμνος” καὶ τὰ προβλήματά του (ὄψεις τῆς βυζαντινῆς κοινωνίας 3), Αθήνα 1993. Δετοράκης, Θ., Βυζαντινὴ Ὑμνογραφία , Ηράκλειο Κρήτης 1997. Hunger, H Bυζαντινὴ Λογοτεχνία. Ἡ λόγια κοσμικὴ γραμματεία τῶν Bυζαντινῶν. Ποίηση καὶ πεζὸς λόγος, τόμ. Β’, Ἀθήνα 1992. Μητσάκης, Κ., Βυζαντινὴ Ὑμνογραφία ἀπὸ τὴν ἐποχὴ τῆς Καινῆς Διαθήκης ἕως τὴν Εἰκονομαχία, Αθήνα 1971. Tωμαδάκης, N., Ἡ Βυζαντινὴ Ὑμνογραφία καὶ ποίησις, ἤτοι εἰσαγωγὴ εἰς τὴν βυζαντινὴν φιλολογίαν, τόμ. Β’, Aθήνα 1965. Delehaye, H., Les Legendes Hagiographiques, Bruxelles 1955. Delehaye, H., “Les passions des Martyrs et les genres litteraires”, Subsidia Hagiographica 13, Bruxelles 1966. Deroche, V., Etudes sur Leontios de Neapolis (Acta Universitatis Upsaliensis. Studia Byzantina Upsaliensia, 3), Upsala 1995. Flusin, B., Miracle et Histoire dans l’ Οuvre de Cyrille de Scythopolis, Paris 1983. Jossart, B., Lequeux, X., “L’ ancienne Hagiographie byzantine. Les sources. Les premiers modules. La formation des Genres”, Subsidia Hagiographica 73, Bruxelles 1991. Ryden, L., The life of St. Andrew the Fool (Acta Universitatis Upsaliensis, Studia Byzantina Upsaliensia, 4. 1-2.), Upsala 1995. Kennedy, G., Greek Rhetoric under Christian Emperors, Princeton 1983. Hunger, H., “The classical tradition in byzantine Literature. The Importance of Rhetoric”, in: Margaret Mullet-R. Scott, Byzantium and the classical tradition, 13th spring symposium of Byz. Studies 1979, Birmingham 1981, 35-47. Maguire, H., Art and Eloquence in Byzantium, Princeton 1981. Pernot, L., La Rhetorique de l’éloge dans le monde Greco-Romain, Paris 1993. Sideras, A., Die byzantinischen Grabreden. Prosopographie, Datierung, Ueberlieferung Wiener byzantinistische Studien 19, Wien 1994. 15.Планирани учебни дейности и методи на преподаванеЛекции 16.Методи и критерии на оценяванеОценката се изчислява въз основа на крайния изпитен резултат. 17.Език на преподаваненовогръцки 18.Стажове/практика19.Изготвил описаниетопроф. д.и.н. Кирил Павликянов 13.Б. Тематично съдържание на учебната дисциплина1а) лекции (списък от теми или текстов файл)Ι. Манталитетна и светогледна основа на византийските литературни произведения. ΙΙ. Високостилната византийска литература – основни характеристики и жанрове. 1. Реторика: Α. Надгробни и утешителни слова (ἐπιτάφιοι, μονῳδίες, παρηγορητικοὶ λόγοι). Б. Слова за конкретен случай (εὐκαιριακοὶ λόγοι). В. Литературни описания (ἐκφράσεις). Д. Огледала на владетеля (κάτοπτρα ἡγεμόνος). Ε. Високостилна сатира (λόγια σάτιρα). Ж. Реторична биография (ῥητορικὴ βιογραφία). З. Епистоларен жанр. 2. Историопис. Α. Църковната история в ранна Византия (Εὐσέβιος Καισαρείας, Σωκράτης Σχολαστικός, Σῳζομενός, Θεοδώρητος Κύῤῥου, Εὐάγριος Σχολαστικός, Φιλοστόργιος). Б. Църковната история през средновизантийския период (Γελάσιος Καισαρείας, Γελάσιος Κυζικηνός, Ἰωάννης Διακρινόμενος, Ζαχαρίας Σχολαστικός). В. Църковната история в късна Византия (Νικηφόρος Κάλλιστος Ξανθόπουλος). Г. Класицистичната историопис в ранна Византия ( Εὐνάπιος ὁ ἐκ Σάρδεων, Ὀλυμπιόδωρος Θηβαῖος, Πρίσκος Πανίτης, Μάλχος Φιλαδελφείας, Ζώσιμος, Προκόπιος Καισαρείας, Πέτρος Πατρίκιος, Ἀγαθίας Σχολαστικός, Θεοφύλακτος Σιμοκάττης, Μένανδρος Προτήκτωρ). Д. Историците на средновизантийския период (Ἰωσὴφ Γενέσιος, Ἰωάννης Καμινιάτης, Λέων Διάκονος, Μιχαὴλ Ψελλός, Μιχαὴλ Ἀτταλειάτης, Νικηφόρος Βρυέννιος, Ἄννα Κομνηνή, Ἰωάννης Κίνναμος). E. Късновизантийски историци (Νικητὰς Χωνιάτης, Γεώργιος Ἀκροπολίτης, Γεώργιος Παχυμέρης, Νικηφόρος Γρηγορᾶς, Ἰωάννης Καντακουζηνός). Ж. Историци, описали падането на Византия (Δούκας, Γεώργιος Σφραντζῆς, Λαόνικος Χαλκοκονδύλης, Κριτόβουλος Ἴμβριος). З. Ранновизантийски хроники (Ἰωάννης Μαλάλας, Ἰωάννης Ἀντιοχεύς, Πασχάλιον Χρονικόν). И. Средновизантийски хроники (Πατριάρχης Νικηφόρος, Γεώργιος Σύγκελλος, Θεοφάνης Ὁμολογητής, Γεώργιος Μοναχός, Συμεὼν Μάγιστρος καὶ Λογοθέτης, Συνεχιστὲς τοῦ Θεοφάνους, Ἰωάννης Σκυλίτζης, Γεώργιος Κεδρηνός). К. Късновизантийски хроники (Ἰωάννης Ζωναρᾶς, Κωνσταντῖνος Μανασσῆς, Μιχαὴλ Γλυκᾶς, Ἐφραίμ). 3. Високостилна византийска светска поезия. Α. Исторически епични произведения. Б. Поучителни епични творби. В. Романи в мерена реч. Г. Епически митологични творби. Д. Литературни описнаия в мерена реч (ἔμμετρες ἐκφράσεις). Ε. Диалогични произведения. 4. Лирическа поезия. 5. Епиграми. 6. Школски упражнения (κέντρωνες καὶ τεχνοπαίγνια) 7. Църковна поезия. Α. Химн или кондак. Роман Сладкопевец и Богородичният Акатист. Б. Канон. 8. Агиография. Езикът на агиографската книжнина. Α. Душеполезни разкази (ψυχωφελεῖς διηγήσεις). Б. Чудеса. В. Похвални слова. Г. Синаксар и миней (месецослов). Д. Жития и мъченичества на светци. Е. Категории светци – юродиви и стълпници. ΙΙΙ. Простонародната литература във Византия – основни характеристики и жанрове. 1. Творби на Теодор Птохопродром. 2. Акритски сказания – Песента на Армурис. 3. Епосът на Дигенис Акритас. 4. Рицарски романи. 5. Троянски цикъл. 6. Морализаторски произведения. 7. Политическа сатира. 8. Алегорични сатирични творби. 9. „Ридания“ за падането на Константинопол под турска власт. 1 Забележка: 13.Б. и 13.В. са традиционни за университетската практика, но не са задължителни за ECTS формата. Филологически факултет :: Каталог: marygud -> kursove -> OEIBE OEIBE -> Учебна документация Филологически факултет ects формат на учебен курс; файлът е създаден на OEIBE -> Филологически факултет не се попълва OEIBE -> Учебна документация Филологически факултет OEIBE -> Учебна документация Филологически факултет OEIBE -> Ects формат на учебен курс; файлът е създаден на OEIBE -> Филологически факултет OEIBE -> Филологически факултет OEIBE -> Не се попълва Изтегляне 79.41 Kb. Сподели с приятели:
|