Филологически факултет не се попълва



Дата09.04.2017
Размер62.01 Kb.

Учебна документация – Филологически факултет
ECTS формат на учебен курс; файлът е създаден на 12/1/2012


ECTS МАКЕТ НА УЧЕБЕН КУРС

ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

Не се попълва

Катедра

<катедра към съответния факултет/филиал, която 'отговаря' за провеждането на курса>


Катедра по общо езикознание и история на български език

Професионално направление (на курса)

<в някои случаи не съвпада с професионалното направление, към което се отнася учебния план, в който се включва този учебен курс. Например, ако кур­сът е „Програмиране", професионалното направление е 4.6. Информатика и компютърни науки - без значение дали курсът е за учебен план по специалност в друго направление, например 1.3. Педагогика на обучението по...>.


2.1. Филология

Специалност(и)


  1. Балканистика

  2. Български и новогръцки език

ОПИСАНИЕ

1.Наименование на курса


Странознание на Гърция

2.Код на курса

<вътрешен номер - напр. FMI CS001 (курс № 1 към кат. Комп. информатика на ФМИ), или според европейска/международна класификация в областта>


Не се попълва от преподавателя

3.Тип на курса


Задължителен

4.Равнище на курса (ОКС)


  1. ОКС магистър

  2. ОКС бакалавър

5.Година на обучение


4 курс

6.Семестър


7

7.Брой ECTS кредити


3

8.Име на лектора


проф. д.и.н. Кирил Парашкевов Павликянов

9.Учебни резултати за курса - усвоени знания, умения, компетенции (цели)


След успешното завършване на курса от студентите се очаква:

  1. Да имат пълна представа относно характера и диахроничните достижения на гръцката култура от античността до днес.

  2. Да имат систематични и пълни познания относно историческата география и културната специфичност на областите, съставящи съвременна Гърция.

10.Начин на преподаване


Аудиторни лекции

11.Предварителни изисквания (знания и умения от предходно обучение) и изисквания за други (едновременни) курсове


Четири успешно завършени семестъра по новогръцки език

12.Препоръчани избираеми програмни компоненти



13.Съдържание на курса


Представят се на новогръцки език основните географски области на Гърция с техния специфичен езиков, културен, исторически и архитектурен облик. В подходящо обособени подраздели се излагат културните специфики на Егейска Македония, Епир, Йонийските острови, Пелопонес, Тесалия, Етолия и Акарнания, Фокида, Беотия, Атика, Крит, Цикладските острови, Северните Споради и Додеканезите.

14.Библиография (основни заглавия)


Полевой В., Исскуство Греции. Древний мир, Москва 1970 г.

Полевой В., Исскуство Греции. Средние века, Москва 1973 г.

Полевой В., Исскуство Греции. Новое время, Москва 1975 г.

Νεοελληνικὸς πολιτισμὸς (1832-1982), τ. Α’-Β’, Атина 1982 г.

15.Планирани учебни дейности и методи на преподаване


Лекции

16.Методи и критерии на оценяване


Оценката се изчислява въз основа на крайния изпитен резултат.

17.Език на преподаване


новогръцки

18.Стажове/практика



19.Изготвил описанието


проф. д.и.н. Кирил Павликянов

13.Б. Тематично съдържание на учебната дисциплина1

а) лекции (списък от теми)


Представя се историко-географско и културоведческо описание на:

1. Цикладски архипелаг. Праисторически период и бронзова епоха. Ранно, средно и късноцикладски период (2500-1400 г. пр. Хр.). Цикладските острови през класическата старогръцка епоха, елинистическия период, късната античност и византийските векове. Установяване на франкско, т.е. френско и венецианско владичество над архипелага след 1204 г. Специфики на турското присъствие по цикладските острови.

2. Света гора Атон. Сведения за Атонския полуостров през класическата древност. Възникване на най-ранните светогорски обители през Х век. Развой на светогорската монашеска общност през периода ХΙ-ХVI век. Културна значимост на основните атонски монашески средища – „Великата Лавра“ на св. Атанасий Атонски и на обителите „Ватопед“, „Ивирон“, „Ксиропотам“, „Ксенофонт“, „Дохиар“ и „Кутлумуш“.

3. Славяните на Атон през средните векове. Възникването на днешните славянски манастири „Св. Пантелеймон“, „Хилендар“ и „Зограф“. Обители с временно преобладаване на славянския елемент“ – „Обителта на Желян“ (XI век), „Кутлумуш“, „Св. Павел“ и „Кастамонит“ (XIV-XVI век). Значимост на светогорските архиви за историята и културата на балканските народи.

4. Остров Крит. Минойската цивилизация през праисторическия период и бронзовата епоха. Ранно, средно и късноминойски период (2800-1350 г. пр. Хр.). Фестският диск и линейното писмо тип А и Б (линеар А и Б). Крит през класическата старогръцка епоха, елинистическия период и късната античност. Византийските векове и арабското завоевание на острова (829-961 г.).

5. Крит на ръба между Изтока и Запада. Венецианското присъствие на Крит от 1210 до 1669 г. Литература, живопис и образование през венецианската епоха. Доменикос Теотокопулос (Ел Греко) и критските живописци от XV, XVI и XVII век Георгиос Клондзас, Теофан Критянина и Михаил Дамаскинос. Завладяване на Крит от турците през 1669 г. и специфики на турското владичество.

6. Додеканезите (Родос, Кос, Нисирос, Патмос, Астипалеа и Карпатос). Додеканезкият архипелаг през класическата старогръцка епоха, елинистическия период, късната античност и византийските векове. Установяване на ордена на рицарите йоанити или хоспиталиери на Родос (1280-1521 г.) Специфики на турското присъствие по Додеканезите (1521-1911 г.). Епоха на италианското владичество (1911-1948 г.).

7. Пелопонес. Праисторическите находки в пещерата Франхти в Ермионида и къснонеолитното селище при Лерна край Аргос. Микенската цивилизация през праисторическия период и бронзовата епоха. Ранно, средно и късномикенски период (1900-1100 г. пр. Хр.). Разпространението на линеар Б в Пилос, Китира, Тиринт и Микена.

8. Пелопонес през класическата старогръцка епоха - ролята на Спарта в Пелопонеската война (429-402 пр. Хр.). Елинистическият период и разрушаването на Коринт от римския консул Луций Емилий Павел през 146 г. пр. Хр.

9. Островите Егина, Идра и Спецес. Значимост на Сароническия и Арголидския заливи за гръцката култура през вековете. Древногръцкият култов център на Асклепий при Епидавър.

10. Полуостров Морея през византийските векове. Град Патра и славянските поселения в Пелопонес до Х век - милинги и езерци. Установяване на франкско, т.е. френско и венецианско владичество над Пелопонес след 1204 г. Ахейското франкско княжество и франкските поселения Монемвасия, Гераки и Каритена.

11. Късносредновековната столица на византийски Пелопонес Мистрас и Морейското деспотство (1262-1460 г.) – литература, изкуство и култура. Турското завладяване на Морея и периодът на второто венецианско владичество (1689 -1715 г.). Градовете Метони и Корони в Южен Пелопонес.

12. Пелопонес и гръцкото въстание за независимост от 1821-1830 г. Областта Мани и град Пилос в Южен Пелопонес.

13. Северните Споради (Лимнос, Тасос, Самотраки, Лесбос, Хиос и Самос) и Йонийските острови (Керкира, Кефалоня, Итака, Закинтос, Левкада). Генуезки и венециански влияния.

14. Град Солун през елинистическия период, късната античност, византийските векове и османската епоха. Антични, средновековни и османски паметници и забележителности.

15. Метеорските манастири и областта Епир с нейните средища Янина, Мецово и Арта.

16. Атина и областта Атика през праисторическия период, класическата старогръцка древност, елинистическия период, късната античност, византийските векове и османската епоха. Праисторически, антични, средновековни и османски паметници и забележителности.

1 Забележка: 13.Б. и 13.В. са традиционни за университетската практика, но не са задължителни за ECTS формата.

Филологически факултет :: 09 April 2017 г. :: :: Стр. от .



Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница