Филологически факултет
Изтегляне 71.32 Kb.
|
Учебна документация – Филологически факултет ECTS формат на учебен курс; файлът е създаден на ECTS МАКЕТ НА УЧЕБЕН КУРС Пишете или вмъквайте текст само в полетата, оцветени в сиво. Озаглавете файла с името и наименованието на курса. Пример: Neli_Boneva_Morfologia.doc ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТНе се попълваКатедра<катедра към съответния факултет/филиал, която 'отговаря' за провеждането на курса>Професионално направление (на курса)<в някои случаи не съвпада с професионалното направление, към което се отнася учебния план, в който се включва този учебен курс. Например, ако курсът е „Програмиране", професионалното направление е 4.6. Информатика и компютърни науки - без значение дали курсът е за учебен план по специалност в друго направление, например 1.3. Педагогика на обучението по...>.Филологии Специалност(и)<наименование>1Българска филология, задочно ОПИСАНИЕ 1.Наименование на курса<текст, който съвпада със назването на дисциплината по учебния план>Европейска култура и литература от края на ХІХ век до 50-те години на ХХ век. С оглед на рецепцията й в България. 2.Код на курса<вътрешен номер - напр. FMI CS001 (курс № 1 към кат. Комп. информатика на ФМИ), или според европейска/международна класификация в областта>Не се попълва от преподавателя 3.Тип на курса<задължителен, избираем, факултативен>Факултативен литературоведски 4.Равнище на курса (ОКС)<едно от: ОКС 'професионален бакалавър; ОКС 'бакалавър', ОКС 'магистър', ОНС 'доктор'>бакалавър 5.Година на обучение<1 - 5: зависи от план-програмата, в която се включва - дали е за проф. бакалавър, бакалавър, магистър, доктор)>3 6.Семестър<номер на семестър, в който се провежда според плана>VІ 7.Брой ECTS кредити<естествено число>2 8.Име на лектора<акад. дл. н. зв. име фамилия>Гл.ас. Младен Влашки 9.Учебни резултати за курса - усвоени знания, умения, компетенции (цели)текст (общо описание), например: „... успешно завършилите обучение по тази учебна дисциплинаще знаят ...идеи, имена и произведения свързвани с модерността и авангардизма в сферите на литературата, театъра и отчасти на изобразителното изкуство и киното ще могат ...да сравняват както отделните идеи, така и техните конкретизации в отделни произведения на европейската и на българската художествена култура; да разбират културните взаимоотношения между българския художествен процес до към 1944г. и европейските водещи художествени идеи на индивидуализма, символизма, естетизма, диаболизма, футуризма, експресионизма, дадаизма, сюрреализма, абсурдизма, екзистенциализма. 10.Начин на преподаванетекст (общо описание), напр. аудиторноаудиторно : лекции с мултимедийни презентации 11.Предварителни изисквания (знания и умения от предходно обучение) и изисквания за други (едновременни) курсоветекст (общо описание) и/или указване на списъци от предходни и едновременни курсове)общи знания за епохите в европейското културно развитие и естетически познания, придобити от обучението в средното образование., както и общи познания за българския литературен процес от Освобождението до 1944г. 12.Препоръчани избираеми програмни компонентитекст (общо описание)да са преминали курсове по „Античност и Средновековие”, както и по „Западноевропейска литература” е предимство. 13.Съдържание на курсатекст (общо описание)Модерната българска литература възниква в постоянно взаимодействие с европейските културни и естетически процеси от към 1870 г. и до Първата световна война рецепцията на основни идеи на модерността изпълнява донякъде „самоколонизиращи” функции за българската култура ( овладяване на индивидуализма от кръга „Мисъл” и символизма в творчеството на Траянов, Лилиев и др. автори от това поколение). Рецепцията на авангардните направления на европейската култура обаче протича в силна конфронтационна среда след поражението на България в Първата световна война ( възприемане донякъде на експресионистични идеи в творчеството на Гео Милев и пълно отхвърляне на дадаизма, футуризма, сюрреализма) и особено след 1944, когато и идеологически причини изолират познанието за европейските авангардни направления( прим. отношение към абсурдизма на Кафка или двойствени критерии при възприемането на Брехтовия модел за епически театър). 14.Библиография (основни заглавия)<списък библиографски източници>
3. Jens-Malte Fischer: Fin de siécle. Kommentar zu einer Epoche. Winkler, München 1978.
4. Horst Steinmetz. Moderne Literatur lesen. München 1997. 5. Andreotti, Mario. Die Struktur der modernen Literatur . Stuttgart 2000. 6. Wunnberg, G. u.a. Die Literarische Moderne. Freiburg 1998. 7. сп. „Страница” бр. 3-4, 2003г. 8. сп. „Страница” бр. 1, 2008 г. 9. в-к „Литературен вестник” бр.18 от 2011г. 15.Планирани учебни дейности и методи на преподаванетекст (общо описание)
|