Философия изготвил: Проверил: Специалност: ск, Фак.№ гл ас. Стоянка Георгиева варна „Всеки порив на бунт се позовава мълчаливо на някаква ценност”

по

ФИЛОСОФИЯ

Изготвил: Проверил:

Специалност:СК, Фак.№ гл.ас.Стоянка Георгиева
ВАРНА

„Всеки порив на бунт се позовава мълчаливо на някаква ценност”

Проф. Ф. Марчев

Винаги ли отричането е бунт? Ако човек не е съгласен с нещо означава ли, че го отрича? Или просто е проумял, че е време за нещо ново? Това, че човек не обича нещо не означава, че го мрази.”Не обичам” не е равно на „мразя”. Авторът поставя проблема за пробуждането на желанието за бунт. В човека, потискан дълго, назрява идеята за движението, за промяна. Робът разбира,че има граница, която не бива да прекрачва, защото след нея ще е изгубил себе си .

Желанието за промяна показва, че съзнанието на човек е достигнало до тази граница, отвъд която не може да продължи да живее повече по този начин и се заражда мисълта за промяна. Самата идея за промяна е наполовин път извървян към нея. Тя е желанието, живеца, който се промъква и дава надежда. Едновременно с това съзнанието се колебае; човек се притеснява какво ще последва след бунта.

Но ако продължи да мълчи, да приема участта си, робът никога няма излезе от състоянието си. Ще си остане цял живот роб. Роб на страха си, роб на мислите си. И друг път робът е получавал заповеди, които са били в разрез с неговите разбирания, но ги е приемал без ропот. До тогава не е мирал сили да се опълчи срещу съдбата си. Но поривът за свобода му дава сили и той превъзмогва страха и опасенията си. Победил собствения си страх, той се противопоставя на „унизителния ред на господаря си”.

Противопоставяйки се, той запазва самоуважението си, разбира, че личността у него не е загинала.

Сам по себе си бунтът е отричане на подчинението и примиреността. Тоест, ако човекът избере бунтът, то той вече е избрал живота. Наистина, има и такива, които не избират нито самоубийството, нито бунта. Такива хора, обаче не са свободни. Те смятат, че някой друг е отговорен за тяхното съществуване и би трябвало този някой да им даде вярната, работещата формула на живота. Такива хора се лутат между живота и смъртта като избор, но не им стига смелост да изберат едното или другото. Тези хора не живеят, те преживяват. Истинският човек приема предизвикателството да изживее пълноценно безсмисления живот, който му се предоставя.

Разбунтуваният човек, дълго време търпял унижение, докато чашата на търпението му прелива, се надига да търси своите права, дори нещо повече – иска да бъде приет като равен.

Изправен пред избор: да се възроди или да умре. Противоречивостта на бунта стигна до своя предел, до самоотричането. Бунтът трябва или да загине със света, в който се е родил, или да остане верен на себе си, а заедно с това и на новия порив на силите.

А бунтът е протест на човека срещу превръщането му във вещ. Бунтът е утвърждаване на общата за всички хора природа, неподвластна на света на силата. Бунтът е отказ от една част от битието в името на друга, която робът превъзнася. И колкото повече я превъзнася, толкова по-непримирим е отказът... Бунтът претендира за единство, историческата революция - за тоталност. Бунтът изхожда от относителното отрицание, революцията - от абсолютното отрицание. Бунтът е съзидателен, революцията - нихилистична. Бунтът е призван да съзидава заради битието, а революцията - заради отрицанието.

Бунтуващият се иска да изкрещи пред целия свят, че е осъзнал своята личност, че е самият той. И че това е цялата му красота и гордост.

Бунтът е израз на отчаянието, но и на осъзнаване на идеята, че примирението е равносилно на гибел.

И разбрал,че повече не може да живее така,разбунтуваният човек, че за него връщане назад няма, че е готов да отстоява идеите си дори с цената на живота си.

„Съзнанието се ражда заедно с бунта”, казва авторът, Фотин Марчев, самата мисъл за бунт показва, че човешкото у индивида не е умряло.

Защо се бунтуваме? Защо търсим промени? Явно носим нещо ценно у себе си, което трябва да бъде съхранено, смята автора. С еднакви сили ще се бунтуваме и срещу лъжата, и срещу подтисничеството. Разбунтувалият се не мисли за себе си. Той се раздава за цялото общество, защото се приема за член на това общество. В него той намира подкрепа на идеята си за бунта, бунтуващият се не е самотен. Самата идея се превръща в идея на цялото общество.

А трябва ли да мълчим, ако някой друг, същият като нас, направен от същата материя, е унижаван? Мълчанието не е ли знак за примирение? Не заставаме ли на страната на подтисниците? И кака ще уважаваме себе си след това? Това са все въпроси, на които авторът търси отговор.

Бунтът отваря истинската природа на човека. Кара го да разчупи рамките, в които живее. Бунтът е в името на някаква ценност. Ценностите се променят във времето. Но ценностите и идеите тласкат човека напред. Те не му позволяват да изгуби човешкият си облик. Чрез идеите си човек открива себе си.

Разбунтувалият се човек се бори за по–добър живот. Как да го намери е въпросът, поставен от бунта. И така от абсурдността на положението се ражда идеята за движението. Движението на бунта. В това лутане се представя и възможността на света на бунта като същностно ново отношение към смисъла и безсмислието. Бунтът срещу лишената от смисъл действителност, като противоположност на нищото и небитието, е предрешен: човекът ще бъде победен, но това не е причина той да се откаже от своето уникално присъствие в света и от борбата, която е единствен смисъл и самоцел на автентичното съществуване. Мъдростта на роба се състои в спокойното приемане на действителността, но и на абсурда, а не безпокойния, обречен опит на превъзмогването му.

Разбунтувалият се роб е прел, че има право на друга участ.Той не се бори само срещу определени действия на своя господар, а срещу робството като цяло. Едновременно с това робът не отрича, че господарят му също е човек, но отрича правато му на господство. Но и двамата са човеци, и е относително временното господство на единия, и робството на другия.

Ще се задържи ли идеята за бунта в съзнанието, е друг въпрос, който автора поставя. Идеята за бунт, появила се отначало като съмнение, ще се загнезди ли в съзнанието. Ще намери ли сили робът да осъществи докрай започнатото. И няма ли всъщност желанието на роба за по – добър живот да го заслепи дотолкова, че и той да иска да стане господар. И да се окаже в положение, че всъщност и той гради това, срещу което се е борил, забравил своите корени.

В това произведение творческата идея на автора е човешкият порив към свобода и щастие. Основният спор е спорът между смирението, вечното съобразяване с устанавения ред, и изявите на непокорната човешка природа, на гордото поведение на човека. За автора пътя е един – чрез бунта да търсим по-добър живот.