Философски факултет, катедра "История на философията"



страница1/13
Дата25.07.2016
Размер3.02 Mb.
#5082
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13
Софийски университет "Св. Климент Охридски",

Философски факултет, катедра "История на философията"

Николай Иванов Иванов

Проблемът за отношението наука-религия в ранния прагматизъм (прагматистката концепция за вярването като синтез на знание, вяра и действие)
Дисертация

за присъждане на образователна и научна степен доктор

(шифър 050101 - История на философията)
Научен ръководител

доц. д-р Хараламби Паницидис

София

2008


Съдържание:


Списък с използваните съкращения: 3

Списък с използваните съкращения: 3

Речник на понятията 4

Речник на понятията 4

Въведение 8

Въведение 8

1.1 Общи положения 8

18


1. 2 Какво е „прагматизъм“ 19

Първа глава 33

Първа глава 33

Прагматистката епистемология 33

Прагматистката епистемология 33

2.1 Основните възгледи на Чарлс Пърс и Уилям Джеймс 38

2.2 Методическо или „живо“ съмнение? Критиката срещу Декарт 42

2.3. Теорията на Пърс за изследването като движение от съмнение към вярване 48

60

2.4 Прагматическата перспектива в семиотиката на Пърс 60



2.5.1 Формулиране на Прагматическият принцип 65

2.5.2 Сетивният опит 73

2.5.3 Практика, приложимост , полезност 75

2.5.4 Теорията за “финалното мнение” 76

2.5.5 Фалибилизъм и “критически здрав разум” 84

2.5.6 Инструменталистка ли е епистемологията на Пърс? 87

2.6 Логика на научното изследване. Индукция, дедукция и абдукция 88

2.6.1 Разбирането на Пърс за логиката и отношенията й с другите науки 88

2.6.2 Дедукция, индукция и абдукция 91

2.6.3 Закономерност, случайност и научно обяснение 94

2.7 Епистемологията на Чарлс Пърс- обобщение 95

97


97

2.8 Психологията на Уилям Джеймс и формулирането на неговия прагматизъм 97

2.8.1 Психологията на Джеймс и неговият прагматизъм 97

2.8.2 Съществува ли “съзнание”? 99

2.8.3 Детерминизъм и съзнание 103

104


2.9 Волята за вяра и Джеймсовата формулировка на Прагматическия принцип 104

2.10 Уилям Джеймс: истинно и полезно 116

2.10.1 Истинното като полезно 116

2.10.2 Фердинанд Шилър за истината 118

2.10.3 Критики и несъгласия с концепциите на Джеймс и Шилър 121

2.10.4 Разграничаването на истинното от полезното 124

2.10.5 Кохерентната и кореспондентната теория за истината в трудовете на Джеймс 126

2.10.6 Разбирането на ранния прагматизъм за историята 128

2.10.7 Изводи 130

2.11 По-нататъшно развитие на прагматистката епистемология- Джон Дюи 132

Втора глава 135

Втора глава 135

3.3. Агапизъм, синехизъм, тихизъм, и концепцията за трите категории- взаимодопълващи се доктрини 135

3.3.1 Синехизъм и агапизъм 135

3.3.2. Тихизъм 138

3.3.3 Категориите 143

3.3.4 Краят на развитието 149

Трета глава 153

Трета глава 153

Вяра и действие 153

Вяра и действие 153

(етико-религиозната философия на ранния прагматизъм) 153

(етико-религиозната философия на ранния прагматизъм) 153

4.3 Вярване и религиозен опит: Уилям Джеймс 157

4.3.1 Религиозната проблематика на Джеймс 157

160


4.3.2 Религиозното възпитание на Джеймс 161

4.3.3 Концепцията за религията, изразена в “Разновидностите на религиозния опит” 165

4.3.4 Социологическа и психологическа критика на Джеймсовата концепция за религията 177

4.3.5 Теорията на Джеймс за свръхестественото 184

4.4.3 Джеймс и Флорентинските прагматисти 189

Заключение 191

Заключение 191

203


203











Списък с използваните съкращения:


CP- Peirce, Charles S. Collected Papers of Charles Sanders Peirce ,vols. 1-6 (ed by Charles Hartshorne and Paul Weiss) , Cambridge, “Harvard University Press” ,1931-1935. Vols 7-8 (ed. by Arthur Burks). Cambridge, “Belknapp Press of Harvard University Press”, 1958. Позоваването става по приетия от изследователите на Пърс начин: с първото число се отбелязва съответният том, а с второто- параграфа (CP 1. 1)


W- Peirce, Charles S. Writings of Charles S. Peirce: A Chronological Edition, Bloomington, Indiana University Press, 1982-.С първото число се отбелязва томът, а с второто- страницата (W 1. 1)
WWJ 1, 2- James, William, The Writings 1878-1899, New York, „Library of America”, 1992, и James, William, The Writings 1902-1910, New York, “Library of America”, 1988. С първото число се отбелязва томът, а с второто- страницата.
П-Джеймс, Уилям. Прагматизмът, София, “Арета”, 1994.
PPO- Джеймс, Уилям. Разновидностите на религиозния опит, София, изд. „София- С.А.“, 2003 г

Речник на понятията




Агапазъм- Модусът на еволюция, в който действаща сила е любовта.
Агапастицизъм-доктрината, която счита, че основният фактор на еволюцията е любовта.
Aгапизъм - доктрината, според която любовта е основната действаща сила в космоса.
Ананказъм- Модусът на еволюция, в който действаща сила e необходимостта.
Aнанкастицизъм - доктрината, която счита, че основният фактор на еволюцията е необходимостта.
Aнанкизъм - доктрината, според която необходимостта е основната действаща сила в космоса.
Волунтаризъм- в етиката- идеята, че волята е напълно произволна и не подлежи на никакви морални ограничения. Тя е първична спрямо интелекта. При Джеймс откриваме умерена форма на волунтаризъм.

Инструментализъм- разбирането, че теориите са само полезни инструменти, чрез които ефективно да се постига зададената цел (например обясннеието на дадено явление).
Kритически здрав разум (critical common-sensism)- Доктрина, според която в основата на нашето познание стоят идеите на здравия разум. Ние никога не започваме едно изследване, без да имаме определени вярвания.
Мелиоризъм- концепцията, че човечеството и вселената се развиват към по-добро състoяние.
Обективен идеализъм- Пърс нарича така концепцията си, че материята е “изчерпан ум”.
Плурализъм- онтологическо разбиране за вселената като състояща се от отделни и независими свободни воли и съзнания.
Презентационизъм- Доктрината, че ние възприемаме обектите непосредствено.
Репрезентационизъм- Доктрината, че ние не възприемаме самият обект, а само неговият образ.
Синехизъм - доктрина, според която непрекъснатостта е основна характеристика на вселената и на идеите. Метафизическа доктрина, базирана на математически разработки на Пърс.
Tихазъм- Модусът на еволюция, в който действаща сила e случайността.
Тихастицизъм- доктрината, която счита, че основният фактор на еволюцията е случайността.
Тихизъм- доктрината, според която случайността е основната действаща сила в космоса.
Фалибилизъм- Доктрина, според която нашето познание никога не е напълно достоверно.
Фанероскопия- науката за категориите; от началото на XX век се използва от Пърс вместо "феноменология";
Фундаментализъм- епистемологическата теория, спорд която знанието се гради постепенно върху сигурна “основа”.
Хуманизъм- така Фердинанд Шилър нарича своята концепция, според която съществува само конкретният индивид с неговите интереси и разбирания; той е напълно свободен и може да влияе на “пластическата” реалност. Истината е само човешки инструмент; тя се “прави”.



Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница