Философски факултет, катедра "История на философията"



страница13/13
Дата25.07.2016
Размер3.02 Mb.
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13
инструментализъм и конвенционализъм. Инструменталистът избягва крайната теза на конвенционализма, че цялата система на науката е фикция или мит (Thayer, Horace. Meaning and Action, pp. 378-9).

390 Hook, Sidney. The Metaphysics of Pragmatism, p. 39.

391 СР 8.239.

392 Hook, Sidney. The Metaphysics of Pragmatism, p. 50. Както се вижда оттук, Хук интерпретира погрешно Пърс от инструменталистка гледна точка.

393Conkin, Paul. Puritans and Pragmatists, p. 354.

394Дюи, Джон. Как мислим, с 18.

395Пак там, с 76.

396Пак там, с 150.

397Пак там, с 34.

398 СР 6.103.

399 W 2.1.

400W 2.2-3.

401 CP 6.104; 132-143.

402 CP 152-3.

403 СР 6.171.

404 Cohen, Morris. “Introduction to Chance, Love, and Logic”,p. XVII.

405 СР 6.173.

406 CP 6.33.

407 СР 5.342.

408 CP 6.395.

409 СР 6.426.

410Flower, Elizabeth, and Murphey, Murray A History of Philosophy in America, vol. 2, p. 519.

411 Conkin, Paul. Puritans and Pragmatists, pp. 245-6. Авторът във връзка с изследването си върху Едуардс и калвинизма в предходна глава обяснява, че Пърс не утвърждава произволния избор и в този си опит стои близо до калвинистите. Свободата за Пърс е да се избира и поема отговорност. Той не иска да се гледа на човека като на божество.

412 СР 6.406; 1.162.

413 СР 6.90.

414 CP 6.37.

415 СР 6.91.

416 “Изследване на доктрината за необходимостта”( CP 6.46).

417 CP 6.63.

418 СР 6.610.

419 СР 6.614.

420 СР 6.612.

421 СР 7.189.

422 СР 7.202.

423 СР 6.613.

424 Последната теза звучи неясно- защо Пърс е против закона за запазването на енергията? Това е положение, което трудно може да бъде изяснено, но е факт, че такова твърдение се среща и на други места в неговите трудове. Вероятно Пърс вижда в този закон “заплаха” за еволюционизма и за космическото развитие. В този план същото би трябвало да се отнася и до Втория закон на термодинамиката (относно ентропията), който може да се интерпретира като напълно противоречащ на всякаква идея за развитие. Факт е обаче, че той никога не се появява като важен довод срещу еволюционизма.

425 СР 2.769.

426 СР 7.687.

427 Apel, Karl-Otto. Charles S. Peirce: From Pragmatism to Pragmaticism, p. 146.

428 Flower, Elizabeth, Murphey, Murray. A History of Philosophy in America, vol. 2, pр. 571-2.

429 СР 1.555.

430 Ако приемем, че всеки знак се детерминира от друг знак, ние не бихме могли да достигнем до “априорна истина”.

431 Flower, Elizabeth, Murphey, Murray. A History of Philosophy in America, vol. 2 , pp. 601-2.

432 СР 5.37.

433 СР 5.43.

434 СР 8.213.

435 Flower, Elizabeth, Murphey, Murray. A History of Philosophy in America, vol. 2 , p. 610.

436Според Конкин задачата, която Пърс си поставя, изготвяйки учение за Категориите, е да подчертае реалността на Третичността. Реалността й гарантира реалността на всичко друго (Conkin, Paul. Pragmatists and Puritans, pp. 234-8).

437 За съжаление, до такава степен, че противоречията изглеждат почти изгладени.

438 Magee, Bryan. The Great Philosophers, р. 288.

439Murphey, Murray.” On Peirce's Metaphysics”, p. 17.

440Ibid., p. 24.

441 СР 1.353.

442 СР 5.43.

443 СР 4.3.

444Conkin, Paul. Puritans and Pragmatists, p. 214.

445 СР 6.483-3; 6.505. Не е случайно, че това допускане той прави в последните си години, когато леко отстъпва в посока на ортодоксалната религия. Понятието за Бог обаче не противоречи на Пърсовото разбиране за развитието на космоса, а по-скоро изяснява точно какво стои в края му.

446 СР 6.507.

447 СР 1.304.

448 СР 1.422.

449 СР 1.323-329.

450 СР 8.266.

451 СР 1.420.

452 Conkin, Paul. Puritans and Pragmatists, p. 251.

453 Suits, Bernard. “Doubts About Peirce's Cosmology”, pp. 312-3.

454 Ibid., p. 314.

455 Ibid., p. 321.

456 Според Апел няма противоречие между идеите за непрекъснатата рационализация на вселената и тази за постепенното "отдалечаване" от природните закони: самият Пърс признава, по мнението на Апел, че до края на еволюцията случайността ще бъде важен фактор и не всичко ще се поддава на рационално обяснение (Apel, Karl-Otto. Charles S. Peirce: from Pragmatism to Pragmaticism, p. 156).

457 Conkin, Paul. Puritans and Pragmatists, p. 253.

458 Hookway, Christopher. Peirce, p. 273.

459 Mladenov, Ivan. Conceptualizing the Metaphors, p. 34.

460 Ibid., p. 78.

461 Ibid., pp. 82-3.

462 Ibid., p. 98.

463 Ibid., p. 94.

464 Лавджой ни припомня немския философ Майер, споменаван и от Кант, който прави разлика между “живо” и “мъртво” знание: първото може да въздейства на волята ни. То има три характеристики: 1. Резултат от възприятие; 2. Изниква от рационално чувство на (не)удовлетворение; 3. То трябва да възпроизведе това чувство не само като бъдещо, но и като подлежащо на контрол от наша страна (Lovejoy, Arthur. The Thirteen Pragmatisms, p. 57, n. 4).

465 Myers, Gerald. William James: His Life and Thought, p. 447. Въпреки това критично заявление, Майерс смята, че етиката и религията са обединени от Джеймсовата идея за "вечен морален ред" (ibid., p. 449).

466 П 146.

467 WWJ 2. 1088-9.

468 WWJ 2. 1090-1.

469 Тук той не е единствен- по същото време и Макс Вебер се придържа към сходно схващане, макар и от “интелектуалистка” позиция.

470 Matthiessen, F.O. The James Family, p. 178.

471


472 Matthiessen, F.O. The James Family, p. 8.

473 Ibid., p. 10.

474 Ibid., p. 153.

475 Неслучайно той твърди в писмо от 1842 до приятеля си Емерсън, че е “невеж в цялата външна наука”- ibid., р. 42.

476 Ibid., p. 182, n. 1.

477 WWJ 2. 1183-5.

478 Matthiessen, F.O. The James Family, p. 146.

479 Това ни напомня за тезата на Вл. Соловьов, че не толкова самата индивидуация е “грешна”, колкото желанието да изключиш всичко друго и дори да му се противопоставиш.

480 Matthiessen, F.O. The James Family, p. 155-6.

481 Ibid., p. 185.

482 Нека отбележа, че представата за Бога като едно не-абсолютно същество не е нова, и особено за занимаващите се с теософия или мистична философия, които винаги са се противопоставяли на теологичното разбиране за Бог като трансцендентен на човека. Американските религиозни среди през XIX век също така дават примери за различни нововъзникнали култове, които гледат на Бог или само като един, без ипостази (по модела на унитарианците), или пък го виждат като несъвършено, равиващо се същество (мормоните през 60-те години). Така че тези представи не предизвикват скандали или силни противопоставяния от страна на протестантските църкви (нещо, което със сигурност би се случило в Европа).

483 Вероятно това разбиране на баща му е причинило част от душевните терзания на Уилям по време на най-силната му лична криза.

484 Мoore, Edward. American Pragmatism: Peirce,James, and Dewey, p. 114.

485 Това е понятие, което не бива да се приема така, както изглежда, т.е. като “лична изгода”.

486 Perry, Ralph. The Thought and Character of William James, p. 257.

487 Morris, Charles. The Pragmatic Movement in American Philosophy, p. 104.

488 Той е шотландски юрист с философски интереси, който през 1885 г. оставя завещание за лекторство върху естествената теология. Целта му е развитието и усъвършенстването й. Лекциите стартират от 1888 г. в четири големи университета- Абърдийн, Глазгоу, Единбург, Сейнт Андрюс). До 2002 г. са изнесени 215 серии лекции , в които участие вземат Дюи, Бергсон, Ройс, и други представители на хуманитарните науки.

489 Taylor, Eugene. “Have We Engaged in a Colosal Misreading of James’s Varieties?”, pp. 2-4.

490 Шиндаров, Михаил.“ ‘Разновидностите на религиозния опит’ и значението на неговото многообразие”, с 21.

491 Пак там, с 57-8.

492 Тук използвам превода на думата “overbelief”, направен от българския преводач .

493 Шиндаров, Михаил. “ ‘Разновидностите на религиозния опит’ и значението на неговото многообразие”, с 38.

494 Пак там, с 85.

495 РРО 121. Макс Вебер вижда появата на религията като интелектуален продукт, следствие от сблъсъка със страданието, злото в света (също както заявява Вилхелм Дилтай по отношение на светогледите- които обаче винаги започват като религии. “Душата се старае без успех да обедини жизнените взаимовръзки и почиващите върху тях форми на опита в едно. Центърът на всички непонятни неща са зачатието, раждането, развитието и смъртта (…) Така фактът на смъртта ни принуждава да си създаваме фантастични представи, които трябва да направят този факт разбираем” ( Дилтай, Вилхелм. Философия на светогледите, с 146). Дилтай разширява проблематиката, от която възниква религията, до всички основни етапи на човешкия живот, но все пак най-голямата загадка си остават злото и смъртта- те винаги са неразбираеми.

496 РРО 118.

497 РРО 136.

498 РРО 128.

499 РРО 118.

500 РРО 99.

501 РРО 141-2. Двете хипотези не влизат в противоречие, понеже подсъзнанието би могло да е “отговорно” за различни знания, които влизат в графата “свръхсетивни”.

502 Джеймс говори за два типа темперамент- “болната душа” (“sick soul”) и “здравата душа” (“healthy-minded”). Пример за първия тип са Толстой и Бъниан, които преживяват вътрешно преображение. За разлика от това състояние, което Джеймс оприличава на “второ раждане”, “здравите души” се радват на живота и имат една оптимистична нагласа относно смисъла на живота и смятат, че Бог постоянно им помага. Вторият тип е близък до теософското виждане за света и до Движението за духовно лечение, добило популярност в Америка през втората половина на ХIХ век.

503 РРО 316-7.

504 РРО 334.

505 РРО 345.

506 РРО 471.

507 РРО 435-6.

508 РРО 439. На хипотезата на Джеймс ще се спра малко по-нататък.

509 РРО 436.

510 От гледна точка дори на факта, че Джеймс не е имал мистичен опит, с изключение на няколко съня, за които говори, както и странното му състояние, когато се загубва в Адирондак; да не говорим за това, че не всеки вярващ може да се похвали със същински мистичен опит.

511 РРО 436.

512 РРО 503.

513 РРО 505-7.

514 Но не бива и да се прекалява с разчитането на молитвата; Джеймс дава пример с бизнесмена Мюлер, който непрекъснато се молил за успешни сделки- неговият Бог е всъщност “партньор в бизнеса” (РРО 482).

515 РРО 499.

516 Други религии може да добавят или отнемат от тези характеристики: юдаизмът не признава безсмъртието на душата, а различни политеистични религии признават присъствието на демоничното като реално и дори се опитват да го контролират, без да се обръщат към божественото (ако го приемем за негов противовес).

517 РРО 366.

518 РРО 371-380.

519 РРО 512.

520РРО 515- 7. Джеймс на места (например в “Послеслова”) изказва и възгледа за съществуването на множество богове.

521 П 53-4. Лавджой се позовава на мисълта на Джеймс, че ако светът трябва да свърши днес, то идеализмът и материализмът биха били равнопоставени, което обаче прагматически е неточно, тъй като самият Джеймс отбелязва, че това важи само ако досега двете философии нямат превес на доказателства в своя полза (Lovejoy, Arthur. The Thirteen Pragmatisms, p. 47).

522 П 142.

523 РРО 509. Джеймс: най-важното следствие от вярата в Бог е личното безсмъртие. Тук той оставя този въпрос открит (РРО 533). В известан степен ние самите създаваме образа на боговете: “Боговете, на които гласуваме доверие, са боговете, от които се нуждаем и които можем да използваме, боговете, чиито изисквания към нас са подсилените ни собствени изисквания към самите нас и един към друг” (РРО 367-8). Самият Дж. Х. Льоба заявява: “Бог не се познава, той не се разбира, а бива използван- понякога като “доставчик на месо“ (meat-purvey)- или понякога като морална подкрепа, понякога като приятел, понякога като обект на любов. Ако той се оказва полезен, религиозното съзнание не иска повече от това. Дали Бог наистина съществува? Как съществува той? Какво е той?- това са нерелевантни въпроси. Не Бог, а живот, повече живот, по-всеобхватен, по-богат, по-удовлетворителен живот, това стои в основата на религията при един последен анализ. Любовта към живота, на което и да е и на всяко равнище на развитие –това е религиозният импулс” (Westbrook, Robert. “An Uncommon Faith: Pragmatism and Religious Experience”, p. 198). Унамуно, леко повлиян от Джеймс, заявява: “Бог, когото желаем, бог, който трябва да спаси душата ни от небитието, богът на безсмъртието трябва да бъде един произволен бог” (Унамуно, Мигел де. Есеистика, с 633).

524 РРО 365.

525 РРО 369-370.

526 Джеймс подчертава индивидуалните измерения на религиозния опит. Приятелят му от Харвард Джордж Сантаяна изпъква със своя анти-индивидуализъм в доста особената си (пълна с изкусно постигнати противоречия) философия на религията. Още през 1900 г. в писмо до Джеймс той (като роден испанец) заявява, че протестанството му е чуждо и че вижда в него причина за погрешния път, по който върви светът. Протестантството, казва Сантаяна, стои против единението с Бог, аскетизма, мистицизма, истината, вечните неща- резултатът от това е “изкуствено изкуство”, “егоистична философия“ (Conkin, Paul. Puritans and Pragmatists, pp. 410-2). Сантаяна смята себе си за материалист- в религията той тръгва от “атеизъм”, критикувайки всички “суеверия”. Пол Конкин отбелязва , че крайната цел на неговата философия е отричането на света, въздигането на свободния дух. Сантаяна вижда в Христос “истински духовният човек”, който не сътворява света, а влиза в него и признава своя Отец (материята) (ibid., p. 471). Така всъщност между Джеймс и Сантаяна сериозната разлика е само в речника- Сантаяна е вярващ, а се самонарича “атеист”, той е съгласен с концепцията за чистия опит, а я нарича “материализъм” и т.н.; но очевидно той е противник на индивидуализма и “еготизма”- а дали смята “Разновидностите” за негативен пример, Сантаяна така и не признава.

527Weber, Max. Sociology of Religion, URL:

http://www.ne.jp/asahi/moriyuki/abukuma/weber/society/socio_relig/socio_relig_frame.html F.1.b.

528 Ibid., F.4.c.

529 Ibid., I.2.b.

530 Ibid., I.2.i.

531 Ibid., I.2.f.

532 Разбира се, по-силно е насочена критиката му против Оствалд, докато за Джеймс той смята, че е търсач на емпиричната истина.

533 Ghosh, Peter. Max Weber and William James: “Pragmatism”, Psychology, Religion

URL: http://www.maxweberstudies.org/5-2-6-1pdfs/004%20Peter%20Ghosh.pdf



534 Дюркем, Емил. Елементарни форми на религиозния живот, с 14.

535 Пак там, с 55.

536 Пак там, с 60.

537 Пак там, с 56-8.

538 Пак там, с 60.

539 Пак там, с 502.

540 Пак там, с 495-500.

541 Публикувана 1911 г.

542 Вундт, Вилгельм. Прагматическая и генетическа философия религии

URL: http:// ateism.ru/articles/vundt01.htm



543 Дюркем, Емил. Елементарни форми на религиозния живот, с 509.

544 Дюи, Джон. Човешка природа и поведение, с 236.

545 Пак там, с 289.

546 Dewey, John. “A Common Faith” , pp. 97-103.

547 Rorty, Richard. Objectivity, Relativism, and Truth, vol. 1, p. 70.

548 Подобно на Дюи, и психологът Алфред Адлер вижда в Бог понятие, което ни подтиква да действаме: нашият възглед за Бога е важен, защото той обхваща целите ни и направлява социалните ни взаимодействия.

Adlerian Abberations URL: http://www.christiandiscernment.com/Christian%20Discernment/CD%20PDF/Roots%20pdf/02A%20AdlerSumm.pdf

549 Юнг, Карл Густав. Избрано, кн. 3, с 135.

550 Пак там, с 137.

551 Пак там, с 138.

552 Юнг, Карл Густав. Избрано, кн. 3, с 101.

553 Юнг, Карл Густав. Избрано, кн. 3, с 199.

554 Хипотеза в науката и теза в трактовката му на религията.

555 WWJ 2. 1184-5.

556 Дали Джеймс всъщност няма предвид ксенотеизма?

557 РРО 408.

558 РРО 418.

559 РРО 420.

560 Макар че в гореспоменатата анкета той заявява, че не се моли, защото се чувства “глупаво” (WWJ 2. 1185).

561 РРО 435.

562 Това е теория, която Олдъс Хъксли защитава в “Дверите на възприятието” (1954), явно заимствайки я от С. Броуд, който заявява: “Предположението е, че функцията на мозъка, нервната система и сетивните органи е като цяло елиминираща, а не продуктивна (…) Функцията на мозъка и нервната система е да ни предпазва от пренасищане и объркване от тази маса предимно ненужна и неуместна информация”. Хъксли нарича отделните “светове”, до които достига “разширеното” съзнание “елементи на тоталността на осъзнаването, което е функция на Съзнанието като цяло” (Хъксли, Олдъс. Дверите на възприятието, с 28-9). Хъксли предлага своя личен мистичен опит, предизвикан от мескалин, като доказателство за наличието на “други светове”.

563 Spitz, Herman. Contemporary Challenges to William James’s White Crow. URL: http://www.findarticles.com/p/articles/mi_m2843/is_1_28/ai_111897969/pg_1

564 WWJ 2 1251.

565 WWJ 2. 1259.

566 WWJ 2. 1251.

567 WWJ 2. 1264.

568 РРО 410.

569 РРО 492.

570 WWJ 2. 1274.

571 WWJ 2. 1282.

572 WWJ 2. 1262.

573 Moore, Edward. American Pragmatism: Peirce, James, and Dewey, p. 129.

574 Ibid.,p. 876-7.

575 Ibid., p. 879.

576 Ibid., p. 880.

577 Pozzoni, Ivan. La filosofia del diritto di Mario Calderoni, URL: http://www.giovanni-vailati.net/public/testi/pozzoni.zip?PHPSESSID=06b058000ae9950f1351145e6a23dda6, р. 49.

578 Colella, E. Paul. “Two Faces of Italian Pragmatism: The Prezzolini-Calderoni Debate, 1904-1905”, p. 887.

579 Тейър пише: “Неуспехът на Уилям Джеймс да направи по-малко популярна, но по-прецизна експозиция на своя прагматизъм, има някои любопитни и нежелани последици. Сред най-ентусиазираните му ученици тезата за правото да се вярва (…) изглежда като приканване към интелектуална безотговорност, субективизъм и фанатизъм”( Thayer, Horace. Meaning and Action, p. 346).


580 Perry, Ralph. The Thought and Character of William James, p. 322.

581 Hookway, Christopher. “Logical Principles and Philosophical Attitudes: Peirce’s Response to James’s Pragmatism”, p. 163.

582 Rorty, Richard. “Religious Faith, Intellectual Responsibility, and Romance”, p. 90.

583 Hook, Sidney. The Metaphysics of Pragmatism, p. 144.

584 Всички адреси на текстове, цитирани от Интернет, са проверени за последно на 20 октомври 2007 г.


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница