Обект на контрола, осъществяван от Сметната палата са държавните финанси и държавната форма на собственост, независимо къде и в какви размери е предоставена.
В този смисъл обект на контрола е не само изпълнението на бюджета, но и всички свързани с бюджета и националната собственост процеси и операции.
Дейността на Сметната палата е обвързана с Народното събрание в два аспекта.
Дейността на Сметната палата е обвързана с Народното събрание в два аспекта.
Първо. Тя се отчита за реализацията на дейността си пред Народното събрание.
Второ. Наред с контрола върху бюджетните и други публични средства, Сметната палата предоставя на НС надеждна информация за употребата на средствата съгласно принципите на законосъобразност, ефективност, и икономичност и по отношение на коректното и достоверно отчитане на изпълнена съответните бюджети.
Единството на разгледаните аспекти обяснява характерното в дейността на Сметната палата да консолидира действията по оперативен контрол с тези по формиране на обобщени изводи, оценки и предложения.
При формирането на яснота за моралната и социална тежест, падаща върху дейността на СП могат да бъдат споменати социално значими полета за изява:
При формирането на яснота за моралната и социална тежест, падаща върху дейността на СП могат да бъдат споменати социално значими полета за изява:
бюджети и извънбюджетни сметки и фондове на разпоредители с бюджетни кредити и управлението на имущество;
самостоятелни бюджети на БАН, на БНТ, БНР и други автономни бюджети;
средства по фондове на ЕС;
бюджетни разходи на БНБ;
постъпления от приватизация и концесии;
публични средства и дейности, заложени със закон и др
Съществено за дейността на Сметната палата са нейните взаимоотношения с органите на властта, съответно както на законодателната, съдебната, така и на изпълнителната.
В определени научни среди в този смисъл се говори за Сметната палата като за четвърта власт.
Обосновката на това твърдение се базира, от една страна на факта, че СП взаимодейства с трите вида власт, без да е подчинена на тях, а от друга статута на независим орган причислява палатата към висшите органи на държавното устройство, като независимостта е произтича от значимостта на контрола.
Структура и организация на Сметната палата
Сметната палата е юридическо лице на бюджетна издръжка, базирано в София, състоящо се от председател и десет члена, назначавани от Народното събрание с 9 годишен мандат
Органи на Сметната палата са директорите на териториалните СП, ръководителите на сектори, одиторите и стажант-одиторите.
Служители са главният секретар и служителите от администрацията.
Дейността на сметната палата се организира в отделения и териториални поделения със сектори към тях.
Дейността на сметната палата се организира в отделения и териториални поделения със сектори към тях. Отделенията се изграждат на функционален, а поделенията на териториален признак.
Отделенията се ръководят от членове на Сметната палата, а териториалните подразделения от директори. Секторите се ръководят от одитори.
Обща характеристика и технология на дейността на Сметната палата
Сметната палата осъществява своята дейност чрез реализиране на финансов одит.
По смисъла на този закон одитът е проверка, която включва действията по събиране и анализиране на финансова и нефинансова информация за оценка на управлението на бюджетите и други публични средства и дейности и на отчетността в одитирания обект с цел подобряването им.
Финансовият одит включва — одит на финансовото управление, одит на финансовите отчети, одит на изпълнението и други специфични одити.
Сметната палата извършва своята дейност съгласно приета годишна програма, както и до пет одита годишно възложени със специални решения на НС.
Одитите се извършват на основата на приети от Сметнатата палата и обнародвани одитни стандарти. Те са десет и обхващат цялата процедура.
ОС№1.
Общ стандарт за одитната дейност на СП. Той регламентира одитната дейност на Сметната палата.
Според него одитният процес преминава следните етапи: планиране на одитната задача, изпълнение на одитната задача, докладване и контрол за изпълнение на препоръките.
Качеството на всеки етап се гарантира от система за контрол на качеството.
При изпълнение одитните задачи си прилагат заедно или поотделно два основни одитни подхода — системно базиран подход и/или подход на директни съществени проверки.
