Фискална Политика



Дата01.02.2018
Размер186.18 Kb.
#52706
Югозападен университет

Неофит Рилски”




Стопански Факултет

Курсова работа
По

Макроикономика

На тема:
Фискална Политика
Изготвил:

Проверил:

Специалност:

Фак.номер :

Гр. Благоевград



Съдържание
1.Увод..................................................................3-4

2.Същност на Фискалната политика.....................4

3.Цели и Инструменти на Фискалната политика...5

3.1 Цели..............................................................5

3.2 Инструменти .................................................5-6

4. Видове Фискална политика..............................6

4.1 Дискреционната фискална политика..............6-7

4.2 Рестриктивна фискална политика..................7-11

4.3 Експанзионистична фискална политика.........11-14

5.Автоматични бюджетни стабилизатори.............14

6.Крива на Лафер................................................15-17

7.Заключение......................................................18-19



ФИСКАЛНА ПОЛИТИКА


1.Увод

Когато макроикономиката постига равновесие, е в състояние на стабилност. Най-благоприятният, оптимален режим на функциониране на икономическата система е при потенциалното равнище на националното /съвкупното/ производство. Тогава се постига пълна заетост / естествено равнище на безработица / и стабилно равнище на цените /отсъствие на инфлация/.

Отклонението от макроикономическия оптимум, нарушаването на пълната заетост, развитието на инфлация или стагфлация са признаци за макроикономеческа нестабилност.

Икономическите цели на всяко общество, принципите за рационализъм, икономичност, оптимално използване на ограничените ресурси и максимизиране на резултатите от икономическата дейност предполагат разработването на комплекс от мерки, с които да се оптимизират параметрите на икономическата система. Това се постига чрез разработването на определени икономически политики. Всяка икономическа политика е комплекс от икономически подходи, икономически инсрументи и икономически действия за постигане на определени икономически и социални цели. Те се формират върху основата на определени теоретични принципи и концепции.

Провеждането на икономическа политика се свързва с икономическата роля на държавата и в частност на правителството. В икономическата теория са разработени две алтернативни / противоположни / теоретични концепции за намесата на държавата в икономиката. Според класическата теория икономическата роля на държавата трябва да бъде възможно най-ограничена, минимално. Основният принцип в действителност е, че държавата не трябва да се намесва в икономиката. Тези възгледи се поддържат от съвременните класически направления – монетаризъм, рационални очаквания и др. А според кейнсианската теоретична концепция в условията на несъвършенните пазарни структури държавата трябва да се намесва в икономиката. Дж. М. Кейнс определя, че икономическата политика се свежда до държавно регулиране на независимите икономически променливи. В крайна сметка различията в подходите при формулиране на съдържанието, насоките и резултатите от провежданата икономическа политика се определят от степента на държавната намеса в икономиката. В този аспект може да се конкретизира и ролята на държавата в процесите на икономическата стабилизация.

В системата на макроикономически политики най-голямо място и значение се отделя на:



  • фискалната и финансово – бюджетна политика ;

  • паричната и парично – кредитната политика;

  • политиката на доходите;

  • външноикономическата политика.

Алтернативни, противоположни според теоретичните подходи и принципи, а и по практическа реализация / субекти и инсрументариум / са фискаланата и монетарната макроикономически политики.
2.Същност на Фискалната политика
Фискален идва от латинската дума "фиск", която в буквален превод означава сандък за пари. Перефразирано в малко по-модерен стил, фиск означава държавна каса, хазна.  С това и се занимава Фискалната политика. Тя въздейства върху икономиката чрез промяна в обема и насоката на държавните разходи и чрез изменение в структурата на данъчните ставки.
Фискална политика - това са правител­ствените разходи и данъчното облагане, които са мощен фактор за стабилизиране на икономиката и средство за противодействие срещу безработицата и инфлация. С нея се цели постигане на устойчив икономически растеж, уравновесен БНП, пълна заетост, стабилни цени без инфлационни напрежения, уравновесена външна търговия и др.

Фискалната макроикономическа политика се изгражда върху приниципите на кейнскианската теоретична концепция. Тя се провежда от правителството на държавата. В нейния инструментариум се включват правителствените разходи и данъците. Фискалната политика е държавна икономическа политика, провеждана от правителството чрез разработването и изпълнението на държавния бюджет.



3.Цели и Инструменти на Фискалната Политика

3.1 Цели

Макроикономическата фискална политика цели да създаде благоприятни условия за функциониране и развитие на икономиката като цяло с полза за индивидите, фирмите и обществото. Тя цели също и :



  • Осигуряване на устойчив и динамичен растеж на БНП;

  • Постигане на пълна заетост;

  • Контрол върху общото развитие на цените;

  • Изглаждане на икономическия цикъл;

  • Достигане на макроикономическо равновесие и пр.

  • Преодоляване на последиците от икономическите кризи

  • Разширение на производството и намаляне на безработицата

  • Преодоляване на инфлацията

  • Икономически растеж на страната

Годините преди великата депресия от 1927-1933г., фискалната политика се е свеждала до балансиране на приходите и разходите в държавния бюджет. След това под влияние на кейнсианството, фискалната политика си поставя по широки цели: въздействие върху съвкупното търсене и постигане на пълна заетост. В съвременни условия при осъществяване на фискална политика управляващите са загрижени не само или не толкова от финансовото състояние на страната, колкото на връзката му с нейното икономическо и социално състояние.


3.2. Инструменти

  • Бюджетните разходи – чрез тях се влияе върху равнището

на домакинското потребление, инвестициите на фирмите, публичното потребление чрез правителствените разходи и др;

  • Данъците – чрез тях се влияе върху равнището на доходите и

съвкпното предлагане и съвкупното търсене;

  • Паричните трансфери – или прехвърлянето на ресурси от едини

физически или юридически лица в полза на други под формата на социални плащания, помощи, субсидии, погасяване на дългове;

  • Бюджетен дефицит – използва се за увеличаване на разходите;

  • Амортизационните норми – от тях зависи изписването на

стойността на дълготрайните материални активи и се влияе от процеса на поддържане и обновяване на физическия капитал.

Тези инструменти се използват самостоятелно или в комбинация. По пряк или косвен път те въздействат върху съвкупното търсене и съвкупното предлагане



4 Видове фискални политики.
Съществуват различни видове Фискална политика,а те са :

От гледна точка на срока се разграничават – краткосрочна, средносрочна, дългосрочна.

Според обекта се дели на- политика на въздействие върху съвкупното търсне и на политика на въздействие върху съвкупното предлагане.

Според насочеността й: микро и макроикономическа фискална политика. Микроикономическата фискална политика осъществявана чрез бюджетните разходи, данъци, трансфери и др. цели да създаде благоприятни условия за функциониране на микроикономическите единици с полза както за самите тях, така и за обществото като цяло. В условията на пазарна икономика тя има три основни функции:



  • Да преодолее или смекчи пазарните дефекти засягащи

изкривяванията на съвкупното търсене и предлагане;

  • Да стимулира конкуренцията;

  • Да осигури по-голяма справедливост при разпределение на доходите.

4.1 Дискреционната фискална политика е съзнателно провеждана правителствена политика чрез използване на бюджетните правителствени разходи, данъците, и трансферните плащания за постигане на оптимално равнище на производството за поддържане на пълна заетост и постигане на стабилност (контролиране на инфлацията). При рецесия бюджетните разходи и трансферните плащания се увеличават и се намаляват данъците. Трябва да се даде тласък на икономическото развитие. Обратно, при подем разходите и трансферните плащания се ограничават, а данъците се увеличават, за да се ограничи съвкупното търсене и предпази икономиката от “прегряване” и инфлация. Казаното дава основание да се направи извода, че дискреционната политика има антицикличен характер.

Провеждането на ефективна дискреционна политика изисква:



а) много добра информираност за размера и силата на разходния и данъчен мултипликатор;

б) осведоменост за равнището на потенциала на икономиката.;

в) точна представа за времевия лог, след който се проявяват резултатите от взетите мерки.

Дискреционната фискална политика не е лишена от недостатъци:

Понеже чрез нея се въздейства преди всичко върху съвкупното търсене, тя е неефективна при стагфлация, когато инфлацията се преплита със спад в производството и висока безработица. В такава ситуация увеличаването на разходите за стимулиране преодоляването на застоя и безработицата водят до увеличаване на инфлацията, а мерките за борба срещу нея засилват стагфлацията.

Резултатите и се проявяват след определен период, през който

състоянието на икономиката може да бъде противоположно - низходяща фаза да се е сменила с фъзходяща и обратно, в сравнение с момента на вземане на решение и въздействие.

Фискалната политика може да бъде още – експанзивна и рестриктивна.



4.2 Рестриктивна фискална политика. Използва се при инфлация, когато съвкупното търсене надхвърля обема на производство, който икономиката може да осигури при зададените ресурси. Това състояние на икономиката се нарича инфлационен разрив и при него обемът на съвкупните разходи е по-голям от обема, необходим за осигуряване на равновесие при потенциално равнище на дохода. Докато съвкупното търсене нараства в рамките на икономиката, това допринася за увеличаване на производството. В един момент, обаче се достига до пълно натоварване на всички производствени мощности, а безработицата се снижава под нейното естествено равнище. При това положение по-нататъшното нарастване на разходите и от там – на търсенето – не може да бъде компенсирано тъй като съвкупното предлагане не може да бъде увеличено. Формира се свръхтърсене и инфлация, съвкупният доход нараства но само номинално – в ценово изражение. Или при инфлационен разрив равновесното равнище на дохода е по-голямо от потенциалното: У0 > У*.

За да премахне инфлационния разрив, правителството провежда рестриктивна (ограничителна) политика. Нейната цел е да се намалят съвкупните разходи и равновесното равнище на дохода да се върне до неговия потенциален размер. Вариантите за въздействие са три:увеличаване на данъците ΔТ; намаляване на държавните разходи за стоки и услуги ΔG и комбинирано използване на двата инструмента.

На фигурата по-долу е показано действието на рестриктивната фискална политика при инфлационен разрив.
П
AE=Y

45°

AE

AE0

AE1

ΔY

Y0

Y1

Y

P

Y

LRAS

Y1

Y0

0

0

AD0

AD1

SRAS
ървата графика е кейнсианската диаграма за равновесното равнище на дохода, която показва зависимостта между съвкупните разходи и дохода. Втората графика представя действието на рестриктивната фискална политика чрез модела на съвкупното търсене и съвкупното предлагане, който позволява да се види нейното влияние върху равнището на цените. В първоначалния момент равновесието на икономиката се намира при равнище на дохода У0, което е по-голямо от потенциалното У*. Причината за това неравновесие е, че съвкупните разходи са по-големи от тези, които са необходими за закупуване на целия потенциален обем на производството,при пълно използване на ресурсите. Функциите АЕ0 и АЕ1 представят съвкупните разходи в условията на инфлация, при равнище на дохода У0 и съвкупните разходи при потенциален обем на производството. Вертикалното разстояние между тези две функции представя големината на инфлационния разрив.

За да се намалят съвкупните разходи и да се премахне инфлационния разрив, правителството трябва или да съкрати държавните разходи или да увеличи данъците което ще намали разполагаемия доход в населението и от там потреблението. Така съвкупните разходи ще намалеят и функцията на разходите ще се измести надолу – от АЕо до АЕ1, а равновесното равнище на дохода ще се придвижи към потенциалния си размер У*

Влиянието на фискалната политика върху цените ще проследим от втората графика. Кривата на съвкупното предлагане в дългосрочен период (LRAS) е вертикална при потенциалния обем на производството. Кривата на съвкупното предлагане в краткосрочен период (SRAS) представя зависимостта между равнището на цените и предлагания реален БВП при постоянни факторни цени. Действителното съвкупно търсене АД0 пресича краткосрочната крива SRAS на равнище по-голямо от потенциалното, определено от дългосрочната крива на съвкупното предлагане LRAS. Получава се разлика между потенциалния и равновесния доход.

Ефектът на ограничителната фискална политика върху равнището на цените е най-голям във вертикалния участък на кривата SRAS. Намаляването на съвкупните разходи, когато икономиката е в този участък води до намаляване на цените и стабилизиране на заетостта на равнището на естествената безработица. Ако ограничителните мерки на фискалната политика продължат, това ще придвижи кривата на съвкупното търсене в зоната на междинния участък от кривата на съвкупното предлагане. Цените ще се снижават, но и производството може да се свие под потенциалния му обем. Когато рестриктивната политика доведе съвкупното търсене в хоризонталния участък на кривата SRAS, единственият ефект от продължаващото ограничаване ще бъде спадане на заетостта и производството без промяна на цените.

Тя се прилага, когато в икономиката съществува рецесионен разрив, т.е. обемът на съвкупните разходи (и от там – потреблението) не е достатъчен за поддържане на производството при пълна заетост. Равновесното равнище на съвкупния доход е по-малко от потенциалното: У0 < У*. Рецесионният разрив се измерва с разликата между действителните съвкупни разходи и разходите, които са необходими за равновесие при потенциален обем на дохода. При това положение, за да се увеличи съвкупното търсене, правителството може да увеличи държавните разходи, да намали данъците за да увеличи разполагаемия доход и от там – потреблението, а може и да използва двата инструмента комбинирано. На следващите две графики са представени действието и ефекта на експанзионистичната фискална политика.
П
AE

Y

0

AE=Y

45°

AE0

AE1

Y0

Y1

ΔY

ървоначалното равновесие на икономиката е при равнище на дохода У0, което е по-малко от потенциалното. Рецесионният разрив в разходите се измерва с вертикалното разстояние на функциите на съвкупните разходи АЕ1 и АЕ0. Чрез намаляването на данъците или увеличаване на държавните разходи ще се увеличат съвкупните разходи и функцията на разходите ще се измести нагоре – от АЕ0 към АЕ1, а равновесното равнище на дохода ще се придвижи към неговия потенциален размер У*.




Y

0

LRAS

SRAS

Y0

Y1

AD0

AD1
P

експанзионистичната фискална политика върху цените се вижда от долната графика. Тя показва аналогични процеси – действителното съвкупно търсене АD0 пресича краткосрочната крива на съвкупното предлагане SRAS на равнище, по-малко от потенциалното, определено от дългосрочната крива LRAS. Получава се разлика между потенциалния и равновесния доход. Мерките на експанзионистичната фискална политика увеличават разходите, изместват кривата на съвкупното търсене нагоре към AD1 и увеличават равновесното равнище на производството и дохода.

Влиянието на фискалната политика върху цените зависи от формата на кривата на съвкупното предлагане. Колкото по-стръмен е наклонът на тази крива, толкова увеличаването на производството става при нарастващи разходи за допълнително привлечени ресурси и съответно – при по-високи цени.

Докато ефектът на фискалната политика за увеличаване на съвкупното търсене се проявява в “кейнсианския” – хоризонталния участък на краткосрочната крива на съвкупното предлагане, ще нараства само обема на производството и дохода, без това да доведе до промяна в цените. Те остават стабилни.

Ако експанзионистичната фискална политика придвижи съвкупното търсене в междинния участък на кривата SRAS, тогава едновременно с нарастването на производството ще нарастнат и цените. Възможна е появата на определена инфлация.

Ако под въздействието на експанзионистичната фискална политика съвкупното търсене продължи да се измества над потенциалното равнище на дохода и производството, т.е. навлезе в “класическия” вертикален участък на краткосрочната крива на предлагането SRAS, ефектът ще бъде изцяло проинфлационен – обемът на производството ще остане същият, а общото равнище на цените ще нараства успоредно с растежа на съвкупните разходи.

Следователно както експанзионистичната, така и рестриктивната фискална политика имат странични ефекти. Провеждани едностранчиво, те могат да доведат до отрицателни последици и вместо в стабилизиращ да се превърнат в дестабилизиращ фактор, като предизвикат инфлация или рецесия. Затова, за да изпълни предназначението си, фискалната политика трябва да се провежда внимателно и въз основа на много добра преценка за състоянието на икономиката.

5.Автоматични бюджетни стабилизатори

Автоматичните бюджетни стабилизатори са вид фискално въздействие,който смекчават колебанията на икономиката в хода на цикличното развитие.Това са подоходните данъци,корпоративния данък,трансферните плащаня,обещетенията при безработица.Тези вградени стабилизатори при икономически подем осигуряват допълнителни приходи в бюджета и осигуряват допълнителни приходи и имат за резултат намаляване на бюджетния дефицит и дори формиране на бюджетен излишък,а при икономически спад ограничават приходите в бюджета и имат за резултат увеличаване на бюджетния дефицит.Този бюджетен дефицит е стимулиращ и изпълнява ролята на стабилизатор при икономически спад.

В основата на икономическата теория на предлагането е функционалната зависимост между данъчната ставка и данъчните постъпления показана через кривата на Лафер.
6.Крива на Лафер


Кривата на Лафер илюстрира зависимостта между динамиката на данъчната ставка (прогресията на подоходното облагане) и данъчните постъпления в бюджета.

Кривата показва един факт, според който данъчните приходи са ниски както при много ниска данъчна ставка, така и при много висока.В търсенето на оптимално данъчно облагане, американският икономист Артър Лафер формулира теза, че над определено равнище увеличаването на данъчните ставки се съпровожда с намаляването на данъчните приходи, което е аргумент за провеждане на политика на намаляване на данъците с цел увеличаване на приходите.

Кривата има форма на парабола с растяща част, равновесна точка и намаляваща част. Вижда се, че с нарастването да данъчната ставка се увеличават и данъчните приходи до т. А, която съответства на т.нар. оптимална данъчна ставка. След тази точка нарастването на данъчната ставка води до намаляване на данъчните приходи (т. C ). Така че едни и същи приходи за държавния бюджет се осигуряват и при ниска, и при висока данъчна ставка ( т. В и т. C ).

При много висока данъчна ставка данъчните приходи силно намаляват. Това се дължи на факта, че приложената данъчна ставка през данъчния период, превръщайки значителна част от дохода в данък, намалява инвестиционните възможности за следващия период. Като резултат се свива обемът на производството и полученият от него доход. Неговото облагане (макар и с висока данъчна ставка) ще осигури по-малки бюджетни постъпления през следващия данъчен период.

От кривата става ясно, че няма да се реализират никакви постъпления, ако данъчната ставка бъде равна на нула. Това, което не е очевидно е, че доходът от облагането също ще бъде равен на нула или ще се приближава към нула, когато данъчната ставка стане равна на 100 процента. Сблъсквайки се със стопроцентово равнище на данъчната ставка, много лица ще изоставят тази дейност, тъй като тя убива всякакви стимули и ги насочва към дейности, доходите от които или не са облагаеми, или се облагат с много по-ниска данъчна ставка. Производството в облагаемия сектор ще заглъхне, а без производство и доходите от данъчното облагане ще започнат да се приближават към нулево равнище.

Ако данъчната ставка се намалява под 100%, хората ще започнат отново да се занимават с облагаемата дейност и данъчните постъпления ще започнат да нарастват. Ако данъчната ставка стартира от 0, от нулево равнище започва и нарастването на постъпленията от данъчното облагане. Данъчният приход ще се максимизира някъде между нулевото равнище и 100-процентното увеличаване на ставката, т.е. изземването на целият допълнителен доход.Това не означава, че данъчната ставка, която е максимализирала данъчният приход, е идеална. В действителност като максимум т. А е приблизителна в сравнение с нарасналия обхват на данъчното облагане, необходим за да нарастват и постъпленията от данъка. В този обхват данъчното бреме е най-голямо. За съжаление ние не знаем колко висока е пределната данъчна ставка, преди данъчното постъпление да започне да се приближава към максималната си точка. Поради това може да бъде наложена ставка, която ще има обратно влияние и по зависимостта позната от кривата на Лафер ще доведе до намаляване на постъпленията.

Отговорът на въпроса как се разпределя данъчното бреме между данъкоплатците не е лесен, макар икономистите да са го изследвали допускайки различни варианти на данъчните ставки и на структурата на данъчната система. Отговорите им до сега не са задоволителни. Сравнително уверено могат да се поддържат три основни заключения:Подоходният данък се изплаща предимно от данъкоплатците с доходи по-големи от средния им размер.

Когато се сумират всички данъци, средната ставка за получателите с ниски доходи е по-висока, отколкото е тя за получателите на средни доходи. Изключвайки двете крайни групи, средната данъчна ставка става забележително пропорционална.Размерът на данъчното постъпление, идващо от групите, близки до средните по размер на техните доходи е по-голям отколкото е постъплението от групите с най-високи доходи.Изводът за практиката е, че трябва да се намери онази оптимална данъчна ставка, която да стимулира производството, създаването на доход и плащането на данъци. Тя трябва да бъде желана и от държавата и от данъкоплатците. Осигурявайки склонността на стопанските субекти да плащат данъци, тя би обезпечила оптималното за всички тях равнище на ставки и приходи. Така икономическите агенти ще имат достатъчно разполагаем доход, а и държавата ще акумулира достатъчно ресурси за функционирането на публичния сектор, който ще осъществява своята необходима роля в икономиката.

7.Заключение

С понятието Фискална политика се наименова данъчното облагане и изразходването на получените приходи, с цел да се повлияе върху съвкупното търсене и предлагане. В обикновения смисъл целта на фискалната политика е да осигури приходи за финансиране на разходите по издръжката на държавното управление, полицията, армията и т.н. Сега фискалната политика има и възпроизводствени функции.

Успехът на фискалната политика зависи от нейната адаптивност. Когато фискалните процедури не съответстват на изискванията на времето, те по правило имат обратен ефект.

Икономическата теория показва, че очакваната ефективност на целенасочената /дискреционна/ фискална политика като стабилизационен инструмент има граници на своите възможности. Съществува лаг във времето от момента, когато са почувствани потребностите от промяна в политиката, до момента, когато законодателната администрация е въвела в действие съответните изменения. След като фискалната политика е задействана, необходимо е време, за да може нейният ефект да достигне своя максимум.

Обезщетенията по безработица, корпоративните и прогресивните подоходни данъци действат като стабилизатори поради автоматичния им принос за бюджетния дефицит, когато времената са неблагоприятни и за бюджетен излишък, когато икономиката е в положение на пълна заетост.В края на краищата няма човек, който да е доволен от налозите, които му прибира неговата държава. Още Артур Лафер беше писал, че хората работят, не за да плащат

данъци. Те спестяват, за да увеличават своето богатство, и


данъчната политика трябва да стимулира именно това.
Необмислените фискални реформи само изпразват хазната


Използвана литература :

1.” Макроикономика” –Автор: Методи Кънев.Издателсво: Мартилен

2. „Икономикс” –Автор:Л.Йотова;Изд. УНСС

3. „Основи на икономиката” - том 1 МакроикономикаАвтор: Дейвид Коландър;Издател: УИ "Св. Климент Охридски"

4. “Макроикономикс” - макроикономическа теория;Автори: Трайчо Спасов;Издателство: УНСС

5 „Управление на националното развитие” – проф.д.ик.н.Асен Ковачев – НБУ 2007

6.” Обща икономическа теория” - част III Макроикономика –

Автор: Иван Димов, Найджъл Хийли, Хауърд Вейн, Брайън Сноудън;Издател: Абагар



7 .”Макроикономика” -Автор:Станка Ринкова



Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница