Физическа подготовка



Дата27.09.2022
Размер23.48 Kb.
#115150
ТМСТ ТЕМИ

ТМСТ - Теория и методика на спортната тренировка - това е пълното наименувание на дисциплината, която се изучава от всички специализирани учебни заведения със спортна насоченост - спортни училища, университети със спортни специалности.
Тема: Физическа подготовка
С п о р т н а т а т р е н и р о в к а включва в себе си следните видове трениране/подготовка:
1) техническа тренировка;
2) психическа тренировка; 
3) тактическа тренировка;
4) физическа тренировка;
5) теоретическа тренировка;
Всички те взети заедно формират спортният резултат.
Физическата подготовка е сложен педагогически процес, за придобиване и формиране на знания, умения и навици. Чрез развиване и подобряване на различните физически качества (сила, бързина, издръжливост, гъвкавост и ловкост)се цели постигане на високи спортни постижения и оптимална спортна форма. При този процес - на спортна тренировка/подготовка представлява функционалното развитие на организма, като същевременно се изявяват спортните и интелектуалните възможности на спортиста.
Схема на физическа подготовка.
Физическата подготовка има две главни части:
1) Базова - ОФП - обща физическа подготовка;
2) Специална - СФП - специална физическа подготовка;
Физическата подготовка зависи главно от два фактора:
1) Генотипни фактори;
2) Фенотипни фактори;
Фенотипните фактори могат да се развиват в процеса на спортната тренировка. Развиването на петте основни двигателни качества на организма представляват оптимална зависимост. Те освен това са предмет, цел и задачи на физическата подготовка.
Видове физическа подготовка.
1) ОФП - обща физическа подготовка;
Развива двигателни качества на широка основа в спортната гимнастика, повишава работоспособността на организма, здравето, ускорява възстановителните процеси и усъвършенства двигателната култра. 
2) СФП - специална физическа подготовка;
Изгражда непосредствена връзка с двигателните навици в спортната гимнастика. С времето качествата се специализират, и като при това се подобрява техниката на изпълнение. Физическите качества и навици са две взаимно допълващи се и еднаквасъществени компонента на двигателната дейност като цяло. 
Тема: Възстановяване.
Възстановяването е градивен процес, при който организма възвръща и дори увеличава своя веществен енергиен потенциал.
Характеристика на възстановителните процеси (компоненти).
1) интензивността на възстановителните процеси е в пряка зависимост от скоростта, с която е настъпила умората;
2) възстановителните процеси протичат вълнообразно - малки, средни, големи, вълни;
3) възстановяването протича в два етапа:
- същинско възстановяване - възвръщане на енергийния потенциал;
- кумулативно преустройство;
4) функционалното състояние може да се понижи, тоест от хронично недовъзстановяване, работоспособността се снижава. (Причината за намаляване на работоспособността може да е намалено натоварване, прекалено продължителни почивни фази, хронично недовъзстановяване);
5) възстановяването има хетерохронен характер - тоест възстановяването и всички процеси, свързани с него, протичат с различна динамика, скорост и продълителност във времето. Първоначалното възстановяване започва още по време на натоварването, след което продължава с различен характер.
- оперативно възстановяване - дава информация за характера на осигурената енергия по време на работа , за ролята на аеробния и анаеробния метаболизъм, при ресинтез на АТФ по време на мускулна дейност. Помага да се знае колко дозирано трябва да е натоварването.
- срочно възстановяване - след прекратяване на натоварването, отстраняване на продуктите от метаболизма и възстановяване на енергийните загуби. Това се случва около час и половина-два след тренировка. Дава информация за това какви да са почивките по време на натоварването.
- късно възстановяване или още окончателно възстановяване на енергийните запаси, в процес на извършване са усилени анаболни процеси, тук влиза и фазата на супер компенсацията.
Възстановителните процеси забавят своя ход във времето. През първата една-трета от въздействието протича 60% от възстановяването, през втората една-трета - 30% и през третата - само 10%.
Време на възстановяване на различни вещества.
- кислородни процеси - 10-15 секунди;
- алактатен кислороден дълг 3-5 минутидълг (възстановяване на креатин фосфат - КрФ);
- отстраняване на млечна киселина - 60-90 минути; 
- ресинтез на мускулен и чернодробен гликоген - 12-48 часа;
- синтез на ферменти и структурни белтъци - 12-72 часа;
Средства за ускоряване на възстановяване:
1) тренировки с по-малки натоварвания (активно възстановяване);
2)хранителен режим;
3) медикаментозни средства (антиоксиданти);
4) масаж, сауна, водни процедури и други техники на релаксиране;
5) електро стимулиране;
6) потапяне в студена вода с лед;
Тема: Тренираност и спортна форма
Това са възстановителните процеси в организма на спортиста. Отразяват различни състояния. Отличават се количествени и качествени параметри.
1) оперативно състояние - изменя се под влияние на еднократно приложени физически упражнения. Настъпва умора, после възстановяване. Състоянието е преходно и лабилно. Добре е да се познава състоянието, за да се планират работните и почивните състояния;
2)текущо състояние - измерва се в следствие на една или няколко тренировки. Съвсем в основата на планирането на спортните тренировки, е контролът върху текущото състояние. Планирането се различава в различните микроцикли. Планирането включва брой и разположение на тренировките, в зависимост от величината, характера и насочеността на натоварването, избора на средствата и методите.
3) устойчиво състояние - запазва се в продължение на седмици или месеци. Това състояние е най-важно за спортната тренировка, защото то дава представа за нивото на общата и специална работоспособност.
Най-обобщен критерий за тренираността, това е спортният резултат, но тъй като той не отговаря на въпроса "защо", съществуват други, частни кртерии.
(!) Тренираността представлява това специфично състояние на устойчива (продължителна, спряваща се с всички дразнители в процеса на спортната тренировка) адаптация на организма. Нещо, с което тренираността отчетливо се характеризира са високите нива на обща и специална работоспособност.
Управлението на тренировъчния процес е много сложно, защото тренираността зависи от много фактори: биологически, психологически, социални, боимеханични, спортно-педагогически. Класификацията на тренираността на спортовете е следователно според вида, величината, характера на натоварването, както и вида на енергетичното осигуряване.
Специфични критерии за тренираност.
Първа група - спортове, при които има не само (оптимална) максимална концентрация на работните усилия, но също така и стабилна биодинамична структура на движенията. 
Скоростно-силови спортове, при които осигуряването е КреатинФосфат;
Циклични спортове - спринтове в леката атлетика, плуване, колоездене (до 20-25 секунди);
Ациклични спортове - това са например хвърляния и скокове в леката атлетика, също така вдигате та тежести, и разбира се при гимнастическите дисциплини - художествена гимнастика, спортна гимнастика, естетическа групова гимнастика, еаробика, акробатика, синхронно плуване и други;
Критерии за тренираност:
- морфофункционални промени в мускулната тъкан;
- усъвършенстване на вътремускулна и междумускулна координация;
Адаптация - тази способност на живата материя, спортиста активно да се приспособявва и усъвършенства в резултат на взаимодействие на организма със стресовите фактори. Процесът на адаптация отразява връзкатамежду умората и възстановяването, а резултатът от нея е взаеимодействието тренираност и спортна форма. 
Стресов фактор - характеризира се със първи стадий - тревога, втори стадий - адаптация, трети стадий - изтощение.
Адаптационен процес
причина: -------------------> реакция: -------------------> резултат:
стресов фактор срочна адаптация кумулативна адаптация
Първи стадий - Срочна адаптация - една тренировка с трите фази вработване, разгръщане на възможностите на организма и настъпване на умора (енергията изчезва, в резултат от тренировъчното натоварване);
Втори стадий - Кумулативна адаптация - този стадий е в основата на тренировката и периодизацията. 
Има четири фази:
- начална адаптация (ОФИ) общоподготвителен период;
- специфична адаптация (СФП) специално подготвителен период;
- пълна адаптация - високи нива на работоспособност и спортна форма - състезателен период;
- реадаптация - временно понижаване на работоспособността и спортната форма - преходен период;
Преумора и претренираност.
Тема: Умора и възстановяване
Видове умора.
Според своя характер, умората се различава като:
- умствена;
- психическа;
- физическа;
Според своята величина, умората е:
- компенсирана (работоспособността се задържа);
- некомпенсирана (работоспособността не се задържа);
- дълбока (работоспособността прекратява);
Теории на умората.
1) Кумурално-локалитична или периферна - умората настъпва след изчерпване на биоенергетичните запаси;
2) Централна умора - настъпва в следствие на тормозни процеси в кората на главния мозък, тоест ЦНС (централната нервна система) се уморява;
3) комплексна теория - обяснява и двете теории за умора - кумурално-локалитична и централна;
Фактори.
1) изчерпване биологичните запаси на организма;
2) натрупване на продуктите от обмяната на веществата - лактат, Na, въглероден окис;
3) недостатъчно време за възстановяване;
4) малки почивни интервали от време;
Равнища на умората.
- нарушаване механизмите на управление (нарушаване на фината координация);
- нарушаване доставката на енергия за ресинтез на АТФ - изчерпване за една-две секунди, след което веднага започва ресинтез. До 25 секунди синтеза става за сметка на Креатин фосфат (КрФ). Аеробното разграждане на мастите става, чрез цикъл на Кребс - метаболитна циклична връзка;
- нарушаване хомеостазата на организма;
- психична умора - общо състояние на органима, умора и отпадналост преди започване на натоварването;
Двигателни прояви на умората.
1) при цикличните спортове. Има 3 стадия:
- компенсирана умора - скоростта се запазва, честотата се запазва висока, дължината на крачката намалява;
- некомпенсирана умора - скоростта намалява, честотата на крачката се запазва висока, дължината намалява;
- дълбока умора - скоростта намалява, честотата на крачката намалява и дължината на крачката намалява;
Възстановяване.
Възстановяването е един от най-динамичните процеси в човешкия организъм, който се характеризира с възвръщане и повишаване на енегрийните запаси.
Характеристики:
1) Основен фактор за включване на възстановителните процеси е величината, характера и обхвата на умората. Това означава, че за да започнат възстановителните процеси, организма трябва да е достигнал до определено ниво на умора. 
2) Интензивността е в пряка зависимост със скоростта, с която е настъпила умората. Следователно колкото по-бързо или колкото по-бавно е настъпила умората, толкова по-бързо или по-бавно настъпва възстановяването.
3) Възстановителните процеси преминават през два етапа:
- същинско възстановяване (възвръщане на енегрийните запаси);
- втория етап е свързан с тяхното увеличаване - фаза на суперкомпенсация;
4) Възстановителните процеси има вълнообразен характер, заради редуването на периодите работа с почивка.
5) Възстановителните процеси имат хетерохронен характер.
Видове възстановяване.
1) Оперативно или текущо - по време на натоварването (аеробно, анаеробно, дисбаланс);
2) Срочно;
3) Късно;
******************
Тема: Сила (първа част)
Същност.
Силата е основно двигателно качество на човека, чрез която (сила) спортиста успява да преодолее тежестта на собственото си тяло. Освен тях, чрез силата се преодоляват още инерционните сили по време на изпълнение на спортните упражненията и движенията в определен спорт или дисциплина. 
Във всички спортове, движението и неговото извършване е невъзможно без мускулно усилие. Човешките силови възможности, в най-висша степен, са резултат от координирана и организираната дейност на доста високо ниво на нервно-мускулния апарат, който представлява сложна система от морфофункционални и биоенергетични фактори, които превръщат химическата енергия в механична работа.
Фактори на силата:
1) Централни
- това са мускулите, задействани от ЦНС - централната нервна система;
2) Периферни
- това са мускули, стави, сухожилия;
3) Допълнителни
Всички фактори взети заеддно водят до спортният резултат;
Централни фактори:
1) кора на главния мозък;
2) двигателни центрове на гръбначен мозък;
3) сензитивни центрове на гръбначен мозък;
4)гръбначен мозък;
Още два много значителни фактора на силата са вътрешномускулна координация и междумускулна координация.
Вътрешномускулна координация. 
Отнесева към гимнастическите спортове, изглежда ето така:
- последователно включване на двигателни единици - това се отнася при изпълнние на единични упражнения;
- градация на включването на двигателни единици - при изпълнение на няколко/серии/комбинации от упражнения;
- синхронизация на двигателните единици - при изпълнение на цели гимнастически упражнения;
Двигателните единици се включват (рекрутират) пропорционално на възбуждащото действие върху мотоневроните на дадения мускул, като първо се включват нископраговите двигателни единици, след което постепенно се включват и високопраговите.
Междумускулна координация
Най-общо представлява съгласуваната дейност на различните мускулни групи, които участват в осъществяването на определено движение. Обуславя се със синхронизацията, и в същото време противоположността на дейността на мускулите (синергисти и антагонисти). Води до развиване на тренираност и високо техническо майсторство. Междумускулната координация позволява на гимнастика/гимнастичката да усъвършенстваспортната си техника, като повишава трудността, с която упражненията се изпълняват, което съответно води до повишаване на спортния резултат в аспект на изпълнение на упражненията/елементите, и в техническия аспект на постижението - съдийската оценка.
Зависимостта между вътрешномускулна координация и междумускулна координация е строго определена. Тази зависимост се изразява в синхрона между динамиката на нервно-мускулното усилие и оптималната кинематична структура на движението.
Натоварване е въздействието на физическите упражнения върху организма на спортиста. 
Специални показатели на тренировъчното натоварване.
- коефициент на интензивност е равен на сумата от упражнения разделена на сумата подходи плюс времето (в минути).

Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница