Физиката в Българската академия на науките



Дата23.07.2016
Размер179.29 Kb.
#2386


ПОСТИЖЕНИЯ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ НАУКИ В БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

Г. Камишева


Физиката в Българската академия на науките” беше тема на конференцията, която събра ръководителите на 14 научни звена на 21 април 2005 година в Големия салон на Централно управление. В присъствието на колеги и гости те представиха историческото развитие, постиженията с национално и световно значение и приоритетите в развитието на изследванията в областта на физическите науки в Българската академия на науките. Конференцията беше организирана от Българската академия на науките под ръководството на заместник председателя академик Никола Съботинов и научния секретар ст.н.с. д-р Иван Недков. В нея взеха участие с доклади академик Александър Г. Петров (директор на института по физика на твърдото тяло), член-кореспондент Йордан Стаменов (директор на института за ядрени изследвания и ядрена енергетика), член-кореспондент Цветана Маринова (от института по обща и неорганична химия), ст.н.с. І ст. дфн Венцеслав Съйнов (директор на централната лаборатория по оптичен запис и обработка на информацията), ст.н.с. дбн Андон Косев (директор на института по биофизика), ст.н.с. І ст. дхн Христо Нанев (директор на института по физикохимия), ст.н.с. д-р Радомир Еников (директор на института по електроника), ст.н.с.д-р Румен Каканаков (директор на централната лаборатория по приложна физика), ст.н.с. д-р Петко Витанов (директор на централната лаборатория по слънчева енергия и нови енергийни източници), ст.н.с. д-р Кирил Панов (директор на института по астрономия), ст.н.с. д-р Цветан Дачев (директор на централната лаборатория по слънчево-земни въздействия), ст.н.с. д-р Н. Стойчев (от института по металознание), ст.н.с. д-р Николай Милошев (директор на геофизическия институт) и ст.н.с. д-р Людмил Константинов (от централната лаборатория по минералогия и кристалография).

Събитието премина под мотото на световната година на физиката. Настоящата (2005) година отбелязва столетие от излизането на знаменитите статии на Алберт Айнщайн, поставили началото на три нови направления във физиката. Михаил Бушев [1] нарича 1905 година чудотворна, защото през нея излизат 5 статии на Алберт Айнщайн, които поставят основите на квантовата теория, теорията на Брауновото движение и теорията на относителността. Публикацията на ст.н.с. д-р Михаил Бушев дава идея за обявяването от Организацията на обединените нации и ЮНЕСКО на 2005 година за световна година на физиката. Конференцията завърши с дискусия върху проблемите на физиката с водещ ст.н.с. д-р Михаил Бушев и коктейл за участници и гости.



Цел на настоящата работа е да направи кратък преглед в исторически и съвременен аспект на постиженията в областта на физическите науки в Българската академия на науките, представени на конференцията “Физиката в Българската академия на науките”.

Исторически бележки

Най-старата научна организация в България, наричана до 1911 година книжовно дружество, е свързана с физическите науки от създаването си. Петър Берон и българите в Брашов мечтаят за българско “филологическо дружество”, което е реализирано през 1856 година в Цариград под името “Община на българската книжнина”. Тя започва да издава “Месяцослов на българската книжнина” и първото българско научно списание “Български книжици”. Негов основател и пръв редактор е физикът доктор по философия Димитър Мутев (1818-1864). С десетгодишната си дейност Цариградската община на българската книжнина е непосредствен предшественик на Българското книжовно дружество. През 1868 година в приемането на нов устав и отварянето на седалище на Българското книжовно дружество в Браила участва студентът от физико-математическия факултет на Новорусийския университет в Одеса Иван Гюзелев (1844-1916). Той е автор на гимназиален учебник по физика, дописен (1875) и действителен член (1884) на Българското книжовно дружество.

Физическият институт на университета в София е първия университетски изследователски научен център в областта на физическите науки, който полага основите на лабораторното уредостроене у нас. Професор Порфири Бахметьев (1860-1913) [2] е дописен (1898) и действителен член (1900) на БКД. Той въвежда традицията за изработването на физически апарати [3]. През 1911 година Българското книжовно дружество е преименувано в Българска академия на науките, която се превръща в център на научно-изследователската дейност в областта на физическите науки след Втората световна война.

Създател на първия физически институт на академията е Георги Наджаков (26.ХІІ.1896–24.ІІ.1981). Той е избран за академик на 14 януари 1945 година. Под негово ръководство в продължение на 26 години първоначално на тавана в Централно управление, а по-късно в комплекса на 8-ми километър е изграден Физическия институт на БАН. Откритото през 1937 година от академик Георги Наджаков фотоелектретно състояние на веществото намира практическо приложение в електрофотографията, в някой оптоелектронни елементи и прибори, в дозиметрията и при оптичен запис във фоторефрактивни кристали. То допринася за създаването на копирната техника. Академик Наджаков e дописен член на Гьотингенската академия (1940), носител на златен медал “Жулио-Кюри” (1966), на голям златен медал за заслуги към република Австрия (1978) и на диплом за откритие № 1 в България (1981).


Научно-приложните изследвания са нов етап в развитието на физическите науки у нас след Втората световна война. Във Физическия институт на БАН те се осъществяват чрез договори в резултат на въвеждането на принципите плановост, отчетност и обвързаност с нуждите на обществото. Физическият институт на БАН първоначално е комплексен институт в областта на физическите науки в най-широкия смисъл на думата. През периода от 1946 до 1953 година в него са обособени секции по: обща физика; физикохимия; техническа физика; астрономия; геофизика и метеорология; и теоретична физика [4].

Комплексният физически институт на БАН стеснява тематиката си в края на 50-те години на ХХ век, след като от него излизат четири секции (физикохимия, астрономия, техническа физика, физика на атмосферата и геофизика). Секцията по физикохимия, в която работят трима бъдещи академици, се отделя в институт по физикохимия (1958). Ростислав Каишев (16.ІІ.1908-19.ХІ.2002) е първия директор на института по физикохимия (1958-1988) и ръководител на секцията по кинетика на фазообразуването и кристалния растеж. Той е член-кореспондент (1947), академик (1961), заместник председател на БАН (1961-1968) и секретар на отделението за химически науки (1961-1962). Във Физическия институт той е заместник-директор и ръководител на секцията по физикохимия (1947-1957). В същата секция академик Йордан Малиновски (3.VІ.1923-12.ІІІ.1996) започва работа по физика и химия на фотоемулсиите, нови безсребърни материали и механизма на фотографския процес. Той е член-кореспондент (1979), академик (1989) и председател на БАН (1991). В областта на физикохимията Георги Мануилов Близнаков (14.ХІ.1920 – 15.ІV.2004) работи върху кристалния растеж. Изучава влиянието на адсорбцията на чужди примеси, епитаксията и физикохимията на адсорбенти и катализатори. Той е член-кореспондент (1967) и действителен член (1979) на БАН. Секцията по астрономия се отделя от ФИ (1958) като самостоятелно звено към отделението за математически и физически науки на БАН. Неин пръв директор (до 1978) е Никола Бонев (11.VІІ.1898–18.VІ.1979), член-кореспондент (1948) и академик (1978). През 1957 година академик Никола Бонев основава централната станция за наблюдаване на изкуствените спътници при БАН. От 1995 година самостоятелната секция по астрономия има статут на институт по астрономия. Геофизическият институт е създаден на 29 януари 1960 година. Към него е прехвърлена от Физическия институт секцията по физика на атмосферата и геофизика. Академик Любомир Кръстанов (15.ХІ.1908–8.V.1977) е ръководител на секцията по “Физика на атмосферата” във Физическия институт на БАН (1947-1960) и пръв директор на геофизичния институт. Той е член-кореспондент (1947), академик (1961) и председател на Българската академия на науките (1962-1968). Секцията по техническа физика е преименувана в секция по “физическа и приложна електроника” (1955-1963). Тя преминава към института по електроника, създаден на 24 септември 1962 година. За него е построена самостоятелна сграда (1968). Пръв директор (1963-1978) на института по електроника е Емил Джаков (2.ІІІ.1908–15.ІХ.1978), член-кореспондент (1948) и академик (1967). През 1960 година към БАН е открит институт по металознание и технология на металите [4] с директор академик Ангел Балевски (15.ІV.1910-15.ІХ.1997), в който се поставя начало на изследвания по физика на металите. Изследванията по биофизика започват в централната лаборатория по биофизика през 1967 година [4].

След 1963 година във Физическия институт на БАН остават три тясно физически направления: 1) ядрена физика, физика на високите енергии и елементарните частици; 2) оптика и спектроскопия и 3) физика на кондензираното състояние на веществото. С правителствено решение (362/16.­Х.1972) Физическият институт се разделя на два института. Ядреното направление е отделено в самостоятелен институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика от 1 януари 1973 година. Първият директор на института за ядрени изследвания и ядрена енергетика е академик Христо Янков Христов (12.VІ.1915–20.ІІІ.1990). Той е член-кореспондент (1952), академик (1961) и заместник-председател на БАН (1974-1976). Създаването на ядреното направление във Физическия институт на БАН започва през 1954 година с изследвания върху космическите лъчи [5]. По тази тематика на връх Мусала е построена станция (1962). През 1955 година към Физическия институт е утвърдена секция по радиоактивност и радиометрия. С правителствено решение (1955) ФИ на БАН е преименуван във ФИ с атомна научно експериментална база. За него през 1959 година са построени първата централна сграда в комплекса на 8-ми километър и експериментален ядрен реактор, който е пуснат в действие на 18 септември 1961 година. От 1968 година започва изграждането на атомната електроцентрала в Козлодуй с дейното участие на ръководния персонал на реактора.

Институтът по физика на твърдото тяло е приемник на неядрените направления от Физическия институт с АНЕБ. Пръв директор на института по физика на твърдото тяло (1973-1991) е Милко Борисов (18.ІІ.1921–05.ХІ.1998). Той е член-кореспондент (1967), академик (1984), директор на единния център по физика и ръководител на сектора по акустоелектроника и акустооптика (от 1977). В областта на акустоелектрониката с негово участие е създаден прецизен пилотен автоклав (1977), въведено е хидротермално израстване на пиезоелектричен кварц от българска суровина (1982) и е патентован термочувствителен кварцов срез с линейна температурно-честотна характеристика (1987).

Полупроводниковата промишленост в България дължи развитието си през 50-те години на ХХ век на Йордан Касабов (16.VІІІ.1928-13.ІV.1992), член-кореспондент (1974). Във Физическия институт на БАН Йордан Касабов работи върху получаване на чист силиций и изтегляне на монокристали от него (1959-1967). Под негово ръководство е създадена апаратура за безтигелно зонно топене на силиций, получени са бездислокационни силициеви уискери от газова фаза и е разработена технология за бързо израстване на дебели слоеве от силициев окис и вакуумен метод за дифузия на фосфор в силиций. Член-кореспондент Йордан Касабов поставя началото на интегралната електроника в България (1967). Той разработва технология за създаване на високоефективни слънчеви батерии от нискоомен силиций. Под негово ръководство е разработена технологична документация на цех за МОС (метал-окис-силиций) интегрални схеми. Проектът е реализиран в завода за полупроводници в Ботевград. Разработена е технология за производство на МОС транзистори, микрорезистори и МОС интегрални схеми с микрорезистори за нуждите на електронните калкулатори. Серийното им производство е внедрено в завода в Ботевград. Във Физическия институт на БАН член-кореспондент Йордан Касабов създава секция силиций (1965-1966). На основата на тази секция е създаден централен институт по елементи при държавно стопанско обединение “Изот”, на който Йордан Касабов е директор от създаването му (15.ІІІ.1967-1.ХІІ.1973). Известно време е заместник генерален директор на ДСО “Електронни елементи” в Ботевград (1.ХІІ.1973-1.VІ.1974). Продължава да ръководи ЦИЕ (1.VІ.1974-31.ХІІ.1978) и след преименуването му в институт по микроелектронни елементи. Впоследствие институтът по микроелектроника преминава под ведомството на ДСО “Електронни елементи” в Ботевград. В Българската академия на науките член-кореспондент Йордан Касабов е заместник директор на единния център по физика (1.VІІІ.1982-1.І.1988). В института по физика на твърдото тяло при БАН ръководи сектор физически проблеми на микроелектрониката (1.І.1979-9.ХІ.1989) и лаборатория по микроелектроника (9.ХІ.1989-13.ІV.1992).

През 70-те години на ХХ век отделенията на БАН са преобразувани в единни центрове. Създаден е единен център за наука и подготовка на кадри по физика и физико-технически проблеми, който е преименуван в единен център по физика (1977). Към него са открити пет нови звена, три от които съществуват до днес. Централната лаборатория по оптичен запис и обработка на информация отваря врати на 1 март 1975 година. През 1977 година от института по физика на твърдото тяло се отделя централната лаборатория по слънчева енергия и нови енергийни източници. Централната лаборатория по приложна физика е създадена на 1 април 1979 година в Пловдив. От 1 януари 1984 година към нея е организирано опитно производство, наречено от октомври 1986 година “малко предприятие за сензори и сензорни устройства”. С решение на Министерския съвет (247 от 30 декември 1985) лабораторията по приложна физика става институт по приложна физика (1 януари 1986). Той е обединен с малкото предприятие (1989) и преобразуван в централна лаборатория по приложна физика (1995). Старата структура на БАН е възстановена в края на 1988 година.



Научно-експериментална база

Материалната база на Българската академия на науките дава възможност за извършване на широк спектър от изследвания в областта на физическите науки. Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика [7] разполага с реконструирана и модернизирана ядрената научно-експериментална база; компютърна ферма (клъстър), постоянно хранилище за радиоактивни отпадъци “Нови Хан” и базова екологична обсерватория “Мусала”. На БЕО “Мусала” има високочестотна радиовръзка 2,4 GHz и високоскоростен пренос на данни до 11 Megabits/s. В института по физика на твърдото тяло [6] е изградена установка за израстване на метал-окисни кристали; система за молекулярно-лъчева епитаксия; измерителна глава на сканиращ тунелен микроскоп; апаратура за изследване на тънки филми при свръхниска температура; Leybold Heraus вакуумна система за нанасяне на тънки слоеве; прецизен спектрален елипсометър; прецизен раманов спектрометър; оборудване за изследване на оптическа бистабилност; оборудване за определяне повърхностните взаимодействия на течни кристали; оборудване за измерване на механичните свойства на гигантски везикуларни мембрани. В централната лаборатория по приложна физика в Пловдив [8] е оборудвана чиста стая” за технология на полупроводникови прибори с високовакуумна установка “Rokappa”, установка за фотолитография “Karl Suss” и Ball Bonder за корпусиране на полупроводникови прибори. Към института по астрономия [9] има две обсерватории. Обсерваторията на връх Рожен е оборудвана с двуметров телескоп: Ritchey-Chretien-Coude; FoReRo; Coude Spectrograph; CCD камера; Schmidt телескоп и Cassegrain телескоп, а обсерваторията в Белоградчик разполага с Cassegrain телескоп и CCD камера. През 1983 г. в института по обща и неорганична химия [10] е закупен електронен спектрометър Escalab II, който поддържа вакуум 10-10-10-11 torr. В централната лаборатория по минералогия и кристалография [11] се прилагат прахов и монокристален рентгеноструктурен анализ; раманова и инфрачервена спектроскопия; UV-VIS спектроскопия; рентгеново-емисионна спектроскопия; сканираща и трансмисионна електронна микроскопия и термичен анализ.



Научни и научно-приложни резултати

Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика извършва изследвания на атмосферните отлагания на тежки метали, измерване радиоактивността на околната среда и провежда постояннен радиационен мониторинг на околната среда. През последните 40 години са използвани сравними методики и е събрана банка образци и база данни. Институтът участва в борбата с нелегалния трафик на ядрени материали, разработва нови ядрени енергийни системи, извършва оценка на неутронното влияние и степента на окрехкостяване на реакторните корпуси, прилага неутронни методи за структурни изследвания на материалите, проучва нови материали за реактостроенето и провежда неутронната терапия. На ядрената научно-експериментална база се обучават специалисти за българската ядрена енергетика [7].

Институтът по физика на твърдото тяло има световно значими постижения. Създадени са мощни CuBr лазерни системи за прецизна обработка на материали в индустрията, произвеждани от “Пулслайт”. Българският електронен калкулатор ЕЛКА с МОС-интегрални схеми е един от първите в света, показани на Световното изложение в Осака, Япония през 1970 година. По метода на Евгени Леяровски в ИФТТ се получават неон и хелий от въздуха (1971). Открит е градиентен флексоелектричен ефект в нематични течни кристали (1974) и силен ефект на водорода в лазери с метални пари (1975). Създадени са газов лазер с медни пари, силициева пластинка с МОС интегрални схеми, пиезоелектрични температурни сензори (2004) и магниторезистивни мостови и линейни елементи (2004). Медали за постигнати научни резултати са получили сътрудниците на ИФТТ: академик Никола Съботинов (медал ”25 г. полска академия на науките”); академик Александър Г. Петров (медал “Фредерикс” на руското течно-кристално дружество); член-кореспондент Лозан Спасов (почетен знак на токийския университет); ст.н.с. І ст. дфн Николай Киров (златен медал на вроцлавския университет); ст.н.с. Николай Пашов (медал ”Лайбниц” и медал на АН на ГДР); ст.н.с. Тодор Кехлибаров (медал на Световната организация по осветление, медал на полските НТС, почетен знак на университета Ла Плата, Аржентина, почетен плакет на Национален комитет на Турция); ст.н.с. Евгени Леяровски (златен медал от изложбите за изобретения, патенти и технически нововъведения, Женева, 1973 и Брюксел, 1975); златен медал на ст.н.с. Крум Коленцов и ст.н.с. Лили Юрукова и сребърен медал на ст.н.с. Малина Баева от Първия световен конгрес ”Global Health Manillie’98, Филипините [6].

Постиженията на централната лаборатория по приложна физика в Пловдив са оказали влияние върху науката и икономиката у нас, макар за последните пет години броят им да намалява за сметка на нарастналия брой публикации. Създадени са сини светодиоди на квантови ями, които намират приложение като източници на синя светлина в цветни дисплеи, в светофари за магистрали и ж.п. линии и за светодиодни лампи в бита. Произведени са термоелектрически хладилно-отоплителни агрегати с пелтие модули, предназначени както за охлаждане така и за загряване на затворени обеми. Агрегатите работят при температура на околната среда от – 20 до + 40 градуса Целзиеви и напрежение от 12 до 24 V, имат маса от 2 до 3,6 кг, хладилна мощност от 30 до 60 W и габаритни размери между от 140 до 200 мм. Произведен е изотермичен контейнер за съхранение и транспортиране на кръв в полеви условия с термоелектрично охлаждане и загряване. Извършен е монтаж и херметизация на многоцветни светодиоди на основата на GaN. Институтът произвежда двойни металокерамични корпуси (push-pull) за високочестотни SiC полеви транзистори, работещи до 350°С и омови и шотки контакти за високотемпературни и високомощни прибори; тънкослойни фоторезистори с повишена надеждност за газови горелки; система за катодно електродъгово нанасяне на износоустойчиви покрития [8].

В Централната лаборатория по слънчева енергия и нови енергийни източници [12] е разработена технология за тънкослойно отлагане на CdS, CdTe и е построен реактор за отлагане на слоеве от CdTe чрез сублимация. Получен е хидрогенизиран аморфен силиций чрез химическо отлагане от газова фаза. Формирани са тънки слоеве от аморфен a-Si:H, a-SiC:H, a-SiGe:H чрез магнетронно разпрашване. Внедрени са тънки слоеве от смесени оксиди от типа (Al2O3)x(TiO2)1-x, като ефективно пасивиращо покритие за фотоелементи върху тънки силициеви пластини. Разработени са серия от слънчеви фотоелектричи модули с различна мощност. Лабораторията разполага с опитни образци, които са в експлоатация при реални условия от 8 години. Построени са над 10 фотоелектрични системи за автономно електрическо захранване. Получени са слънцезащитни и селективни покрития на базата на зол-гел технология. Разработено е отлагането върху стъкло на слоеве от метални оксиди като Fe2O3, TiO2, Al2O3 за селективни, фотокаталитични и антирефлективни покрития. Реализирани са експериментални електрохромни прибори със слоеве от WO3 и MgO2. Получини са фулеренови структури с цел приложение за акумулиране и съхранение на водород. Изградена е 10 kW фотоелектрична система, която е включена в електрическата мрежа за ниско напрежение.

Изследванията на Централната лаборатория по оптичен запис и обработка на информацията [13] са ориентирани към разработване на нови светлочувствителни материали за холографски запис, оптико-електронна обработка на информация, измерване и неразрушаващ контрол. Създадени са: уред за точно измерване на запрашеност и задименост; инфрачервен сензор за охранителни системи; лазерен сензор за измерване замърсяването на водата; многоканален лазерен диференциален микрорефрактометър за екологични анализи; интерферометричен уред за измервания и неразрушаващ контрол на рискови обекти; спектрофотополяриметър; лазерни и холографски системи за кодиране и защита на обекти; светлочувствителни материали за холографски запис; отражателни холограми и холографски изложби. Изработени са устройства за запис и копиране на отражателни холограми с диоден лазер. Организирана е постоянна холографска изложба, достъпна за посетители.

В Института по астрономия [9] е създаден най-големият каталог от свръхкупове, който съдържа около 900 едромащабни структури и техните кинематични и динамични характерестики [14]. Изградена е “база данни за ширикоъгълни фотографични наблюдения” (>1°). Понастоящем тя съдържа 640 000 плаки от 117 различни обсерватории по света. Търсенето е възможно по различни параметри: екваториални координати, момент на наблюдение (UT), размер на телескопа, размер на плаката, обект на наблюдение и др. на адрес: www.skyachive.org.

В Института по биофизика [15] са моделирани за първи път човешки миелинови влакна в норма и патология чрез двойно-кабелен и мултиламеларен модели. Моделните резултати за човешките миелинови влакна са съпоставими с клинично получаваните за здрави хора и пациенти със заболявания, дължащи се на демиелинизиращи процеси и ALS.

В Института по обща и неорганична химия [10] се работи върху физикохимията на твърдотелни повърхности и интерфейс. Патентован и внедрен в СМК “Кремиковци” е масспектрометричен метод за напрекъснат контрол съдържaнието на въглерода при конвертиране на стоманата. Създаден е Pt/CeO2/Al2O3/SS – тънкослоен трипътен катализатор за редукция на вредните емисии от автомобили. На базата на връзката между интерфейсната химия и електрическите свойства е направена оптимизация на омови и шотки контакти, приложими за високо-температурна микроелектроника, внедрени от 1999 година в Thomson-CSF, Франция. Разработени са технологии за израстване на монокристали за лазери с тясна ивица на излъчване (итриево-алуминиев борат, дотиран с неодим 1; сапфир, дотиран с хром; итриево-алуминиев гранат, дотиран с неодим, ербий или холмий) и за лазери с широка ивица на излъчване (сапфир с титан 2; итриево-алуминиев гранат, ванадий 3). За българската индустрия са извършени анализи на технологичните процеси в: СМК “Кремиковци” и ЗЕПЕ, София с цел отстраняване на брака в производството; в ОЗЗУ, Стара Загора и “Завод за полупроводници”, Ботевград с цел подобряване на технологиите на производство. Съвместно с ИФХ–БАН е направен опит за внедряване в “ТЕРЕМ” Търговище на технология за електрохимично отлагане на оксидни каталитични филми.

В Централната лаборатория по минералогия и кристалография [11] са определени структурните и термодинамичните параметри на неподредени твърдотелни материали. Направен е физико-химичен анализ на кристализацията на молекулни сита. Определени са вибрационни и електронни състояния в дефектни многокомпонентни материали. Изработен е пренатройваем акусто-оптичен филтър от телуров двуокис. Определени са локалната структура и фононни аномалии в нехомогенни материали. Извършен е структурен анализ на наноразмерни области във функционални материали. Прилагат се комбинирано дифракционни и спектроскопски методи върху серии от материали: силикатни стъкла, микропорести материали: колоидни зеолити, тънки филми, титано- и цирконо-силикати; комплексни оптично-активни монокристали: дотирани бисмутови силикати, титанати, германати; бисмутови и оловни молибдати; керамики: биоактивни калциево-фосфатни керамики; бор-карбидни керамики; феро-материали: нетипични фероеластици, релаксорни фероелектрици. Работи се с микропорести материали: ултратънки MFI филми. Контролира се нарастване на зародишните зърна. Чрез “зародиния” метод са създадени ”бездефектни” филми с дебелина d~130 nm.



Заключение

В настоящата работа е направено непълно обобщение на основните теми, разгледани на конференцията “Физиката в БАН”. Изнесените от докладчиците резултати са използвани за доказване на тезата, че научно-приложните изследвания в областта на физическите науки започват в Българската академия на науките през втората половина на ХХ век.



Използвана литература

[1] М. Бушев, A note on Einstein’s Annus Mirabilis, Annales de la Fondation Louis de Broglie, vol. 25 (2000) N 3-4, p 379-392.

[2] А. Г. Петров, П. И. Бахметьев и физиката на живата материя, Развитие и разпространение на физическите знания в България, научен симпозиум, Пловдив, 10 май 2005 г., с. 6-7

[2] П. Лазарова, Професор Порфирий Бахметьев през погледа на съвременниците си, Развитие и разпространение на физическите знания в България, научен симпозиум, Пл., 10.05.2005, с. 30-37

[4] М. Борисов, Развитие на физическите институти и звена в БАН, ръкопис

[5] Н. Балабанов, Физиката на Леон Митрани – от космоса до човека, Развитие и разпространение на физическите знания в България, научен симпозиум, Пловдив, 10 май 2005 г., с. 45-53

[6] А. Г. Петоров, Институт по физика на твърдото тяло “Акад. Г. Наджаков”, доклад на конференцията “Физиката в БАН”, 21 април 2005 г.

[7] Й. Стаменов, Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика, доклад на конференцията “Физиката в БАН”, 21 април 2005 г

[8] Р. Каканаков, Разработки, изследвания и индустриално приложение на полупроводниковите материали, технологии и прибори в ЦЛ по приложна физика – Пловдив, доклад на конференцията “Физиката в БАН”, 21 април 2005 г

[9] К. Панов, Институт по астрономия, доклад на конференцията “Физиката в БАН”, 21 април 2005 г

[10] Ц. Маринова, Физикохимията на твърдотелни повърхнини и интерфейси, доклад на конференцията “Физиката в БАН”, 21 април 2005 г

[11] Л. Константинов, Физически изследвания в централната лаборатория по минералогия и кристалография, доклад на конференцията “Физиката в БАН”, 21 април 2005 г

[12] П. Витанов, Представяне на централната лаборатория по слънчева енергия и нови енергийни източници, доклад на конференцията “Физиката в БАН”, 21 април 2005 г

[13] В. Съйнов, Централна лаборатория по оптичен запис и обработка на информацията, доклад на конференцията “Физиката в БАН”, 21 април 2005 г

[14] М. Kalinkov & Kuneva (1995) A&A, 113, 451

[15] А. Косев, Институт по биофизика, доклад на конференцията “Физиката в БАН”, 21 април 2005




Каталог: upb -> old
old -> Нобеловите награди за 2000 г. Кралската Шведска Академия на Науките присъди Нобеловата награда
old -> Конкурс за комуникация на науката Лаборатория за слава FameLab 2009
old -> Нобеловите награди за 2001 г. Кралската Шведска Академия на Науките присъди: Нобеловите награди за
old -> Нобеловите награди за 2003 г. Кралската Шведска Академия на Науките присъди: Нобеловите награди за
old -> Нобеловите награди за 2002 г. Кралската Шведска Академия на Науките присъди: Нобеловите награди за
old -> Отчет за националното ученическо състезание по екология
old -> Министерство на образованието и науката национално състезание по екология
old -> Министерство на образованието и науката


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница