Физико – географска характеристика Релеф и геоложки строеж



Дата11.01.2018
Размер85.32 Kb.
#44313
Физико – географска характеристика

Релеф и геоложки строеж

Западният Беломорски регион обхваща територията на реките Струма и Места в Югозападна България. Релефът на водосборите е предимно високопланински и котловинен, силно разломен, дълбоко разчленен и скулптуриран от хидрографската мрежа и ледниковата денудация. Отпечатък върху релефа са оставили палеогенските вулкани, особено в долината на р. Места и водосбора на притока и р. Доспат. Съвременният геоморфоложки облик на територията е резултат от вертикалните неотектонски движения. Високите планински масиви (хорстове) продължават да се издигат и да бъдат ареали на ерозионните и денудационните процеси. Междупланинските котловини (грабени) и речните долини представляват понижаващи се басейни на седиментационна акумулация.

Реките Струма, Места и Доспат са проправили долините си по субмеридионалните разломни зони пресичащи дълбоко скалния фундамент.

Горното поречие на р. Струма се простира в Крайщенското (Крайщидното) – Западносредногорска среднопланинска и котловинна геоморфоложка подобласт от Преходната морфоложка област. Разположена е между Старопланинската и Рило-Родопските области (Ив. Вапцаров, К. Мишев, в Ж. Гълъбов, 1982). Отличава се с пъстро морфоложко разнообразие от планини, хълмове, бърда, ридове и междупланински котловини, предопределено от геолого-литоложкия строеж на терена.

Река Струма води началото си от изворите сред магмените скали на Витошкия купол с най-високия Черни връх (2290 m). Освен Витоша, с височинни пояси над 1300 m н.м.р. са планините: Ерулска (Голем връх 1481 m), Конявска (Виден, 1487 m), както и крайграничните Милева пл. (вр. Милевец, 1733 m) и Кървав камък.

По-обширни терциерни-кватернерни котловини в Струмско поречие са Пернишката, Брезнишката, Радомирската, Кюстендилската котловини, Пиянечкия и Бобовдолския басейни.

Средното поречие на Струма и целите водосбори на Места принадлежат на Рило-Родопската област. Кристалинният масив представлява лабиринт от високи скалисти върхове, била и ридове, дълбоки речни долини и клисури. В самостоятелна подобласт се отделят крайграничните планини: Осоговска, с най-висок връх Руен – 2251 m, Влахина (вр. Кадийца 1924 m), Малашевска и Огражден (вр. Маркови кладенци 1522 m) и Беласица (вр. Радомир 2029 m).

Разломните граници на планинските вериги ограничават Джерманската, Благоевградската, Симитлийската, Санданската и Струмешнишката котловини.

Надморските височини в Струмската водосборна област варират от най-високата кота на изворите и – 2180 m и на Пиринския връх Вихрен – 2915 mm, до  60 m на низината при граничния пункт Кулата; средната и височина е пресметната (Ив. Маринов и др. 1957) на 900 m. В областта се извисяват най-високите български планини Рила (с вр. Мусала 2925 m) и Пирин (Вихрен – 2915 m).

В рилските и пирински алпийски дялове ледниците от последното заледяване са моделирали забележителни циркуси, трогови долини, стотици езера , моренни валове, остри върхове и скални зъбери. Характерни елементи на планинския релеф са старите денудационни заравнености (платовидни била) и акумулационните и ерозионни речни тераси. По Рила и Пирин са установи четири етажни денудационни повърхнини между хипсометричните нива 1200-2600 m н.м.р.

В речните долини, по бреговете им и в котловините са образувани две заливни и 6-7 надзаливни (ниски, средни и високи) речни тераси.

По р. Струма от Кресненския до Рупелския пролом са развити: една ниска заливна тераса и 6 надзаливни акумулационни и ерозионни тераси относителни височини над съвременните речни легла (m): 5-7; 8-12; 20-22; 40-45; 60-65 и 85-100 (Ж. Гълъбов и др., 1962).

Край планинските склонове, реките и потоците са отложени наносни и поройни конуси, като в някои котловини образуват непрекъснати ивици.

В терените, изградени от карбонатни скали в Западното Средногорие, Крайщето , Пирин, Славянска планина и рида Дъбраш са разпространени карстови форми (кари, понори, пропасти, пещери) и големи карстови извори. Между Рила и Пирин и Западнородопската подобласт на Местенската долина се разполагат Разложката и Гоцеделчевската котловини.

Началните притоци на р.Места – Черна и Бяла Места – извират от най-високия източен (Мусаленски) дял на Рила планина. За начало на р. Бела Места се смята изворът над езерото Грънчар.

Водосборната област на р. Места до границата е 2767 km2 (без р. Доспат). Десните и притоци се подхранват от Рила и Пирин, а левите – от рида Дъбраш в Западните Родопи, с най-висок връх Беслет – 1938 m. От тях най-голям е р. Доспат. Поречието на Места е най-високото в страната със средна надморска височина – 1318 м.н.в. Гъстотата на речната мрежа е от 0,7 до 2,5 km/km2 (Ив. Маринов, 1957).

Между котловините реката протича през Момина клисура и напуска нашите предели също в проломна долина.

Западнородопските върхове, била и ридове се отличават със заоблени релефни форми, пресечени от дълбоките стръмносклонови долини.

Река Доспат извира под връх Розов връх, 1643 m от Велийшко-Виденишкия дял на Западните Родопи. Водосборната и площ е 633,5 km2. В горното си течение реката лъкатуши през продълговатата Доспатска котловина с височина (1150-1200 m), част от която сега е залята от водите на големия язовир Доспат. При гр. Доспат, където се издига язовирната стена , реката преминаваше вулканската теснина, навлиза в долинното разширение около с. Барутин и през скалистото гранитно дефиле напуска пределите на страната.

Главният и ляв приток е Сърнена река (Караджа дере), течаща през Виденишкия рид.

Релефът на Доспатския водосбор е среднопланински до високопланински.

Геоложки строеж

Речните водосбори в ЮЗ България са изградени от разнородните – метаморфни, магмени и седиментни – скални формации, образувани в най-древните докамбрийски ератеми и фанерозоя и утаечните наслаги от съвременната холоценска (антропогенна) епоха на кватернерния период.

Докамбрийските метаморфни групи (комплекси; свити) заемат най-големи територии от геоложкото пространство на двете поречия. Представени са от: монотонните свити от различни видове гнайси, мигматити, гнайсошисти, шисти, лептинити; от масивни мрамори, с прослойки от шисти; пъстри свити от гнайси, амфиболити, шисти, прослоени от мрамори, калкошисти, лептинити.

Най-старите (архай – долен протерозой - P A-C) ултраметаморфни групи (именувани Беласишка = Стражевска група и Огражденска = Арденска група или Малашевския гнайсов-мигматитов комплекс) предимно от гранитизирани гнайси, мигматити, амфиболити, изграждат планините Беласица, Огражден и Малашевска. Сред комплекса са внедрени многобройни, метаморфозирани, базични и ултрабазични тела. Амфиболитови свити (Тросковска група) от амфиболити, амфиболитови гнайси, шисти и лептинити заемат значително пространство под мигматичния комплекс в източните дялове на Влахина планина и в ЮЗ Рила. Мигматизираните гнайси и мигматити, отнасяни също към Малашевския комплекс, участват в строежа на Влахина планина, ЮЗ и сев. части на Рила и на цялата Верила планина.

Рупчоската група обхващаща гнайсовите свити от разнообразен състав гнайси, мигматити, шисти и пъстрите (Чепеларска и Въчанска) свити от гнайси, гнайсошисти, амфиболити, мрамори и др. скали, както и най-горната силикатна Ситовска група (с гнайсова, лептинитова и шистова свити) изграждат метаморфната мантия на гранитните и гранодиоритни плутони в масивите на Зап. Рила, Пирин и Зап. Родопи. Около гранитния интрузив на Осоговска планина метаморфитите са представени от гнайси и амфиболити на Осоговската група.

Както се вижда, сред метаморфните групи, преобладаващо разпространение имат различните видове гнайси.

Над Ситовската гнайсово-шистна група в Пирин и Зап. Родопи метаморфният комплекс се коронясва от масивни и окарстени мрамори на Асеновградската група – т.н. Добростанска свита. Дебелината на свитата изграждаща мраморния пръстен около Тешовския гранитен плутон надвишава 1400 m (Д. Кожухаров и др., 1991).

Грамадните магмени-гранитни и гранодиоритни плутони (с палеозойска и горнокредна – палеогенска възраст) заемат обширни пространства в поречията на Струма и Места. Те са внедрени сред метаморфните групи и изграждат ядрата на високите планини Рила, Пирин, Зап. Родопи и Осогово. Малки гранитоидни интрузии се разкриват и по планините Влахина, Крупнишка, Малашевска, Огражден и Беласица, Зап. Рила и др. участъци.

Палеозойските формации, вкл. диабазово-филитоидния комплекс (от венд-камбрий до горен перм са разпространени фрагментирано в многобройни ивици от райони и участъци в Крайщидната област – горното поречие на р. Струма. Представени са от голямо разнообразие на: филити, шисти, аргилити, алевролити , пясъчници, конгломерати, на места варовици, метадиабази и др. Сред тях са внедрени магмените плутони на Струмската диоритна формация (с горно палеозойска възраст).

В Крайщето и Западносредногорската област са разпространени мезозойските – триаски, юрски и горнокредни седименти. Сравнително големи площи заемат водоносните напукани и окарстени средно-горнотриаски варовици, доломитни варовици и доломити.

Река Струма извира от монцонит-сиенитовия Витошки плутон, внедрен сред сенонските андезитни и вулканогено-седиментни задруги.

През палеогенския и неогенския периоди, в резултат на дълбоки разломявания и интензивни, диференцирани тектонски движения по Струмската, Местенска и Доспатска разломни зони се формират грабеновите седиментни басейни (ровове). В тях са отложени дебели континентални седименти от брекчоконгломерати, пясъчници, пясъци, глинесто-песъчливи и глинести седименти с битумолити и въглища. Образувани са олигоценските Пернишки и Бобовдолски, Сухострелски и Брежански въгленосни басейни. През неогена продължават своето развитие Кюстендилският лигнитен басейн и наредените по Струмската дислокационна (линеаментна) зона: Джермански грабен, Благоевградски басейн, Симитлийска котловина, с Орановския въглищен басейн, Санданската и Струмешнишка неогенски-кватернерни грабенови котловини.

През палеогена, главно в олигоценската епоха, в областта се проявява интензивна вулканска дейност. Големи количества лава се изливат в Брацигово-Доспатското понижение, където се формира едноименният обширен, риолитов (игнимбритов) вулкански масив, който оказва влияние върху водоносността на водосбора на р. Доспат. Дебелината на Доспатските лавови разливи около вулканските центрове надвишава 500m.

В същия период се образува и известния вулканогенен ареал по долината на р. Места.

В поречието на р. Струма терциерният вулканизъм е проявен по-слабо. В редица участъци се разкриват приабонско-олигоценските вулкански тела от риолити, риодацити и др. вулканити в редица участъци от Крайшидната и Огражденска области. Едно от най-късно проявилите се вулкански тела е неогенската височина “Кожух” в самото корито на р. Струма, която и до днес е ареал на интензивна хидротермална и мофетна активност.

Максималнната дебелина на неогенските речно-езерните моласи, запълващи Симитлийският и Санданският басейни надвишава 1000 m. По съседната, Местенска субмеридионална зона са формирани терциерните Разложки и Гоцеделчевски котловини (въгленосни басейни) и Доспатския грабен – по едноименната разломна зона.

Кватернерната покривка е неравномерно разпространена. В речните легла, заливните и надзаливните тераси, в наносите и поройните конуси, при устията на реките и потоците и планинските подножия са отложрни алувиални и пролувиални наноси от чакъли, валуни и пясъци с прослойки и почвен покров от песъчливи на места и блатни глини. Общата им дебелина по р. Рилска достига 50-55 m; по Дупнишка Бистрица – 100 m, в р. Петричка – над 300 m, р. Доспат – над 150 m. Край планинските подножия са натрупани пролувиални и делувиални, несортирани, грубоотломъчни скални блокажи, брекчи, пясъци и глинести отложения. Дебелината им в Благоевградския басейн достига 150 m.

В Рила и Пирин, по долините, в ледниковите циркуси и езера се срещат моренни и речно-ледникови наслаги с ограничено разпространение.

Територията на ЮЗ България е “претърпяла” почти всички неотектонски и магмо-тектонски събития, проявени през дългата геоложка еволюция на Балканския полуостров. Многократните геоложки процеси и геотектонски активизации в региона са формирали многообразието на скалните формации и сложно устроените геоложки, блокови, структури, респ. хидрогеоложките структури, с разнородните водоносни и безводни хоризонти.

Планинските блокови масиви и котловинните басейни принадлежат към следните геоструктурни области (зони): Западно Средногорие, Крайще (Крайщиди) и Родопски масив с неговото продължение – Сръбско-Македонския масив в западните покрайнини.

С изключително пъстър и сложен разломен, гънково-блоков и навлачен строеж се отличава областта Крайще. Мозайката от фанерозойските литостратиграфски свити и морфотектонски структури обуславят и голямото разнообразие на хидрогеоложките условия в областта.



Регионът се отличава с особено интензивна неотектонска активизация и в съвременната епоха.

Диференцираните вертикални движения на земекорните блокове продължават високото издигане на планинските (хорстови) масиви, усилената ерозия и денудация, дълбочинната инфилтрация на метеогенните води в подземната хидросфера, потъването на междупланинските грабенови котловини, където се акумулират речните и склоновите наслаги и подземните води. Израз на неотектонските движения е високата сеизмичност на Крупник-Кресненските земетръсни огнища, генериращи едни от най-разрушителните земетресения на континента. По активните разломни зони на Струмското поречие са проявени и многобройните термоминерални извори, сред които и най-горещите в страната – при Сапарева баня.

Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница