„фолклор на етносите в българия ромски фолклор”
Изтегляне 142.84 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- ОУ „Цанко Церковски”-с.Средище, обл.Силистра
- Синтаксис
| ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ПРОГРАМАТА
„ФОЛКЛОР НА ЕТНОСИТЕ В БЪЛГАРИЯ - РОМСКИ ФОЛКЛОР” ЗА КОРИГИРАНЕ НА УСТНАТА И НА ПИСМЕНА РЕЧ НА ДЕЦА БИЛИНГВИ Румяна Стефанова Върбанова ОУ „Цанко Церковски”-с.Средище, обл.Силистра Да учиш деца билингви, е просто да учиш деца. І. Увод: Съществен момент от езиковата социализация на детето е овладяването на втори език. Овладяването на втори език всъщност поставя детето в нова езикова ситуация: То трябва да използва две езикови системи и да извърши преход от монолингвизъм към билингвизъм под активното влияние на майчиния език. Когато говорим за билингвизъм, трябва да се има предвид и изучаването на българския език като официален книжовен език от деца, за които той не е майчин. При тези деца той е втори и се овладява в условията на класната стая. При постъпването в училище тези деца са по-скоро монолингви, отколкото билингви, както се очаква. Някои от тях владеят само майчин език, други ползват съвсем слабо български език. Целта на обучението е да усвоят българския език така, че да го използват пълноценно и интензивно във всекидневното си общуване. В процеса на овладяването на българския език в речта на детето непрекъснато се появяват грешки, чието обяснение е интерференцията /замяна на схеми и модели на усвоявания език с елементи на родния/ както на системата на майчиния език, така и на изградените вече индивидуални говорни умения. Овладяването на българския език от децата зависи и от други фактори – влиянието на средата, отношението към носителите на българския език, т.е. към обучаващите ги. Семейната езикова среда в повечето случаи задържа овладяването на българския език, защото тя се явява или затворена езикова общност, в която се говори само на майчин език, или не проявява интерес към овладяването на българския език. Условията за езиков контакт на български се създават в училище. Българската езикова среда, която подпомага детето в овладяването на българския език, е детският колектив на българските връстници. В тази естествена детска езикова среда то е заставено да приложи заученото в училище свободно, без да мисли на родния си език. Друг много важен фактор е мотивацията и емоционалното отношение към учителя, носител на българския език. Ако учителят спечели любовта на децата, то той ги спечелва за активното изучаване на българския език, за езикови постижения, които те с радост показват в комуникацията с него. Пътят на изучаването на българския език започва с овладяването на системата и нормата и завършва със спонтанна българска реч. Целта на обучението на тези деца е да овладеят българския език на равнището на координирания билингвизъм. За да говори български език, детето трябва да измине и сложен път на своята мисловна дейност: от майчиния превод до мислене на български език. Затова може да се каже, че детето научава български език, когато може да мисли. То трябва да овладее системата и нормата на българския език и при общуване чрез него да развива способността да изключва системата и нормата на майчиния език.1 ІІ. Съобразявайки се с по-горе изложеното и имайки предвид постигнатите от мен резултати в посока усъвършенстване на устната и писмена култура на учениците билингви от ОУ”Ц Церковски”- с.Средище, общ. Кайнарджа, обл.Силистра чрез практическата им работа в кръжок „Фолклор” /вж. сп. „Български език и литература”, 2003г., кн.6/, приех предизвикателството на Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе”-гр. Велико Търново да преподавам новия учебен предмет „Фолклор на етносите в България-Ромски фолклор” в VІІІ клас /учебна 2004/2005 г. / и в V клас /учебна 2005/2006 г. / в часовете за СИП. Учениците, които се обучават в V клас през изминалата 2005/2006 година са 36. Етническият състав е следният: 91,6 % или 33 от децата са ромчета от общността, самоназоваваща се „миллет” и говореща единствено турски език /плюс официалния български език/. След проведената диагностика на знанията и уменията на петокласниците /25 на брой/ по български език и литература – входно ниво, с изпитна задача подробен преразказ на баснята „Магаре и катър” от Езоп, регистрирах следните резултати по по-долу посочените критерии: - Предават вярно, точно и последователно съдържанието на текста 11 ученици – 44 %. - преразказват част от текста 9 ученици – 36 %. - Не вникват в съдържанието 5 ученици – 20 %. - оформят преразказа в глаголно време на „-л” 18 ученици-72%; - заменят пряката реч с непряка 5 ученици – 20 % - правопис: - изпускат букви от думите 11 ученици – 44 %; - заменят букви и буквосъчетания 9 ученици – 36 %; - пишат грешно думи с представката раз 6 ученици -24%; - смесват родовете на думите 21 ученици – 84%; - пишат думите на срички 5 ученици – 20 %; - пишат съществителни нарицателни с главна вместо с малка буква двама ученици – 8 - слято пишат думите в изречението 5 ученици – 20 %; - неправилно членуват подлога в изречението 8 ученици-32 %; - заменят звучна с беззвучна съгласна в края на думите 5 ученици-20%; - не изписват елементите на буквите трима ученици – 12%; - слято пишат отрицателната частица не с глаголната форма 6 ученици-24%; - вмъкват буквата „и” пред група от букви на две съгласни или пред буква „с” 9 ученици – 36 %; - неправилно пренасят части от думите на нов ред 2 ученици – 8%. - Синтаксис: - не започват изречението с главна буква 4 ученици – 16 %; - неправилен словоред 8 ученици – 32 %; - не поставят на точното място препинателните знаци 15 ученици-60 %; - Лексика: - беден активен речник 21 ученици – 84 %; - нямат умения за синонимна замяна 23 ученици – 92 %; - повтарят думи в изречението или в съседни изречения 24 ученици-96% - Графически не оформят текста според правилата /не отделят новата мисъл в абзац/ 16 ученици – 64 %. За отстраняване на грешките набелязах следните дейности в часовете за задължителна подготовка по български език и литература, свободно избираема подготовка по български език и литература и свободно избираема подготовка по „Фолклор на етносите в България – Ромски фолклор”; - използване на познавателни и комуникативни задачи, максимално близки до житейските; - редуване на тестови задачи с избираем отговор и със свободен отговор; - използване на разнообразни езикови и литературни задачи по време на учебна интеракция за овладяване на езикови употреби в разнообразни речеви актове /устни и писмени/. - За часовете по СИП „Фолклор на етносите в България – Ромски фолклор” в V клас предвидих широк кръг от дейности – четене, слушане, разказване /устно и писмено/, изработване на план на текст, съчиняване на приказки по зададени тема, начало или край, драматизиране на приказки, възпроизвеждане на обичаи, събиране и записване на ромски фолклорни жанрове от селото, редактиране на текст, участие в дискусия, попълване на кръстословица, решаване на задачите от учебното помагало с цел коригиране на езиковите грешки, чието обяснение е интерференцията на системата на турския като майчин език, както и на вече изградените у децата индивидуални говорни умения. Поместените в учебното помагало „Разказани пътища” задачи са обособени според степента на сложност: задачи, свързани с разбиране на текста, задачи за осмисляне на придобитите знания, задачи за креативност и творческо мислене, граматически задачи, развлекателни задачи. Към някои от тях подхождам творчески, допълвайки ги съобразно овладяната езикова употреба. І. За предпазване на учениците от фонетична интерференция: 1. В областта на консонантизма: Отчитам трайна субституция на съгласна [ц] със съгласна [с], защото съгласната [ц] липсва във фонетичната система на турския език. Подбирам ежечасно за изговор и записване думи, които съдържат звука [ц], както и [х] и [ъ]. - на стр.13 в учебното помагало е поместена урочната статия „Произход и прародина на ромите Първи разследвания.” В тази статия думата цигани е употребена 6 пъти. Освен нея в текста се срещат думите: историците, границите, традиционен, търговците, миграция. Изисквам от учениците да изброят колко пъти се среща думата цигани, както и да открият и да запишат в работните си тетрадки и другите думи, които съдържат съгласния звук [ц]. чрез повторно /понякога многократно/ четене на текста и чрез семантизирането му стимулирам правилното произношение. Същата задача поставям при изучаване „Предание за Котел” – стр.70 в учебното помагало. Турската фонетика е моделирала у децата изговора на меките съгласни в краесловие като палатални [Шибил,], [ученик,] ,[Йесмегюл,]. Стремя се такива думи да имат висока честотна употреба в часовете с цел правилното им произношение от всички ученици. 2. В областта на вокализма: Често забелязвам вмъкването на глайд Й между две последователни предни гласни в съществителни собствени имена, например [Назмийе], [Барийе], [Танурийе]. Многократното повторение на правилния изговор води до елиминиране на грешката. Друга фонетична грешка, която допускат обучаваните, е вмъкване на гласна [и] пред група от две съгласни, например [истрах]. Многократното повторение на правилния изказ води до автоматизиране на произношението. За овладяването на свободното българско ударение предвиждам устни упражнения. ІІ. Най-упорита за преодоляване от децата се оказва морфологичната интерференция. 1. Липсата на граматическата категория род при имената в турския език затруднява изучаващите български език. Какви езикови задачи за овладяване на категорията род предлага учебното помагало и какви допълнителни такива поставям аз? На стр.15 в учебното помагало е записана следната задача: Определете всяко от наименованията и обяснете с какво го свързвате. Пример: Индия – държава; Европа – континент. Азия ……………………………………… Пенджаб …………………………………. Византийска империя ………………….. Лом ………………………………………. Ром ………………………………………. Северна Африка ………………………… Кавказ ……………………………………. Балкани ………………………………….. Мала Азия ……………………………….. Романес ………………………………….. Вам ……………………………………….. Санскрит ………………………………… Хитанос ………………………………….. Моите допълнителни въпроси са следните: Какви са тези думи като част на речта? От кой род са? Как най-лесно ще определим рода? / алгоритъмът за проверка и корекция е прилагане на правилото за съгласуване на съществителните с числителните един, една или едно или с правилото, че ако съществителното завършва на „а” или „я”, то е от ж.р., ако завършва на съгласен звук, то е от м.р. и ако завършва на гласен „о” или „е” то е от ср.р./. Съществителни собствени или съществителни нарицателни са тези имена? Как се пишат съществителните собствени имена? Следва запис в работната тетрадка. На стр.33 след приказката за животни „Как старецът се спасил от мечката и вълка” задачата е следната: Свържете със стрелки съществителните и прилагателните имена! Вълкът щастлива Мечката хитър Старецът глупав Бабата голямо Дърво недосетлив гладни Целта е думите да се съгласуват по род и число. Дописвам задачата с въпросите: Как се нарича малкото на вълка? А на лисицата? На мечката? От кой род са съществителните имена вълче, лисиче, мече? В кое число е прилагателното гладни? Записвам пълните отговори на дъската. Малкото на мечката се нарича мече. Малкото на вълка се нарича вълче. Малкото на лисицата се нарича лисиче. Задавам въпроса: От кой род са тези думи? След отговора учениците записват изреченията в тетрадките си. Така актуализирам понятието „среден род”, упражнявам изговор на съгласна ц и на струпани съгласни, изграждам интонационни умения, формирам речник. На стр.60 граматическата задача е: Свържете съществителните имена с подходящи прилагателни: беден богата овчарят честен змията честна нещастен справедлива алчен лоша добър коварна Изисквам да се изпълни следната задача: Посочете синоними на прилагателното добър и обяснете от кой род са посочените от вас синоними, каква част на речта са? За да усвоят граматическата категория род и автоматизират уменията си за определяне рода на съществителното, както и за да обогатят лексикалния си запас, поставям на учениците следната задача: Направете „Речник на покъщнината” като срещу турската дума запишете нейното българско съответствие и посочите рода на думата в българския език. 2. Част от граматическите задачи в помагалото са концентрирани върху упражнения за правопис на думи. След „Приказка за дърваря” /стр.39 на помагалото/ е поместена следната задача: С коя от двете букви се пишат думите? Е или И А или Ъ ч , рнилка р , звивам пр , живя четвърт , к пр , писвам н , мятам Задачата пряко кореспондира с теми от задължителната подготовка по български език за V клас – „Правопис и правоговор на думи със съчетания от две и повече съгласни” /Български език за V клас, издателство „Булвест-2000”, автори К. Димчев и колектив/. Актуализирам знанията от ІІІ клас за изговор и правопис на думи с труднопроизносими съчетания от две или повече съгласни в средата и в края на думата. Предлагам учениците да използват правописния речник за проверка. Очакванията ми са, че при изговор на думата развивам учениците ще вмъкнат гласен звук. Друго упражнение, което кореспондира с по-горе посочената тема от задължителната подготовка по български език е записано след приказката „Наказаната лисица”, /стр.35 от помагалото/: Открийте коя народна мъдрост е записана? хи…ро…т хит…ос н…дх…тря ІІІ. Синтактичната интерференция също се преодолява трудно. Децата създават прости изречения на български език, като поставят сказуемото на последно място. Формулата за изреченска структура на простото изречение е: Барийе днес училище няма; Защо катъра повече храна яде? За предпазване от грешката предлагам задача за съставяне на изречения от думи. След приказката „Какъв бях, какво станах, какво ще стана” на стр.46 в помагалото задачата е: Съставете изречения от думите: Запишете ги вярно: 1. Цялата история, разплакал се, като разбрал, падишахът; 2. Дъщеря си, прегърнал, разкаял се, зет си и внуците си, за прошка. Моите допълнителни въпроси са: Какви са по състав изреченията? От колко прости изречения се състои сложното изречение? Има ли пропуснати запетаи, ако има къде са? Целенасочената и системна корекционна дейност в часовете по български език и литература – ЗП, български език и литература – СИП, и СИП „Фолклор на етносите в България – Ромски фолклор” доведе до подобряване комуникационните умения на петокласниците, които обучавам през настоящата учебна година. Като доказателство предлагам записани автентични текстове от ромски фолклорни жанрове. Текстовете са на турски език, тъй като ромите от Средище се самоопределят като „миллет”, а тази общност говори турски език. 1. Гатанка: Даая гидеркен еве бакъйръ, еве гелиркен даая бакъйръ. Не дир о? /араба Куйру/ Превод: Когато отива към гората, гледа към къщи, когато се връща вкъщи, гледа към гората. Що е то? /опашката на каруцата/ 2. Пословица: Ямуурдан качаркхан кендини къръмсая вурдун. Превод: Когато бягаш от дъжда, попадаш на градушка. Настоящата статия предлага различни решения на задачи от учебното помагало „Разказани пътища” /от V до VІІІ клас/, като дописва дейности за учениците. Коментираните методически решения са работещи и за часовете за задължителна подготовка. Каталог: userfiles -> Documents -> Teachers userfiles -> Отчет 31 март 2008 г. Междинен Баланс Teachers -> Програма за сип по „Фолклор на етносите в България -ромски фолклор за учебната 2011 / 2012 година Teachers -> Споделено “Чавале ромале” – музика, танц и еуфория Teachers -> Център за междуетнически диалог и толерантност “амалипе”, велико търново Teachers -> Програма За сип „Фолклор на етносите-Ромски фолклор Изготвил: Дияна Димитрова Хорариум часове по учебен план Teachers -> Красимира Алексиева соу “Трайко Симеонов” Teachers -> Център за междуетнически диалог и толерантност “амалипе”, велико търново Teachers -> Кремена Танева – Николова – Начален учител и преподавател по „Информационни технологии” Teachers -> Вяра Крумова соу „Васил Левски” Изтегляне 142.84 Kb. Сподели с приятели:
|