Фондация аксес-софия д о к л а д оценка и наблюдение на ефекта от проекти

СЪДЪРЖАНИЕ

1. Интеграционна политика....................................................................................5

2. Предпоставки на образователната интеграция ................................................6
ІІ. Основни параметри на мониторинга ......................................................................7

1. Цели на мониторинга ..........................................................................................7

2. Методологическа рамка на мониторинга ..........................................................8

3. Ползватели на резултатите от мониторинга .....................................................10

1. 
   Ръководство за интервю с представители на проектния екип.......................11
   
2. 
   Въпросник за ръководителя на проекта...........................................................12
   
3. 
   Въпросник за участници в обучения по проекта.............................................13
   
4. 
   Въпросник за родители на ученици от целевата група на проекта................15
   
5. 
   Карта за описание на училище...........................................................................17
   
6. 
   Карта за описание на детска градина ................................................................18
   

КРАТКА ЕТНОДЕМОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА НАБЛЮДАВАНИТЕ ОБЩИНИ И ОБРАЗОВАТЕЛНАТА МРЕЖА В ТЯХ.................................................19

Бяла Слатина............................................................................................29

Бургас........................................................................................................31

Червен Бряг..............................................................................................33

Димитровград...........................................................................................35

Генерал Тошево........................................................................................37

Ихтиман....................................................................................................39

Момчилград..............................................................................................41

Оряхово.....................................................................................................44

Полски Тръмбеш......................................................................................46

Севлиево...................................................................................................48

Столична община, район Слатина..........................................................50

І. ПОЛИТИКА НА ОБРАЗОВАТЕЛНА ИНТЕГРАЦИЯ

• разчупване на доминиращия етнически определен модел на социални взаимодействия в българското общество;

• рушене на предразсъдъци за етнически различния, на стереотипи на отнасяне към него, на очаквания за неговите действия;

• преодоляване на етнически обусловено неравенство във възможностите за: образование, трудова реализация, местожителство, здравеопазване, участие в местната власт.

• в почти всички градове/села с относително висок дял на население от ромски произход съществуват сегрегирани/вторично сегрегирани училища/паралелки с ученици от ромски произход;

• преобладаващите нагласи към населението от ромски произход са негативни, което е предпоставка за подкрепа/възпроизводство на практики, насочени по-скоро към тяхната изолация, отколкото към интеграция;

• заявяваната на държавно равнище политика на интеграция на малцинствата в България и в частност на населението от ромски произход по правило не се реализира в устойчиви местни практики, дори когато на местно равнище са налице съответни областни/общински програми/планове за „включване”, „интеграция”, „десегрегация” на населението от ромски произход или по-общо – на етническите малцинства.

1. наличието на общинска програма/план за „включване”, „интеграция на ромите”/на етническите малцинства, на механизми за реализация на предвидените в нея дейности и на наблюдение на резултатите от тяхното провеждане;

2. промяната в структурата на училищната мрежа: намаляване/липса на училища/паралелки, в които се обучават само (или над специфичния за населеното място дял) ученици от ромски произход);

3. промяната в разбирането на образователна интеграция – разбирането й като процес, обхващащ всички деца в съответната образователна институция и във всяка паралелка/група, независимо от техния етнически произход, но с уважение към него (вместо като простото смесване на ученици с различен етнически произход в училище/клас);

4. промяната в нагласите на местното население към жителите от ромски произход: отслабване на негативната представа за ромите – като разпространение, като устойчивост и като съдържаща негативни характеристики; формиране на нагласа за взаимодействие с роми – отслабване на нагласата за избягване на ромите в различните всекидневни пространства и в различните видове социални взаимодействия;

5. промяната в нагласата на местното ромско население за избягване на взаимодействия с „мнозинството”, за предпочитане на образователни институции, в които децата им са „сред свои” и няма да бъдат обект на негативни действия (вкл. вербални) от страна на другите ученици, техните родители и от страна на учителите.

1. 
   Непосредствена цел на мониторинга е да достави достоверна информация за степента на реализация на финансираните от ЦОИДУЕМ проекти в 11-те общини – както като обем дейности, така и като качество на тяхното изпълнение.
   

• 
  да се откроят типичните трудности при реализацията на проекти от такъв тип с оглед усъвършенстване работата на ЦОИДУЕМ при подготовката на задания за проекти в бъдеще и за оказване съдействие на техните екипи за постигане на заложените в тях цели;
  
• 
  да се идентифицират добри практики при реализацията на проучените проекти и да се разработят препоръки за тяхното мултиплициране чрез по-нататъшните дейности на ЦОИДУЕМ;
  
• 
  да се направят изводи относно нивото на образователно-интеграционните дейности у нас понастоящем и за перспективите за тяхното усъвършенстване чрез съответни образователни политики.
  

Предлаганият модел на мониторинг е фокусиран върху 11 общини, в които Центърът за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства е интервенирал чрез финансово подпомагане с КП 33.4-2010 за провеждане на политика на образователна интеграция. Мониторингът се провежда във всички 11 общини, в които има една от следните възможности:

• 
  сегрегирано и/или вторично сегрегирано общинско училище;
  
• 
  училища/класове с преобладаващ брой ученици от малцинствен/ромски произход;
  
• 
  училища/класове, в които има незначителен брой ученици от ромски произход.
  

- общинските документи, които имат отношение към образователната интеграция; служители в общинската администрация, отговорни за общинските образователни институции;

- мрежата от образователни институции на територията на общината и всяка една от тях;

- възрастното население на общината по етнически групи;

- директорът и педагогическият персонал във всяка образователна институция.

Приложеният модел на мониторинг на образователната интеграция се стреми оптимално да обхване действащите в полето на предучилищното и училищното образование институции и лица: за да се открои специфичната ситуация в общината, в която се провежда; за да се идентифицират специфичните трудности и проблеми, които съпътстват реализацията на политиката на образователна интеграция и за които трябва да се намери решение.

1. 
   Подготовка на теренното проучване
   
   1. 
      Запознаване с проекта по документи в ЦОИДУЕМ. Идентифициране на целите и очакваните резултати на проекта. Установяване на декларираната в отчета на проекта степен на реализация на целите и очакваните резултати в количествен и качествен аспект.
      
   2. 
      Определяне на ключовите за успешността на проекта моменти в неговата реализация и съответно подбиране на адекватните на спецификата на проекта респонденти от целевите групи, както и адаптиране/конкретизиране на типовите инструменти за теренното проучване – ръководството за интервюто и анкетната карта.
      
2. 
   Теренно проучване
   
   1. 
      разговор с ръководството на екипа, реализирал проекта
      
   2. 
      интервюта поотделно с 2 – 3 члена на екипа (сред които, по възможност, ръководителят на проекта)
      
   3. 
      интервюта с ключови представители на целевите групи
      
   4. 
      анкета с произволно избрани (не посочени от ръководството на проекта) участници в дейностите по проекта
      
3. 
   Обработка на материалите от теренното проучване. Анализ на резултатите от теренното проучване и извеждане на заключения относно реалната степен на реализация на целите и очакваните резултати на проекта, а също относно основните трудности при реализацията на проекта, относно изградените, доколкото са налице, добри практики и евентуални методологически “поуки” от реализацията на проекта.
   

- Общински администрации

- Училища и детски градини