Фонограма на пресконференция в бта на 11. 03. 2009 /участници интелектуалци и представители на 21 обединени неправителствени организации



Дата25.02.2018
Размер99.13 Kb.
#58935
ФОНОГРАМА НА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ В БТА НА 11.03.2009

/участници – интелектуалци и представители на 21 обединени неправителствени организации/

Валери Стефанов: събрали сме се да огласим едно писмо до президента, обръщение до българската общественост, молбата от 21 неправителствени организации и на известни българските общественици и интелектуалци за вето за ЗКН, поради обстоятелства изложени в писмото, да представим обръщение от българската общественост, в което се изразяват принципни несъгласия със закона и последиците породени от него.

Господа, моля представете се.

Бойко Ватев –зам.председател на ВМРО, от 15 години съм собственик на галерия за изящни изкуства.

Димитър Иванов-колекционер, преподавател по музейно дело,

Александър Вълчев

Любен Дилов

Чл.146-презумпира виновност на всеки един човек, останка от минали епохи-широк термин, всяко нещо със 100 годишна давност е археология.

„Ние достатъчно много, на 2 пфк говорихме за недостатъците на закона, но този път искаме да се провидят недостатъците на закона и неговите последици.”

Пламен Крайски-Тези дни ми попадна съобщение в пресата че МС е предложил на президента да награди директор на училище в разградското село Разлив който направил музей в/у 600 кв метра. Имал над 10 хил. музейни единици и архив и ако трябва да четем така приетия закон, подобен музей не може да съществува. Ако продължим, за да съществува този музей той трябва да се регистрира като колекционер или училище колекционер и т.н НС е колекционер защото вътре има картини на БГ художници. Сдружение „Кръг будител” внесе на 9 март в президентството молба за вето на закона, която се разпростира в/у 13 обосновани члена, но с тази молба се прави пълна характеристика на закона и става ясно, че той не може да функционира в сегашната ситуация. Сега ще обърна внимание на 1 факт- всеки един собственик на земя който реши да строи в/у земята си и попадне на археологическа ценност той едва ли не става крепостен селянин на своята земя, ако се строи магистрала Тракия или магистрала Струма, там инвеститорите са богати и има фондове и могат да се дадат за разкопки, но един по малък инвеститор, намира зидове, спират му се разкопките, започва една процедура, в който той е длъжен да плаща до края на проучването, която може да продължи от 5 месеца до 5 години, след което ако това което е открито се окаже интересен обект, той престава да бъде собственик, ще има вещно право в/у имота който е платил и не му се връщат инвестициите, които е направил при покупка или проектиране и т.н, ако не се стигне до такова решение, това нещо се национализира и започва една безкрайна процедура по закона за държавната собственост за отчуждаване. Много малко хора биха приели такова положение и ще се върнем при добре познатата Созополска археология, каквото се открие през нощта да бъде залято с бетон или да замине във варницата и тихо мълком нещата да се покрият.

Румен Василев от НСлС- много неща се направиха с цел респектиране на това опасно явление иманярството. Аз мога да изкажа моето удивление от прочетеното днес във вестника, че се подготвя това, което от доста отдавна се коментира разделянето на престъпление от простъпки и бях удивен, че иманярство минава към простъпките и ще се глобяват с по 5000 лв без дело. Това показва отношението на държавата към тези сериозни престъпления които се извършват в страната.

Въпроси:

В какъв срок президента трябва да даде отговор на молбите, които сте отправили към него?

Днес ли е последния ден в който може да се подадат молби?

-14 дневен срок от приемането на закона.

Дилов-Първото четене на този закон мина часове преди вот на недоверие и второ четене часове след вот на недоверие. Убеден съм че женската амбиция има по-голяма сила и от гравитацията, но тук според мен нещата стигат до изстрелване на снаряд на ентусиазма извън границите на разума, което е често е срещано явление. Чисто процедурно 14 дневен срок, в който президентът може да върне закона, следващата стъпка да бъдат оправени някои негови текстове през Омбудсмана на Републиката или с подписа на 48 депутата, да бъде сезиран конституционният съд, защото има поне 7 места, където се нарушават конституционни разпоредби, поне според нас, но тези стъпки не го връщат за цялостен ремонт, а оспорват текстове атакувани пред съда. Не виждам защо конституционният съд трябва да се произнася по забраната да се продават на едно място културни ценности и некултурни ценности заедно, например кафе. Занимаваме света с глупости.

Крайски- Значи срокът изтича утре на 12.03.09 , утре е последния ден в който трябва да се сложи парафа президента. Искам да сложа рамката на огромния конфликт който слага този закон и същността че не е мислено, когато е правен, взимам дума за иманярите, това са едната страна, но по жалкото е че за тези 6 месеца и повече от 100 часа прекарани в комисията по култура аз не успях да убедя че най голямата културна ценност е българския език и кирилицата. Аз предложих един ред да се запише че БГ език и кирилицата е национално богатство,защото националния ???? на една личност идва от езика, от там започват да те разпознават и чак след това можеш да добавиш тракийско богатство и на баба ти хурката и всичко останало, уви те проспаха тези наши предложения.

Евгени Сачев- доц.д-р по социология и д-р на икономическите науки-искам да ви кажа само това че този закон е насочен с/и националната сигурност на България и за това мога да говоря доста. Тези, които позволиха този анти български закон да бъде приет за мен се нареждат в позорните редици на тези, които позволиха да се разцепи българската православна църква. Ако този закон не бъде спрян ще се нанесат непоправими последствия за развитието на цялото ни общество и държава.

Арх. Попов-Една от причините закона да е толкова лош, е че хората, които го направиха и придвижиха по инстанциите нагоре не се съобразиха с многократно заявени мнения на колегията. Едно от важните места от тези становища бе, че е редно двата закона за движимите и недвижимите ценности да се разделят, като този за недвижимите е много по-ясен и по-малко свързан с обструкции и можеше да стане факт много отдавна. Какво правим от тук нататък. Ако следващият закон бъде направен от същите хора, законът няма да е много по-различен.

Обединени ли сте за това как трябва да изглежда закона, дали приетата амнистия на колекциите събирани до сега?

Дилов-Разбира се, че не сме обединени как да изглежда, темата е много обширна Козма Прутков „Плюя в лицето на всеки, който ти каже че може да обхване необхватното.” Един от начините бе да бъде разделено, за да може поне нещата, които не са спорни да бъдат ясно подредени. Що се отнася до втората част терминът амнистия се отнася, когато има престъпление, при доказано престъпление говорим за амнистия. Сега имаме един казус в/у понятие собственост върху културно историческо наследство-старият закон предвиждаше, че съществува частна държавна собственост и публична държавна собственост. Частна държавна собственост може да бъде придобита по давност. Ще сбъркаме ако сложим този закон на рубежа на конфликт на интереси м/у държавата и няколкото големи колекционери с известни имена. Там няма сблъсък, защото всички останали достатъчно грамотно могат да открият във всеки един момент музейна сбирка. Те са спазили всички тези изисквания, които този закон сега им вменява, тоест те сега изобщо не са преследвани от него. Проблемът е какво се случва с каракачаните, бежанци от Тракия и Македония, всички хора които бягат знаят, че никой не взима четирикрилен гардероб, а злато, които имат наследствено антични предмети в тях. Те ще разберат ли сроковете, които ние сме им дали,как ще научат, че трябва да ги декларират. Там са големите проблеми, не са с големите колекционери изобщо. Ние искаме всичко което има да излезе на светло и този закон да го насърчи, а не да преследваме някого. Този закон не защитава предмети, а знание. Иманяря е престъпник, не защото е извадил нещо от земята и ще го продаде, а защото изваждайки го, унищожава знанието. Мястото, където е намерена монетата е много по-важно от самата монета.

Националното културно богатство не е богатство от предмети, а от говорещи предмети, от текстове, които се четат и пред вас е проф. Маразов

Маразов- Законът трябва да е по-либерален, по- освободен. Не могат да се регистрират 10 млн монети, като стойността на едната е 5 лв, а процеса по регистриране на всяка една монета е 50. Значи прозрачност на регистрация, прозрачност на пазара с приоритет на държавата да купи когато се продават предмети от национално богатство. Но сега в новия закон, когато не си собственик, а си държател, дали някой ще обяви, че притежава такива предмети?

Ватев- Защо една либерална партия като тази на г-ца Чилова, която твърди че частната инициатива е двигател на прогреса дава на държавата изключителен приоритет на всяка една културна ценност. Ние сме свидетели повече от 20 години на разграбването и на лошото опазване на голямата част от държавните сбирки и нещата, за които се грижи държавата и общината. Когато тази партия се занимава с продаването на предприятия тя наистина е либерална.

Иванов-аз незнам дали трябва повече да говорим за този закон, по скоро вече трябва да говорим за бъдещия закон, истинският закон, който трябва да се направи, независимо дали президентът ще го върне този закон или не, аз смятам че ще го върне, защото е историк, защото отдавна е в тази тема и колкото и да се съобразява в баланса м/у политическите име все пак си слага името и ако си сложи името зад този закон е лошо не само от образователна, но и от културна гледна точка. Трябва да ви кажа, че старият закон по времето на социализма, които е от 69 година по-добре от държавно-правна гледна точка решава въпросите и по- демократично от чисто човешка гледна точка решаваше въпросите. 40 години по-късно един европейски закон вади като продукция един слаб продукт, които не решава нито един проблем от гледна точна на развитие, защита и съхраняване, а и да не нанася кой знае каква вреда на никой от така нападаните частни колекционери. Моите предмети са описани по всички променящи се изисквания на министерство на културата, имат си паспорти, снимки, триизмерни параметри, по един екземпляр от паспортите са в Мин Кул и националния музей и отгоре на всичко пак не мога да направя частен музей. Ватев каза, че само наследниците на българската монархия могат да извадят документ за собственост и те ще го извадят, не случайно в закона е записано, че няма да си държател, а ще си собственик на особено ценни артефакти ако имаш документ за собственост-съдебно решение или фактура с ДДС или касова бележка, което е невъзможно за предмети от този тип. Второ културно историческо наследство не е само археологическо наследство. Такава наглост и безпардонност от страна на нашите законотворци да не се съобразяват с европейските изисквания. Било „простъпка” ако отидеш и събориш Балдуиновата кула в Царевец, даже не е и престъпление са абсолютни шашкънии.



Този закон подтиква с трудностите, които създава към българските граждани да ги изнасят контрабандно и да ги продават навън. Ами библиотеките, архивите, устойчивото развитие къде се третира в този закон, да не говорим за българския език, че най голямата ценност за една нация е това тя да може да съхрани и да развие своя език. За това този закон дори и да не го върне президента той няма да функционира и въпроса е да се занимаваме със следващия закон, тъй като рано или късно ще има истински закон.

Петров- в правото съществува максимата „Да просъществува закона ако ще света да загине” и като съм гледал над този закон, съм гледал, какво нарушава този закон установих, че той нарушава какво ли не. Той противоречи на Конституцията чл. 58 задължава гражданите да спазват конституцията и законите и това се отнася за държавата най вече. 98 г престанаха да бъдат културните ценности публична държавна собственост, 96 се позволи да бъдат придобивани по давност и тези колекционери, които притежават такива ценности за 10 годишния период са ги придобили по давност. Те са придобити законно. Невъзможно е да се придаде на един акт обратна сила, защото обявявайки тези културни ценности за публична държавна собственост те връщат закона от 98 година, е да ама и в днешния закон това не съществува. Е, това не представлява ли една гавра със законодателности на България? Може ли да ни демонстрира пред Европа като сериозна държава един нормативен акт, който преурежда нещата, така че гражданина не вижда никаква сигурност в законодателствата. Един следващ момент, в закона очевидно не се проявява добронамереността и почтеността на законодателя. Законът е като едно нахъсано злобно куче, което иска да се разправя с богатите хора, а в колекционерите се съзират такива. Никой не поглежда ,че това са запазени ценности, придобити със собствени средства и ценности в края на краищата принадлежи на България. Законът се старае да направи така, че колекционерите да ги изнесат и да ги продадат. Вещ придобита чрез престъпление въобще не може да е придобито по давност. И кой е този колекционер който ще престъпи закона с риск срещу него да бъде повдигнато обвинение. Ами това дето министъра на културата и директора на музея е длъжен да съобщи ако по подозрение за незаконен произход е отказал да регистрира ценността. Е, може ли да се размахва заплахата „Внимавай, да не си го придобил незаконно” не е ли това директно указание, че не трябва да се декларират тези ценности, а точно обратното. Впрочем този закон съзнателно да си беше поставил за цел да неизлезат ценностите наяве, а обратното нямаше по сполучливо да го направят. Въобще, когато законодателят постъпва към изработването на този акт, той трябва да го направи без мъст и да забрави злобата, амбициите. Всъщност както има в закона с/у иманярството –нищо. Какво има с/у черната търговия? Това са общи приказки. Всичко е насочено с/у колекционерите, от тях искат да ги вземат. Един закон като, този който е приет ще има толкова негативни неща, че той ще раздели нашето общество и няма да свърши никаква работа по опазване и протекция на културните ценности. Той е изключително вреден закон. Оставаме настрани обстоятелствата относно неговите правно технически качества, той е вкарал всички подзаконови нормативни актове които регулират дейности на музеи и на различни институти свързани с културното наследство. Това е един закон, който вместо да изпише вежди-ще извади очи. Той ще направи така, че ако до сега културните ценности са скрити добре, то сега да направи така, че никога да не се появят на бял свят. От това българската култура няма да спечели. А що се касае, какъв трябва да е закона-трябва да се съобразява с реалности, ако ще урежда нещо, ще го прави занапред, защото обратно действие не може да има закон от такъв характер. Трябва да се съобразят реалностите и трябва да се подсигури гаранция, че няма иманяри или черната търговия да увреждат това културно наследство. Който е придобил до ден днешен и то по законен начин, не може да му се отнеме. Това връща всичко в началото на социализма, когато нещо харесаше на държавата, тя го взимаше и издава закон. Това е недопустимо и ще станем за смях. Никъде няма такова нещо като това да придобиеш и после да го отнемеш. Тази алчна кучешка хватка я няма в никоя държава. Това ще унищожи колекционерство и национално богатство. Всичко останало е една камуфлажна роля, която цели да завоалира и да пробута тези 5-6 текста, а те са толкова злобни и лоши, че никакъв закон не може да ги приеме за нормални и естествени. Защо са в преходните и заключителните разпоредби, защото разчитат депутатите да се успят до преходните и заключителни разпоредби и да минат и не е чудно и така да е станало. Трябва да се направи такова нещо на лично място, за да може на всеки да се види.

Маразов- това, което Валери каза преди малко, че ние разглеждаме националното наследство като предмети, а това са текстове от нашето минало, от духовната история на един полуостров. За мен няма значение къде са тези текстове, но по добре да са в БГ отколкото да ходим някъде да ги четем. Какво значение има къде ще отиде една иманярска находка-дали в музей или в лична колекция? Трябва да се борим с условията за иманярството. Уверен съм че дори и да остане закона той не може да работи. Трябва да се издадат поне 15 наредби и това ще отнеме поне 15 години, така че който оживее до тогава може да види неговото функциониране иначе той е мъртъв.



Вълчев- ако този закон се подпише от президента, ние нямаме право никакво морално право да предлагаме за ген. секретар на Юнеско българин, защото закона противоречи.

Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница